ЕК е притеснена за целостта на Шенген
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕК е притеснена за целостта на Шенген

Комисарят по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос отново отправи призив България и Румъния да бъдат приети в Шенгенското пространство след като преди две седмици председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер също призова за приемането на двете страни

ЕК е притеснена за целостта на Шенген

Част от страните членки се опитват да запазят граничните проверки помежду си

8711 прочитания

Комисарят по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос отново отправи призив България и Румъния да бъдат приети в Шенгенското пространство след като преди две седмици председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер също призова за приемането на двете страни

© Reuters


"Ако Шенген умре, това ще бъде началото на края на Европейския съюз." Предупреждението беше отправено от комисаря по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос и беше в остър контраст с темата на днешната му пресконференция в Брюксел - "Съхраняване и укрепване на шенгенското пространство".

Причината за безпокойството на Аврамопулос е нарастващият натиск на отделни страни членки да запазят възможността си за безсрочно продължаване на проверките по границите на държавите от шенгенското споразумение за свободно придвижване. Те бяха въведени през 2015 г. от пет държави, след като бежанската криза, започнала през 2013 г., достигна апогея си. Отделно Франция въведе граничен контрол след терористичните актове в страната през същата година.

Сега Франция, Дания, Австрия, Германия и Норвегия отправиха искане ЕК да подготви законодателна инициатива, според която правилата на шенгенското споразумение да разрешат проверките да могат да продължават до четири вместо две години. Според досегашните правила проверките по границите трябва да бъдат премахнати в края на октомври и ноември тази година.

На практика, ако подобно предложение се приеме, то ще даде възможност за безсрочно въвеждане на гранични проверки по вътрешните граници на страните - членки на Шенген, което би било сериозен удар върху основните принципи на шенгенското споразумение.

Европейската комисия, както в повечето подобни случаи (например при спазването на правилата за фискална стабилност или хранителна безопасност), отчасти отстъпва на натиска, като се опитва да наложи допълнителни гаранции, че страните няма да злоупотребяват с правото си да въвеждат гранични проверки.

В момента държавите в шенгенското пространство имат право да въвеждат граничен контрол, когато заради свободното движение съществува "сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност". Именно този мотив бе използван от шестте страни, които въведоха проверки на границите си през 2015 г. Тази мярка може се задейства за шест месеца и с одобрението на останалите страни членки може да бъде удължавана още три пъти, т.е. общо до две години.

Сега ЕК предлага срокът, в който могат да се въвеждат гранични проверки между държави от Шенген, да бъде удължен на една година. Ако страните членки докажат, че заплахата, заради която са прибегнали до тази мярка, продължава, този едногодишен срок ще може да бъде удължен с още две години. За това отново ще се изисква разрешението на останалите страни членки на всеки шест месеца. От държавите, които искат това обаче, ще се търсят много повече доказателства за необходимостта от въвеждане на временен граничен контрол.

Предложенията на ЕК тепърва трябва да бъдат одобрени от 28-те страни членки и Европейския парламент.

Пак призив България да влезе в Шенген

В този контекст комисарят Аврамопулос отново отправи призив България и Румъния да бъдат приети в шенгенското пространство. Преди две седмици председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер също призова за приемането на двете страни, но Германия и Австрия реагираха крайно негативно. ЕК е на мнение от няколко години, че София и Букурещ изпълняват техническите критерии за членство в Шенген, но страни като Холандия и Германия обвързват приемането им с напредък в реформите на правораздавателните системи в двете страни.

Не е ясно дали настоящите предложения за реформи в шенгенските правила ще помогнат на България и Румъния да станат по-приемливи. От една страна, те дават опция на страни като Унгария, Австрия или Германия да върнат граничния контрол, ако преценят, че има заплаха София и Букурещ да не се справят с охраната на границите си, точно както направиха през 2015 г. по отношение на Гърция. От друга страна обаче, новите правила не внасят нищо кардинално ново в съществуващата система.

Още 50 хил. бежанци

Европейската комисия предлага страните членки да одобрят преселването на 50 хил. души, които се нуждаят от закрила. Досега 28-те бяха приели да разселят 160 хил. бежанци и мигранти, пристигнали в Гърция и Италия, но след спада на миграционния натиск от края на миналата година тази квота едва ли ще бъде изпълнена. До момента в други страни членки са разселени 27 хил. души.

Явно ЕК се надява, че това отваря възможност за нова програма. Новата бройка се отнася за бежанци, които са в трети страни като Турция и Йордания (основно сирийци), Ливан, Либия или Нигерия. Целта й, от една страна, е да се изпълнява споразумението с Анкара от миналата година, според което, когато нелегалните преминавания от Турция към Гърция спаднат значително, страните от ЕС трябва да започнат да приемат бежанци на регулярна основа. От друга страна, с квотата за преселване ЕК се надява да се ограничат опитите за нелегално пресичане на Средиземно море от хора, които наистина имат право на закрила. Това ще позволи и по-лесно затваряне на маршрутите за нелегално преминаване на мигранти.

"Ако Шенген умре, това ще бъде началото на края на Европейския съюз." Предупреждението беше отправено от комисаря по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос и беше в остър контраст с темата на днешната му пресконференция в Брюксел - "Съхраняване и укрепване на шенгенското пространство".

Причината за безпокойството на Аврамопулос е нарастващият натиск на отделни страни членки да запазят възможността си за безсрочно продължаване на проверките по границите на държавите от шенгенското споразумение за свободно придвижване. Те бяха въведени през 2015 г. от пет държави, след като бежанската криза, започнала през 2013 г., достигна апогея си. Отделно Франция въведе граничен контрол след терористичните актове в страната през същата година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов

    Познавам предимството на преминаване на шенгенска граница. Чак кеф да ти стане, че може и така. Но ако сигурността е застрашена? Темата е хлъзгава. Дано някога влезем в шенгенската зона, но не като Гърция, която реално не граничи с друга страна от зоната.
    Какъв е смисълът, освен на няколко ферибоота или за самочувствие.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK