LinkedIn
Twitter
Email
Загубите на питейна вода в България надхвърлят 60%, като това ниво е много по-високо в сравнение с други държави и почти двойно над средното за ЕС. Това е един от изводите в мониторингов доклад на Европейската сметна палата за състоянието на сектора и реализацията на проекти с европейско финансиране в България, Румъния и Унгария.
Средното ниво на загуби на вода в ЕС през 2012 г. е около 34%. От трите държави членки само Унгария докладва за по-нисък процент - 24%. Румъния е докладвала загуби на вода от порядъка на 40%, а България – над 60%. И в трите държави членки загубите на вода на практика са се увеличили от 2005 г. до 2013 г.
Нужни са големи инвестиции
Според документа, за да постигне България тези цели обаче, са й нужни инвестиции в размер около 2.5 млрд. евро до 2023 г. За сравнение — отпуснатото финансиране от ЕС за инвестиции, свързани с питейна вода в България за периода 2014 - 2020 г., възлиза на около 145 млн. евро. Така недостигът на инвестиции само до 2020 г. е в размер на около 1.6 млрд. евро.
Проблем остава и таксуването в сектора. В България съгласно стратегията за 2014 - 2023 г. в голям брой водоснабдителни дружества оперативните разходи не се покриват от генерираните приходи от цената на водата въпреки увеличенията на цената от 2008 г., пише в мониторинговия доклад. В България се счита, че е налице социална поносимост на цената, когато фактурата за разходи за водни услуги не надвишава 2.5% от средния месечен доход на едно домакинство в съответния район, докато прагът на социална поносимост, определен от европейската директива за питейната вода, е 4%.
Всъщност съгласно всички сценарии, разработени в стратегията до 2024 г., в България средните комбинирани цени за водоснабдяване и отпадъчни води ще трябва да се увеличат почти двойно спрямо действащите цени през 2011 г., за да се постигне целта за съответствие и устойчивост, се казва още в документа.
В докладът се посочва, че определянето на "адекватен" принос за инвестиции и поддръжка във водния сектор е по преценка на държавите членки, но неспазването на принципа за възстановяване на разходите носи значителен риск за устойчивостта на инфраструктурите, съфинансирани от ЕС. Например в България ще бъдат необходими средно над 400 млн. евро (800 млн. лева) годишно само за поддържане на съществуващата дължина и средната възраст на мрежата в настоящото ѝ състояние. В периода 2007 - 2011 г. обаче са инвестирани средно под 100 млн. евро (200 млн. лева) годишно.
Средствата от европейските фондове за проекти, свързани с питейна вода, в трите държави възлизат за двата програмни периода 2007—2013 г. и 2014—2020 г. на около 3.7 млрд. евро. Това означава, че като цяло от посетените държави членки ще се изисква да инвестират повече от 6 млрд. евро за покриване на разчетените им нужди до края на 2020 г. Не всички необходими инвестиции във водни съоръжения е вероятно да бъдат направени, по-специално в България и Румъния, завършва докладът.
И все пак подобрение
Като цяло Сметната палата установява, че достъпът на гражданите и снабдяването с качествена питейна вода в България, Унгария и Румъния са се подобрили - в голяма степен благодарение на значителните инвестиции по европрограми, макар все още има райони, в които гражданите се снабдяват с вода, неотговаряща напълно на стандартите на ЕС.
Ще бъдат необходими обаче значителни допълнителни национални публични и частни инвестиции за гарантиране на достъпа до вода с добро качество на всички граждани в тези държави членки и за да се гарантира, че финансираните от ЕС инвестиции във водни съоръжения може да се поддържат адекватно.
Финансовата подкрепа от бюджета на ЕС не следва да замества публичните разходи на държавата членка, отбелязва докладът.
Средното ниво на загуби на вода в ЕС през 2012 г. е около 34%. От трите държави членки само Унгария докладва за по-нисък процент - 24%. Румъния е докладвала загуби на вода от порядъка на 40%, а България – над 60%. И в трите държави членки загубите на вода на практика са се увеличили от 2005 г. до 2013 г.
