С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
91 29 сеп 2017, 13:59, 39249 прочитания

Голямото завръщане

Все повече учещи или работещи в чужбина българи търсят възможности за развитие в родината

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко
  • Brexit, съживяването на българската икономика и ръстът на заплатите работят в посока повече учещи или работещи навън да се върнат в България.
  • Масово купуване на еднопосочни билети няма, но има позитивни сигнали в една ключова група - младите хора.
  • Сега е моментът правителството да положи всички усилия да убеди онези навън, че качеството на живот може да се промени към добро.

Част от темата

Дестинация: България

Марк Робинсон: Промяната в Централа и Източна Европа е очевидна

Защо хората се връщат и как България да се възползва от това, съветва анализаторът от Colliers

Четири лични истории

Защо българите, които учат и работят зад граница, решават да се върнат и да работят в родината си?

Колко са българите в чужбина

Най-вероятната приблизителна бройка е 1.1 млн. души, но няма точни данни

Мартин е на 25 и е завършил икономика в Берлин. До него е Ралица, която следва маркетинг в Лондон. Освен че от няколко години учат и работят в чужбина, общото между тях е, че ги срещаме на форума "Кариера в България. Защо не?". Профилът на останалите над 1500 посетители в софийския Интер Експо център не се различава особено. Всички са дошли, за да проучат възможностите за професионално развитие в родната си страна.

"Наблюденията ни са, че все повече българи виждат възможности за реализация и развитие в страната ни и че пазарът на труда все повече се нуждае от висококвалифицирани кадри", коментира Мариела Станулова от сдружение "Тук-Там", организатор на събитието. То се провежда вече десет години, но през последните две броят на посетителите очевидно е нараснал.


Което е по-важно, извън границите на този форум, шансът да срещнете все повече млади хора с подобен профил става все по-голям. Промяната е осезаема предимно в големите градове, където възможностите за развитие се увеличават. Вижда се и в много офиси - делът на новонаетите служители с диплома от чужд университет постепенно се увеличава.

Да се говори за тенденция е твърде рано - броят на завърналите се може да изглежда по-голям чисто математически, тъй като в последните години все повече млади хора учат в чужд университет. А е и опасно: няма изчерпателна статистика за миграцията, тъй като движението на хора в рамките на ЕС се засича трудно. Но позитивните сигнали могат да се усетят по няколко косвени признака.

Brexit, съживяването на българската икономика и ръстът на заплатите в последните години са фактори, които в момента работят в посока повече учещи или работещи навън да се върнат в България. Или поне да правят планове в тази посока. Подобни предпоставки има в почти всички държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Най-смела беше консултанстката компания в сферата на недвижимите имоти Colliers International - неин доклад наскоро заключи, че продължилата десетилетия имиграционната вълна от изток на запад е преминала своя пик. И е въпрос на далновидна политика от страна на отделните правителства да убедят своите настоящи (и бъдещи) емигранти, че качеството на живот в родината им се променя към добро.



Връщат ли се младите

"Положително за нас е, че всеки трети от участниците във форума, който е посочил, че се колебае на някое от изданията, на следващо е отговорил, че ще се върне или вече го е направил", споделя Мила Натудова от "Тук-Там".

През миналата година в България са се върнали близо 9.3 хил. души, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Заминалите обаче са почти три пъти повече. Подобна е тенденцията и през предходните няколко години - броят на напускащите страната расте, но заедно с него и този на връщащите се (виж графиките). Статистика за периода преди 2012 г. няма. Но и наличната не е съвсем пълна, тъй като тя е на база сменена адресна регистрация на хора с българско гражданство и подадени декларации за прекъсване или възобновяване на здравноосигурителни права. Основният фактор тук, разбира се, е свободното движение на хора в ЕС - то превръща миграцията в мобилност. Това затруднява "записа" на онези, които са в други държави членки. По оценки на Colliers International около 7 милиона източноевропейци, основно млади хора, в момента учат или работят на Запад.

Според Георги Ангелов от "Отворено общество" големите вълни на емиграция са в края на 80-те години на миналия век около Възродителния процес, след това през 90-те по времето на Виденовата зима, а най-малко са при преброяването през 2001 г. "Членството в ЕС няма особен ефект, по-скоро след това една част от българите, които са заминали в Западна Европа, се легализират. Но делът на емигрантите като процент от населението намалява с всяко следващо преброяване на населението", коментира Ангелов.

Сходно е и мнението на Марк Робинсон, анализатор към Colliers International. Според него емигрантската вълна от ЦИЕ вече е преминала и хората в трудоспособна възраст ще започнат да се завръщат в изпращащите държави (виж интервюто с него).

"Капитал" направи свое онлайн проучване сред българи в чужбина. То не е представително, но показва тенденция - получихме отговорите на 491 души и те показват, че хората между 20 и 34 години са най-склонни да се върнат в родината си или вече са го направили (почти 43% от отговорилите в тази възрастова група - виж графиките). Данните са донякъде логични - емигрантите, които вече са изградили кариера на Запад и имат семейство там, са много по-интегрирани в страната, в която живеят, децата им са тръгнали на училище, създали са свои контакти и т.н. Обратното - групата на 20-30 годишните обикновено са току-що завършили и колебаещи се къде и каква работа да изберат. И ако имат перспектива за добра кариера в България, вероятно биха се върнали тук.

Допитването ни показва и още една логична зависимост - колкото повече време хората са стояли зад граница, толкова по-малка е вероятността да се върнат. От прекаралите между три и пет години в чужбина над 35% отговарят, че обмислят да се завърнат, 40% вече са го направили. В другата крайност са прекаралите над 10 години зад граница - 80% от тях нямат намерение да се върнат в родината си.

Защо се връщат?

Основните фактори, които карат хората да напуснат България, според Георги Ангелов са три - качеството на образование, качеството на живот и нивото на доходите. "В последните години заради кризата имаше и друг проблем – липса на работа. Но сега има достатъчно търсене на пазара на труда в страната, а в бързоразвиващите се сектори от икономиката растат и заплатите", добавя икономистът.

"Заплатите в Централна и Източна Европа се увеличават много по-бързо спрямо предишни години и България е чудесен пример за това", казва Робинсон. Очакванията му са тази година средният ръст на заплатите в страната да е 8%, други икономисти и специалисти по човешки ресурси предвиждат увеличение до 15-20% в секторите, в които недостигът на кадри е голям. Робинсон допълва, че в сравнение със страни като Великобритания, Германия или Франция, разликите при ръста на нетния доход са съществени в ЦИЕ.

"Следващият фактор са разходите за живот. Те се увеличават много по-бързо в страни като Великобритания спрямо тези от Източна Европа. Не само че в Западна Европа разходите са по-големи, но и се покачват по-бързо. Ако живееш в някоя от тези страни, може да получаваш висока заплата, но това няма да е от значение, тъй като животът там е много по-скъп", допълва анализаторът.

Извън икономическите фактори, неоценима, но важна тежест имат и чисто емоционалните - семейство, приятелски кръг, възможността да се използва майчиния език.

Нарастващата негостоприемност на някои западни икономики също оказва ефект върху миграционния модел. След Brexit нетната миграция във Великобритания е паднала до 246 хил. души (най-ниската стойност от 2014 г. насам) при 327 хил. през 2016 г. сочат данните на британската Служба за национални статистики. За момента не е ясно дали процесът ще се повтори и на други места, но влизането на крайнодясната Алтернатива за Германия (АзГ) в Бундестага само преди седмица или високата популярност на Марин льо Пен на президентските избори във Франция тази година със сигурност не се възприемат като покана към потенциални имигранти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Средната заплата продължава да расте с двуцифрен темп 2 Средната заплата продължава да расте с двуцифрен темп

Най-голямо е увеличението в Силистра, където възнагражденията нарастват с 18% на годишна база до 922 лв. на месец

12 ное 2019, 2983 прочитания

Топ обявите за работа на Karieri.bg Топ обявите за работа на Karieri.bg

Преглед на актуалните предложения за работа в областта на маркетинга, финансите, IT сектора, търговията, човешките ресурси

8 ное 2019, 1366 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Пазар на труда" Затваряне
Аруп Банерджи: Вече можеш да произвеждаш там, където е пазарът

Регионалния директор за ЕС на Световната банка за новите възможности от Индустрия 4.0

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10