Д-р Отон Анастасакис: България може да наблегне на югоизточното измерение на ЕС

University of Oxford

Д-р Отон Анастасакис: България може да наблегне на югоизточното измерение на ЕС

Успешното председателство е това, което не създава проблеми, смята бившият ръководител на подготовката на гръцкото председателство на съвета на ЕС

4968 прочитания

University of Oxford

© University of Oxford


Д-р Отон Анастасакис е старши изследовател и директор на програмата "Изследвания за Югоизточна Европа" на Центъра за европейски изследвания към Оксфордския университет. Той е и преподавател в Департамента по политология и международни отношения в Оксфордския университет, а преди това – изследовател в London School of Economics и съветник в Министерството на външните работи на Гърция. През 1994 г. отговаря за организацията на гръцкото председателство на Съвета на ЕС. Има множество публикации за демократизацията на Югоизточна Европа и отношенията между ЕС и Балканите.

Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. е важна тема от българския дневен ред. Как обаче изглежда България като бъдещ председател през очите на другите европейци и какви са очакванията за нашето шестмесечно ротационно председателство? Проектът "Българското председателство: поглед отвън" на българските тинк-танкове blEUprint и Института за европейски политики цели да представи мненията на европейски експерти и публични фигури по теми, свързани с председателството и неговото отражение върху по-широкия европейски обществен ред. Във второто интервю от серията Елисар Башир от blEUprint и Ивайло Яйджиев от ИЕП разговарят с д-р Отон Анастасакис от Центъра за европейски изследвания към Оксфордския университет относно председателството на ЕС, Западните Балкани и планирането за следващия бюджетен период. Интервюто е препечатано в "Капитал" с любезното съгласие на двете организации.

Какво на практика означава председателството на Съвета на ЕС?

- Спомням си от какво голямо значение беше организацията за провеждането на заседанието на Европейския съвет на остров Корфу през 1994. Представете си да съсредоточите там целия процес, всички детайли и отговорности за събитие, което е два пълни дни. Корфу беше изцяло реновиран и спечели от председателството, но като цяло организационната работа беше изключително сериозна задача. Имаше и много неофициални срещи, които се състояха в различни места в Гърция, тъй като целта беше да се облагодетелства и местният бизнес. Така че това е огромна задача за малка държава, особено ако няма опит и административната подготовка. Това е проблем, преди всичко защото никой не иска да предаде очакванията на ЕС, хората в Брюксел и всички останали с някакъв пропуск в организацията.

След Лисабон ролята на председателството беше намалена чрез въвеждането на новите длъжности: Председател на Европейския съвет, Върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Това намали ролята на страната-председател в нейната същност и в установяването на приоритетите, което от своя страна подчертава още повече организационните отговорности. В допълнение, председателството вече е споделено и се организира от трио държави-членки – Естония, България и Австрия, които трябва да работят заедно за приоритетите, които искат да постигнат. Най-вероятно има неща, които България може да постигне в сътрудничество с другите две държави.

С оглед на това, как председателстващата страна може да има реално влияние върху политиките, без да бъде напълно погълната от големите организационни предизвикателства?

България ще спечели от гледна точка на технически, но и на социални знания, смята д-р Отон Анастасакис.

- Първо от гледна точка на логистиката, българското председателство винаги може да разчита на Генералния секретариат на Съвета на ЕС. От там ще получите огромна подкрепа и познания. От гледна точка на политиките – с новия тип председателства, мисля, че има само ограничено пространство, в което едно председателство може да постигне истинска промяна. Това става чрез приоритизиране на определени въпроси, които са от значение за страната, защото очевидно основните приоритети на всяко председателство в момента се определят от Европейския съвет.

Като цяло големите теми са винаги предварително дефинирани. В това има известен смисъл, защото преди Лисабонския договор бяхме свидетели как всяко председателство поставяше нови приоритети, липсваше приемственост и не беше практично непрекъснато да се прескача от тема в тема. Освен това за шест месеца не могат да се постигнат кой знае какви резултати. Така че сегашната система следва да работи по-добре, тъй като осигурява определена приемственост.

