Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
5 8 сеп 2017, 13:30, 21251 прочитания

България и кризата: краят на светлото бъдеще

Съвпадането на глобалната рецесия с влизането в ЕС помогна на икономиката, но попари надеждите за бързо настигане на развития свят

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Изгубеното десетилетие

10 години след края на света

Показателите сочат, че световната икономика е излязла от кризата. Старите структурни проблеми обаче остават, а към тях се прибави и нов - политическа несигурност

Петте неща, които кризата така и не промени

Макар и всепроникваща, кризата така и не успя да достигне до начина, по който функционират пазарите, да изчисти натрупаните проблеми и да изкорени грешките, довели до тях

Децата на кризата

Какво мислят за десетилетието след кризата онези, които пораснаха по време на нея

Още по темата

Уникредит: Растежът в България ще бъде устойчив и балансиран

Необходими са образование и квалификация на работната сила в страната

5 окт 2017

Петте неща, които кризата така и не промени

Макар и всепроникваща, кризата така и не успя да достигне до начина, по който функционират пазарите, да изчисти натрупаните проблеми и да изкорени грешките, довели до тях

8 сеп 2017

Децата на кризата

Какво мислят за десетилетието след кризата онези, които пораснаха по време на нея

8 сеп 2017

Какво научихме десет години след кризата, защо 13 млрд. лв стоят по касите на българските фирми...

...и още няколко интересни теми от новия брой на "Капитал"

7 сеп 2017

След края на кризата

"Анатомия на кризата" търси разбулването на някои митове за икономиката на България

26 дек 2015

Милиарди с гриф "Секретно"

Кабинетът "Станишев" и БНБ са допускали тайни операции с фискалния резерв

6 ное 2009
Българските политици често са неадекватни, но успяват да го прикрият. Не и Сергей Станишев на онази паметна пресконференция през октомври 2008 г., след която остана в историята с изказването си, че "хората трябва да са спокойни за своите пари и своето бъдеще" и "няма основания да се смята, че икономическият ръст в България ще се срине". Неговият кабинет заложи в бюджета за 2009 г. ръст от 5%.

Още докато даваше този брифинг, правителството на тройната коалиция беше започнало да подкрепя финансово банките в страната - с 1.1 млрд. лева от резерва. Това щеше да остане тайна цяла година - до октомври 2009 г., когато на власт за пръв път дойдоха Бойко Борисов и ГЕРБ. Но нямаше как да бъде скрит ударът по икономиката, която, засилена от влизането в ЕС и годините на бърз ръст, се срещна челно с най-голямата световна криза от десетилетия.

Още на следващата година БВП се сви с 3.6% и щяха да минат пет години, преди да започне отново да расте със скорост над 2%. Чуждестранните инвестиции, достигнали 9 млрд. евро през 2007 г., се изпариха подобно на надеждите, че влизането в ЕС ще значи бързо вдигане на доходите и качеството на живот. Голяма част от тези инвестиции бяха просто генератор на кредитен и имотен балон, който се пукна внезапно и банките в страната и досега се справят с последиците от него. В балансите им стоят 9.5 млрд. лв. необслужвани кредити (13.7% от всички) и още имоти, придобити като обезпечения за над 2 млрд. лв. Банковият сектор така и никога не отчете загуба, но за големи части от него това се дължеше на полузатворените очи на надзора. Тези притворени очи станаха причина за колапса на четвъртата по големина КТБ и паниката на вложителите, прекратена с държавна помощ за третата ПИБ в средата на 2014 г. Ефектът от кризата беше, че цяло десетилетие премина в почти замръзнало кредитиране. Едва в последните една-две години при внесените от ЕЦБ рекордно ниски лихви се вижда раздвижване.

Ако оставим настрана финансовия сектор, областите, които понесоха най-тежко удара, бяха строителството, услугите, търговията. Потреблението спадна рязко и остана на ниски нива години наред. Заради това всички, свързани предимно с вътрешния пазар, имаха доста тежки няколко години. Безработицата се вдигна два пъти - от 200 хил. на 400 хил. души, и остана на такива нива през целия първи кабинет "Борисов".

Ако гледаме само данните, кризата в страната изглежда приключила. Износът се възстанови най-бързо и през 2016 г. вече е 46 млрд. лв. - двойно над най-слабата 2009 г. Всъщност в последните години на подем в еврозоната и в България трудно се намира макроикономически показател на нива под предкризисните нива. Чуждите инвестиции и кредитирането, макар и по-скромни, станаха по-устойчиви и насочени в производствени сектори и базирани на бизнес планове и очаквани парични потоци, а не на обезпечения. А банките поетапно изплатиха финансирането от централите си и се финансират почти изключително от местния депозитен пазар, като БНБ успешно пресече и опасността от зараза от гръцката криза (около 20% от сектора беше собственост на базирани в Атина институции, като след продажбата на ОББ това число е свито наполовина).




