С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 27 сеп 2017, 18:42, 8279 прочитания

ЕК е притеснена за целостта на Шенген

Част от страните членки се опитват да запазят граничните проверки помежду си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Ако Шенген умре, това ще бъде началото на края на Европейския съюз." Предупреждението беше отправено от комисаря по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос и беше в остър контраст с темата на днешната му пресконференция в Брюксел - "Съхраняване и укрепване на шенгенското пространство".

Причината за безпокойството на Аврамопулос е нарастващият натиск на отделни страни членки да запазят възможността си за безсрочно продължаване на проверките по границите на държавите от шенгенското споразумение за свободно придвижване. Те бяха въведени през 2015 г. от пет държави, след като бежанската криза, започнала през 2013 г., достигна апогея си. Отделно Франция въведе граничен контрол след терористичните актове в страната през същата година.


Сега Франция, Дания, Австрия, Германия и Норвегия отправиха искане ЕК да подготви законодателна инициатива, според която правилата на шенгенското споразумение да разрешат проверките да могат да продължават до четири вместо две години. Според досегашните правила проверките по границите трябва да бъдат премахнати в края на октомври и ноември тази година.

На практика, ако подобно предложение се приеме, то ще даде възможност за безсрочно въвеждане на гранични проверки по вътрешните граници на страните - членки на Шенген, което би било сериозен удар върху основните принципи на шенгенското споразумение.

Европейската комисия, както в повечето подобни случаи (например при спазването на правилата за фискална стабилност или хранителна безопасност), отчасти отстъпва на натиска, като се опитва да наложи допълнителни гаранции, че страните няма да злоупотребяват с правото си да въвеждат гранични проверки.



В момента държавите в шенгенското пространство имат право да въвеждат граничен контрол, когато заради свободното движение съществува "сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност". Именно този мотив бе използван от шестте страни, които въведоха проверки на границите си през 2015 г. Тази мярка може се задейства за шест месеца и с одобрението на останалите страни членки може да бъде удължавана още три пъти, т.е. общо до две години.

Сега ЕК предлага срокът, в който могат да се въвеждат гранични проверки между държави от Шенген, да бъде удължен на една година. Ако страните членки докажат, че заплахата, заради която са прибегнали до тази мярка, продължава, този едногодишен срок ще може да бъде удължен с още две години. За това отново ще се изисква разрешението на останалите страни членки на всеки шест месеца. От държавите, които искат това обаче, ще се търсят много повече доказателства за необходимостта от въвеждане на временен граничен контрол.

Предложенията на ЕК тепърва трябва да бъдат одобрени от 28-те страни членки и Европейския парламент.

Пак призив България да влезе в Шенген

В този контекст комисарят Аврамопулос отново отправи призив България и Румъния да бъдат приети в шенгенското пространство. Преди две седмици председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер също призова за приемането на двете страни, но Германия и Австрия реагираха крайно негативно. ЕК е на мнение от няколко години, че София и Букурещ изпълняват техническите критерии за членство в Шенген, но страни като Холандия и Германия обвързват приемането им с напредък в реформите на правораздавателните системи в двете страни.

Не е ясно дали настоящите предложения за реформи в шенгенските правила ще помогнат на България и Румъния да станат по-приемливи. От една страна, те дават опция на страни като Унгария, Австрия или Германия да върнат граничния контрол, ако преценят, че има заплаха София и Букурещ да не се справят с охраната на границите си, точно както направиха през 2015 г. по отношение на Гърция. От друга страна обаче, новите правила не внасят нищо кардинално ново в съществуващата система.
Още 50 хил. бежанци

Европейската комисия предлага страните членки да одобрят преселването на 50 хил. души, които се нуждаят от закрила. Досега 28-те бяха приели да разселят 160 хил. бежанци и мигранти, пристигнали в Гърция и Италия, но след спада на миграционния натиск от края на миналата година тази квота едва ли ще бъде изпълнена. До момента в други страни членки са разселени 27 хил. души.

Явно ЕК се надява, че това отваря възможност за нова програма. Новата бройка се отнася за бежанци, които са в трети страни като Турция и Йордания (основно сирийци), Ливан, Либия или Нигерия. Целта й, от една страна, е да се изпълнява споразумението с Анкара от миналата година, според което, когато нелегалните преминавания от Турция към Гърция спаднат значително, страните от ЕС трябва да започнат да приемат бежанци на регулярна основа. От друга страна, с квотата за преселване ЕК се надява да се ограничат опитите за нелегално пресичане на Средиземно море от хора, които наистина имат право на закрила. Това ще позволи и по-лесно затваряне на маршрутите за нелегално преминаване на мигранти.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ 1 Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ

И още: Обменът на данни между НАП и чуждите данъчни служби от ЕС още е спрян; Съдът назначи техническа експертиза по делото на Мая Манолова за касиране на изборите в София

21 ное 2019, 1178 прочитания

Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото

Над 217 млн. лв. ще бъдат похарчени за почистването на столицата догодина, а такса "Смет" няма да се вдига

21 ное 2019, 751 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
София е трета в Европа по ръст на туризма

Чужденците, посетили страната, са били 1.19 млн. и увеличават и разходите си

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10