Сферата, в която България наистина може да има своя принос, и това е нормално и нещо очаквано, е да наблегне на югоизточното измерение на ЕС. Там има много какво да се желае от гледна точка на Западните Балкани – разширяването на ЕС, структурните фондове, регионалната политика, въпросът за солидарността, на която отново трябва да се наблегне в отношенията с по-слаби държави. Относно Западните Балкани може да работи заедно с Австрия. Очевидно Австрия играе голяма роля в Югоизточна Европа и в частност на Западните Балкани като влиятелна страна и основен инвеститор в региона. Моята препоръка е, че това е насока, в която двете страни могат да работят заедно. На Западните Балкани трябва да се отдели много повече внимание. По тази тема България може да работи с Румъния и Гърция, като с оглед добрите отношения помежду си трите страни заедно могат да поставят въпроса за солидарността.

Друга посока, в която България може да работи и да постигне резултат, е да постави икономическото развитие в основата на своята програма. Опитайте се да насочите вниманието към това, защото интеграцията на Западните Балкани е въпрос, към който България със сигурност има отношение и на който ще се опита да наблегне и да поддържа в центъра на вниманието колкото се може повече. Икономическото развитие е изключително важна тема и тук има възможност да се подчертае връзката със структурните фондове. Държавите в региона, не само Западните Балкани, но и България и Гърция, имат нужда от ясен проект за бъдещо развитие, който да ги направи по-икономически устойчиви в бъдеще. Така че говорейки за Западните Балкани, би било добре да наблегнете не само на интеграцията и преговорите за присъединяване, но и на икономическото развитие. Берлинският процес се опитва да постигне това, но все още не може да представи дългосрочен план и стратегия за развитие на региона.

Една свързана тема, която ще е част от дневния ред на ЕС следващата година, е планирането за следващия бюджетен период след 2020 г. и след излизането на Великобритания. Как смятате, че това ще се отрази на дискусиите за кохезионна политика и от там – за Западните Балкани?

- Бюджетът ще бъде намален след Brexit, тъй като Великобритания вече няма да плаща свои вноски. От друга страна, някои структурни фондове, предназначени за области във Великобритания като Северна Англия и Шотландия, ще бъдат пренасочени. Западните Балкани ще имат нужда от финансова помощ с оглед на стагнацията от последните години, в които няма особено развитие с изключение на програмите на МВФ. Безработицата е изключително висока, докато нивата на растеж са ниски. Много е трудно да се видят възможности за развитие пред този тип икономики предвид начина, по който са се развили след комунизма. Има определен потенциал за туризъм и земеделие обаче липсва въображение как тези икономики наистина могат да растат. Необходимо е да има някакъв тласък, иначе този регион завинаги ще си остане само източник на работна ръка за ЕС, което води до изтичане на мозъци и слаби икономики. Това е област, която според мен, се нуждае от специално внимание. Гърция също се намира в подобна ситуация. Очевидно, защото през последните години не се наблюдава никакъв растеж, но и защото липсва дългосрочна стратегия за развитие.

Една от идеите на ЕК за региона е да се създаде регионален пазар, подобен на единния пазар, но сред държавите от Западните Балкани. Как намирате подобен подход?

- Знам, че тази идея се появи през последните няколко месеца и смятам, без да съм я изследвал особено, че има слабости и препятствия от гледна точка на това как тези страни се държат помежду си и как се противопоставят по други въпроси. В много отношения това ще създаде допълнителни препятствия, но трябва да бъда честен – не е ясно колко сериозно се разглежда въпросът, нито как точно такъв пазар ще оперира.

Всъщност идеята, че повече търговски обмен и транспортни връзки ще намали напрежението не е нова. Още след разпада на Югославия някои говореха за засилване на регионалното сътрудничество. Тогава обаче някои страни, особено Хърватия, се противопоставиха с идеята, че свързването им с други държави, които са по-назад в процеса за кандидатстване, само ще забави тяхното собствено присъединяване към ЕС. Това е проблемът и сега - от една страна, има смисъл за тези държави да имат общ пазар, да имат по-добра комуникация, но от друга, тези държави се състезават помежду си да станат членки на ЕС. Това е и известен парадокс - с изключение на Албания, всички те са били част от една държава, но в момента, в който става самостоятелни, започват да се състезават помежду си, за да влязат в ЕС. Затова и вероятно считат идеята за общ пазар за нещо, което вреди на техния стремеж към ЕС.

Говорейки за европейска интеграция и присъединяване, с едно от първите си действия тази ЕК даде "пауза" на процеса по разширяване. Има ли смисъл и възможност България да работи по този въпрос или е по-добре да се фокусира върху по-малки, но по-реалистични цели?