Ударът беше тежък, но далеч не можеше да се сравнява с онези, които страната беше понесла предишното десетилетие. "Без всякакво съмнение кризите от 1990-те бяха по тежки, както като краткосрочна загуба на жизнен стандарт, така и като увреждане на самия фундамент за бъдещ растеж на стопанството. И през 1989-1993, и през 1996-1997 става въпрос за буквален срив, в размер на десетки проценти, на текущия реален национален доход и на още по-голям срив в образуването на нов производствен капацитет до степен на ясно видимо декапитализиране на икономиката. И в двата случая кризисните процеси продължаваха почти непрекъснато поне няколко тримесечия поред", припомня икономистът Георги Ганев.

Тоест, ударът беше тежък, но влизането в Европейския съюз, което стана малко преди идването на кризата, помогна на икономиката да понесе по-леко клатенето. Но отвъд цифрите по-важният удар като че ли не беше икономически, а психологически. Това влизане беше кулминацията на очакване, продължило десетилетие - от най-ниската точка на посткомунистическа България при падането на Жан Виденов. За българите встъпването в този брак беше определено по сметка - те искаха стабилност и богато бъдеще. Парадоксално, най-тежките удари за съюза дойдоха малко след като България стана член - гръцката криза, новата рецесия, вътрешните спорове. Вместо бърза стълба нагоре ЕС стана по-скоро спасителна ограда от нещо по-лошо - например съдбата на Западните Балкани. Това промени мирогледа, казва политологът Иван Кръстев. "България не беше сред най-засегнатите от кризата, защото не беше от най-интегрираните страни в световната икономика. Но влизането в ЕС се виждаше като край на този свят, в който винаги е криза. Съвпадането със световните проблеми накара хората не само да имат песимистична нагласа към света, но и създаде един страх от бъдещето. Тук то не се мисли като възможност, а като риск", казва Кръстев.

Така цяло поколение порасна с идеята, че кредитите са нещо лошо, икономиката е нестабилна концепция, а естественото състояние на живота е несигурност. За политическите и икономическите ефекти от това е рано да говорим, въпреки че част от тях са видими - например в гласуването за "стабилност". В едно изследване на младежи в САЩ от 2009 г. е установено, че възрастта, на която хората са най-чувствителни към макроикономическите условия, е 18 - 25 години. Ако те изпитат рецесия в този си период, това уврежда собствената им вяра в шансовете в живота и ги прави по-песимистични. Или, ако ползваме обобщението на писателя Георги Господинов, което той направи през 2013 г. в "Капитал", има изчерпване на запасите от бъдеще, защото то носи само нови кризи, а не обещания. Това следствие на кризата ще отнеме повече от 10 години, за да бъде преодоляно.

Виж отговорите на "Децата на кризата" в България.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 януари 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/ governmentevent

Дванадесета годишна среща на бизнеса с правителството



Акценти в програмата:
Загубата на човешки капитал през последните години - колко голям е проблемът, какви са ефектите за икономиката и какви държавни политики могат да го решат
Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал
Докога ще расте европейската икономика и кои политики могат да повлияят на българския пазар на труда
Ще постигне ли България устойчив ръст, докато губи човешки капитал
Как българската икономика да стане атрактивна за работещите в чужбина


Прочетете и това

Депутатите правят бивши ниви вечни терени за строителство Депутатите правят бивши ниви вечни терени за строителство

Комисията по земеделие прие, че веднъж сменено, предназначението на земята само ще се препотвърждава

17 яну 2018, 1461 прочитания

Вечерни новини: Алпинистът Боян Петров предлага решение за Пирин, ГЕРБ подкрепи закона "Пеевски за КТБ" Вечерни новини: Алпинистът Боян Петров предлага решение за Пирин, ГЕРБ подкрепи закона "Пеевски за КТБ"

И още: Bitcoin загуби 25% и вече е под 10 000 долара; Борисов обеща да се справи с корупцията в България "до две-три години"

17 яну 2018, 2144 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
ЕБВР опроверга Владислав Горанов за Калин Митрев

Случаят е сериозен, но Митрев не е наш служител, а ваш дипломат, казват от банката

Северът отказва да умре

Всички виждат как един регион на страната запада и никой не прави нищо по въпроса. Това ще става все по-голям проблем

Новият гигантски мол на Пловдив

Южноафриканският фонд NEPI Rockcastle купи 36 дка терен на Сточна гара в града, на който ще строи търговски център

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Човешка "Въртележка"

Театърът на живота в новия филм на Уди Алън

Театър: Кралят елен

След силната постановка от Мариус Куркински преди години пиесата отново оживява на българска сцена, заредена с много ентусиазъм

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 13.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Сривът на криптовалутите - пукане на балон или нова нормалност

Емисия

DAILY @7AM // 18.01.2018 Прочетете