Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
2 17 сеп 2017, 16:17, 5108 прочитания

Мнения Daily: Всички искат по-ниски данъци

И още: Съспенсът на Слави

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

В опозиция БСП се върна към идеята за прогресивно облагане

Социалистите представиха алтернативен бюджет за 2018 г.

23 окт 2017

Мнения Daily - Данъчни промени за администрацията, не за бизнеса

И още: Президентът трябва да даде оценка на процедурата по избор на председател на ВАС; Новата петица: Без Борисов

24 сеп 2017

Мнения Daily - Чайка е тук, за да благослови олигархичния капитализъм у нас

И още: Орбан е авторитарен, но прав за мигрантите; Защо борбата с корупцията изведнъж стана всенародно дело

19 сеп 2017

Мнения Daily - Кражбата на фирми стана рутина по времето на "Бойко-2"

И още: Русия се завърна в постсъветското пространство

18 сеп 2017

Мнения Daily - Атаките срещу оръжейния ни износ са някакъв "късен пацифизъм"

И още: Източна Европа не може да се подчини с кохезионни фондове; Исканията за репарации заради Третия райх са в ущърб на всички

13 сеп 2017

Мнения Daily - Политиката на Макрон вреди на националния ни интерес

И още: Разломът между Изтока и Запада в ЕС се разширява; А може би е време да обявим и Ден на зависимостта

12 сеп 2017

Мнения Daily - Образованието ни създава неравенства

И още: Нужна е идейна еволюция на европейските елити; Управляващите заблуждават на принципа "ако мине"

11 сеп 2017

Мнения Daily - Бият по-слабите и продават стабилност на силните

И още: Чужди интереси мачкат отбранителния ни бизнес; Когато СССР обяви война на България

6 сеп 2017
Позиция
Всички искат по-ниски данъци

Текст на Петър Ганев в седмичния бюлетин на ИПИ

През тази седмица коалиция от леви интелектуалци обяви началото на кампания за "справедливи" данъци, която има колкото обществен, толкова и синдикално-политически характер. Макар тази кампания да притопля стари леви опорни точки, някои елементи от нея заслужават интерес. Може би най-важното е това, че инициативата е за по-ниски данъци – както в подоходното облагане, така и в облагането на потреблението. На практика новината е, че вече всички искат по-ниски данъци.

Още в началото на тази година, малко преди провеждането на парламентарните избори, се видя тенденцията всички партии на предлагат по-ниски данъци. Това само по себе си не е изненада, тъй като политическата и макроикономическата среда е много подходяща за намаляване на данъчното бреме: 1) вече близо 10 години няма нито един случай на намален данък; 2) икономиката се представя добре и бюджетът е на излишък. Ето че сега и най-крайните леви активисти се включиха в опит да дефинират посоката на едно евентуално намаление на данъците.

Фокусът на тази лява коалиция е в две посоки – въвеждане на необлагаем минимум в подоходното облагане и намаление на ДДС за определени стоки. Макар да не дават ясна фискална оценка на предложенията си, общата рамка говори за "цена" около 1.5 млрд. лв. по-малко приходи за бюджета. Необлагаем минимум, валиден за абсолютно всички работещи, равен на минималната заплата (460 лв.), най-вероятно означава свиване на приходите от подоходен данък с поне 1/3 (около 1 млрд. лв.). Оценките за диференцирания ДДС (9% за вода, храни, базови медикаменти, учебници и книги) са около 200 - 300 млн. лв. по-малко приходи, но най-вероятно са подценени – поне 100 млн. лв. струва на бюджета само облекчението за туризма. С други думи, левите общественици намират фискално пространство за намаление на данъци в рамките на 1.5 млрд. лв.



Въпросът е дали зад тези предложения за по-ниски данъци прозира някаква недоизказана лява идея за по-високи данъци. Почти сигурно да. Мотивът на кампанията е, че трябва да има "преразпределение на данъчната тежест в България". Риториката на кампанията изобилства от подмятания за това, че "преките данъци са твърде ниски за ЕС", "компаниите и шефовете плащат твърде малко" и "прогресивното облагане е опция да се покрие дупката в бюджета от реформата".

С други думи, пълното предложение е най-вероятно следното: 1) необлагаем минимум при подоходното облагане и въвеждане на прогресивно облагане със ставка на данъка от порядъка на 15-20% за средната класа, за да се попълнят липсите в бюджета и вероятно висока ставка за най-богатите, която не е за приходи, а за "изтупване" на лявата идеология; 2) По-нисък ДДС за определени стоки и потенциален натиск за покачване на корпоративното облагане – най-вероятно до вече споменатите 15-20%, за да се запази паритетът с водещата ставка в подоходното облагане.

Това скрито предложение изхожда от подмятанията за "провала на ниските данъци", "макроощетените работници" и "масовото обедняване" - твърдения, които, разбира се, влизат в тежко противоречие с реалностите. Оставяйки обаче настрана това, не бива да се пренебрегва фактът, че в момента всички се борят за по-ниски данъци.

Има и богато меню от опции, който биха били наистина полезни и биха облекчили бремето на данъците върху обикновения българин. То включва например намалението на осигуровките за работещите. Озадачаващо е как всички са за по-ниски данъци, а никой не обелва и дума за това, че и тази, и следващата година осигуровките за пенсия се покачват. Менюто може да включва и по-ниско ДДС – но не за определени стоки, а за всички. Могат да бъдат отменени ред малки данъци, които се появиха последните години – например данък "лихва" или данъкът върху застрахователните премии. Може да се прехвърли част от подоходното облагане към общините.
Възможностите са много. Добрите са тези, който са лесни за разбиране: или намаляваш данъчната ставка, или направо махаш данъка. Лошите са тези, които са сложни: и данъкът е там, и ставката е там, но има облекчение и различно третиране на този и този. Второто обикновено води до по-високо данъчно бреме.

