С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 8 сеп 2017, 13:30, 26612 прочитания

България и кризата: краят на светлото бъдеще

Съвпадането на глобалната рецесия с влизането в ЕС помогна на икономиката, но попари надеждите за бързо настигане на развития свят

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Изгубеното десетилетие

Децата на кризата

Какво мислят за десетилетието след кризата онези, които пораснаха по време на нея

10 години след края на света

Показателите сочат, че световната икономика е излязла от кризата. Старите структурни проблеми обаче остават, а към тях се прибави и нов - политическа несигурност

Петте неща, които кризата така и не промени

Макар и всепроникваща, кризата така и не успя да достигне до начина, по който функционират пазарите, да изчисти натрупаните проблеми и да изкорени грешките, довели до тях

Българските политици често са неадекватни, но успяват да го прикрият. Не и Сергей Станишев на онази паметна пресконференция през октомври 2008 г., след която остана в историята с изказването си, че "хората трябва да са спокойни за своите пари и своето бъдеще" и "няма основания да се смята, че икономическият ръст в България ще се срине". Неговият кабинет заложи в бюджета за 2009 г. ръст от 5%.

Още докато даваше този брифинг, правителството на тройната коалиция беше започнало да подкрепя финансово банките в страната - с 1.1 млрд. лева от резерва. Това щеше да остане тайна цяла година - до октомври 2009 г., когато на власт за пръв път дойдоха Бойко Борисов и ГЕРБ. Но нямаше как да бъде скрит ударът по икономиката, която, засилена от влизането в ЕС и годините на бърз ръст, се срещна челно с най-голямата световна криза от десетилетия.


Още на следващата година БВП се сви с 3.6% и щяха да минат пет години, преди да започне отново да расте със скорост над 2%. Чуждестранните инвестиции, достигнали 9 млрд. евро през 2007 г., се изпариха подобно на надеждите, че влизането в ЕС ще значи бързо вдигане на доходите и качеството на живот. Голяма част от тези инвестиции бяха просто генератор на кредитен и имотен балон, който се пукна внезапно и банките в страната и досега се справят с последиците от него. В балансите им стоят 9.5 млрд. лв. необслужвани кредити (13.7% от всички) и още имоти, придобити като обезпечения за над 2 млрд. лв. Банковият сектор така и никога не отчете загуба, но за големи части от него това се дължеше на полузатворените очи на надзора. Тези притворени очи станаха причина за колапса на четвъртата по големина КТБ и паниката на вложителите, прекратена с държавна помощ за третата ПИБ в средата на 2014 г. Ефектът от кризата беше, че цяло десетилетие премина в почти замръзнало кредитиране. Едва в последните една-две години при внесените от ЕЦБ рекордно ниски лихви се вижда раздвижване.

Ако оставим настрана финансовия сектор, областите, които понесоха най-тежко удара, бяха строителството, услугите, търговията. Потреблението спадна рязко и остана на ниски нива години наред. Заради това всички, свързани предимно с вътрешния пазар, имаха доста тежки няколко години. Безработицата се вдигна два пъти - от 200 хил. на 400 хил. души, и остана на такива нива през целия първи кабинет "Борисов".

Ако гледаме само данните, кризата в страната изглежда приключила. Износът се възстанови най-бързо и през 2016 г. вече е 46 млрд. лв. - двойно над най-слабата 2009 г. Всъщност в последните години на подем в еврозоната и в България трудно се намира макроикономически показател на нива под предкризисните нива. Чуждите инвестиции и кредитирането, макар и по-скромни, станаха по-устойчиви и насочени в производствени сектори и базирани на бизнес планове и очаквани парични потоци, а не на обезпечения. А банките поетапно изплатиха финансирането от централите си и се финансират почти изключително от местния депозитен пазар, като БНБ успешно пресече и опасността от зараза от гръцката криза (около 20% от сектора беше собственост на базирани в Атина институции, като след продажбата на ОББ това число е свито наполовина).




Ударът беше тежък, но далеч не можеше да се сравнява с онези, които страната беше понесла предишното десетилетие. "Без всякакво съмнение кризите от 1990-те бяха по тежки, както като краткосрочна загуба на жизнен стандарт, така и като увреждане на самия фундамент за бъдещ растеж на стопанството. И през 1989-1993, и през 1996-1997 става въпрос за буквален срив, в размер на десетки проценти, на текущия реален национален доход и на още по-голям срив в образуването на нов производствен капацитет до степен на ясно видимо декапитализиране на икономиката. И в двата случая кризисните процеси продължаваха почти непрекъснато поне няколко тримесечия поред", припомня икономистът Георги Ганев.

Тоест, ударът беше тежък, но влизането в Европейския съюз, което стана малко преди идването на кризата, помогна на икономиката да понесе по-леко клатенето. Но отвъд цифрите по-важният удар като че ли не беше икономически, а психологически. Това влизане беше кулминацията на очакване, продължило десетилетие - от най-ниската точка на посткомунистическа България при падането на Жан Виденов. За българите встъпването в този брак беше определено по сметка - те искаха стабилност и богато бъдеще. Парадоксално, най-тежките удари за съюза дойдоха малко след като България стана член - гръцката криза, новата рецесия, вътрешните спорове. Вместо бърза стълба нагоре ЕС стана по-скоро спасителна ограда от нещо по-лошо - например съдбата на Западните Балкани. Това промени мирогледа, казва политологът Иван Кръстев. "България не беше сред най-засегнатите от кризата, защото не беше от най-интегрираните страни в световната икономика. Но влизането в ЕС се виждаше като край на този свят, в който винаги е криза. Съвпадането със световните проблеми накара хората не само да имат песимистична нагласа към света, но и създаде един страх от бъдещето. Тук то не се мисли като възможност, а като риск", казва Кръстев.

Така цяло поколение порасна с идеята, че кредитите са нещо лошо, икономиката е нестабилна концепция, а естественото състояние на живота е несигурност. За политическите и икономическите ефекти от това е рано да говорим, въпреки че част от тях са видими - например в гласуването за "стабилност". В едно изследване на младежи в САЩ от 2009 г. е установено, че възрастта, на която хората са най-чувствителни към макроикономическите условия, е 18 - 25 години. Ако те изпитат рецесия в този си период, това уврежда собствената им вяра в шансовете в живота и ги прави по-песимистични. Или, ако ползваме обобщението на писателя Георги Господинов, което той направи през 2013 г. в "Капитал", има изчерпване на запасите от бъдеще, защото то носи само нови кризи, а не обещания. Това следствие на кризата ще отнеме повече от 10 години, за да бъде преодоляно.

Виж отговорите на "Децата на кризата" в България.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Великобритания и ЕС се договориха за Brexit, СЕМ уволни директора на БНР Вечерни новини: Великобритания и ЕС се договориха за Brexit, СЕМ уволни директора на БНР

И още: Слави Трифонов е купил старозагорска телевизия, Меркел поиска Германия да дава по-малко пари в бюджета на ЕС; Каталунският лидер поиска нов референдум на фона на нестихващи безредици

17 окт 2019, 1717 прочитания

България засега явно няма да спира износа на оръжие за Турция 1 България засега явно няма да спира износа на оръжие за Турция

Премиерът Бойко Борисов каза, че обмисля въпроса, но е категоричен, че не може да е солидарен към някой, който води война

17 окт 2019, 809 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
ЕБВР опроверга Владислав Горанов за Калин Митрев

Случаят е сериозен, но Митрев не е наш служител, а ваш дипломат, казват от банката

Още от Капитал
Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10