Да опитомиш природата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да опитомиш природата

Да опитомиш природата

Популярният американски фермер Джоел Салатин вярва, че като резултат от земеделието ресурсите на Земята трябва да се подобряват, а регулациите и субсидиите са враг на добрата храна

Силвия Радославова
10928 прочитания

© Надежда Чипева


"Живеем в общество, в което хората са далеч по-заинтересувани от боди пиърсинга, най-новата мода в прическите и Холивуд, отколкото от храната си... По-лесно достъпно е да дадеш на детето си да изпие 5 кутийки кока-кола, отколкото да купиш чаша прясно издоено фермерско мляко за него. Хора, това не е нормално!", с тези думи фермерът Джоел Салатин обяснява пред Talks at Google за скъсаната връзка между човека, храната и природата. Салатин е посветил живота си на нейното възстановяване по няколко начина – първо, чрез личния пример на семейната ферма Polyface, в която по интегриран начин, без химикали и ГМО и с достъп до всички природни ресурси се отглеждат животни, осигуряващи продукция на 4 хил. семейства, 10 магазина и 50 ресторанта. Второ, чрез писане на книги и разпространение на знание за връщането към природосъобразното земеделие и постигането на икономическа ефективност на фермите, и трето, през десетки срещи с широката публика, за която фермерът е като вирус, заразяващ съзнанието. Сега част от тази зараза се пренесе и в България, където Салатин гостува за пръв път, за да проведе майсторски класове, срещи с почитатели и лекции. Той беше тук по покана на собственика на "Чифлик Ливади" Филип Харманджиев, който е последовател на същите земеделски методи. Харманджиев описва Салатин като много повече от фермер. "Той е икономист, защото прави модели малката ферма да бъде печеливша. Той е политик... Лечител, който лекува хората с храна. Свещеник, който просвещава. Фермерска рок звезда. Един човек, който работи за общото здраве – на нас, на животните и на почвата, която ни храни."

Философия на чистата храна

"Ако въпросът ви е да опиша само с една дума нашата система ни на земеделие, думата би била печеливша", казва Салатин. През 1961 г. семейство му се мести в занемарена ферма във Вирджиния и започва да я преустройва, използвайки автентичните, природосъобразни методи за отглеждане на животни. Тези методи включват няколко прости принципа. Първо, всичко е базирано на хранене с трева. Второ, животните трябва да се движат, защото, макар да е необичайно в наши дни, това е най-естественото нещо за тях. Трето, фермата интегрира различни видове животни и различни видове растения в една цялостна екосистема, обратно на монокултурния подход, който се налага все повече в съвременността. Четвърто, химията, антибиотиците и хормоните са напълно забранени. "Вглеждаме се в моделите на природата. Това са едни много важни и комплексни връзки, които, внедрени веднъж, повишават изключително много ефективността", казва Салатин. Така например кравите в Polyface всеки ден сменят местата за паша, което не изтощава пасищата, а след като освободят мястото, там влизат пилетата, които разпръскват кравешките изпражнения на големи площи, и с това земята се наторява. Заедно с това пилетата дезинфекцират. От животинските и растителните отпадъци се произвежда компост, който се използва за обогатяване на почвата, с което цикълът на устойчиво производство е затворен.

"Част от нашия успех се дължи на малките капитали, ниската автоматизация (защото животните правят всичко) и мобилната инфраструктура. Имаме 15 км водоносни тръби, по които водата се движи само от гравитацията. Не че не правим разходи и инвестиции, просто харчим парите различно от другите ферми", обяснява Салатин. "Използвайки тези методи, получаваме пет пъти повече продукция, отколкото се получава от животните в конвенционалните ферми, а не сме купили нито едно семе или химически тор в последните 60 години. Това само потвърждава всички красиви принципи, които са там, в природата", допълва той.

Философията на този тип земеделие е, че като резултат от фермерството ресурсите – вода, въздух, земя и човешко достойнство, трябва да се подобряват. "Всяка ферма, в която това не се случва, не е добра ферма", смята Салатин.