- Това е добър въпрос. ЕС реши да спре процеса на разширяване, докато преодолее собствената си криза. Би било невъзможно за ЕС да води разговори за присъединяване и едновременно да преминава през опасна вътрешна дезинтеграция. В много отношения Brexit е парадокс, защото за първи път ЕС ще води преговори за напускане на страна. Мисля, че целта на България винаги трябва да бъде да се опитва да работи максимално много в тази посока. Процесът на разширяване трябва да бъде поставен на масата. Страните от Западните Балкани не трябва да остават с впечатлението, че това вече не е опция или е много дългосрочна цел.

В крайна сметка, Солунската инициатива през 2003 г. нямаше за цел толкова да има пряк резултат, колкото да има обещание. Това е нещо, за което България трябва да работи заедно с Австрия, като и двете председателства потвърдят това обещание. В крайна смета след две години идва краят на мандата на тази ЕК и с това - на този период на "пауза", ако може така да го наречем. Някои страни продължават да водят преговори и сега перспективите за Македония са по-добри. Според мен това също е сфера, където България може да има принос, защото никой не познава Македония по-добре от вас. Гърция има много по-конфликтни и трудно преодолими различия с Македония в сравнение с тези на България.

Мисля, че България е в добра позиция да се опита да разбере двете държави и да бъде честен медиатор между тях, като разбира се първо разреши собствените си спорове с Македония, което е въпрос на преговори. Въпросът с името е много по-труден за разрешаване, защото позициите се втвърдяват все повече и от двете страни и понякога е трудно да се види как може да достигнем до компромис. Ясно е, че държавите-членки на ЕС и НАТО се стремят първо Македония да стане член на НАТО. Това е приоритет и ще са необходими много усилия, така че България сякаш поема председателството в много подходящ момент. Има ново правителство в Македония, което означава нова възможност за преговори, а и възможност и за българското председателство.

Винаги ще има националисти, които ще заклеймят такива действия. Със спора за името с Македония в Гърция е доста по-сложно, защото цялото население заедно с политическата класа са против и въпреки че има и такива с по-мека позиция, все още никой не нарича Македония с това има в Гърция. Но може би за подобни въпроси са необходими именно твърди националисти, тъй като с тази репутация получаваш по-малко критики. При всички случаи, положението с Македония се промени с падането на Груевски.

Да бъдем реалисти обаче, не мисля, че председателствата наистина могат да предизвикат някаква особена промяна, особено щом не става въпрос за Франция или Германия. Говорим за спад на влиянието на председателството като цяло и България може да остави своя отпечатък като просто държи тези въпроси на масата и се опитва да настоява за някакъв тип съгласие по тези теми, а в случая с Македония и Гърция, просто да се опитва да държи двете страни заедно.

И това ни води до другия голям играч в региона – Турция. Как виждате отношенията с Турция в следващата една година и как ще се отразят те на българското председателство?

- Турция може да стане проблем по време на всяко председателство. Факт е, че България е съседна страна с турско малцинство, която посреща потока на бежанци и затова влошаване на отношенията с Турция няма да бъде от нейна полза, но може да се случи. Като цяло отношенията са нещо, което трудно може да бъде предвидено. В момента наблюдаваме период на относително спокойствие след референдума на фона на предишния период, изпълнен с постоянно агресивно говорене. Виждаме също, че споразумението относно бежанците бива спазвано, така че Турция изпълнява дадените обещания по въпроса за бежанците, виждаме също, че Турция е в много уязвима позиция в собствения си регион.

Ситуацията в Близкия Изток е много нестабилна и интересите на Турция и ЕС често се разминават по теми като кюрдите в Сирия. Същевременно обаче Русия не е стабилен дълготраен партньор и алтернатива за Турция, а китайските инвестиции са прекалено далеч и това е само едно от измеренията на този въпрос и отношения, така че не виждам защо Ердоган ще иска да развали отношенията си с Европа. Също така, добрите отношения с Европа водят и до икономически ползи за Турция, особено сега, когато тя не е много добре в икономически план. Държавите-членки на ЕС също биха искали да имат добри отношения с Турция въпреки трудната ситуация. Това, което виждам е, че и двете страни имат повече какво да спечелят от стабилна и мирна ситуация и много да загубят при влошаване на отношенията.

