Фокусът на тази лява коалиция е в две посоки – въвеждане на необлагаем минимум в подоходното облагане и намаление на ДДС за определени стоки. Макар да не дават ясна фискална оценка на предложенията си, общата рамка говори за "цена" около 1.5 млрд. лв. по-малко приходи за бюджета. Необлагаем минимум, валиден за абсолютно всички работещи, равен на минималната заплата (460 лв.), най-вероятно означава свиване на приходите от подоходен данък с поне 1/3 (около 1 млрд. лв.). Оценките за диференцирания ДДС (9% за вода, храни, базови медикаменти, учебници и книги) са около 200 - 300 млн. лв. по-малко приходи, но най-вероятно са подценени – поне 100 млн. лв. струва на бюджета само облекчението за туризма. С други думи, левите общественици намират фискално пространство за намаление на данъци в рамките на 1.5 млрд. лв.

Въпросът е дали зад тези предложения за по-ниски данъци прозира някаква недоизказана лява идея за по-високи данъци. Почти сигурно да. Мотивът на кампанията е, че трябва да има "преразпределение на данъчната тежест в България". Риториката на кампанията изобилства от подмятания за това, че "преките данъци са твърде ниски за ЕС", "компаниите и шефовете плащат твърде малко" и "прогресивното облагане е опция да се покрие дупката в бюджета от реформата".

С други думи, пълното предложение е най-вероятно следното: 1) необлагаем минимум при подоходното облагане и въвеждане на прогресивно облагане със ставка на данъка от порядъка на 15-20% за средната класа, за да се попълнят липсите в бюджета и вероятно висока ставка за най-богатите, която не е за приходи, а за "изтупване" на лявата идеология; 2) По-нисък ДДС за определени стоки и потенциален натиск за покачване на корпоративното облагане – най-вероятно до вече споменатите 15-20%, за да се запази паритетът с водещата ставка в подоходното облагане.

Това скрито предложение изхожда от подмятанията за "провала на ниските данъци", "макроощетените работници" и "масовото обедняване" - твърдения, които, разбира се, влизат в тежко противоречие с реалностите. Оставяйки обаче настрана това, не бива да се пренебрегва фактът, че в момента всички се борят за по-ниски данъци.

Има и богато меню от опции, който биха били наистина полезни и биха облекчили бремето на данъците върху обикновения българин. То включва например намалението на осигуровките за работещите. Озадачаващо е как всички са за по-ниски данъци, а никой не обелва и дума за това, че и тази, и следващата година осигуровките за пенсия се покачват. Менюто може да включва и по-ниско ДДС – но не за определени стоки, а за всички. Могат да бъдат отменени ред малки данъци, които се появиха последните години – например данък "лихва" или данъкът върху застрахователните премии. Може да се прехвърли част от подоходното облагане към общините.

Възможностите са много. Добрите са тези, който са лесни за разбиране: или намаляваш данъчната ставка, или направо махаш данъка. Лошите са тези, които са сложни: и данъкът е там, и ставката е там, но има облекчение и различно третиране на този и този. Второто обикновено води до по-високо данъчно бреме.

Иде ли?

Съспенсът на Слави

От текст на Ивайло Дичев за Deutsche Welle

Не знам за гражданите, но за нас, изследователите на политическата култура, събитието предизвиква радостна възбуда: г-н Трифонов май най-после тръгна да трансформира медийната популярност в политическо влияние. За това впрочем го подканяха всички, откакто се хвана с референдума за мажоритарна избирателна система – излез на избори, поеми отговорност.

Първият въпрос е защо толкова късно. Трифонов отдавна громи политическата класа, сигурно помните, че първи въведе националистическите емоции в протестите през 96-а; той впрочем първи успя да превърне национализма в мегазрелище. Според злите езици просто рейтингът на предаването му спаднал и парата около референдума била, за да си върне няколко хиляди зрители и да сключи нов договор с bTV. А една партийна формация щяла да го закрепи още за един сезон.

Закъснение има и от гледище на общото развитие на медиите. Времето на телевизионните партии като че взе да отминава - последният голям успех отбеляза комикът Бепе Грило, основал движението си "Пет звезди" през 2009. После Тръмп разгроми телевизията, подкрепен от сайтове, психолози и производители на фалшиви новини. Кой знае, може би г-н Трифонов има таен план за овладяване на интернет, макар че профилът му във фейсбук е леко дървен.

Интересен въпрос е защо заявката за нова партия идва толкова късно - Трифонов громи политическата класа от над 20 години

Фотограф: Капитал

Лесно е да се подиграем с решението на шоумена. На всички взе да омръзва популистката риторика: да изринем политиците, да намерим онова просто нещо, което - хоп - анулира нещастията на последните 28 години и всички пеем. Или това, дето щял да събере умните хора, които седят неоценени край печката като едни Пепеляшки. Бас държа, че няма да е партия, а движение - нито ляво, нито дясно, разбира се, патриотично, с млади и нови лица, със специална квота за успели българи в чужбина.

Загадъчният анонс в писмото на шоумена е също класически похват – казва се съспенс. Медиите послушно откликнаха, политиците вече коментират. Закачките и подигравките в социалните мрежи впрочем само допринасят за усилване на анонса. А събитие още няма. Изобщо не сме сигурни дали ще има политически проект, какъв точно би бил той - с Борисов, с патриотите, с Костов Или пък мажоритарно сам срещу всички. Текат анализи за това кой всъщност е зад г-н Трифонов и кой му плаща.

Ще ми се да погледна тази работа от по-сериозната страна. Защо тъкмо г-н Трифонов събра три и половина милиона гласа? За електронното гласуване се произнесоха 2.5 милиона граждани, за атомната централа в Белене – само 1.4 милиона, макар че зад единия референдум стоеше цял президент, зад другия – мощният апарат на БСП.

Въпросът е кой изобщо може да има влияние днес в тази страна, където доверието към всеки и всичко спада неудържимо. Отвъд партийните апарати, субсидиите, парите на КТБ. Експертите не ги обичат, защото създават усещане за малоценност у необразования народ; за съдиите чуваме или лошо, или нищо; на успешните бизнесмени завиждаме; хората от гражданския сектор са непоправимо окаляни като "грантаджии"; професорите ги разкарват като мечки по студиата; журналистите служат на собственика си

Новата медийна среда направи така, че лицето заживява свой живот независимо от лидерските умения на конкретния човек. Известността сякаш няма съдържание: известният с това, че е известен, преминава с лекота от НПО към политиката, от политиката към университета, после му дават да води предаване, после се озовава в някаква комисия. Тъжно, но факт: медийното зрелище остана последен източник на легитимни публични лица.

Затова поне теоретически не бих подценявал феномена "Слави". Вярно, само образът не стига, да станеш политически лидер - и Бареков го знаеха всички, пък виж каква фира даде. В идеалния случай зад известното лице ще се наредят опитни политици, активисти с кауза, експерти със знание. В лошия – ами ще си останем с лицето.