Четири лични истории
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Четири лични истории

Shutterstock

Четири лични истории

Защо българите, които учат и работят зад граница, решават да се върнат и да работят в родината си?

Мартин Димитров, Мила Чернева, Генадий Михайлов
23024 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Защо българите, които учат и работят зад граница, решават да се върнат и да работят в родината си?А какви са аргументите на тези, които остават?

Решихме да ви разкажем личните истории на четирима българи на различна възраст, в различни държави, с добро образование и перспективни кариери.

Двама от тях са избрали да останат, където са, а другите - да се завърнат у дома.

д-р Младен Савов
Фотограф: Надежда Чипева

д-р Младен Савов: Аз тръгнах, знаейки, че ще се върна

Младен е на 39, от София и се е завърнал в България след близо 10 години научна дейност в университети като University of Manchester, New College в Oxford, Reading University, както и University Pierre and Marie Curie в Париж. От тази есен Младен ще води и курса "Вероятности 2" във Факултета по математика и информатика в Софийския университет.

Макар че с неговия академичен опит може да отиде навсякъде, той избира да се върне в България преди три години. "Причините за мен бяха социални - родители, близки, приятели, познати. Когато си бил 25-26 години в една страна, се обвързваш емоционално с нея. Аз тръгнах, знаейки, че ще се върна", казва Младен и добавя: "Другата причина за мен е, че наистина смятам, че има какво да се направи за България. Всеки човек може да е много полезен. Може да не е нещо грандиозно, но пак е нещо. Например моето преподаване в университета е много важно, за да не губим студенти. Защото най-добрите обикновено отиват навън. Но дори и да отидат, е хубаво да се върнат след 2-3 години", добавя математикът.

Социалната среда в New College също му допада, но както казва той, "приятели на по 10-15 години не се заменят лесно". Фактът, че като цяло заплащането в образователната сфера в България не е високо, не го притеснява - от една страна, защото професията му позволява мобилност. Тъй като математиката не изисква голяма инфраструктура, възможностите се оказват много повече, отколкото предполага. "Заплащането по европейски проекти е доста добро, но това в БАН и факултетите е доста ниско. Все пак, когато се връщах, въобще не очаквах толкова много възможности, колкото тези, които се откриха пред мен", казва Савов. Не е изненада обаче, че според него заплащането е основното, което трябва да се промени, за да се връщат хора. "В научната сфера трябва да има по-високо заплащане, ако искаме да върнем перспективни учени, особено българи. Има и бюрократични спънки, но това е най-важното."

В New College Младен се запознава и с прочутия биолог и автор на бестселъра The God delusion Ричард Доукинс, но той самият не е впечатлен от него. "Лично аз съм вярващ човек, както и много други учени. В наши дни другото мнение доминира, но всъщност далеч по-малко, отколкото повечето хора предполагат."

На въпроса дали съжалява, че се е върнал, Младен е повече от категоричен. "В началото никой не ме разбираше, но после започнаха да си идват хора от Германия, от Англия. Има и много други хора, които се връщат и виждат, че не е чак толкова глупаво решението", убеден е той. Мисля, казва Младен Савов, че човек "може да е щастлив у нас".

Евгения Маркова

Евгения Маркова: Това завръщане просто не съществува

"Нас така са ни отгледали. Откакто се помня, идеята винаги е била, че ще замина някъде", казва 24-годишната Жени Маркова. Нейният път е свързан с науката от момента, в който тя завършва Американския колеж в София. Започва с генетика в университета в английския град Йорк, след това година стаж в биотехнологичната компания Heptares Therapeutics, а сега - докторантура в Института по структурна и молекулярна биология, съвместна структура на University College London и Birkbeck College в Лондон.

"Заминах, защото исках да се занимавам с наука и имах няколко варианта - САЩ, Канада и Англия", обяснява Маркова. Въпреки че почти всичките й съученици и приятели заминават, след като завършват гимназия, и това е естественият развой на събитията в такава среда, тя не смята, че това е основната причина да реши да го направи. Все пак историята за българина, който е заминал в чужбина и е успял, се чува отвсякъде, отбелязва тя.