Най-трудната част от работата обаче не е свързана с отглеждането на храната, а с маркетинга. "Ако искаме да сме независими, можем да си продадем продукцията само ако сами създадем пазар за нея", казва американецът. Този пазар обаче ще е различен от пазара на конвенционална продукция, най-вече защото фермерът разчита много повече на себе си, бидейки встрани от субсидиите и регулациите.

Цената да си здрав

Темата за добрата, чиста и качествена храна, разбира се, има и своите икономически измерения. Така например не само в България, но и в други части на света потреблението й сега е привилегия на по-платежоспособните групи заради по-високата цена. Салатин трудно се съгласява с това и изтъква като основна причина за цените регулаторните тежести за фермерите. "Да вземем една месарница. Тя трябва да отговаря на критерии, които са необходими, за да се гарантира безопасността на храната там, но сред тях има и много такива, чиято роля е единствено да напълнят кутийките в чеклиста на държавния формуляр. Това създава изкуствено високата цена, защото ако разходите за съответствие са, да кажем, 50 хиляди долара, нещата изглеждат по един начин за производители на 10 хил. тона и производители на 2 тона храна", дава пример той. Тези разходи пък винаги се отразяват в стойността на крайния продукт.

Що се отнася до по-високите цени на качествените хранителни продукти, американският фермер обича да казва, че проблемът е не в цената, а в избора как да живеем. "Ако някой ми се оплаче, че цената е висока, казвам хайде да отидем у вас. И това ли е, което няма да видим – кафе, газирани напитки, алкохол, цигари, Netflix, лотарийни билети и списания с Кардашиян на корицата. Най-често хората, които казват, че не могат да си позволят добра храна, са тези, които харчат за много вредни неща", обяснява Салатин. "Нека спрем да играем игри и да осъзнаем, че правим избори като този да си купим скъпи дрехи, които вече имат дупки на коленете, но не и да се грижим за това, с което се храним."

Всички това рефлектира върху човешкото здраве. "Преди 30 години в САЩ сме харчили 18% от дохода си за храна и 9% за здравеопазване, днес харчим 18% за здравеопазване и 9% за храна", подчертава фермерът.

Хранителна еманципация

Друго, в което Салатин вярва безусловно, е, че регулациите и субсидиите пречат в най-голяма степен на развитието на устойчивото земеделие.

"Разбрах, че тук, в България, например има регулации, които не позволяват да отглеждаш крави и прасета на едно място. Цялата гениална идея на природата е точно в тази сложност на връзките между видовете. В нашата ферма използваме прасетата, за да помагат в правенето на компост. За фермерите, които не могат да отглеждат прасета и крави, това би значело да си купят машини за компост, което е скъпо, а това се отразява и цената на чистата храна", казва той.

Затова регулациите вредят не само на фермерите, но и на обществото като цяло, лишавайки го от достъп до качествена храна. "Ако мога да съм цар за един ден и мога да направя едно нещо в САЩ, то ще е да издам прокламация за еманципиране на храната. Тя сега е в робство на, както аз я наричам, пазарната ортодоксалност. В САЩ можеш да купиш свободно оръжие, но фермерът не може да ти продаде директно произведеното от него мляко", казва Салатин. "Това, което бих направил, ще е да дам на всеки гражданин правото да купи избраната от него храна от избрания източник. Когато правителството стои между моите устни и гърло, аз наричам това накърняване на личното пространство. Ако дойдете в моята ферма, трябва да можете да решите доброволно, оглеждайки се наоколо, информирайки се за това, което правим, дали ще консумирате моята храна, и трябва да можете да си я купите свободно, без държавен служител да стои между мен и вас в тази транзакция", допълва той.

Освен регулациите вреда носят и субсидиите. Подпомагането на определени култури води до намаление на разнообразието и редуцира гъвкавостта и устойчивостта в природата. "В Европа 85% от дохода на фермера са от субсидии, в САЩ са е 15%, но това дава невероятно предимство на конвенционалните, ортодоксални фермери и вкарва в изкуствения предразсъдък всеки, който не иска да играе тази игра. Тази държавна манипулация на пазара определя и избира победители", заключава той. Заради своите идеи Джоел Салатин е наричан от критиците биотерорист, шарлатанин и адвокат на глада. Дори с това обаче неговата популярност не спира да расте. Тя вече отдавна е прескочила границите на САЩ. Книгите на Салатин са преведени на десетки езици, той е любим оратор на влиятелни платформи като TED, последователите му във Facebook надхвърлят 100 хиляди и макар да няма точни данни колко фермери по света внедряват неговите принципи в своите стопанства, е сигурно, че техният брой расте. Само в България през последните години няколко малки ферми започнаха да произвеждат месо и животински продукти, следвайки методите на Polyface farm за нулева химическа намеса, ротация на видове и култури и приближаване до автентичните природни взаимодействия.

