Извънпарламентарни партии призовават БНБ да не допусне Мавродиев в ББР

Пет извънпарламентарни десни партии призоваха ръководството на БНБ в открито писмо да не одобрява Стоян Мавродиев за член на управителния съвет на Българската банка за развитие (ББР), защото той не притежава необходимите качества да управлява банка и заради съмнения в неговата надеждност.

Партиите "Да, България", ДСБ/"Нова република", Зелените, БЗНС и ДЕОС са изложили позицията си до подуправителя на БНБ Димитър Костов, който е ръководител на управление "Банков надзор", с копие до управителя на БНБ Димитър Радев и до членовете на УС на банката. Те се позовават на Закона за кредитните институции, който предоставя на БНБ правомощието за предварителна преценка на качествата на кандидатите за ръководни органи на банки, като отбелязват, че това правомощие трябва да се упражнява в защита на стабилността на банковата система и на интересите на вложителите. В този контекст БНБ е длъжна да разгледа и обсъди всички налични данни за кандидата, включително и тези, които пораждат съмнение за неговата надеждност, пригодност и евентуален конфликт на интереси. А в публичното пространство са налице множество обективни данни, които оспорват надеждността и пригодността на Мавродиев да заеме позицията изпълнителен директор на държавната банка за развитие, се казва в писмото. В него се посочва:

• Мавродиев доказано се провали като председател на Комисията за финансов надзор (КФН), която трябваше да се задейства и предотврати престъпната схема КТБ - банката и свързани с нея лица са поднадзорни на ръководената от Мавродиев институция и са се ползвали с неговото благоволение. Загубите за обществото са над 4 млрд. лева плюс стотици милиони инвестиции, загробени в акции и облигации на свързани с КТБ лица.

• Мавродиев е известен експерт в предоставянето на услуги за създаване на офшорни компании и сметки, което очевидно е важен елемент от неговия професионализъм да стане и директор на държавна банка с 2.2 млрд. лв. активи - подкрепен от правителството.

• Спорната репутация на новия банкер е затвърдена и от свързването на името му с делото за "кокаиновия крал" Евелин Банев-Брендо наред с множеството информации за неговия управленски провал в КФН и забъркването му в редица скандали.

• Мавродиев е представил неверни сведения, за да ползва кредитна карта с по-ниска преференциална лихва, което е констатирано и от Софийската градска прокуратура, звено "Антикорупция" по пр. №7216/2015 г.

• Стоян Мавродиев няма нито ден стаж на ръководна позиция в друга банка, като е очевидно, че стажът му като председател на финансовия регулатор КФН или като"ковчежник" на ПП ГЕРБ не може по разумен начин да се приеме като адекватен опит.

"БНБ трябва да е научила уроците от провала КТБ и нуждата банките да се управляват по прозрачен начин от хора с морал, адекватен опит и професионализъм. Одобряването на лице със спорен интегритет за член на управителен съвет на банка противоречи на целта на закона за осигуряване на стабилна, надеждна и сигурна банкова система и защита на интересите на вложителите", пише в позицията и се призовава за отговорно прилагане на закона. Одобряването на Мавродиев би било абдикация на БНБ под политически натиск от основата й функция като надежден гарант за стабилността на банковата система, се сочи още там.

Мавродиев бе номиниран за изпълнителен директор на ББР заедно с един от най-доверените му хора в КФН - Румен Митров, като ако бъдат одобрени в комплект, ще се открие възможност за еднолично налагане на контрол върху управлението на държавната банка. Кандидатурите и намерението за промяна в управлението на банката идват по инициатива на собственика на банката - държавата, в лицето на новия министър на икономиката Емил Караниколов, а формално са внесени в БНБ от тричленния надзорен съвет на ББР - бившия зам.-министър на финансите Атанас Кацарчев, настоящия Кирил Ананиев, и зам.-министъра на икономиката Лъчезар Борисов. Рокадата в ръководството на ББР идва скоро след като банката беше прехвърлена от финансовото към икономическото министерство, а като мотив за нея се изтъква необходимостта от завръщане на институцията към първоначалната й роля на подпомагаща малкия и средния бизнес.