Проучване: Селската програма трябва да се фокусира върху хранителната верига
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проучване: Селската програма трябва да се фокусира върху хранителната верига

Проучване: Селската програма трябва да се фокусира върху хранителната верига

Фермерите искат опростяване на ПРСР, намаляне на бюрокрацията и въвеждане на е-управление в замеделието, показва анкета

4521 прочитания

© Цветелина Белутова


Фермерите в България все още да не са готови за радикална реформа в политиката на подпомагане, но се обединяват около нуждата от някои промени като опростяване на Общата стопанска политика (ОСП), намаляване на бюрократичното бреме и електронизация на администрирането на сектора. Това показват изводите от национално публично допитване сред българските фермери, браншовите организации, както и широката общественост в рамките на инициативата на Институт за агростратегии и иновации и "ИнтелиАгро" "ОСП след 2020 – Изборът на България" (повече за проучването в карето).

Данните показват, че нагласите са за запазване на двата стълба на ОСП, но да се промени съотношението на финансирането им в полза на т.нар. втори стълб (Програмата за развитие на селските райони). Също така над 90% от анкетираните смятат, че трябва да се премахне възможността националните правителства да дофинансират земеделието, тъй като това води до изкривяване на конкурентоспособността. Те смятат още, че трябва да се засили фокусът върху хранителната верига и ролята на фермерите в нея. Фермерите също така одобряват тавана на субсидиите, но искат и да се завиши контролът, обвързаната подкрепа по възможност да се запази, а допълнителната помощ за малките стопанства да бъде временна и да създава реални предпоставки за растеж и развитие.

Единодушно е мнението, че ОСП има нужда от опростяване, намаляване на бюрокрацията и въвеждането на електронното управление в селското стопанство.

Единно или базово плащане

Мнозинството анкетирани (81%) смятат, че двата стълба (първи - директни плащания и пазарна подкрепа, и втори – развитие на селските райони) отговарят на нуждите й. По отношение ролята им лек превес има мнението, че Програма за развитие на селските райони трябва да получи по-голямо финансиране за сметка на директните плащания.

Интересно е, че около 40% смятат, че страната ни трябва да замени Схемата за единно плащане на площ със Схемата за основно плащане, въпреки че този вид плащане е непознато за повечето български фермери.

Почти единодушно анкетираните смятат, че трябва да се премахне възможността националните правителства да дофинансират фермерите, тъй като това създава предпоставки за нарушаване конкурентоспособността между държавите членки.

Директни плащания и ПРСР

Близо 94% от анкетираните смятат, че на този етап директните плащания трябва да останат, вместо да бъдат заменени от мерки за управление на риска, като се набляга на нуждата от затягане на контрола. Подобен процент считат, че обвързаната подкрепа, дори и в сегашния си вариант, в който не е на количество продукция, а на производствена единица, трябва да остане. Таванът на плащанията е необходимост според 90% от отговорилите, като малко над половината считат, че сегашният таван е адекватен, но и и тук се акцентира върху нуждата от контрол.

С почти пълно единодушие анкетираните посочват нуждата от опростяване на ПРСР и намаляване броя на мерките в нея и по-добро фокусиране. Над 90% смятат, че програмата трябва да има специален фокус върху фермерите в хранителната верига, а също и върху климатичните промени, опазване на околната среда и биоразнообразието.

Малко над половината от отговорилите дори биха подкрепили замяната на инвестиционните мерки в рамките на ПРСР с такива, улесняващи достъпа до кредитиране.

Помощ за малките стопанства

Трябва да има допълнително подпомагане за малките стопанства, смятат анкетираните, но мненията са равномерно разделени за това до какъв размер на стопанството следва да се получава допълнителното подпомагане - до 150 дка, до 300 дка, до 500 дка или до 1000 дка. Интересно е, че 83% от отговорилите, че допълнително подпомагане за по-малките стопанства е необходимо, смятат Схемата за преразпределително плащане за недобре работеща и че тя трябва да бъде заменена с друга. Основните критики към схемата са, че тя не води до насърчаване на растежа на малките ферми, а същевременно е довела до изкуствено раздробяване на стопанствата.

Сред дадените препоръки за евентуална нова схема са подпомагане на нисколихвено кредитиране и гратисен период за погасяване и ограничен срок на действие на схемата до 2-3 години.

За проучването

Проучването е под формата на въпросник, достъпен както за фермерите, така и за широката общественост. То е част от инициативата на Институт за агростратегии и иновации и "ИнтелиАгро" "ОСП след 2020 – Изборът на България" , чиято цел е чрез широка информационна кампания, анкети и серия от дебати да ангажират вниманието на всички заинтересовани с бъдещето на общата стопанска политика и да се формира национална визия по темата.

Проучването е проведено в периода май - юли 2017 г. и обхваща 52 анкети, сред които присъстват и официалните становища на браншови организации, които представляват интересите на близо 2500 регистрирани земеделски производители (малко над 2% от получателите на субсидии). То не претендира за представителност, но дава добра представа за нагласите на фермерското съсловие в страната, казват организаторите.

Предстои и провеждането на втори дебат по темата ОСП на 21 септември 2017 г. в столичния хотел "Шератон".
Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Фермерите в България все още да не са готови за радикална реформа в политиката на подпомагане, но се обединяват около нуждата от някои промени като опростяване на Общата стопанска политика (ОСП), намаляване на бюрократичното бреме и електронизация на администрирането на сектора. Това показват изводите от национално публично допитване сред българските фермери, браншовите организации, както и широката общественост в рамките на инициативата на Институт за агростратегии и иновации и "ИнтелиАгро" "ОСП след 2020 – Изборът на България" (повече за проучването в карето).

Данните показват, че нагласите са за запазване на двата стълба на ОСП, но да се промени съотношението на финансирането им в полза на т.нар. втори стълб (Програмата за развитие на селските райони). Също така над 90% от анкетираните смятат, че трябва да се премахне възможността националните правителства да дофинансират земеделието, тъй като това води до изкривяване на конкурентоспособността. Те смятат още, че трябва да се засили фокусът върху хранителната верига и ролята на фермерите в нея. Фермерите също така одобряват тавана на субсидиите, но искат и да се завиши контролът, обвързаната подкрепа по възможност да се запази, а допълнителната помощ за малките стопанства да бъде временна и да създава реални предпоставки за растеж и развитие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK