България и кризата: краят на светлото бъдеще
Съвпадането на глобалната рецесия с влизането в ЕС помогна на икономиката, но попари надеждите за бързо настигане на развития свят
Част от темата
Какво мислят за десетилетието след кризата онези, които пораснаха по време на нея
Показателите сочат, че световната икономика е излязла от кризата. Старите структурни проблеми обаче остават, а към тях се прибави и нов - политическа несигурност
Петте неща, които кризата така и не промени
Макар и всепроникваща, кризата така и не успя да достигне до начина, по който функционират пазарите, да изчисти натрупаните проблеми и да изкорени грешките, довели до тях
Още докато даваше този брифинг, правителството на тройната коалиция беше започнало да подкрепя финансово банките в страната - с 1.1 млрд. лева от резерва. Това щеше да остане тайна цяла година - до октомври 2009 г., когато на власт за пръв път дойдоха Бойко Борисов и ГЕРБ. Но нямаше как да бъде скрит ударът по икономиката, която, засилена от влизането в ЕС и годините на бърз ръст, се срещна челно с най-голямата световна криза от десетилетия.
Ако оставим настрана финансовия сектор, областите, които понесоха най-тежко удара, бяха строителството, услугите, търговията. Потреблението спадна рязко и остана на ниски нива години наред. Заради това всички, свързани предимно с вътрешния пазар, имаха доста тежки няколко години. Безработицата се вдигна два пъти - от 200 хил. на 400 хил. души, и остана на такива нива през целия първи кабинет "Борисов".
Ако гледаме само данните, кризата в страната изглежда приключила. Износът се възстанови най-бързо и през 2016 г. вече е 46 млрд. лв. - двойно над най-слабата 2009 г. Всъщност в последните години на подем в еврозоната и в България трудно се намира макроикономически показател на нива под предкризисните нива. Чуждите инвестиции и кредитирането, макар и по-скромни, станаха по-устойчиви и насочени в производствени сектори и базирани на бизнес планове и очаквани парични потоци, а не на обезпечения. А банките поетапно изплатиха финансирането от централите си и се финансират почти изключително от местния депозитен пазар, като БНБ успешно пресече и опасността от зараза от гръцката криза (около 20% от сектора беше собственост на базирани в Атина институции, като след продажбата на ОББ това число е свито наполовина).
Инфографика |
Ударът беше тежък, но далеч не можеше да се сравнява с онези, които страната беше понесла предишното десетилетие. "Без всякакво съмнение кризите от 1990-те бяха по тежки, както като краткосрочна загуба на жизнен стандарт, така и като увреждане на самия фундамент за бъдещ растеж на стопанството. И през 1989-1993, и през 1996-1997 става въпрос за буквален срив, в размер на десетки проценти, на текущия реален национален доход и на още по-голям срив в образуването на нов производствен капацитет до степен на ясно видимо декапитализиране на икономиката. И в двата случая кризисните процеси продължаваха почти непрекъснато поне няколко тримесечия поред", припомня икономистът Георги Ганев.
Тоест, ударът беше тежък, но влизането в Европейския съюз, което стана малко преди идването на кризата, помогна на икономиката да понесе по-леко клатенето. Но отвъд цифрите по-важният удар като че ли не беше икономически, а психологически. Това влизане беше кулминацията на очакване, продължило десетилетие - от най-ниската точка на посткомунистическа България при падането на Жан Виденов. За българите встъпването в този брак беше определено по сметка - те искаха стабилност и богато бъдеще. Парадоксално, най-тежките удари за съюза дойдоха малко след като България стана член - гръцката криза, новата рецесия, вътрешните спорове. Вместо бърза стълба нагоре ЕС стана по-скоро спасителна ограда от нещо по-лошо - например съдбата на Западните Балкани. Това промени мирогледа, казва политологът Иван Кръстев. "България не беше сред най-засегнатите от кризата, защото не беше от най-интегрираните страни в световната икономика. Но влизането в ЕС се виждаше като край на този свят, в който винаги е криза. Съвпадането със световните проблеми накара хората не само да имат песимистична нагласа към света, но и създаде един страх от бъдещето. Тук то не се мисли като възможност, а като риск", казва Кръстев.
Така цяло поколение порасна с идеята, че кредитите са нещо лошо, икономиката е нестабилна концепция, а естественото състояние на живота е несигурност. За политическите и икономическите ефекти от това е рано да говорим, въпреки че част от тях са видими - например в гласуването за "стабилност". В едно изследване на младежи в САЩ от 2009 г. е установено, че възрастта, на която хората са най-чувствителни към макроикономическите условия, е 18 - 25 години. Ако те изпитат рецесия в този си период, това уврежда собствената им вяра в шансовете в живота и ги прави по-песимистични. Или, ако ползваме обобщението на писателя Георги Господинов, което той направи през 2013 г. в "Капитал", има изчерпване на запасите от бъдеще, защото то носи само нови кризи, а не обещания. Това следствие на кризата ще отнеме повече от 10 години, за да бъде преодоляно.
Виж отговорите на "Децата на кризата" в България.
Още по темата
Уникредит: Растежът в България ще бъде устойчив и балансиран
Необходими са образование и квалификация на работната сила в страната
5 окт 2017Петте неща, които кризата така и не промени
Макар и всепроникваща, кризата така и не успя да достигне до начина, по който функционират пазарите, да изчисти натрупаните проблеми и да изкорени грешките, довели до тях
8 сеп 2017Какво мислят за десетилетието след кризата онези, които пораснаха по време на нея
8 сеп 2017Какво научихме десет години след кризата, защо 13 млрд. лв стоят по касите на българските фирми...
...и още няколко интересни теми от новия брой на "Капитал"
7 сеп 2017"Анатомия на кризата" търси разбулването на някои митове за икономиката на България
26 дек 2015Кабинетът "Станишев" и БНБ са допускали тайни операции с фискалния резерв
6 ное 2009
От началото на февруари средната стойност на сделките на борсовия сегмент "Ден напред" е 76.47 лв./МВтч, което почти 50% под нивото от януари
16 фев 2019, 418 прочитания

Държавата ще даде отсрочка за новите правила за касовите апарати, какви са новите европейски цели за тока, какви коли се купуват и oще
16 фев 2019, 549 прочитания
15 фев 2019, 8136 прочитания
15 фев 2019, 2745 прочитания
15 фев 2019, 2448 прочитания
15 фев 2019, 2197 прочитания
15 фев 2019, 1703 прочитания
Случаят е сериозен, но Митрев не е наш служител, а ваш дипломат, казват от банката