Решението да се занимава с наука взима в 11 клас. "В тази сфера пътят е ясно начертан от академична гледна точка и е сравнително безопасен избор на кариера. Почти винаги ще имаш работа, независимо до каква степен искаш да се развиеш", смята Жени. Докторантурата е естествено продължение на събитията, тъй като в компанията, в която е работила известно време, е била заобиколена от истински вдъхновяващи учени, които са я запалили още повече. Изборът между Англия и САЩ пък е бил основно въпрос на продължителност на програмата - в Лондон докторантурата е четири години, докато в Щатите трае цели шест.

За връщане в България на този етап не става дума. Ако някога се замисли за път обратно, ще бъде основно заради семейството. "Освен това имам силна връзка с природата, тук (в Обединеното кралство - бел. ред.) тя е по-различна и в България се чувствам по-добре в това отношение", замисля се тя. Но носталгията не е достатъчна и Жени е категорична, че на този етап не вижда професионално развитие в България. В Англия се инвестират значителни средства в скъпа апаратура, има традиции в изследването (институтът, от който е част, се занимава с молекулярна биология от поне шест десетилетия), обградена е от експерти, които са неизчерпаем източник на знания и опит. Тя не очаква, че би могла да открие цялото това вдъхновение и удовлетворение от работата в България.

Но не само кариерните планове я държат далеч от дома: подобно на други свои връстници, тя е леко разочарована от средата. "Има някаква негативност в България, която ме натъжава. Не знам дали бих могла да съм толкова продуктивна, колкото съм тук сега. В Англия има определен манталитет, заради който нещата просто се случват, хората поемат отговорност и знаят, че съдбата е в техните ръце", смята Жени. В нейната сфера на този етап България трудно привлича младите хора обратно, защото няма финансиране. "Трябват средства, които да се влеят в науката, институтите и образованието, а това идва от външни източници, които не смятат България за добра почва за такива начинания засега. Голяма част от парите в Обединеното кралство пък са правителствени, идват от данъкоплатците, а в България няма как това да проработи засега", разказва Маркова. Държавата е и най-сериозният проблем според нея. Тя вижда, че системата не работи, че в ежедневието има всякакви пречки, като успехите се случват въпреки държавата, а не с нейна помощ.

Изборът й е подпечатан и от това, че всичките й приятели са в чужбина. "Това завръщане просто не съществува", заключава тя.

Свилен Рангелов
Източник: Ian Bailey photography for Kairos

Свилен Рангелов: Ако ще правя бизнес в развиваща се страна, по-добре да е вкъщи

Свилен завършва Американския колеж в София и Университета Дейвидсън в Северна Каролина с икономическа специалност. След дипломиране решава да се включи в семейна фирма за мебели на свой състудент, но нещата не се развиват така, както очаква, и в крайна сметка се връща в България. Причината: най-неправилният възможен момент за започване на бизнес.

"Имотният балон, който се спука точно след като завърших през 2007 г. - никой не предполагаше, че ще е толкова зле. През цялата 2008 г. имаше проблеми и се преместихме в Мароко. Тогава последва и сривът на Lehman Brothers и изведнъж цялата икономическа среда стана високорискова. Тогава аз си казах, че ако ще правя бизнес в развиваща се страна, по-добре да се върна направо вкъщи", разказва Свилен Рангелов. И добавя, че когато си в чужбина, винаги си мислиш за връщане така или иначе, но когато се случат такива сериозни трусове, просто го правиш. "Ако бурята ще е продължителна, по-добре да си някъде, където се чувстваш уютно", е мнението на Свилен.

Връщането му в България, макар и донякъде по неволя, се оказва ползотворно. Тук заедно с брат си Константин (който пък се връща след завършване на университет в Холандия) създава Dronamics - компания за дронове, която се занимава с логистика на товари. С компанията печелят едно от големите европейски стартъп състезания - Pioneers Festival Challenge. Повечето хора в компанията им също са наскоро върнали се от чужбина млади българи. А как ще привлекат още? Според Свилен приоритет трябва да е именно създаване на благоприятна среда - "която да ги кара да се чувстват сигурни, и връщайки се, да помагат бизнес екосистемата да става все по-добра и възможностите да стават все повече."

За двамата братя Рангелови например е важна каузата да се възроди авиопроизводството в България. "Убедени сме, че е възможно". Според 32-годишния Свилен, който редовно пътува в чужбина, слабите страни на България, като например бюрокрацията, са валидни и за всяко друго място по света. Но за него най-позитивната страна от избора му да се прибере е удовлетвореността от личностното развитие, "която е в пъти по-важна и ценна от всичко друго".

