Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
2 13 сеп 2017, 12:49, 5676 прочитания

Загубите на питейна вода в България надхвърлят 60%

Това е почти двойно повече спрямо средните стойности в ЕС според одит на Европейската сметна палата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Поръчки за над 1.6 млрд. лв. ще тръгнат догодина по "Околна среда"

Неизбежно е цената на водата да се вдига, защото инфраструктурата иска поддръжка, казва зам.-министър Малина Крумова

21 ное 2017

МРРБ ще създаде фонд за финансиране на ВиК проекти в общините

Водната реформа завърши преди година, обясни изненадващо регионалният министър Николай Нанков

16 май 2017

Цената на водата в Пловдив няма да се повишава рязко

"ВиК Варна" планира поскъпване с 19% до 2021 г.

10 май 2017

Фондът на фондовете ще получи 240 млн. лв. за водни проекти

Споразумението ще бъде подписано през 2018 г., когато ще влезе в сила новият механизъм за предоставяне на средствата във ВиК сектора

16 яну 2017
Загубите на питейна вода в България надхвърлят 60%, като това ниво е много по-високо в сравнение с други държави и почти двойно над средното за ЕС. Това е един от изводите в мониторингов доклад на Европейската сметна палата за състоянието на сектора и реализацията на проекти с европейско финансиране в България, Румъния и Унгария.

Средното ниво на загуби на вода в ЕС през 2012 г. е около 34%. От трите държави членки само Унгария докладва за по-нисък процент - 24%. Румъния е докладвала загуби на вода от порядъка на 40%, а България – над 60%. И в трите държави членки загубите на вода на практика са се увеличили от 2005 г. до 2013 г.


Нужни са големи инвестиции

За България в доклада се посочва, че има определени цели за намаляване на загубите, като за всеки ВиК оператор са определени индивидуални такива до 2021 г., а има и национални цели - загубите на вода да спаднат до 49% през 2026 г. и 30% до 2039 г.
Според документа, за да постигне България тези цели обаче, са й нужни инвестиции в размер около 2.5 млрд. евро до 2023 г. За сравнение — отпуснатото финансиране от ЕС за инвестиции, свързани с питейна вода в България за периода 2014 - 2020 г., възлиза на около 145 млн. евро. Така недостигът на инвестиции само до 2020 г. е в размер на около 1.6 млрд. евро.

Проблем остава и таксуването в сектора. В България съгласно стратегията за 2014 - 2023 г. в голям брой водоснабдителни дружества оперативните разходи не се покриват от генерираните приходи от цената на водата въпреки увеличенията на цената от 2008 г., пише в мониторинговия доклад. В България се счита, че е налице социална поносимост на цената, когато фактурата за разходи за водни услуги не надвишава 2.5% от средния месечен доход на едно домакинство в съответния район, докато прагът на социална поносимост, определен от европейската директива за питейната вода, е 4%.

Всъщност съгласно всички сценарии, разработени в стратегията до 2024 г., в България средните комбинирани цени за водоснабдяване и отпадъчни води ще трябва да се увеличат почти двойно спрямо действащите цени през 2011 г., за да се постигне целта за съответствие и устойчивост, се казва още в документа.



В докладът се посочва, че определянето на "адекватен" принос за инвестиции и поддръжка във водния сектор е по преценка на държавите членки, но неспазването на принципа за възстановяване на разходите носи значителен риск за устойчивостта на инфраструктурите, съфинансирани от ЕС. Например в България ще бъдат необходими средно над 400 млн. евро (800 млн. лева) годишно само за поддържане на съществуващата дължина и средната възраст на мрежата в настоящото ѝ състояние. В периода 2007 - 2011 г. обаче са инвестирани средно под 100 млн. евро (200 млн. лева) годишно.

