България и кризата: краят на светлото бъдеще

Българските политици често са неадекватни, но успяват да го прикрият. Не и Сергей Станишев на онази паметна пресконференция през октомври 2008 г., след която остана в историята с изказването си, че "хората трябва да са спокойни за своите пари и своето бъдеще" и "няма основания да се смята, че икономическият ръст в България ще се срине". Неговият кабинет заложи в бюджета за 2009 г. ръст от 5%.

Още докато даваше този брифинг, правителството на тройната коалиция беше започнало да подкрепя финансово банките в страната - с 1.1 млрд. лева от резерва. Това щеше да остане тайна цяла година - до октомври 2009 г., когато на власт за пръв път дойдоха Бойко Борисов и ГЕРБ. Но нямаше как да бъде скрит ударът по икономиката, която, засилена от влизането в ЕС и годините на бърз ръст, се срещна челно с най-голямата световна криза от десетилетия.

Още на следващата година БВП се сви с 3.6% и щяха да минат пет години, преди да започне отново да расте със скорост над 2%. Чуждестранните инвестиции, достигнали 9 млрд. евро през 2007 г., се изпариха подобно на надеждите, че влизането в ЕС ще значи бързо вдигане на доходите и качеството на живот. Голяма част от тези инвестиции бяха просто генератор на кредитен и имотен балон, който се пукна внезапно и банките в страната и досега се справят с последиците от него. В балансите им стоят 9.5 млрд. лв. необслужвани кредити (13.7% от всички) и още имоти, придобити като обезпечения за над 2 млрд. лв. Банковият сектор така и никога не отчете загуба, но за големи части от него това се дължеше на полузатворените очи на надзора. Тези притворени очи станаха причина за колапса на четвъртата по големина КТБ и паниката на вложителите, прекратена с държавна помощ за третата ПИБ в средата на 2014 г. Ефектът от кризата беше, че цяло десетилетие премина в почти замръзнало кредитиране. Едва в последните една-две години при внесените от ЕЦБ рекордно ниски лихви се вижда раздвижване.

Ако оставим настрана финансовия сектор, областите, които понесоха най-тежко удара, бяха строителството, услугите, търговията. Потреблението спадна рязко и остана на ниски нива години наред. Заради това всички, свързани предимно с вътрешния пазар, имаха доста тежки няколко години. Безработицата се вдигна два пъти - от 200 хил. на 400 хил. души, и остана на такива нива през целия първи кабинет "Борисов".

Ако гледаме само данните, кризата в страната изглежда приключила. Износът се възстанови най-бързо и през 2016 г. вече е 46 млрд. лв. - двойно над най-слабата 2009 г. Всъщност в последните години на подем в еврозоната и в България трудно се намира макроикономически показател на нива под предкризисните нива. Чуждите инвестиции и кредитирането, макар и по-скромни, станаха по-устойчиви и насочени в производствени сектори и базирани на бизнес планове и очаквани парични потоци, а не на обезпечения. А банките поетапно изплатиха финансирането от централите си и се финансират почти изключително от местния депозитен пазар, като БНБ успешно пресече и опасността от зараза от гръцката криза (около 20% от сектора беше собственост на базирани в Атина институции, като след продажбата на ОББ това число е свито наполовина).

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Ударът беше тежък, но далеч не можеше да се сравнява с онези, които страната беше понесла предишното десетилетие. "Без всякакво съмнение кризите от 1990-те бяха по тежки, както като краткосрочна загуба на жизнен стандарт, така и като увреждане на самия фундамент за бъдещ растеж на стопанството. И през 1989-1993, и през 1996-1997 става въпрос за буквален срив, в размер на десетки проценти, на текущия реален национален доход и на още по-голям срив в образуването на нов производствен капацитет до степен на ясно видимо декапитализиране на икономиката. И в двата случая кризисните процеси продължаваха почти непрекъснато поне няколко тримесечия поред", припомня икономистът Георги Ганев.

Тоест, ударът беше тежък, но влизането в Европейския съюз, което стана малко преди идването на кризата, помогна на икономиката да понесе по-леко клатенето. Но отвъд цифрите по-важният удар като че ли не беше икономически, а психологически. Това влизане беше кулминацията на очакване, продължило десетилетие - от най-ниската точка на посткомунистическа България при падането на Жан Виденов. За българите встъпването в този брак беше определено по сметка - те искаха стабилност и богато бъдеще. Парадоксално, най-тежките удари за съюза дойдоха малко след като България стана член - гръцката криза, новата рецесия, вътрешните спорове. Вместо бърза стълба нагоре ЕС стана по-скоро спасителна ограда от нещо по-лошо - например съдбата на Западните Балкани. Това промени мирогледа, казва политологът Иван Кръстев. "България не беше сред най-засегнатите от кризата, защото не беше от най-интегрираните страни в световната икономика. Но влизането в ЕС се виждаше като край на този свят, в който винаги е криза. Съвпадането със световните проблеми накара хората не само да имат песимистична нагласа към света, но и създаде един страх от бъдещето. Тук то не се мисли като възможност, а като риск", казва Кръстев.

Така цяло поколение порасна с идеята, че кредитите са нещо лошо, икономиката е нестабилна концепция, а естественото състояние на живота е несигурност. За политическите и икономическите ефекти от това е рано да говорим, въпреки че част от тях са видими - например в гласуването за "стабилност". В едно изследване на младежи в САЩ от 2009 г. е установено, че възрастта, на която хората са най-чувствителни към макроикономическите условия, е 18 - 25 години. Ако те изпитат рецесия в този си период, това уврежда собствената им вяра в шансовете в живота и ги прави по-песимистични. Или, ако ползваме обобщението на писателя Георги Господинов, което той направи през 2013 г. в "Капитал", има изчерпване на запасите от бъдеще, защото то носи само нови кризи, а не обещания. Това следствие на кризата ще отнеме повече от 10 години, за да бъде преодоляно.

Виж отговорите на "Децата на кризата" в България.