Фотограф: Крис Петров

Крис Петров: За всеки Волен Сидеров си имаме по един Тръмп тук

Когато Крис Петров заминава за САЩ през 1999 г., т.нар. дотком балон все още дори не се е надул докрай и за IT специалистите като него има много и високоплатена работа. Но не това е основната му мотивация да замине - разказва, че и в България се е радвал на много висок стандарт на живот. "Първата година - година и нещо живях дори по-зле финансово, отколкото в България. Това, което ме привлече, бе, че Силициевата долина е меката на технологиите", казва той.

От неговата камбанария, докато политиците в страната ни поддържат сравнително правилен курс, в САЩ нещата не изглеждат така. "Тук само клатят лодката и никой не смее да вземе трудните решения", добавя той и разказва, че докато най-богатите 10% американци просперират, всички останали дълбаят на едно място, а това нагнетява социалната атмосфера неимоверно. "Връщам се в България на всеки две години и виждам огромна промяна всеки път", смята Петров и дава примери: по-ефективна и по-бърза администрация от американската, по-бързо вадене на документи и дори по-учтиви служители. Според него корупцията, от която се оплакваме в България, е дори повече в САЩ: "Тук я наричат лобиране."

И все пак той не би се върнал в обозримо бъдеще. Поради много практични причини: "Харесвам времето в Калифорния. В София зимата е ужасно студено, но ако глобалното затопляне създаде средиземноморски климат в България, ще се замисля", шегува се той. Освен това, веднъж свикнал с най-цветния и мултикултурен щат, на Петров му изглежда трудно да си представи как би живял в София отново. "Едно връщане към България е като да емигрираш наново. Трябва да търсиш добри адвокати, счетоводители, да научиш нови неща. Старите приятели ги няма, а нови се правят трудно", казва той. Американското гражданство му дава и специални привилегии да държи акции в компании, в които по принцип не би могъл да инвестира. На последно място, но не и по важност, стои въпросът с естеството на работата им - като ИТ специалисти, Петров и съпругата му са в меката на технологиите и трудно биха намерили по-добра перспектива другаде. Все пак той си оставя вратичката отворена - в САЩ му харесват само три града на Източното крайбрежие и "ако развалят и тях, сериозно ще се замисля".

За финал Петров споменава няколко неща, които би се радвал да види променени в България, и те са свързани основно с манталитета на хората - да "мислят първо за себе си, а после и за другите", "да гледат проактивно на проблемите и да мислят практически начини, по които да ги разрешават" и да не си мислят, че живеят на най-корумпираното и зле управлявано място. "За всеки Волен Сидеров си имаме по един Тръмп тук", смее се той и заключва: "А той е само черешката на тортата, трябва да видите конгресмените!"

Защо българите, които учат и работят зад граница, решават да се върнат и да работят в родината си?А какви са аргументите на тези, които остават?

Решихме да ви разкажем личните истории на четирима българи на различна възраст, в различни държави, с добро образование и перспективни кариери.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    accidental avatar :-|
    accidental

    Хмм, ако нямах деца бих се върнал на секундата, в България, но страната ти, е не тази на родителите, а тази на децата ти!
    В САЩ ти трябват около 5мил. да се пенсионираш, в България и един е достатъчен, просто бих си гледал кефаи занимавал с хобита.

  • 2
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Интересни истории. Както се казва - хора всякакви. Според мен перспективите пред България ще станат значително по-добри с промените, които предстоят да се случат тук и ще започнат или през тази, или през следващата година, но не и от политическата каста на прехода, която отлично показа на какво е способна за последните 28 години.

    Жалко за изгубените поколения деца на емигранти, които не знаят или почти не знаят български. Може пък някой ден, когато видят подобрението в България, сами да поискат да заживеят тук и да научат езика на родителите си/майка си/баща си. Същото важи и за пропиления от страна на държавата ни потенциал на стотици хиляди и милиони сънародници, които влагат усилия и талант за чужди държави десетилетия наред.

    Все пак, аз съм оптимист за Родината ни и смятам, че ще ставаме все по-привтелакателно място за живот и работа.