Средствата от европейските фондове за проекти, свързани с питейна вода, в трите държави възлизат за двата програмни периода 2007—2013 г. и 2014—2020 г. на около 3.7 млрд. евро. Това означава, че като цяло от посетените държави членки ще се изисква да инвестират повече от 6 млрд. евро за покриване на разчетените им нужди до края на 2020 г. Не всички необходими инвестиции във водни съоръжения е вероятно да бъдат направени, по-специално в България и Румъния, завършва докладът.

И все пак подобрение

Като цяло Сметната палата установява, че достъпът на гражданите и снабдяването с качествена питейна вода в България, Унгария и Румъния са се подобрили - в голяма степен благодарение на значителните инвестиции по европрограми, макар все още има райони, в които гражданите се снабдяват с вода, неотговаряща напълно на стандартите на ЕС.

Ще бъдат необходими обаче значителни допълнителни национални публични и частни инвестиции за гарантиране на достъпа до вода с добро качество на всички граждани в тези държави членки и за да се гарантира, че финансираните от ЕС инвестиции във водни съоръжения може да се поддържат адекватно.

Финансовата подкрепа от бюджета на ЕС не следва да замества публичните разходи на държавата членка, отбелязва докладът.
Какво пием

В България има райони, където питейната вода не съответства на нормите, определени от евродирективата, пише в доклада си Европейската сметна палата, като цитира българското Министерство на здравеопазването. Проблемите обхващат около 300 малки водоснабдителни зони, като най-сериозните са свързани с наличие на нитрати и нитрити, а за половината от тях се казва, че "несъответствието е с продължителен характер и е свързано със селскостопанските практики". Засегнати са около 1.7% от цялото население.
Като цяло измерването на качеството на питейната вода в България е проблемно.

Евродирективата изисква задължителен мониторинг по определени показатели за големите водоснабдителни зони и доброволно за малките зони. Европейската сметна палата обаче е констатирала, че в България, Румъния и Унгария не всички параметри са били проверявани във всички големи зони за водоснабдяване. В някои големи зони в България например мониторинг е извършван само за 81% от посочените в директивата микроелементи. Желязото, хромът и ентерококите в питейната вода например се проверяват само в 66% от големите зони за водоснабдяване.

В малките зони пък масово не се извършва мониторинг. В България не се правят регулярни изследвания в почти 100% от тях, в Румъния - в 44%, в Унгария - в 60%, при средно за ЕС 27%.
Обяснението от българска страна е липса на лабораторен капацитет. Така "около 340 000 души получават вода от малки зони за водоснабдяване, които не се проверяват за ентерококи", пише Сметната палата.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гинка Върбакова: Осъзнаваме обществената значимост на бизнеса, който ще придобием 8 Гинка Върбакова: Осъзнаваме обществената значимост на бизнеса, който ще придобием

Договорът за покупката на ЧЕЗ вече е факт

23 фев 2018, 8086 прочитания

Подарък от НАП: 120 млн. лв. разходи за бизнеса 6 Подарък от НАП: 120 млн. лв. разходи за бизнеса

Над половината от общо 442 хил. касови апарати скоро ще са за боклука. Останалите трябва да се ъпдейтнат. Сметката е 120 млн. лв., а ефектът - спорен

23 фев 2018, 4927 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Изънпарламентарни партии: четирима от кандидатите за ВСС са крайно неприемливи

Парламентът отлага гласуването в нарушение на закона

Инициативата BEPS: Данъчните вече знаят всичко за холдинговата група

Получените отчети от мултинационалните компании могат дa предизвикат проверка от НАП, ако тя се усъмни в отклоняване на печалби към други държави

Хюстън, Столична община

Как работят "умните" светофари, бутоните за пешеходци и Центърът за управление на трафика в София

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Лъчезар Бояджиев is present

Можем ли да вярваме в нещо днес и познаваме ли истински средата си? Художникът подсказва отговорите с две изложби

Парма култура

Градът на Бертолучи и пармезана крие много изненади

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 8

Капитал

Брой 8 // 24.02.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал"

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 24.02.2018 Прочетете