Така че моят инстинкт ми подсказва, че има някаква рационалност в съзнанието на Ердоган, както и в съзнанието на ръководителите на ЕС, и всички те ще се опитват да поддържат стабилна връзка. Имайки предвид казаното, човек никога не знае с лидери като Ердоган какво ще направят в следващия момент, което може да е нещо изключително абсурдно и свързано с премахване на демократичните движения. Тук е сферата, в която ЕС трябва да прояви изключителна твърдост срещу недемократичните прояви на властта. Но като цяло и двете страни ще се опитат да държат отношенията под контрол, особено сега след референдума, след като Ердоган получи цялата власт, която искаше. Не предвиждам нещо радикално, тъй като и двете страни искат да запазят стабилността.

В тази връзка, как фактът, че България е под наблюдението на Механизма за сътрудничество и проверка и е извън Еврозоната и Шенген ще се отрази на възможностите ни да бъдем честен медиатор като председател на Съвета на ЕС?

- Ако гледате в частност този аспект, ясно е, че България започва от по-слаба изходна позиция, но както вече споменах, като цяло не трябва да се очаква нещо особено много от председателството. Решенията се взимат другаде. Така че "честен медиатор" е много правилен термин, защото България е страна, която като цяло не създава проблеми с други страни, в добри отношения е със съседите си, не е налагала вето и от тази гледна точка мисля, че ще бъде лоялна към цялостната програма на ЕС. По-скоро целта на председателството е да се наблегне на определени аспекти, отколкото да се предприемат реални действия. България започва от по-слаба позиция и именно затова трябва да работи с останалите държави от триото.

През юни 2018 г., гледайки назад, как би изглеждало едно успешно българско председателство?

- Преди, когато председателството наистина имаше своята тежест, много по-лесно можеше да се отсъди дали е било успешно, защото имаше определени приоритети и накрая просто се маркираше кои от тях са реализирани. Очевидно има такива срещи на върха, които са оставили своя отпечатък и които всички помним, като Договора от Маастрихт и Холандия за невероятното си председателство, Солун за Западните Балкани. Всичко е свързано с обективно много и различни аспекти.

Днес мисля, че успешно председателство е това, което не създава проблеми и осигурява нормалния процес на работа без да възпрепятства нищо. Очевидно държави като България, както и Гърция, не могат да очакват огромно влияние. Гърция нямаше как да остави особен отпечатък заради собствената си финансова слабост и външна политика, човешки ресурси и потенциал, заради това беше много трудно да направи каквото и да е. Така че за мен добро председатеслтво означава да се ръководят гладко нещата и да се подчертаят определени теми като интеграцията на Западните Балкани за България. Но освен това, не може да се очаква да има особен отпечатък. Затова трябва да се върнем към началото на нашата дискусия, че е необходима добра организация и администрация.

Смятам, че България ще има полза от всичко това, защото да ръководиш председателство е специфичен опит. Тя ще спечели от гледна точка на технически, но и на социални знания. Председателството показва как ЕС работи от друга перспектива и създава чувство за споделена отговорност.

Интервюто взеха Елисар Башир и Ивайло Яйджиев

Д-р Отон Анастасакис е старши изследовател и директор на програмата "Изследвания за Югоизточна Европа" на Центъра за европейски изследвания към Оксфордския университет. Той е и преподавател в Департамента по политология и международни отношения в Оксфордския университет, а преди това – изследовател в London School of Economics и съветник в Министерството на външните работи на Гърция. През 1994 г. отговаря за организацията на гръцкото председателство на Съвета на ЕС. Има множество публикации за демократизацията на Югоизточна Европа и отношенията между ЕС и Балканите.

Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. е важна тема от българския дневен ред. Как обаче изглежда България като бъдещ председател през очите на другите европейци и какви са очакванията за нашето шестмесечно ротационно председателство? Проектът "Българското председателство: поглед отвън" на българските тинк-танкове blEUprint и Института за европейски политики цели да представи мненията на европейски експерти и публични фигури по теми, свързани с председателството и неговото отражение върху по-широкия европейски обществен ред. Във второто интервю от серията Елисар Башир от blEUprint и Ивайло Яйджиев от ИЕП разговарят с д-р Отон Анастасакис от Центъра за европейски изследвания към Оксфордския университет относно председателството на ЕС, Западните Балкани и планирането за следващия бюджетен период. Интервюто е препечатано в "Капитал" с любезното съгласие на двете организации.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход