Да опитомиш природата

Илюстрация Увеличаване Автор: Надежда Чипева Смаляване

"Живеем в общество, в което хората са далеч по-заинтересувани от боди пиърсинга, най-новата мода в прическите и Холивуд, отколкото от храната си... По-лесно достъпно е да дадеш на детето си да изпие 5 кутийки кока-кола, отколкото да купиш чаша прясно издоено фермерско мляко за него. Хора, това не е нормално!", с тези думи фермерът Джоел Салатин обяснява пред Talks at Google за скъсаната връзка между човека, храната и природата. Салатин е посветил живота си на нейното възстановяване по няколко начина – първо, чрез личния пример на семейната ферма Polyface, в която по интегриран начин, без химикали и ГМО и с достъп до всички природни ресурси се отглеждат животни, осигуряващи продукция на 4 хил. семейства, 10 магазина и 50 ресторанта. Второ, чрез писане на книги и разпространение на знание за връщането към природосъобразното земеделие и постигането на икономическа ефективност на фермите, и трето, през десетки срещи с широката публика, за която фермерът е като вирус, заразяващ съзнанието. Сега част от тази зараза се пренесе и в България, където Салатин гостува за пръв път, за да проведе майсторски класове, срещи с почитатели и лекции. Той беше тук по покана на собственика на "Чифлик Ливади" Филип Харманджиев, който е последовател на същите земеделски методи. Харманджиев описва Салатин като много повече от фермер. "Той е икономист, защото прави модели малката ферма да бъде печеливша. Той е политик... Лечител, който лекува хората с храна. Свещеник, който просвещава. Фермерска рок звезда. Един човек, който работи за общото здраве – на нас, на животните и на почвата, която ни храни."

Философия на чистата храна

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Ако въпросът ви е да опиша само с една дума нашата система ни на земеделие, думата би била печеливша", казва Салатин. През 1961 г. семейство му се мести в занемарена ферма във Вирджиния и започва да я преустройва, използвайки автентичните, природосъобразни методи за отглеждане на животни. Тези методи включват няколко прости принципа. Първо, всичко е базирано на хранене с трева. Второ, животните трябва да се движат, защото, макар да е необичайно в наши дни, това е най-естественото нещо за тях. Трето, фермата интегрира различни видове животни и различни видове растения в една цялостна екосистема, обратно на монокултурния подход, който се налага все повече в съвременността. Четвърто, химията, антибиотиците и хормоните са напълно забранени. "Вглеждаме се в моделите на природата. Това са едни много важни и комплексни връзки, които, внедрени веднъж, повишават изключително много ефективността", казва Салатин. Така например кравите в Polyface всеки ден сменят местата за паша, което не изтощава пасищата, а след като освободят мястото, там влизат пилетата, които разпръскват кравешките изпражнения на големи площи, и с това земята се наторява. Заедно с това пилетата дезинфекцират. От животинските и растителните отпадъци се произвежда компост, който се използва за обогатяване на почвата, с което цикълът на устойчиво производство е затворен.

Фотограф: Капитал

"Част от нашия успех се дължи на малките капитали, ниската автоматизация (защото животните правят всичко) и мобилната инфраструктура. Имаме 15 км водоносни тръби, по които водата се движи само от гравитацията. Не че не правим разходи и инвестиции, просто харчим парите различно от другите ферми", обяснява Салатин. "Използвайки тези методи, получаваме пет пъти повече продукция, отколкото се получава от животните в конвенционалните ферми, а не сме купили нито едно семе или химически тор в последните 60 години. Това само потвърждава всички красиви принципи, които са там, в природата", допълва той.

Философията на този тип земеделие е, че като резултат от фермерството ресурсите – вода, въздух, земя и човешко достойнство, трябва да се подобряват. "Всяка ферма, в която това не се случва, не е добра ферма", смята Салатин.



Най-трудната част от работата обаче не е свързана с отглеждането на храната, а с маркетинга. "Ако искаме да сме независими, можем да си продадем продукцията само ако сами създадем пазар за нея", казва американецът. Този пазар обаче ще е различен от пазара на конвенционална продукция, най-вече защото фермерът разчита много повече на себе си, бидейки встрани от субсидиите и регулациите.

Цената да си здрав

Темата за добрата, чиста и качествена храна, разбира се, има и своите икономически измерения. Така например не само в България, но и в други части на света потреблението й сега е привилегия на по-платежоспособните групи заради по-високата цена. Салатин трудно се съгласява с това и изтъква като основна причина за цените регулаторните тежести за фермерите. "Да вземем една месарница. Тя трябва да отговаря на критерии, които са необходими, за да се гарантира безопасността на храната там, но сред тях има и много такива, чиято роля е единствено да напълнят кутийките в чеклиста на държавния формуляр. Това създава изкуствено високата цена, защото ако разходите за съответствие са, да кажем, 50 хиляди долара, нещата изглеждат по един начин за производители на 10 хил. тона и производители на 2 тона храна", дава пример той. Тези разходи пък винаги се отразяват в стойността на крайния продукт.

Що се отнася до по-високите цени на качествените хранителни продукти, американският фермер обича да казва, че проблемът е не в цената, а в избора как да живеем. "Ако някой ми се оплаче, че цената е висока, казвам хайде да отидем у вас. И това ли е, което няма да видим – кафе, газирани напитки, алкохол, цигари, Netflix, лотарийни билети и списания с Кардашиян на корицата. Най-често хората, които казват, че не могат да си позволят добра храна, са тези, които харчат за много вредни неща", обяснява Салатин. "Нека спрем да играем игри и да осъзнаем, че правим избори като този да си купим скъпи дрехи, които вече имат дупки на коленете, но не и да се грижим за това, с което се храним."

Всички това рефлектира върху човешкото здраве. "Преди 30 години в САЩ сме харчили 18% от дохода си за храна и 9% за здравеопазване, днес харчим 18% за здравеопазване и 9% за храна", подчертава фермерът.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Хранителна еманципация"