Иде ли?
Съспенсът на Слави

От текст на Ивайло Дичев за Deutsche Welle


Не знам за гражданите, но за нас, изследователите на политическата култура, събитието предизвиква радостна възбуда: г-н Трифонов май най-после тръгна да трансформира медийната популярност в политическо влияние. За това впрочем го подканяха всички, откакто се хвана с референдума за мажоритарна избирателна система – излез на избори, поеми отговорност.

Първият въпрос е защо толкова късно. Трифонов отдавна громи политическата класа, сигурно помните, че първи въведе националистическите емоции в протестите през 96-а; той впрочем първи успя да превърне национализма в мегазрелище. Според злите езици просто рейтингът на предаването му спаднал и парата около референдума била, за да си върне няколко хиляди зрители и да сключи нов договор с bTV. А една партийна формация щяла да го закрепи още за един сезон.

Закъснение има и от гледище на общото развитие на медиите. Времето на телевизионните партии като че взе да отминава - последният голям успех отбеляза комикът Бепе Грило, основал движението си "Пет звезди" през 2009. После Тръмп разгроми телевизията, подкрепен от сайтове, психолози и производители на фалшиви новини. Кой знае, може би г-н Трифонов има таен план за овладяване на интернет, макар че профилът му във фейсбук е леко дървен.


Интересен въпрос е защо заявката за нова партия идва толкова късно - Трифонов громи политическата класа от над 20 години

Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Лесно е да се подиграем с решението на шоумена. На всички взе да омръзва популистката риторика: да изринем политиците, да намерим онова просто нещо, което - хоп - анулира нещастията на последните 28 години и всички пеем. Или това, дето щял да събере умните хора, които седят неоценени край печката като едни Пепеляшки. Бас държа, че няма да е партия, а движение - нито ляво, нито дясно, разбира се, патриотично, с млади и нови лица, със специална квота за успели българи в чужбина.

Загадъчният анонс в писмото на шоумена е също класически похват – казва се съспенс. Медиите послушно откликнаха, политиците вече коментират. Закачките и подигравките в социалните мрежи впрочем само допринасят за усилване на анонса. А събитие още няма. Изобщо не сме сигурни дали ще има политически проект, какъв точно би бил той - с Борисов, с патриотите, с Костов Или пък мажоритарно сам срещу всички. Текат анализи за това кой всъщност е зад г-н Трифонов и кой му плаща.

Ще ми се да погледна тази работа от по-сериозната страна. Защо тъкмо г-н Трифонов събра три и половина милиона гласа? За електронното гласуване се произнесоха 2.5 милиона граждани, за атомната централа в Белене – само 1.4 милиона, макар че зад единия референдум стоеше цял президент, зад другия – мощният апарат на БСП.

Въпросът е кой изобщо може да има влияние днес в тази страна, където доверието към всеки и всичко спада неудържимо. Отвъд партийните апарати, субсидиите, парите на КТБ. Експертите не ги обичат, защото създават усещане за малоценност у необразования народ; за съдиите чуваме или лошо, или нищо; на успешните бизнесмени завиждаме; хората от гражданския сектор са непоправимо окаляни като "грантаджии"; професорите ги разкарват като мечки по студиата; журналистите служат на собственика си

Новата медийна среда направи така, че лицето заживява свой живот независимо от лидерските умения на конкретния човек. Известността сякаш няма съдържание: известният с това, че е известен, преминава с лекота от НПО към политиката, от политиката към университета, после му дават да води предаване, после се озовава в някаква комисия. Тъжно, но факт: медийното зрелище остана последен източник на легитимни публични лица.
Затова поне теоретически не бих подценявал феномена "Слави". Вярно, само образът не стига, да станеш политически лидер - и Бареков го знаеха всички, пък виж каква фира даде. В идеалния случай зад известното лице ще се наредят опитни политици, активисти с кауза, експерти със знание. В лошия – ами ще си останем с лицето.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гинка Върбакова: Осъзнаваме обществената значимост на бизнеса, който ще придобием 4 Гинка Върбакова: Осъзнаваме обществената значимост на бизнеса, който ще придобием

Договорът за покупката на ЧЕЗ вече е факт

23 фев 2018, 2821 прочитания

Подарък от НАП: 120 млн. лв. разходи за бизнеса 6 Подарък от НАП: 120 млн. лв. разходи за бизнеса

Над половината от общо 442 хил. касови апарати скоро ще са за боклука. Останалите трябва да се ъпдейтнат. Сметката е 120 млн. лв., а ефектът - спорен

23 фев 2018, 2890 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
И регулаторът хареса поевтиняването на природния газ с 7.3% от октомври

Сметката на "Булгаргаз" за намалението бе одобрена от експертите на КЕВР

Идва ли краят на гаражните сервизи

Предвижда се въвеждането на държавна регистрация за автосервизите. Пред гаражните работилници и големите сервизи обаче ще бъдат поставени еднакви изисквания

Полет към нов бизнес със самолетни обезщетения

През софтуер, адвокати и маркетинг ClaimCompass достига до пътници с проблемни полети и ги представлява пред авиокомпаниите срещу комисиона от компенсацията

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Реалността според Теодор Ушев

Технология и изкуство се смесват в инсталационната изложба "Като в тъмно огледало"

Кино: "Принцесата на покера"

За печалбата от загубите е режисьорският дебют на големия сценарист Арън Соркин

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 8

Капитал

Брой 8 // 24.02.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: София и автомобилите - когато няма мърдане

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 23.02.2018 Прочетете