С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 29 сеп 2017, 14:40, 21163 прочитания

Четири лични истории

Защо българите, които учат и работят зад граница, решават да се върнат и да работят в родината си?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Дестинация: България

Марк Робинсон: Промяната в Централа и Източна Европа е очевидна

Защо хората се връщат и как България да се възползва от това, съветва анализаторът от Colliers

Голямото завръщане

Все повече учещи или работещи в чужбина българи търсят възможности за развитие в родината

Колко са българите в чужбина

Най-вероятната приблизителна бройка е 1.1 млн. души, но няма точни данни

Защо българите, които учат и работят зад граница, решават да се върнат и да работят в родината си?А какви са аргументите на тези, които остават?

Решихме да ви разкажем личните истории на четирима българи на различна възраст, в различни държави, с добро образование и перспективни кариери.


Двама от тях са избрали да останат, където са, а другите - да се завърнат у дома.


д-р Младен Савов

Фотограф: Надежда Чипева


д-р Младен Савов: Аз тръгнах, знаейки, че ще се върна



Младен е на 39, от София и се е завърнал в България след близо 10 години научна дейност в университети като University of Manchester, New College в Oxford, Reading University, както и University Pierre and Marie Curie в Париж. От тази есен Младен ще води и курса "Вероятности 2" във Факултета по математика и информатика в Софийския университет.
Макар че с неговия академичен опит може да отиде навсякъде, той избира да се върне в България преди три години. "Причините за мен бяха социални - родители, близки, приятели, познати. Когато си бил 25-26 години в една страна, се обвързваш емоционално с нея. Аз тръгнах, знаейки, че ще се върна", казва Младен и добавя: "Другата причина за мен е, че наистина смятам, че има какво да се направи за България. Всеки човек може да е много полезен. Може да не е нещо грандиозно, но пак е нещо. Например моето преподаване в университета е много важно, за да не губим студенти. Защото най-добрите обикновено отиват навън. Но дори и да отидат, е хубаво да се върнат след 2-3 години", добавя математикът.

Социалната среда в New College също му допада, но както казва той, "приятели на по 10-15 години не се заменят лесно". Фактът, че като цяло заплащането в образователната сфера в България не е високо, не го притеснява - от една страна, защото професията му позволява мобилност. Тъй като математиката не изисква голяма инфраструктура, възможностите се оказват много повече, отколкото предполага. "Заплащането по европейски проекти е доста добро, но това в БАН и факултетите е доста ниско. Все пак, когато се връщах, въобще не очаквах толкова много възможности, колкото тези, които се откриха пред мен", казва Савов. Не е изненада обаче, че според него заплащането е основното, което трябва да се промени, за да се връщат хора. "В научната сфера трябва да има по-високо заплащане, ако искаме да върнем перспективни учени, особено българи. Има и бюрократични спънки, но това е най-важното."

В New College Младен се запознава и с прочутия биолог и автор на бестселъра The God delusion Ричард Доукинс, но той самият не е впечатлен от него. "Лично аз съм вярващ човек, както и много други учени. В наши дни другото мнение доминира, но всъщност далеч по-малко, отколкото повечето хора предполагат."

На въпроса дали съжалява, че се е върнал, Младен е повече от категоричен. "В началото никой не ме разбираше, но после започнаха да си идват хора от Германия, от Англия. Има и много други хора, които се връщат и виждат, че не е чак толкова глупаво решението", убеден е той. Мисля, казва Младен Савов, че човек "може да е щастлив у нас".

Евгения Маркова



Евгения Маркова: Това завръщане просто не съществува

"Нас така са ни отгледали. Откакто се помня, идеята винаги е била, че ще замина някъде", казва 24-годишната Жени Маркова. Нейният път е свързан с науката от момента, в който тя завършва Американския колеж в София. Започва с генетика в университета в английския град Йорк, след това година стаж в биотехнологичната компания Heptares Therapeutics, а сега - докторантура в Института по структурна и молекулярна биология, съвместна структура на University College London и Birkbeck College в Лондон.

