Държавата измисли нова схема за придобиване на "Дунарит"

ДКК е купила още едно вземане от КТБ за 38 млн. лв. и ще опита да пристъпи към принудителна продан

Докато икономическият министър обявяваше новите планове, служители на "Емко" протестираха пред парламента с плакати с лика му
Докато икономическият министър обявяваше новите планове, служители на "Емко" протестираха пред парламента с плакати с лика му    ©  Анелия Николова
Докато икономическият министър обявяваше новите планове, служители на "Емко" протестираха пред парламента с плакати с лика му
Докато икономическият министър обявяваше новите планове, служители на "Емко" протестираха пред парламента с плакати с лика му    ©  Анелия Николова

След като в края на август Държавната консолидационна компания (ДКК) не успя да реализира своя план А за овладяване на русенския оръжеен завод "Дунарит", бързо е приведен в действие нов опит. Детайлите по последните действия бяха изложени от икономическия министър Емил Караниколов на спешно свикан брифинг, паралелно с течащия пред парламента протест на работници в "Емко" срещу отнетия лиценз за търговия на дружеството и прекратените му договори от държавния военен търговец "Кинтекс". Проблемите на "Емко", което претендира, че е настоящият собственик на "Дунарит", започнаха в края на юли, след като собственикът му Емилиян Гебрев и директорите на русенския завод се сдобиха с обвинения от прокуратурата.

Операция "Овладяване 2.0"

Новата тактика на ДКК има сходства както с неуспешния опит от август, така и с начина, по който тя придоби акциите на друг свързан с КТБ актив - "Авионамс". Това стана през май 2016 след публична продан, инициирана от синдиците на фалиралата банка срещу собственика на авиоремонтния завод - "Хедж инвестмънт България". Тогава ДКК плати 29 млн. лв. и след месеци обжалване влезе във владение през пролетта на 2017 г.

По думите на Караниколов миналата седмица синдиците на КТБ са обявили публична продан на вземания от "Хедж инвестмънт България", по които солидарни длъжници са "Авионамс" и "Кемира". Последното притежава 99.5% от "Дунарит", които "Емко" твърди, че е придобил. Върху тях има запори от КОНПИ и НАП, а доскоро и претенции от свързаната с Делян Пеевски офшорка Viafot Limited, заради които се водят сложни регистърни схватки и опитите за вписване на каквото и да е решение неминуемо стигат до съда. При първия си ход в посока национализация на "Дунарит" държавата изкупи именно вземането на Viafot за около 47 млн. лв. (минало през посредник, а после и през самата КТБ), но русенското дружество изплати този дълг заедно с лихвите и така отпаднаха основанията ДКК да се впише като заложен кредитор и евентуално да пристъпи към изпълнение.

"Ние участвахме в тази публична продан, тъй като за част от тези вземания, за 42 млн. евро, солидарен длъжник освен "Кемира" е "Авионамс" и ако някой ги бе придобил, можеше да се тръгне на изпълнение срещу "Авионамс". Във връзка с това ДКК заяви интерес да участва, на самия търг не се яви никой и съгласно нормативната база можеха веднага след това да започнат преговори", заяви Караниколов. "Вземанията бяха около 82 млн. лв., продажната цена беше 67 млн. лв. На следващия ден ДКК купи тези задължения на пряко договаряне за 38 млн. лв. Оттук насетне извършихме и допълнителна проверка и се установи, че "Хедж инвестмънт България" и съответно и "Кемира" и "Авионамс" дължат към други дружества около 50 млн. лв., за които не мога да коментирам. ДКК ще насочи изпълнението си към акциите на "Дунарит", притежавани от "Кемира", и ще направи опит на пазарен принцип да придобие тези акции", обясни още министърът.

Потайните синдици

Така очертаният план за действие още веднъж показва тясното сътрудничество между синдиците на КТБ и държавата в действията й по казуса. Въпреки уверенията на Караниколов, че търгът е свикат по законовия ред, всъщност за него се разбра чак от думите на самия министър. Тук проблемът е отчасти и нормативен. Според разпоредбите на Закона за банковата несъстоятелност съобщението за търг за продан на имущество "се разгласява чрез поставянето му на място за съобщения, определено от синдика, на мястото, където се намира вещта или където се съхранява документацията относно правото - предмет на публична продан, на мястото, където ще бъде извършена публичната продан, на определените за това места в сградата на съда по несъстоятелността и в сградата на общината по местонахождението на вещта - обект на продажба".

Това прави доста сложно да се следи какво се продава, без да се обикалят и оглеждат стени на ведомства. Затова е предвидено и че "когато оценката на вещта или правото е над 20 000 лв., съобщението за публична продан се публикува в един централен ежедневник най-малко 10 дни преди проданта." В 21-и век и при броя национални издания това също е трудоемко начинание. Затова и едва ли има пречка информация да се публикува и на сайта на КТБ (където има такава секция и такива обяви от началните периоди на несъстоятелността), което очевидно би имало по-добра видимост. Логично целта на синдиците би трябвало да е да има максимален интерес, който би позволил и максимална цена. Вместо това с покриването на законовия минимум резултатът е търг, на който никой не се е явил, и продажба на цена под половината от номинала на вземането, което означава и по-малко средства в масата на несъстоятелността.

Натискът по другите фронтове

Втората операция на ДКК също далеч не е гарантирана и бърза и почти сигурно ще премине през нова поредица съдебни обжалвания. Вероятно затова и продължават на вид координираните усилия на държавата да води война на изтощение с "Емко". Дружеството продължава да е без лиценз за търговия, като оттам обвиняват, че въпреки отстранените констатирани нарушения се правят нови проверки по устав само и само с цел да се открият някакви минимални нередности. Караниколов обаче отхвърли тези обвинения и оправда отнемането на лиценза със защита на безопасността на самите работници и обществото.

Той отрече и да е разпореждал на подопеченото му държавно дружество "Кинтекс" да прекратява договорите си с "Емко" по голяма поръчка за Индия, като обясни, че решението е на ръководството на дружеството, след като е анализирало риска. Паралелно с това обаче той обяви договорите с "Емко" за неизгодни и каза, че е внесъл в прокуратурата сигнал срещу по-предишното ръководство на държавния търговец, което ги е сключвало. Според Караниколов въпросните боеприпаси могат да се произвеждат освен от "Емко" и от "Дунарит", и от ВМЗ. Тогава обаче не са търсени оферти от другите производители, което по анализ на министерството е можело да намали цената с 5-10%. "Тези хора ще трябва да отговарят защо е заобиколен държавният ВМЗ", каза Караниколов.

Той не назова каква неустойка дължи "Кинтекс" на "Емко", но каза, че според него няма основание за такава, тъй като неизпълнението не е по вина на търговеца. Според Караниколов е задължение на производителя да окомплектова, натовари произведената стока на корабите за Индия и да оправи митническите документи, и той не го е изпълнил. Затова и "Кинтекс" е възложил на ВМЗ да произведе договорените боеприпаси. Според него е имало опит "Емко" да преговаря с ВМЗ да продаде готовата продукция, но нищо не е последвало. Министърът заяви още, че ще се прави проверка за десет години назад на договорите на "Кинтекс", както и във ВМЗ, където ще се търси дали техни лицензи и разработки не са ползвани от други компании. Това вероятно адресира тиражираните твърдения в медиите на Пеевски, че компанията на Гебрев е ползвала продукция на ВМЗ и е стояла "на входа и на изхода му".