Публичност, но не прозрачност

Вече трети ВСС заседава публично на монитори, а от февруари 2016 г. всяко заседание на съвета може да се наблюдава и по интернет – с изключение на дискусията по дисциплинарни производства. Това обаче не прави решенията по-прозрачни, т.е. защитими с "аргументи, почерпени от закона и от здравия разум". Те просто се гласуват без мотиви или с неуместни мотиви проформа, включително е имало и случай член на съвета да защити важен кадрови избор с аргумента, че човекът поздравявал много учтиво, когато я срещнел по коридорите на Съдебната палата.

Традиционно в края на мандата на всеки ВСС мнозина си казват, че по-зле не може да бъде и само няколко месеца след встъпването си новият съвет ги опровергава. Дали и този ВСС ще се окаже по-зле и от стария (което наистина би било апокалиптично) засега е много трудно да се прогнозира. Дори само защото има съществена разлика между работата на един съдия и поведението му като член на съвета. Да стоиш зад професионално взето решение като магистрат въпреки негативните обществени нагласи, а понякога и хули, съвсем не е лесно, но да отстояваш като малцинство ежедневно почтеност и принципност по десетки решения в отровната среда на ВСС е доста по-различно и в определен смисъл по-трудно.

Очакванията са към съдебната квота

Колкото и да бе компрометиран изборът на парламентарната квота, колкото и да е неуместно да се очакват чудеса от прокурорската квота, оптимизмът може да се търси в съдебната квота на новия ВСС. Трудно постигнатото пряко гласуване на съдиите за техните представители в съвета оправда очаквания ефект. За първи път, оставени сами на себе си, съдиите избраха прилични, базисно почтени хора, доказани професионалисти, с авторитет и самочувствие, без данни за корупционни прояви, без петна в биографиите си. Всички без един – върховни съдии, а не с претенции за съдебна номенклатура, създадена с партийна подкрепа.

Това създава основата за ново разположение в 14-членната съдийска колегия на съвета, макар че е малко вероятно приличните хора, които ще гласуват по съвест, а не по поръчка, да стигнат за блокираща квота, ако не за мнозинство - заедно с председателя на ВКС Лозан Панов и (надеждата умира последна) някои от парламентарната квота. От тях не се иска да бъдат революционери, а просто да вземат почтени решения, базирани на фактите и закона, да не изпълняват поръчки, да поддържат високо ниво на професионализъм.

Същевременно, правдоподобно звучи и песимистичната прогноза на бившия правосъден министър Христо Иванов пред "Капитал": "Няма нито един човек от новия ВСС, който да е показал до момента, че може да играе лидерската роля на Калин Калпакчиев – онова интелектуално лидерство, постоянно и неотклонно, което той демонстрира през целия мандат и никога не се отказа, не се предаде, не се умори докрай да поддържа необходимостта от реформа, спазването на закона, налагане на стандарти. Нямаме никаква причина да вярваме, че в новия ВСС ще се формира толкова силна група, както досега. Възможно е градусът на скандалите да е туширан, но не очаквам дълбока промяна в крайния резултат – големите поръчки на статуквото ще бъдат изпълнявани, макар и с малко по-прилична опаковка." Този коментар на Христо Иванов подсказва важността на лидерската роля, която при съдиите не е най-силната страна.

Някои тенденции обаче ще станат видими още в първите месеци от мандата на новия съвет, с прегласуването на председателя на Върховния административен съд (ВАС), което видимо ще остане в наследство. И ще бъде първият лакмус за прозрачността при вземане на решенията в съвета.

Заклинанието "Без договорки"

През юли 2016 г. Явор Хайтов стъписа присъстващите в правната комисия на парламента, когато арогантно се развика на присъстващите членове на ВСС от малцинството: "На вас ли дължа обяснение как се избират членовете на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота?! Мен са ме избрали 15 000 граждани."

Лидерите на парламентарните партии далеч не са така директни, напротив. Ако има лайтмотив на изминалата седмица след избора на парламентарната квота на ВСС, то е в абсолютно идентичните заклинания на Цветан Цветанов и на Корнелия Нинова, че гласуването за новите членове на съвета е било абсолютно прозрачно и без договорки. Макар че прозрачност в случая би означавало депутатите публично да признаят схемата 4:3:2:2.

В същото време препоръките във всеки мониторингов доклад на Европейската комисия неизменно започват с огромното значение на прозрачното кадруване на всички нива – като се започне от избора на ВСС, мине се през избора на тримата големи и се стигне до всеки административен ръководител на всяка ниво и всеки редови магистрат. Новият доклад предстои и управляващите направиха очакването му далеч по-интересно.