"Заминах, защото исках да се занимавам с наука и имах няколко варианта - САЩ, Канада и Англия", обяснява Маркова. Въпреки че почти всичките й съученици и приятели заминават, след като завършват гимназия, и това е естественият развой на събитията в такава среда, тя не смята, че това е основната причина да реши да го направи. Все пак историята за българина, който е заминал в чужбина и е успял, се чува отвсякъде, отбелязва тя.


Решението да се занимава с наука взима в 11 клас. "В тази сфера пътят е ясно начертан от академична гледна точка и е сравнително безопасен избор на кариера. Почти винаги ще имаш работа, независимо до каква степен искаш да се развиеш", смята Жени. Докторантурата е естествено продължение на събитията, тъй като в компанията, в която е работила известно време, е била заобиколена от истински вдъхновяващи учени, които са я запалили още повече. Изборът между Англия и САЩ пък е бил основно въпрос на продължителност на програмата - в Лондон докторантурата е четири години, докато в Щатите трае цели шест.

За връщане в България на този етап не става дума. Ако някога се замисли за път обратно, ще бъде основно заради семейството. "Освен това имам силна връзка с природата, тук (в Обединеното кралство - бел. ред.) тя е по-различна и в България се чувствам по-добре в това отношение", замисля се тя. Но носталгията не е достатъчна и Жени е категорична, че на този етап не вижда професионално развитие в България. В Англия се инвестират значителни средства в скъпа апаратура, има традиции в изследването (институтът, от който е част, се занимава с молекулярна биология от поне шест десетилетия), обградена е от експерти, които са неизчерпаем източник на знания и опит. Тя не очаква, че би могла да открие цялото това вдъхновение и удовлетворение от работата в България.

Но не само кариерните планове я държат далеч от дома: подобно на други свои връстници, тя е леко разочарована от средата. "Има някаква негативност в България, която ме натъжава. Не знам дали бих могла да съм толкова продуктивна, колкото съм тук сега. В Англия има определен манталитет, заради който нещата просто се случват, хората поемат отговорност и знаят, че съдбата е в техните ръце", смята Жени. В нейната сфера на този етап България трудно привлича младите хора обратно, защото няма финансиране. "Трябват средства, които да се влеят в науката, институтите и образованието, а това идва от външни източници, които не смятат България за добра почва за такива начинания засега. Голяма част от парите в Обединеното кралство пък са правителствени, идват от данъкоплатците, а в България няма как това да проработи засега", разказва Маркова. Държавата е и най-сериозният проблем според нея. Тя вижда, че системата не работи, че в ежедневието има всякакви пречки, като успехите се случват въпреки държавата, а не с нейна помощ.


Изборът й е подпечатан и от това, че всичките й приятели са в чужбина. "Това завръщане просто не съществува", заключава тя.

Свилен Рангелов

[Ian Bailey photography for Kairos]


Свилен Рангелов: Ако ще правя бизнес в развиваща се страна, по-добре да е вкъщи

Свилен завършва Американския колеж в София и Университета Дейвидсън в Северна Каролина с икономическа специалност. След дипломиране решава да се включи в семейна фирма за мебели на свой състудент, но нещата не се развиват така, както очаква, и в крайна сметка се връща в България. Причината: най-неправилният възможен момент за започване на бизнес.

"Имотният балон, който се спука точно след като завърших през 2007 г. - никой не предполагаше, че ще е толкова зле. През цялата 2008 г. имаше проблеми и се преместихме в Мароко. Тогава последва и сривът на Lehman Brothers и изведнъж цялата икономическа среда стана високорискова. Тогава аз си казах, че ако ще правя бизнес в развиваща се страна, по-добре да се върна направо вкъщи", разказва Свилен Рангелов. И добавя, че когато си в чужбина, винаги си мислиш за връщане така или иначе, но когато се случат такива сериозни трусове, просто го правиш. "Ако бурята ще е продължителна, по-добре да си някъде, където се чувстваш уютно", е мнението на Свилен.

Връщането му в България, макар и донякъде по неволя, се оказва ползотворно. Тук заедно с брат си Константин (който пък се връща след завършване на университет в Холандия) създава Dronamics - компания за дронове, която се занимава с логистика на товари. С компанията печелят едно от големите европейски стартъп състезания - Pioneers Festival Challenge. Повечето хора в компанията им също са наскоро върнали се от чужбина млади българи. А как ще привлекат още? Според Свилен приоритет трябва да е именно създаване на благоприятна среда - "която да ги кара да се чувстват сигурни, и връщайки се, да помагат бизнес екосистемата да става все по-добра и възможностите да стават все повече."

За двамата братя Рангелови например е важна каузата да се възроди авиопроизводството в България. "Убедени сме, че е възможно". Според 32-годишния Свилен, който редовно пътува в чужбина, слабите страни на България, като например бюрокрацията, са валидни и за всяко друго място по света. Но за него най-позитивната страна от избора му да се прибере е удовлетвореността от личностното развитие, "която е в пъти по-важна и ценна от всичко друго".


Фотограф: Крис Петров
Крис Петров: За всеки Волен Сидеров си имаме по един Тръмп тук

Когато Крис Петров заминава за САЩ през 1999 г., т.нар. дотком балон все още дори не се е надул докрай и за IT специалистите като него има много и високоплатена работа. Но не това е основната му мотивация да замине - разказва, че и в България се е радвал на много висок стандарт на живот. "Първата година - година и нещо живях дори по-зле финансово, отколкото в България. Това, което ме привлече, бе, че Силициевата долина е меката на технологиите", казва той.

От неговата камбанария, докато политиците в страната ни поддържат сравнително правилен курс, в САЩ нещата не изглеждат така. "Тук само клатят лодката и никой не смее да вземе трудните решения", добавя той и разказва, че докато най-богатите 10% американци просперират, всички останали дълбаят на едно място, а това нагнетява социалната атмосфера неимоверно. "Връщам се в България на всеки две години и виждам огромна промяна всеки път", смята Петров и дава примери: по-ефективна и по-бърза администрация от американската, по-бързо вадене на документи и дори по-учтиви служители. Според него корупцията, от която се оплакваме в България, е дори повече в САЩ: "Тук я наричат лобиране."

И все пак той не би се върнал в обозримо бъдеще. Поради много практични причини: "Харесвам времето в Калифорния. В София зимата е ужасно студено, но ако глобалното затопляне създаде средиземноморски климат в България, ще се замисля", шегува се той. Освен това, веднъж свикнал с най-цветния и мултикултурен щат, на Петров му изглежда трудно да си представи как би живял в София отново. "Едно връщане към България е като да емигрираш наново. Трябва да търсиш добри адвокати, счетоводители, да научиш нови неща. Старите приятели ги няма, а нови се правят трудно", казва той. Американското гражданство му дава и специални привилегии да държи акции в компании, в които по принцип не би могъл да инвестира. На последно място, но не и по важност, стои въпросът с естеството на работата им - като ИТ специалисти, Петров и съпругата му са в меката на технологиите и трудно биха намерили по-добра перспектива другаде. Все пак той си оставя вратичката отворена - в САЩ му харесват само три града на Източното крайбрежие и "ако развалят и тях, сериозно ще се замисля".

За финал Петров споменава няколко неща, които би се радвал да види променени в България, и те са свързани основно с манталитета на хората - да "мислят първо за себе си, а после и за другите", "да гледат проактивно на проблемите и да мислят практически начини, по които да ги разрешават" и да не си мислят, че живеят на най-корумпираното и зле управлявано място. "За всеки Волен Сидеров си имаме по един Тръмп тук", смее се той и заключва: "А той е само черешката на тортата, трябва да видите конгресмените!"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Арбитражният съд във Вашингтон реши окончателно спора между България и Оманския фонд Арбитражният съд във Вашингтон реши окончателно спора между България и Оманския фонд

Държавният резервен фонд на Оман се отказа от исковете си без право да ги предяви отново

17 авг 2019, 1327 прочитания

Три заменки в "Младост" не стигат 1 Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

16 авг 2019, 3069 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
"Булгартрансгаз" приема оферти за предпроектното проучване за газовия хъб

Крайният срок за подаване на документите е 1 ноември

Българската реклама в чужбина

Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство