Конкурентоспособността на България леко се подобрява

Класирането на България през годините

2011 - 74-то място от 142 държави

2012 - 62/144

2013 - 57/148

2014 - 54/144

2015 - 54/140

2016 - 50/138

2017 - 49/137

България се изкачва с една позиция в Глобалния индекс по конкурентоспособност на Световния икономически форум (WEF) до 49-ото място от общо 137 държави, включени в подреждането. Последното издание на доклада е базирано на данни от 2016 г.

Представянето на страната се подобрява за шеста поредна година – от 74-то място през 2011 г. (виж графиката). България изпреварва по конкурентоспособност няколко държави от ЕС – Латвия (54-то място), Словакия (59-о), Унгария (60-о), Кипър (64-то), Румъния (68-мо), Хърватия (74-то), Гърция (87-мо).

Основният фактор, който допринася за лекото изкачване на България в класирането, е подобряването на макроикономическата среда, като влияние оказва и подобряването на защитата на инвеститорите. Същевременно обаче страната бележи лек спад по останалите показатели като институции, инфраструктура и здравеопазване и начално образование.

Средата за бизнеса

Класацията на WEF е базирана на 114 индикатора, разделени в 12 групи, които определят производителността на държавите и потенциалния им просперитет. По всеки от тях страните получават оценки от 1 (най-зле) до 7 (най-добре), на базата на които се формира и крайният резултат – също от 1 до 7. В последното издание на изследването финалната оценка на България е 4.46, като се подобрява леко спрямо постигнатите преди година 4.44. За сравнение, оценката на лидера в класацията – Швейцария, е 5.86.

Традиционно най-слабо е представянето на България при показателите, отчитащи дейността на институциите – сред тях са например независимостта на съдебната система (108-мо място), прозрачността на дейността на правителството при определянето на политики (107-мо), борбата с организираната престъпност (119-о), защитата на собствеността (120-о) и на интелектуалната собственост (125-о). Особено слабо е представянето и при някои от индикаторите по отношение на ефективността на трудовия пазар – като способността на страната да привлича (118-о) и да задържа (119-о) таланти или ефективността на данъчното облагане върху стимулите за работа (98-мо), а също така и при индикатори за ефективността на пазара на стоки – като необходимото време за започване на бизнес (103-о място) и ефективността на антимонополните политики (85-о).

Сред показателите, при които страната отчита най-добри резултати, са бюджетният баланс (6-о място) и правителственият дълг (20-о), защитата на инвеститорите (13-о), технологични индикатори като широколентовия интернет достъп (26-о), абонатите на мобилни (32-ро) и фиксирани (41-во) широколентови интернет услуги.

Неефективната държавна администрация е и едно от основните предизвикателства, посочени от компаниите за правенето на бизнес в България. На челна позиция в това подреждане остава корупцията, а сред най-негативните фактори се подреждат данъчното облагане, лошите работни навици на служителите и липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка като цяло, както и усложненият достъп до финансиране (виж графиката).

Традиционните лидери

За поредна година начело на класацията остава Швейцария, а челната тройка също традиционно се допълва от САЩ и Сингапур, които тази година разменят позициите си в сравнение с миналата. В топ 10 също няма нови имена, а само леки размествания (виж таблицата). Акцент в тазгодишното издание на изследването е продължаващата неспособност на политическите лидери да вкарат в ход необходимите реформи, които да подкрепят конкурентоспособността на държавите и да допринесат за повишаването на продуктивността на икономиките. Това според авторите е и основната причина десет години след глобалната финансова криза перспективите за устойчиво възстановяване на икономиките да остават под риск.