Индустрия 4.0: Новите технологии искат революция в мисленето за образованието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Индустрия 4.0: Новите технологии искат революция в мисленето за образованието

"Взимането на рискови решения не се насърчава, децата се справят с повторяеми задачи, но не и с тези, които изискват изобретателност",смята Йозеф Шети (вляво)

Индустрия 4.0: Новите технологии искат революция в мисленето за образованието

Новите работещи имат нужда от нови знания и рядко са лоялни на компании

40758 прочитания

"Взимането на рискови решения не се насърчава, децата се справят с повторяеми задачи, но не и с тези, които изискват изобретателност",смята Йозеф Шети (вляво)

© Цветелина Белутова


Четвъртата индустриална революция не е толкова революция в технологиите, колкото в мисленето, каза основателят на базираната в Пловдив компания Soltec Йозеф Шети по време на третия панел на годишния бизнес форум Industry 4.0. По думите му промените по отношение на автоматизацията вече намаляват нуждата от умения за решаване на повтаряеми проблеми, повече блага се създават с по-малко усилия и влиянието на "големите данни" се увеличава, докато фирмите работят с мениджърски постулати от 70-те години на миналия век, които се базират на похвати от 30-те години. "Все още вярваме в постоянни растеж и в това, че бизнесът е състезание, затова правим компаниите централизирани, тайни и йерархични - като военна рота (откъдето произтича думата на английски)", каза Шети. Според него обаче новите икономически реалности изискват различни ценности от тези, в които учениците биват обучавани днес.

Образование за несигурно бъдеще

"Взимането на рискови решения не се насърчава, децата се справят с повторяеми задачи, но не и с тези, които изискват изобретателност." По думите на Шети вместо това учениците трябва да бъдат подготвяни да се справят с неочаквани ситуации, да се научат как критично да разглеждат и намират нужното в огромни масиви от данни и как да координират помежду си решаването на проблеми. "Страст, креативност, постоянство и упоритост са ключови умения за учебните програми на бъдещето", смята индустриалецът. А тъй като поколенията могат да бъдат разделени на две - тези, израснали преди интернет, и тези, израснали след това, самите компании трябва да се адаптират към начина на работа на различните хора. "За младите хора от постинтернет поколението трябва да се знае, че са лоялни към проекти и отделни задачи, а не към конкретна компания. Затова нашите фирми трябва да заменят йерархиите с мрежи, планирането с даването на възможност да се взимат решения и криенето на корпоративни тайни с прозрачност", завърши Шети.

Останалите панелисти - заместник-кметът по социално и икономическо развитие на Габрово Нела Рачевиц, изпълнителният директор на фондация "Заедно в час" Евгения Пеева и анализаторът от "Индъстри уоч" Георги Стоев - се обединиха около идеята за нуждата да се излезе от рамките на днешните образователни парадигми. Нела Рачевиц и Георги Стоев заявиха, че е нужно по-цялостното включване на предприемачите и успешните бизнесмени в учебния процес. "Нужно е те да станат модели за подражание в училище", каза Стоев.

Рамки много, но няколко ключови умения

За Евгения Пеева, отвъд всякакви парадигми и рамки, ключовите клъстъри от компетенции, които трябва да бъдат преподавани на учениците, са няколко: как да си поставят и изпълняват целите, способността да поемат отговорност за себе си и за света около тях, както и как да разберат какви са техните стремежи и на какви ценности се основават. "Рядко се чува от учители, че това са нещата, които децата трябва да научат в училище. Моят въпрос не е толкова кои са рамките и компетенциите, а как да обучим учителите да вдъхновят учениците си", заключи тя.

Нуждата от изграждане на ценности по време на обучението бе основната тема, засегната и от Георги Стоев. "Децата първо трябва да имат етична рамка и морални основи, да знаят, че когато правят печалба, това не е в ущърб на другите. На второ място, те трябва да се научат да гледат на света като пълен с възможности, а не с опасности. И да вярват повече в себе си", заяви Стоев.

Четвъртата индустриална революция не е толкова революция в технологиите, колкото в мисленето, каза основателят на базираната в Пловдив компания Soltec Йозеф Шети по време на третия панел на годишния бизнес форум Industry 4.0. По думите му промените по отношение на автоматизацията вече намаляват нуждата от умения за решаване на повтаряеми проблеми, повече блага се създават с по-малко усилия и влиянието на "големите данни" се увеличава, докато фирмите работят с мениджърски постулати от 70-те години на миналия век, които се базират на похвати от 30-те години. "Все още вярваме в постоянни растеж и в това, че бизнесът е състезание, затова правим компаниите централизирани, тайни и йерархични - като военна рота (откъдето произтича думата на английски)", каза Шети. Според него обаче новите икономически реалности изискват различни ценности от тези, в които учениците биват обучавани днес.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Интересна дискусия. Съгласен съм с изводите. У децата, но и при възрастните при съвременните условия е нужно да се развива критично и аналитично мислене - то зависи и от семейната среда, но и от преподавателите. Също и от медиите (например виждам как гръцките медии, или конкретно телевизия "Скай" стимулира гражданското общество и какво се случва по родните водещи ТВ канали, и не само). Потреблението на стоки и услуги е първична потребност, но значението на всичко това за нашето битие и щастие и ползата в живота ни, както и влиянието върху околната среда са не по-малко важни. Защото на този етап имаме само една планета с пределен обем от ресурси. Рециклирането и поддържането на устойчиво отглеждани природни ресурси са ключови.

    Много е важно как ще се справим и с отпадъците (не само тези, които стават за рециклиране, а въобще) - на всекидневно, битово ниво и на глобално такова. Такива има и в околоземна орбита. И всичко това са рискове за сегашните поколения, както и за всички бъдещи след нас.

  • 2
    popovski31 avatar :-|
    popovski31

    "Нела Рачевиц и Георги Стоев заявиха, че е нужно по-цялостното включване на предприемачите и успешните бизнесмени в учебния процес. "Нужно е те да станат модели за подражание в училище", каза Стоев."

    Това абсолютна необходимост, но според Закона за висшето образование например, могат да преподават само хабилитирани преподаватели. Хора от практиката могат да изнасят само публични лекции. Сбъркано е.

  • 3
    hifi_hifi avatar :-|
    hifi_hifi

    за съжаление образователната система е инертна и консервативна и не позволява намеса отвън.
    Няма по-добро нещо от реални примери от бизнеса, които да насочат децата към една или друга област.

    Засега, обаче остава възможността единствено да приемаме образованието в Бг като един вид казарма и да го преодолеем с минимални щети и максимално "закаляване".
    Много деца преминали през средното образование се справят прекрасно в чужбина, така че явно има и положителни елемнти в образователната ни система... може би именно "закаляването"


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK