Пътят към ада е постлан с добри назначения
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пътят към ада е постлан с добри назначения

В последните три години Добрев беше сред основните двигатели на промените в енергийния сектор, довели до неговото стабилизиране.

Пътят към ада е постлан с добри назначения

Делян Добрев имаше успешна кариера в сектор, където провалът е лесен и обикновено се измерва с милиарди

36482 прочитания

В последните три години Добрев беше сред основните двигатели на промените в енергийния сектор, довели до неговото стабилизиране.

© Надежда Чипева


"Качиха го на една джипка в командировка до "Козлодуй" и на другия ден, ти да видиш, вместо на малкия Делян, започна да докладва на големия Делян." Малкият е Делян Добрев, който няколко месеца преди случката е престанал да бъде министър на икономиката и енергетиката, след като през май 2013 г. ГЕРБ загубиха изборите, а големият естествено е Делян Пеевски, срещу когото вече имаше протести в София.

Дали се е случило точно така не е ясно (само един източник разказва историята), но назначеният от Добрев в НЕК Вадимир Инков не само беше издигнат от правителството на Орешарски до изпълнителен директор, но в края на 2013 г. влезе в съвета на директорите на ключовия за Пеевски "Южен поток - България".

Случката може и да звучи забавно, но е илюстрация на това, че в политиката често пътят към ада е постлан с добри назначения. Именно върху това, най-вероятно сега разсъждава Делян Добрев.

За станалия изненадващо министър на икономиката и енергетиката през 2012 г. на ненавършени 34 години може да се каже, че имаше успешна кариера в сектор, в който провалът е лесен и обикновено се измерва с милиарди. Особено през последните три години Добрев беше сред основните двигатели на промените в енергийния сектор, довели да неговото стабилизиране (макар и в нецветущо състояние).

Балансът - по-скоро положителен

В краткия си министерски мандат Добрев се люшкаше между необходимостта да се взимат бързи решения, които нямаше как да са популярни, и неизбежния популизъм, с който те трябваше да се "продадат" на избирателите. Само десетина дни след като пое поста от уволнения със странни мотиви Трайчо Трайков, той трябваше да прекрати задълбочаващата се каша около проекта АЕЦ "Белене". Малко по-късно пък се разрази бурята с бума на новоинсталираните фотоволтаични инсталации, основно заради които цените на електроенергията за потребителите трябваше да скочат с 16%. В началото на 2013 г. повишените зимни сметки за ток запалиха искрата на протестите, довели до падането на първия кабинет на Бойко Борисов.

Въпреки че Делян Добрев добре знаеше какъв ще е изходът от съдебния спор с "Росатом" за "Белене", публично трябваше да се обяснява как България може да спечели делото. (Финансовият министър Симеон Дянков дори обяви "как ще напляскаме руснаците".) Реално изборът беше да се заплати вече поръчаното оборудване за около 600 млн. евро и да се каже край или да се инвестират още над 5 млрд. евро, без много надежда тези пари да се изплатят някога – очакваният през 2005 г. ръст на цените на електроенергията, който щеше да направи АЕЦ "Белене" рентабилен, не само не се сбъдна, но дори напротив, оказа се, че има трайно понижение на цените на едро.

Малко по-различен беше случаят с "Южен поток", към който Добрев, подобно на Трайков, подходи резервирано. Воденото от него министерство посочваше проблемите с отказа на руската компания да се съобрази с претенциите на Брюксел към проекта. Въпреки резервите през декември 2012 г. България каза "да" на проекта, като за сметка на това получи съществено намаление на цените на газа, тогава най-високите в ЕС. Спестените пари за потребителите в последните години вероятно са повече от предполагаемите печалби от "Южен поток", който през 2014 г. беше поскъпнал невъобразимо.

Добрев имаше противоречиви действия по време на февруарските протести през 2013 г., но именно тогава се родиха и повечето от идеите за стабилизиране на сектора. Наследникът му – служебният министър Асен Василев (предложен за поста на президента Росен Плевнелиев, без неговият съученик от Хасково Добрев да има пръст в това) се опита да ги приложи, но за два месеца не успя. Кабинетът на Пламен Орешарски възприе някои от тях, но създаде нови проблеми в желанието си на всяка цена да намали, макар и символично, сметките за ток.

След падането на ГЕРБ от власт именно Добрев беше основната фигура в опозицията срещу това "Южен поток" да бъде построен по корупционната схема на кабинета "Орешарски" или пък на прибързаните опити да се сключи споразумение за изграждането на нови ядрени мощности от американската Westinghouse.

Той отказа да стане министър след връщането на власт на ГЕРБ през 2014 г., но за сметка на това разви бурна дейност в парламента за стабилизацията на електроенергийния сектор – проблемите му все още не са решени, но поне спря да бълва ежедневни скандали. С негово лобиране депутатът от ДСБ Иван Иванов стана председател на КЕВР и това е пример, че не всички кадрови решения на Добрев са спорни.

Слабостта на силните връзки

А назначенията му бяха често противоречиви. Примерът с Инков обяснява защо като министър, а после и като депутат, той започна да се обгражда с близки хора, основно по партийна линия, които могат да бъдат контролирани. И тъй като резервната скамейка на ГЕРБ не беше много дълга, преобладаваха хора от неговия избирателен регион, което създаде лошо впечатление и всъщност засенчи част от добрите избори на Добрев. Това естесtвено нямаше как да не създаде проблеми - в социологията, подобен феномен се нарича "слабостта на силните връзки". Силните социални (и по презумпция политически мрежи) се създават от широк крък хора, които могат да дестват автономно. Ако са на "къса каишка", този, коити ги държи няма възможнст да разшири много влиянието извън собствения си кръг.

Резултатът за Добрев беше, че кръга от партийци бърза замаца някои от сполучливите му находки. Например председателят на борда на директорите на БЕХ Петьо Иванов или изпълнителният директор "Булгаргаз" Николай Павлов, които прекратиха някои от откровените кражби в енергетиката и поне засега не могат да бъдат свързани с някоя от познатите корупционни схеми.

Всъщност практиката за назначения на партийни кадри не се различава много нито при управлението на ГЕРБ, нито на БСП. И ако има някакъв извод от случая с Делян Добрев, той е, че подобни скандали не водят до някакво пречистване, единствено съсипват кариерата на политици, които все пак имат малко чувство за срам.

"Качиха го на една джипка в командировка до "Козлодуй" и на другия ден, ти да видиш, вместо на малкия Делян, започна да докладва на големия Делян." Малкият е Делян Добрев, който няколко месеца преди случката е престанал да бъде министър на икономиката и енергетиката, след като през май 2013 г. ГЕРБ загубиха изборите, а големият естествено е Делян Пеевски, срещу когото вече имаше протести в София.

Дали се е случило точно така не е ясно (само един източник разказва историята), но назначеният от Добрев в НЕК Вадимир Инков не само беше издигнат от правителството на Орешарски до изпълнителен директор, но в края на 2013 г. влезе в съвета на директорите на ключовия за Пеевски "Южен поток - България".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    stoni avatar :-|
    Stoyan Georgiev

    Все пак Добрев бетонира цените на ВЕИ-тата през 2011г. :)
    Нормално е да му се подмажете сега малко...

  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "И тъй като резервната скамейка на ГЕРБ не беше много дълга"

    Я ми посочете партия с дълга скамейка? Щото все едни и същи стари муцуни гледаме и отляво и отдясно.

  • 3
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    И при него, и след това АЕЦ Козлодуй скрито субсидира останалите енергоизточници, по простата причина че 2000 МВт се водят с ниска амортизационна стойност. След време всички ще плащаме тези трикове, когато хилядниците трябва да се консервират. Та колко е успешен е спорно, но поне доста хора станаха милионери при него.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK