С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 29 сеп 2017, 13:18, 8217 прочитания

Марк Робинсон: Промяната в Централа и Източна Европа е очевидна

Защо хората се връщат и как България да се възползва от това, съветва анализаторът от Colliers

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Дестинация: България

Четири лични истории

Защо българите, които учат и работят зад граница, решават да се върнат и да работят в родината си?

Голямото завръщане

Все повече учещи или работещи в чужбина българи търсят възможности за развитие в родината

Колко са българите в чужбина

Най-вероятната приблизителна бройка е 1.1 млн. души, но няма точни данни


Ако искаш хората да се завърнат в страната, трябва да им помогнеш при процеса, а не да ги затрудняваш.

Имиграционната вълна е преминала своя пик. Така смята Марк Робинсон, изследовател от Colliers International, консултанстката агенция в сферата на недвижимите имоти в световен мащаб. През юли тази година Робинсон публикува доклада "Бумерангът на работната сила", обхващащ шест страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), включително България. Ето какво смята той пред "Капитал".

Според вас имиграционната вълна от ЦИЕ-6 вече е преминала своя пик. Защо смятате така?


Обяснявам това чрез т. нар. личен баланс на печалбите и загубите. Първият елемент са заплатите. Заплатите в Източна и Централна Европа се увеличават много по-бързо спрямо предишни години и България е чудесен пример за това. Минималната заплата в страната се е повишила с бързи темпове, а цялостният прогрес е зашеметяващ - заплатите за 2017 г. ще се увеличат с 8% спрямо предходната. И това дори не е най-добрият резултат в региона. В сравнение със страни като Великобритания, Германия или Франция, които са икономики с ниска инфлация, разликите са съществени. Ако някой реши да остане в България и не е мигрира, има по-голям шанс да получава заплата, която нараства с по-бързи темпове, защото в страна има търсене на работна ръка. Това се усеща и в нивото на безработицата. Ако погледнем нивотo в страните от ЕС, най-високото сред държавите от ЦИЕ-6 е в Словакия - 7%, като средното за съюза е 8%.

Следващият фактор са разходите за живот. Те се увеличават много по-бързо в страни като Великобритания спрямо тези от Източна Европа. Не само, че в Западна Европа разходите са по-големи, но и се покачват по-бързо, както и инфлацията. Ако живееш в някоя от тези страни, може да получаваш висока заплата, но това няма да е от значение, тъй като животът там е много по-скъп.

Другият елемент, който трябва да се разгледа, е валутният курс. Това не се отнася толкова за България или Словакия, чиято валута е фиксирана спрямо еврото. Валутите в други страни ще се променят значително спрямо еврото в следващите 5-10 години. Ако някой изпраща пари у дома и все още пресмята в местната валута, накрая ще се озове на загуба.



Следващият фактор са данъците. Хората се отнасят много внимателно относно процентния размер на данъците, които плащат. Трябва да обърнем внимание на фискалния баланс в държавите от Източна Европа, тъй като е в много по-добро състояние от този в страни от Западна Европа. Тези държави имат значително по-ниски нива на задлъжнялост и поради това вероятността данъците да запазят ниската си стойност е много висока. Като британец мога да кажа, че данъците в Западна Европа ще продължават да се покачват през следващите 5-10 години, защото системата трябва да се справя с голям дефицит и някой трябва да плаща за него.

Трябваше ли да очакваме "бумеранг" ефекта или не, имайки предвид историята на предишните миграционни вълни?

Бих казал, че разликата между това десетилетие и този икономически цикъл спрямо предишните е, че сега се усеща разлика в дейността на правителствата спрямо отношението им към корупцията и несправедливостта, когато някои хора забогатяват заради връзките, а не заради качествата си. Румъния е подходящ пример. От 2013 г. насам се усеща огромна разлика спрямо периода от 1989 до 2013 г. В инвеститорския бранш, където съм работил, страната беше възприемана като неподходяща. Хората не искаха да инвестират в нея заради проблемите там. След 2013 г. много неща се промениха. Чехия е друг чудесен пример. В страната също имаше високи нива на корупция - всяка година между 2 и 3% от БВП изчезваха от бюджета. Причината за това бе корупцията. От 2013 г. новото правителство започна да води различна политика. Това доведе до фискален и бюджетен излишък. Какво означава това? Eмигрантите от тези страни сега получават различно съобщение, тези държави са се възстановили и се управляват по различен начин.