Посланията на Салатин обаче далеч не са насочени само към хората, които искат да произвеждат добра и морално чиста храна. Той говори на света, опитвайки да събуди съзнание за последствията от индустриалното производство, за ползите от устойчивото земеделие и неизбежния негативен отпечатък върху здравето на човека и околната среда, които сегашната система оставя. Посланието към всички накратко е: "Вие като купувачи на храна имате изключителната привилегия да участвате активно в оформянето на света, който децата ви ще наследят."

Q&A

Кога беше последният път, когато посетихте супермаркет? Какво точно купихте оттам?

Тоалетна хартия. Винаги казвам, че ако можехме да произвеждаме и тоалетната си хартия и кърпички, щяхме да дръпнем шалтера на света.

Какво мислите за биопроизводството? Защо никога не наричате себе си биопроизводител?

Това е така, защото А) В САЩ в момента би било незаконно да кажа, че съм биофермер, защото не съм получил лиценз от държавата за това. А тя притежава тази дума и аз не мога да я използвам без лиценз. И Б) Днес обичаме стереотипите и влизането в кутийки. Винаги съм правил голямо усилие да не вляза в нито една кутийка, защото повечето неща, които правим, не са задължително органик или био, а просто природосъобразно и ефективно земеделие.

Какво е вашето отношение към субсидиите?

Не трябва да има никакви субсидии. Никакви. Фермерите могат да получават дохода си на пазарен принцип. Така както това става в Нова Зеландия например. Там, когато елиминираха субсидиите, някои фермери останаха без бизнес, но тези, които оцеляха, са истински добрите и силни фермери. Аз не виждам никаква причина да има субсидии за която и да било индустрия от което и да било правителство, понеже всички субсидии са кражба на правителството от хората. Защо един вегетарианец трябва да плаща данъци, за да субсидира свинеферма? Защо някой, който иска да яде говеждо от хранени с трева животни, трябва да бъде насилен да субсидира някой, който отглежда царевица за фураж?

Можете ли да дадете пример за държава в света, която щади своите почви и природни ресурси, развивайки земеделието? Къде в глобален план идеите за устойчиво земеделие се реализират най-добре? Къде са САЩ на тази карта?

Може би държавата в света, която води тук, е Дания. Датчаните консумират много органична храна, а в свиневъдство например са изобретили такива методи, че в САЩ ги наричаме с нарицателното "датски". В това отношение след Дания би дошла Швеция. В САЩ вече също има хиляди ферми за добра храна, но числото е все още малко. От такива ферми идват около 2% от храната в хранителната система, но това е по-добре от 0.5%, които имахме преди 15 години.

По стъпките на Салатин

В тяхната цялост идеите на устойчивото земеделие, което щади природните ресурси и дава чисти и качествени продукти на хората, намират все повече последователи и в България. Някои от тях бяха посетители на майсторските класове на Джоел Салатин в Сандански.

Сред тях е Гергана Петкова, собственик на Sunny farm в Абланица, в която се отглеждат пилета, крави и прасета. "Ние познавахме философията на Салатин още преди да направим нашата ферма, която работи от края на 2015 г., и бяхме изчели повечето му книги", казва тя. По думите й не е имало съществени пречки в българското законодателство при регистрацията на животновъдната им ферма, но е трябвало да се прояви известна доза творчество, защото "когато отидеш при съответните власти и кажеш какво искаш да правиш, те отварят наредбите, които касаят конвенционалните производители, а това са много различни неща". Пазарната реализация на продуктите от Sunny farm досега се е случвала само в общината, в която е фермата и съседните на нея, защото такива са правилата за директни продажби в България. Петкова отчита като много позитивно това, че скоро те ще бъдат променени и фермерите ще могат да продават във всички общини, тъй като това ще даде повече възможности на всички.

