С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
91 29 сеп 2017, 13:59, 37641 прочитания

Голямото завръщане

Все повече учещи или работещи в чужбина българи търсят възможности за развитие в родината

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко
  • Brexit, съживяването на българската икономика и ръстът на заплатите работят в посока повече учещи или работещи навън да се върнат в България.
  • Масово купуване на еднопосочни билети няма, но има позитивни сигнали в една ключова група - младите хора.
  • Сега е моментът правителството да положи всички усилия да убеди онези навън, че качеството на живот може да се промени към добро.

Част от темата

Дестинация: България

Четири лични истории

Защо българите, които учат и работят зад граница, решават да се върнат и да работят в родината си?

Марк Робинсон: Промяната в Централа и Източна Европа е очевидна

Защо хората се връщат и как България да се възползва от това, съветва анализаторът от Colliers

Колко са българите в чужбина

Най-вероятната приблизителна бройка е 1.1 млн. души, но няма точни данни

Мартин е на 25 и е завършил икономика в Берлин. До него е Ралица, която следва маркетинг в Лондон. Освен че от няколко години учат и работят в чужбина, общото между тях е, че ги срещаме на форума "Кариера в България. Защо не?". Профилът на останалите над 1500 посетители в софийския Интер Експо център не се различава особено. Всички са дошли, за да проучат възможностите за професионално развитие в родната си страна.

"Наблюденията ни са, че все повече българи виждат възможности за реализация и развитие в страната ни и че пазарът на труда все повече се нуждае от висококвалифицирани кадри", коментира Мариела Станулова от сдружение "Тук-Там", организатор на събитието. То се провежда вече десет години, но през последните две броят на посетителите очевидно е нараснал.


Което е по-важно, извън границите на този форум, шансът да срещнете все повече млади хора с подобен профил става все по-голям. Промяната е осезаема предимно в големите градове, където възможностите за развитие се увеличават. Вижда се и в много офиси - делът на новонаетите служители с диплома от чужд университет постепенно се увеличава.

Да се говори за тенденция е твърде рано - броят на завърналите се може да изглежда по-голям чисто математически, тъй като в последните години все повече млади хора учат в чужд университет. А е и опасно: няма изчерпателна статистика за миграцията, тъй като движението на хора в рамките на ЕС се засича трудно. Но позитивните сигнали могат да се усетят по няколко косвени признака.

Brexit, съживяването на българската икономика и ръстът на заплатите в последните години са фактори, които в момента работят в посока повече учещи или работещи навън да се върнат в България. Или поне да правят планове в тази посока. Подобни предпоставки има в почти всички държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Най-смела беше консултанстката компания в сферата на недвижимите имоти Colliers International - неин доклад наскоро заключи, че продължилата десетилетия имиграционната вълна от изток на запад е преминала своя пик. И е въпрос на далновидна политика от страна на отделните правителства да убедят своите настоящи (и бъдещи) емигранти, че качеството на живот в родината им се променя към добро.



Връщат ли се младите

"Положително за нас е, че всеки трети от участниците във форума, който е посочил, че се колебае на някое от изданията, на следващо е отговорил, че ще се върне или вече го е направил", споделя Мила Натудова от "Тук-Там".

През миналата година в България са се върнали близо 9.3 хил. души, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Заминалите обаче са почти три пъти повече. Подобна е тенденцията и през предходните няколко години - броят на напускащите страната расте, но заедно с него и този на връщащите се (виж графиките). Статистика за периода преди 2012 г. няма. Но и наличната не е съвсем пълна, тъй като тя е на база сменена адресна регистрация на хора с българско гражданство и подадени декларации за прекъсване или възобновяване на здравноосигурителни права. Основният фактор тук, разбира се, е свободното движение на хора в ЕС - то превръща миграцията в мобилност. Това затруднява "записа" на онези, които са в други държави членки. По оценки на Colliers International около 7 милиона източноевропейци, основно млади хора, в момента учат или работят на Запад.

Според Георги Ангелов от "Отворено общество" големите вълни на емиграция са в края на 80-те години на миналия век около Възродителния процес, след това през 90-те по времето на Виденовата зима, а най-малко са при преброяването през 2001 г. "Членството в ЕС няма особен ефект, по-скоро след това една част от българите, които са заминали в Западна Европа, се легализират. Но делът на емигрантите като процент от населението намалява с всяко следващо преброяване на населението", коментира Ангелов.

Сходно е и мнението на Марк Робинсон, анализатор към Colliers International. Според него емигрантската вълна от ЦИЕ вече е преминала и хората в трудоспособна възраст ще започнат да се завръщат в изпращащите държави (виж интервюто с него).

"Капитал" направи свое онлайн проучване сред българи в чужбина. То не е представително, но показва тенденция - получихме отговорите на 491 души и те показват, че хората между 20 и 34 години са най-склонни да се върнат в родината си или вече са го направили (почти 43% от отговорилите в тази възрастова група - виж графиките). Данните са донякъде логични - емигрантите, които вече са изградили кариера на Запад и имат семейство там, са много по-интегрирани в страната, в която живеят, децата им са тръгнали на училище, създали са свои контакти и т.н. Обратното - групата на 20-30 годишните обикновено са току-що завършили и колебаещи се къде и каква работа да изберат. И ако имат перспектива за добра кариера в България, вероятно биха се върнали тук.

Допитването ни показва и още една логична зависимост - колкото повече време хората са стояли зад граница, толкова по-малка е вероятността да се върнат. От прекаралите между три и пет години в чужбина над 35% отговарят, че обмислят да се завърнат, 40% вече са го направили. В другата крайност са прекаралите над 10 години зад граница - 80% от тях нямат намерение да се върнат в родината си.

Защо се връщат?

Основните фактори, които карат хората да напуснат България, според Георги Ангелов са три - качеството на образование, качеството на живот и нивото на доходите. "В последните години заради кризата имаше и друг проблем – липса на работа. Но сега има достатъчно търсене на пазара на труда в страната, а в бързоразвиващите се сектори от икономиката растат и заплатите", добавя икономистът.

"Заплатите в Централна и Източна Европа се увеличават много по-бързо спрямо предишни години и България е чудесен пример за това", казва Робинсон. Очакванията му са тази година средният ръст на заплатите в страната да е 8%, други икономисти и специалисти по човешки ресурси предвиждат увеличение до 15-20% в секторите, в които недостигът на кадри е голям. Робинсон допълва, че в сравнение със страни като Великобритания, Германия или Франция, разликите при ръста на нетния доход са съществени в ЦИЕ.

"Следващият фактор са разходите за живот. Те се увеличават много по-бързо в страни като Великобритания спрямо тези от Източна Европа. Не само че в Западна Европа разходите са по-големи, но и се покачват по-бързо. Ако живееш в някоя от тези страни, може да получаваш висока заплата, но това няма да е от значение, тъй като животът там е много по-скъп", допълва анализаторът.

Извън икономическите фактори, неоценима, но важна тежест имат и чисто емоционалните - семейство, приятелски кръг, възможността да се използва майчиния език.

Нарастващата негостоприемност на някои западни икономики също оказва ефект върху миграционния модел. След Brexit нетната миграция във Великобритания е паднала до 246 хил. души (най-ниската стойност от 2014 г. насам) при 327 хил. през 2016 г. сочат данните на британската Служба за национални статистики. За момента не е ясно дали процесът ще се повтори и на други места, но влизането на крайнодясната Алтернатива за Германия (АзГ) в Бундестага само преди седмица или високата популярност на Марин льо Пен на президентските избори във Франция тази година със сигурност не се възприемат като покана към потенциални имигранти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Парите за медии в кампанията за евровота у нас вече превишават 3 млн. лв. Парите за медии в кампанията за евровота у нас вече превишават 3 млн. лв.

"Воля" изпревари ГЕРБ по разходи за отразяване, показват данните на Института за развитие на публичната среда

24 май 2019, 1065 прочитания

Кога всъщност ще са готови магистралите 2 Кога всъщност ще са готови магистралите

Предизборните обиколки на Бойко Борисов съвпадат със старта на изграждането на магистрали, с откриването им и изтеглят сроковете за изграждането, но дали това е реалистично

23 май 2019, 3887 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Спортувай, ако можеш

Новите правила, по които от тази есен се организират извънкласните дейности в София, по-скоро създават трудности, отколкото улеснения

Новата дигитална война

След ограничаването на Huawei битката за търговско надмощие между САЩ и Китай вече вещае нова технологична Желязна завеса

Как ще гласуваме на 26 май

Преференциите имат нови номера, машинното гласуване не е толкова трудно

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Тихомир Стоянов

С проекта Imaginary Archive Стоянов допринася към все още колебливия диалог за социалистическото минало и ранния Преход

Галина Дългото чорапче

Социалният цирк на осиновената в Дания Галина Риом-Ройбек учи децата у нас на приобщеност, емпатия и вяра в себе си