В основата на тази промяна е и ерата на информацията. Хората под 40 години помнят много малко от комунистическия период, тези под 30 - почти нищо. Така те могат да си изградят независимо мнение и оценка за настоящите възможности пред себе си. Могат да погледнат ситуацията много по-ясно и да използват правилно достъпа си до качествена информация. Добър пример за това са протестите в Румъния от 2016 г. Към тях се присъединиха масово и румънски имигранти, използвайки социалните мрежи. Новият феномен, при който хората достигат много лесно до информация и взимат решение въз основа на качествената информация, не дава възможност на правителствата да крият или да предоставят фалшива информация, както е било по време на комунистическия режим. Сега това е невъзможно.

Смятате ли, че са необходими специални стимули от страна на правителството за привличане на емигранти или трябва да разчитаме на естествените икономически процеси?

В момента налюдаваме много ниски нива на раждаемост, на всяка жена се падат под 2 деца в Европа, континентът се обезлюдява... В дългосрочен план това няма да се отрази добре на икономиката. Всяко правителство има дълг да насели територията си.

Когато компании от Централна и Източна Европа се разширяват, пазарът в Западна Европа разполага с млади кадри и правителствата трябва да работят с това. Румънското правителство например се опитва да помогне на румънци, които се завръщат в страната. Ако имаш бюрокрация от комунистическия период и искаш да се върнеш от Испания или Италия в Румъния или България, трябва да се изправиш срещу 50-годишен човек, който едва ли ще може да ти помогне. Ако искаш хората да се завърнат в страната, трябва да им помогнеш при процеса, а не да ги затрудняваш. Начинът на мислене трябва да се промени. Частният сектор ще наема повече хора, но правителството трябва да окуражи този процес.

Въпреки това демографската криза в някои региони е основен проблем, например в Северозападна България. Знаете ли дали е сред приоритетите на европейско ниво да се създават нови политики, свързани с миграционния отлив?

Свободното движение е твърде важно и ЕС да насочва движението на кадри в определена посока е против принципите на съюза. Не може да прокараш един изцяло нов закон, защото например Северозападна България се обезлюдява.

Това, което ЕС може да направи, е да предостави различни поощрения за регионите, които са с по-нисък БВП, за да се развият с бързи темпове. ЕС има опит в това още от своето начало. Тази политика не е налице от 2004 или 2007г., а поне от 1980г. От нея най-много се е възползвала Ирландия. Ирландия от края на 70-те години и Ирландия през средата на 90-те е като две различни държави. Когато страната се присъедини към ЕС, Западна Ирландия беше най-бедният регион в съюза. Настоящият проблем в Източна Европа е, че много често средствата не са разпределени правилно, защото източноевропейските страни и регионалните правителства не действат достатъчно организирано или разумно, за да развият региона. Надявам се, че това десетилетие ще е различно и правителствата ще мислят по различен начин.

Интервюто взе Йоанна Иванова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ТОЛ-кова много въпроси ТОЛ-кова много въпроси

Системата беше отложена, а големият въпрос е може ли АПИ да я поддържа

23 май 2019, 154 прочитания

ГЕРБ увеличава преднината си пред БСП за евровота ГЕРБ увеличава преднината си пред БСП за евровота

Възможни са изненади, защото много от избирателите ще решават в последния момент, отчитат от няколко социологически агенции

23 май 2019, 396 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Голямото завръщане

Все повече учещи или работещи в чужбина българи търсят възможности за развитие в родината

Game-Changer* на газовия пазар

Междусистемната връзка с Гърция е първият реален проект за намаляване на газовата зависимост от Русия

ТЕЦ "Варна" - милиони без покритие

Държавата плаща на Ахмед Доган за нещо, което не е сигурно, че може да получи, тъй като техническото състояние на ТЕЦ-а не позволява безопасното му управление

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

По пътя с Инге Морат

Първата голяма ретроспективна изложба на австрийската фотографка е в италиански замък

Галина Дългото чорапче

Социалният цирк на осиновената в Дания Галина Риом-Ройбек учи децата у нас на приобщеност, емпатия и вяра в себе си