"Мисля, че идеите на Салатин в животновъдството са приложими в България, защото тук има природни ресурси за това, но заради регулациите някои от тях са трудно осъществими. Ето например изискването животните да са разделени по вид. Това налага граница на хора като мен, които биха опитали да отглеждат животни по тези методи", казва Илиас Сарнук. Сарнук е собственик на орехови градини и има интереси в устойчивото земеделие. "Ако добрите практики се прилагат в течение на времето, добивите действително се увеличават, но началото е трудно. Допълнителните проблеми, които срещат фермерите, са с достъпа до работна ръка и пазари", казва той. Има обаче по какво да се работи и в регулациите, и в администрирането на процесите, които засягат този все още млад, но много оживен земеделски сектор. "По време на класовете Салатин говори и за изграждане на езера на определени места във фермите. Не вярвам, че Министерството на околната среда и водите ще позволи такова нещо. На мен заради административни процедури инсталирането само на една сонда ми отне две години", споделя Сарнук.

"Живеем в общество, в което хората са далеч по-заинтересувани от боди пиърсинга, най-новата мода в прическите и Холивуд, отколкото от храната си... По-лесно достъпно е да дадеш на детето си да изпие 5 кутийки кока-кола, отколкото да купиш чаша прясно издоено фермерско мляко за него. Хора, това не е нормално!", с тези думи фермерът Джоел Салатин обяснява пред Talks at Google за скъсаната връзка между човека, храната и природата. Салатин е посветил живота си на нейното възстановяване по няколко начина – първо, чрез личния пример на семейната ферма Polyface, в която по интегриран начин, без химикали и ГМО и с достъп до всички природни ресурси се отглеждат животни, осигуряващи продукция на 4 хил. семейства, 10 магазина и 50 ресторанта. Второ, чрез писане на книги и разпространение на знание за връщането към природосъобразното земеделие и постигането на икономическа ефективност на фермите, и трето, през десетки срещи с широката публика, за която фермерът е като вирус, заразяващ съзнанието. Сега част от тази зараза се пренесе и в България, където Салатин гостува за пръв път, за да проведе майсторски класове, срещи с почитатели и лекции. Той беше тук по покана на собственика на "Чифлик Ливади" Филип Харманджиев, който е последовател на същите земеделски методи. Харманджиев описва Салатин като много повече от фермер. "Той е икономист, защото прави модели малката ферма да бъде печеливша. Той е политик... Лечител, който лекува хората с храна. Свещеник, който просвещава. Фермерска рок звезда. Един човек, който работи за общото здраве – на нас, на животните и на почвата, която ни храни."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    www avatar :-|
    www

    Кога ли този човек си гледа фермата, като постоянно обикаля света и пише книги. Поредният продавач на мечти. Не че не е прав за субсидиите, регулациите и сертифицираното и шедро финансирано биоземеделие. Има само един генерален проблем в неговата философия, не това не е цената на продукцията, а добивите. Ако си представим че всички минат на този патриахално идиличен начин на отглеждане, то ще трябва да решим какво да правим с поне половината от населението на земята!

  • 2
    bono_bonbono avatar :-|
    saklasdasd

    До коментар [#1] от "www":

    Добра е философията, но не е приложима навсякъде и за всеки. То е ясто, че има например датчани, с висок жизнен стадарт, които ще се хранят от такъв тип ферми, което е супер, но ще ги има и другите, които живеят във висока степен на лишения, които няма да се интересуват, дали месото, което са си купили, е от животно, което е расло, слушайки класическа музика.

  • 3
    pev26534716 avatar :-|
    pev26534716

    До коментар [#1] от "www":

    Проблемът е че хората са много, а земята малко. Населението требва да ограничава своя брой, друг начин нема, в противен случай не може да се постигне добър живот и качествена храна. Ние в България сме горе-долу добре като гъстота, но другите ... За да има достатъчно земеделска земя и пасища, риба в моретата, горски гъби и пр., но и дива природа, гори, чист въздух, то всички следва да ограничат своята раждаемост чрез различни мерки.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.