Председателят на ЕК няма властта да направи всичко от заявеното. Изказването му е по-скоро призив и заявка за посоката, за която комисията мисли че е правилно да се върви. Приемането на България в Шенген например, или влизането в чакалнята на еврозоната, зависи от отделните държави, а за валутния съюз и от ЕЦБ. Призивът на Юнкер обаче има политическа тежест и от него България може да спечели.

Няма Запад, няма Изток, всичко е ЕС

По-силната част от речта на Юнкер обаче беше неговата визия за бъдещето на Европа."Отваря ни се прозорец от възможности, но той няма да остане отворен завинаги", каза на евродепутатите председателят на ЕК.

Изказването на Юнкер очевидно беше конструирана по модела на известната реч на Барак Обама на демократическата конвенция през 2004 г., от която стартира голямата политическа кариера на доскорошния американски президент. "Няма малки и големи, източни и западни, северни и южни [членки на ЕС]... Европа се простира от Виго до Варна, от Испания до България... Европа трябва да диша и с двата си дроба, иначе нашият континент ще се задушава", каза Юнкер.

Както се и очакваше, Юнкер протегна ръка Източна Европа. Председателят на ЕК декларира, че не може да има второкласни граждани (макар че примерът му беше с детската смъртност в Италия и Румъния, а не с правата на източноевропейците в Западна Европа), не може да има второкласни работници (по повод обвиненията, че източноевропейците получават по-ниски заплати от колегите си, когато работят в Западна Европа), както и не може да има второкласни потребители (заради разкритията, че международни компании предлагат продукти в Източа Европа с различни съставки от тези, които продават в Западна Европа).

Това, което изненада обаче, е предложението за създаване на специална европейска агенция за трудовата мобилност, която да следи за правилното приложение на трудовото законодателство. Това може да означава само едно – ограничения за източноевропейците да работят на Запад и явен реверанс към френския президент Еманюел Макрон. Въпреки че липсват факти, че командированите работници реално подкопават заплащането на западните си колеги, те ще се изправят пред допълнителна бюрокрация. Юнкер призова и за по-бързо приемане на предложения социален стълб за Европа, който отново трябва да се бори със "социалния дъмпинг", в който са обвинени източноевропейските страни.

За сметка на това ЕК предвижда да се дадат повече правомощия на националните органи да санкционират компании, които предлагат продукти с различни съставки – нещо, което те и сега биха могли да правят, ако имат основания да налагат санкции.

Без изрично да споменава Полша и Унгария, Юнкер подчерта, че решенията на европейските институции трябва да се изпълняват, както и че не трябва да се подкопават местните съдилища. Наскоро Будапеща каза, че няма да прилага квотно разпределение на бежанци въпреки решението на Европейския съд, че то е задължително за страните членки. Във вторник ЕК обяви, че започва процедура за нарушение срещу Варшава, след като полското правителство отказа да промени политиката си за подмяна на съдиите. "В Европа действа върховенството на закона, да бъдеш част от съюза означава да приемаш решенията на органите на съюза и да ги изпълняваш", каза Юнкер.

Реверансът към България и Румъния

За сметка на критиките към Полша и Унгария Юнкер направи специален реверанс към България и Румъния, които имат много по-проевропейска реторика от централноевропейските страни. Освен че призова за по-бързото им приемане в Шенген, председателят на ЕК обяви, че ще бъде създаден специален присъединителен инструмент за еврото, който ще предлага техническа и "дори финансова" помощ за страните от ЕС, които искат да се присъединят. Засега само България е декларирала ясно, че иска да влезе в еврозоната. Юнкер подчерта и че всички страни членки трябва да се присъединят към банковия съюз максимално бързо, което отново пряко касае страната, тъй като БНБ свързваше влизането в съюза с едновременното приемане на еврото.

Какво обаче предстои конкретно?

Юнкер очерта пет теми, по които ЕК ще работи в следващата година и половина: нова търговска политика, индустриална стратегия, засилване на водещата роля на Европа в борбата с климатичните промени, промени в миграционната политика и засилване на мерките за онлайн сигурност. В следващите дни Европейската комисия ще представи четири пакета с документи, в които тези идеи се обясняват по-подробно.

По всички тези пет точки ЕК има правомощия да предлага законодателство. По общите предложения на Юнкер - напрмер за създаването на нови разузнавателни структури, трябва да има решение на страните членки, но самият факт, че председателят на ЕК ги представя публично, означава, че те са минали през сериозни консултации с националите правителства.

Повече търговски национализъм

Един от най-важните завои в бъдещите политики на ЕС се очертават в областта на търговията. Брюксел ще изостави настояването си за сключване на търговски споразумения, които освен намаляване на бариерите пред търговията включваха и мерки за регулаторно сътрудничество и защита на инвестициите. Последните две предизвикаха много критики по време на преговорите с Канада и почти провалиха подписването на СЕТА. Юнкер обеща, че оттук насетне всички позиции по преговорите ще бъдат публикувани от самото начало. "Слагаме край на слуховете и непрозрачността", декларира председателят на Европейската комисия.

Друга важна промяна е предлаганата система за инвестиционна сигурност (investment screening). Тя ще изисква задълбочена проверка на сделките за придобиване на европейски стратегически фирми от компании от трети страни, особено ако те са държавни. В последните две години инвазията на китайски инвестиции в енергийни, транспортни и технологични фирми предизвика сериозни критики, че Европа лесно продава технологичното си предимство (например при придобиването на световния лидер в индустриалната роботика Kuka). "Ние не сме наивни привърженици на свободната търговия", каза Юнкер.

На практика ЕК предлага едновременно повече отваряне на търговията със света, което би задоволило по-либерално настроените държави в ЕС, но в същото време и повече протекционизъм за тези, които се страхуват от глобализацията.

Нова индустриална политика

Юнкер обеща и нова индустриална политика, която да насърчи сектора, но не даде повече подробности (ЕК ще публикува идеите си идния понеделник). Той обаче наблегна на автомобилната индустрия, която е гордостта на Европа, но беше и в центъра на т.нар. Дизелгейт. Вероятно предложените мерки ще включват подкрепа за по-бърза раздяла на транспорта в Европа с фосилните горива, което е реверанс към Германия. Нейната автомобилна промишленост беше най-засегната от скандала с фалшифицирането на данните за емисиите и сега може би ще получи помощ за разработването на алтернативи.

Лидер на борбата с измененията в климата

Председателят на ЕК заяви, че ЕС трябва да направи "планетата велика отново". Юнкер не влезе в подробности (законодателството от близо 1000 страници в областта на енергетиката и климата вече е в процес на приемане), като наблегна на това, че след оттеглянето на САЩ от споразумението в Париж ЕС има задължение пред цялото човечество. За разлика от друг път обаче закачката със слогана на американския президент Доналд Тръмп ("Да направим отново Америка велика") мина почти незабелязана.

Миграцията остава водеща тема

В областта на миграцията Юнкер също предлага баланс, който да задоволи максимално много страни членки. От една страна, той каза, че Европа трябва да остане отворена за всички тези, които търсят убежище (също лека закачка със САЩ и известния надпис на Статуята на свободата в Ню Йорк), и подчерта, че само за последната година страните от ЕС са дали убежище и са разселили 720 хил. души - тройно повече от САЩ, Канада и Австралия, взети заедно.

В същото време очертаните мерки затягат миграционния контрол. Юнкер предлага например повече усилия за връщане на незаконните имигранти (сега едва 36% от тях биват изпращани обратно в родните им страни), създаване на легални пътища за емиграция (т.е. по-селектиран подход за приемане) и повече помощи за Африка (които вече се отпускат при съгласие на страните да приемат обратно своите граждани).

Повече киберсигурност

"Днес кибератаките могат да бъдат по-опасни за демокрациите и икономиките, отколкото оръдията и танковете", каза Юнкер. Една от мерките, които ще бъдат предложени, е създаването на специална агенция за киберсигурност.

Турция аут

Юнкер беше категоричен, че Анкара не може да се присъедини към ЕС в обозримо бъдеще. "Турция в последно време предприема гигантски крачки да се отдалечи от ЕС, каза председателят на ЕК, имам чувството, че Турция нарочно си създава спънки, за да може да обвинява Европа за прекъсването на преговорите за членство." Въпреки че той не каза какви точно ще са стъпките, които ЕС ще предприеме, очаква се в началото на следващата година Европейската комисия да публикува критичен доклад към Анкара, който може да стане основание страните членки да прекратят или да замразят преговорите за членство с Турция.

Макрон – по-скоро не

Въпреки че Юнкер направи някои реверанси към предложенията на френския президент за реформи в ЕС, той директно отхвърли повечето му идеи. Например според председателя на ЕК вместо финансов министър на еврозоната трябва да се създаде финансов и икономически министър, който обаче да е част от Европейската комисия. Разликата не е само семантична. В предложението на Юнкер новият министър ще се занимава повече с координация на икономическите политики и финансовите инструменти на ЕС, но не и с обща политика за разходите и приходите на страните в еврозоната, както настоява Франция.

Юнкер отхвърли и идеите за създаване на отделен парламент на еврозоната. "Парламентът на еврозоната е Европейският парламент", категорично заяви той. Според френската идея отделният парламент на еврозоната щеше да има възможност да приема отделен бюджет за страните от еврозоната, да набира приходи за него и на практика създаваше нова структура извън тази на ЕС.

Повече данъчна интеграция

Председателят на ЕК призова и за използване на квалифицирано мнозинство от държавите членки при решаването на финансови въпроси. В момента много мерки, които са желани от част от страните членки, се блокират от Великобритания и страните от Източна Европа. Например за въвеждането на данък върху финансовите транзакции, за правила за консолидация на данъчните основи (т.е. компаниите да не могат да избират юрисдикции с по-ниски данъци, за да облагат там печалбите си) и за облагане на онлайн търговията.

Европейско ЦРУ?

Юнкер се обяви и за създаване на европейска разузнавателна агенция. Тя няма да бъде аналог на американското ЦРУ (както призова лидерът на либералите в парламента Ги Верхофстад), но ще позволи автоматична обмяна на данни за заподозрени в тероризъм лица. Липсата й беше една от основните причини екстремисти от Белгия да могат да извършат атентати във Франция. Юнкер допълни, че новата европейска прокуратура може да бъде натоварена да преследва трансграничните актове на тероризъм.

В речта си Юнкер отново повтори, че към 2025 г. очаква действен отбранителен съюз, макар че засега няма много ясни планове как да се случи това. От следващата година започва да действа общият европейски фонд за отбрана, който ще финансира съвместни проекти за разработка и покупка на въоръжение. Наскоро беше договорено и създаването на общ щаб за планиране, но той има по-скоро логистични функции в областта на мироопазващите операции, но не и в областта на националната отбрана.

Повече федерализъм

Въпреки че Юнкер не веднъж е подчертавал, че не е краен федералист (т.е. привърженик на засилването на ролята на европейските институции, за сметка на суверенитета на страните членки), предложенията му за "демократичен скок на ЕС" ще бъдат добре посрещнати от политиците, които желаят по-нататъшна интеграция на ЕС.

Например председателят на ЕК подкрепя транснационални листи за изборите за европейски парламент, т.е. гражданите да могат да гласуват и за депутати от други страни. Той също смята, че практиката наложена от него и конкурента му за поста през 2014 г. Mартин Шулц председатeлят на ЕК да бъде издиган от партията спечелила европейските избори и след това само да бъда одобряван от страните членки трябва да бъде продължена.

Юнкер предлага сливането на поста на председателя на Европейската комисия с този на председателя на Европейския съвет. Последният води заседанията на Европейския съвет (т.е. на държавните и правителствените ръководители на ЕС) и се избира от тях. Европейският съвет имат право да дава политически насоки на Европейската комисия. Ако постовете се слеят, това ще означава, че е на практика ЕК ще се превърне в правителство на ЕС.

Според Юнкер Европа би била по-лесно разбрана "ако един капитан направлява кораба". Повечето от тези федералистки идеи обаче най-вероятно бързо ще бъдат потопени от страните членки.