Нужни са големи инвестиции
Абонирайте се за Капитал
Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми
За България в доклада се посочва, че има определени цели за намаляване на загубите, като за всеки ВиК оператор са определени индивидуални такива до 2021 г., а има и национални цели - загубите на вода да спаднат до 49% през 2026 г. и 30% до 2039 г.Според документа, за да постигне България тези цели обаче, са й нужни инвестиции в размер около 2.5 млрд. евро до 2023 г. За сравнение — отпуснатото финансиране от ЕС за инвестиции, свързани с питейна вода в България за периода 2014 - 2020 г., възлиза на около 145 млн. евро. Така недостигът на инвестиции само до 2020 г. е в размер на около 1.6 млрд. евро.
Проблем остава и таксуването в сектора. В България съгласно стратегията за 2014 - 2023 г. в голям брой водоснабдителни дружества оперативните разходи не се покриват от генерираните приходи от цената на водата въпреки увеличенията на цената от 2008 г., пише в мониторинговия доклад. В България се счита, че е налице социална поносимост на цената, когато фактурата за разходи за водни услуги не надвишава 2.5% от средния месечен доход на едно домакинство в съответния район, докато прагът на социална поносимост, определен от европейската директива за питейната вода, е 4%.
Всъщност съгласно всички сценарии, разработени в стратегията до 2024 г., в България средните комбинирани цени за водоснабдяване и отпадъчни води ще трябва да се увеличат почти двойно спрямо действащите цени през 2011 г., за да се постигне целта за съответствие и устойчивост, се казва още в документа.
В докладът се посочва, че определянето на "адекватен" принос за инвестиции и поддръжка във водния сектор е по преценка на държавите членки, но неспазването на принципа за възстановяване на разходите носи значителен риск за устойчивостта на инфраструктурите, съфинансирани от ЕС. Например в България ще бъдат необходими средно над 400 млн. евро (800 млн. лева) годишно само за поддържане на съществуващата дължина и средната възраст на мрежата в настоящото ѝ състояние. В периода 2007 - 2011 г. обаче са инвестирани средно под 100 млн. евро (200 млн. лева) годишно.
Средствата от европейските фондове за проекти, свързани с питейна вода, в трите държави възлизат за двата програмни периода 2007—2013 г. и 2014—2020 г. на около 3.7 млрд. евро. Това означава, че като цяло от посетените държави членки ще се изисква да инвестират повече от 6 млрд. евро за покриване на разчетените им нужди до края на 2020 г. Не всички необходими инвестиции във водни съоръжения е вероятно да бъдат направени, по-специално в България и Румъния, завършва докладът.
И все пак подобрение
Като цяло Сметната палата установява, че достъпът на гражданите и снабдяването с качествена питейна вода в България, Унгария и Румъния са се подобрили - в голяма степен благодарение на значителните инвестиции по европрограми, макар все още има райони, в които гражданите се снабдяват с вода, неотговаряща напълно на стандартите на ЕС.
Ще бъдат необходими обаче значителни допълнителни национални публични и частни инвестиции за гарантиране на достъпа до вода с добро качество на всички граждани в тези държави членки и за да се гарантира, че финансираните от ЕС инвестиции във водни съоръжения може да се поддържат адекватно.
Финансовата подкрепа от бюджета на ЕС не следва да замества публичните разходи на държавата членка, отбелязва докладът.
| Какво пием В България има райони, където питейната вода не съответства на нормите, определени от евродирективата, пише в доклада си Европейската сметна палата, като цитира българското Министерство на здравеопазването. Проблемите обхващат около 300 малки водоснабдителни зони, като най-сериозните са свързани с наличие на нитрати и нитрити, а за половината от тях се казва, че "несъответствието е с продължителен характер и е свързано със селскостопанските практики". Засегнати са около 1.7% от цялото население. Като цяло измерването на качеството на питейната вода в България е проблемно. Евродирективата изисква задължителен мониторинг по определени показатели за големите водоснабдителни зони и доброволно за малките зони. Европейската сметна палата обаче е констатирала, че в България, Румъния и Унгария не всички параметри са били проверявани във всички големи зони за водоснабдяване. В някои големи зони в България например мониторинг е извършван само за 81% от посочените в директивата микроелементи. Желязото, хромът и ентерококите в питейната вода например се проверяват само в 66% от големите зони за водоснабдяване. В малките зони пък масово не се извършва мониторинг. В България не се правят регулярни изследвания в почти 100% от тях, в Румъния - в 44%, в Унгария - в 60%, при средно за ЕС 27%. Обяснението от българска страна е липса на лабораторен капацитет. Така "около 340 000 души получават вода от малки зони за водоснабдяване, които не се проверяват за ентерококи", пише Сметната палата. |
Facebook
Зарче