  • 3
    evelinatomova avatar :-|
    evelinatomova

    2 истории не са тенденция...няма да се върнат нито българите от испания,нито тези от англия и гърция-средно квалифицирани с техниèски умения или работещи в селското стопанство -на малиновите полета,на доматите или садят дървета!!!! а тук какво ще правят ?-икономика няма а горите се секат
    темата ми се струва като спусната "опорна точка"

  • 4
    rqs18379640 avatar :-P
    rqs18379640

    Аз искрено вярвам, че животът в България може да се подобри много бързо и да стане примамливо място за бивши емигранти . Също така вярвам, че това няма да се случи. Защото не е въпрос на вяра, а на избор. А Българският електорат съвсем последователно и систематично избира да се прецаква сам и да живее зле, както си е свикнал.

    В края на краищата всички хора искат да живеят със себеподобни. Няма начин осъзнати хора които искат да работят и да се развиват да дойдат да живеят доброволно сред примати, които десетилетия наред гласуват за мутри и комунисти. Никой не е длъжен да страда заради чуждата простотия.

    България трябва още много да страда преди да поумнее.

  • 5
    kaisersoze avatar :-|
    Андрей Ляпчев

    Стига лъжи.Никой не се връща просто така. чергарът си е чергар. Ако си кадърен и заплатен , стоиш навън.
    А за Дронамикс, да кажат от 1 година разработват, ама дрон няма и даже прототип цял направен за между континентите. Дано направят, ама с този американски инвеститор Елевън, надали.

  • 6
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    Ако авторът на тази дописка я прочете внимателно и всеоще вярва в написаното, бих го посъветвал да не се занимава с журналистика!

  • 7
    ntp12527421 avatar :-|
    Подуенски нюанс

    Пропаганда!
    Вярно е, че някои се връщат, но мисля че жеестоко ще съжаляват!
    Защо:
    1. В България няколко години по ред инвестициите намаляват драстично
    2. В населението има свободни над 47 млрд лева, а инфлацията е 1%, което е бомба със закъснител и не е ясно как ще се предотврати избухването й.
    3.Обществото изпростява със страшна скорост
    4. Етническите проблеми не намират решение
    Айде стига толкоз....

  • 8
    fifi_5 avatar :-|
    fifi_5

    Истината за студентите в Англия е следната. Теглят заеми, който оставайки там трябва да плащат. Връщат се в България за да го избегнат. А и в Англия добра работа се намира много трудно. Със сигурност няма за всички студенти. А там университети много, знайни и незнайни, огромен бизнес за държавата им.

  • 9
    freakecon avatar :-|
    FvH

    До коментар [#5] от "Андрей Ляпчев":

    И кое точно са лъжи?! Естествено, че има хора, които учат в чужбина и се връщат в България... на моето работно място 1/4 от хората са учили и/или работили в чужбина и са се върнали (аз включително). Напълно възможно е да си кадърен и заплатен в България.

  • 10
    kamendc avatar :-|
    Камен

    [quote#4:"rqs18379640"]В края на краищата всички хора искат да живеят със себеподобни. Няма начин осъзнати хора които искат да работят и да се развиват да дойдат да живеят доброволно сред примати, които десетилетия наред гласуват за мутри и комунисти. Никой не е длъжен да страда заради чуждата простотия. [/quote]
    Именно заради това в следващите 10-20 години според мен Източна Европа ще става все по-привлекателна от Западна. Тук имаме 8-10% "богати на културни различия", а в големите градове на Европа са 20-30, някъде към 50, а в определени квартали и 90%. Постоянно прииждат нови имигранти и "бежанци", имат по 5-6 деца, а кореняците - по 1-2.
    След 10-20 години там ще е невъзможно да живеят "сред себеподобни". А България, Хърватия, Унгария, Полша - ако успеят да опазят границите и както досега да теглят по един бой на прескочилите оградата и да ги завръщат обратно, вместо като в Германия да пускат всеки желаещ - в дългосрочен план средата ще стане много по-привлекателна. Тук няма нито атентати, нито камиони газещи пешеходци, нито безбройни търтеи с по 5-6 чавета, зяпнали за социални помощи, безплатни жилища, и т.н.
    Успелите българи от снимките нали не забравят, че на голямата заплата там им удържат 40-50% данъци, голяма част от които са за социални помощи за новите "европейци" - и ще става все по-голяма.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK