Комисията по досиетата: завръщане в бъдещето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Комисията по досиетата: завръщане в бъдещето

Комисията по досиетата: завръщане в бъдещето

Модернизирането й може да извади още истини за престъпленията на БКП и да върне на хората част от усещането за справедливост

25111 прочитания

© Надежда Чипева


• Кандидатурата на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров за шеф на комисията по досиетата беше оттеглена, но предизвика разговор за бъдещето й

• Закриването на комисията би било грешка от исторически мащаб

• Модернизирането й може да извади още истини за престъпленията на БКП и да върне на хората част от усещането за справедливост
Фотограф: Юлия Лазарова

Изборът на председател и членове на Комисията за досиетата беше прекратен неочаквано в понеделник след силната реакция срещу кандидатурата на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров. Политикът (известен преди като "разследващ политолог") е доста спорна личност в българската публичност през последните години, затова реакцията срещу него беше повече от очаквана. Това даде и повод на традиционната опозиция на комисията отново да поиска закриването й. Първа естествено беше БСП, а за същото се изказа и вицепремиерът, лидер на ВМРО и бивш сътрудник на ДС Красимир Каракачанов.

И ако такъв дебат за бъдещето на комисията без съмнение е повече от необходим, то по всичко личи, че темата за архивите на тайните служби на комунистическия режим за пореден път рискува да остане на ниво политическа димка.

В понеделник ГЕРБ, които преди десетина години излязоха на политическата сцена, пакетирани като антикомунистическа партия, определиха като "неразбираема и неприемлива позицията на определени парламентарно представени партии, които се обявяват за закриване на Комисията за разкриване на документите...(на Държавна сигурност)" и направиха заявка за "широк обществен дебат с активното участие на парламентарно представени партии, неправителствени организации, граждани и обществени организации", тъй като "темата за осветляването на цялата истина на комунистическия режим не трябва да бъде политизирана и манипулирана".

Засега случаят изглежда туширан по любимия метод на Бойко Борисов - когато има някакво противопоставяне, не се взима никакво решение, докато напрежението не изчезне. В случая обаче това ще бъде грешка - засилването на комисията по досиетата, нейната модернизация ще помогне да се излекува все още живата рана от престъпленията на комунизма. Моментът трябва да се използва за обсъждане как това да се случи, а не как да се задуши сравнително малкият политически скандал.

Какво свърши досега комисията

За десетгодишната си дейност досега Комисията за досиетата не се забърка в нито един голям политически скандал. Въпреки че идеята за лустрация не беше възприета, Законът за досиетата въведе сравнително нисък и формален праг за обявяване на принадлежност - просто наличието на регистрационен картон. Компромисното решение беше мотивирано с един обективен факт - две трети от архивите на политическата полиция са били съзнателно унищожени в първите дни на демокрацията. Този стандарт търпеше и редица критики, защото приравни хора, които са били вербувани с изнудване и шантаж, но с дейността си не са навредили на никого, и такива, които доброволно са станали част от ДС и с доносите си са съсипвали човешки съдби.

Според Екатерина Бончева, която е два мандата член на комисията, ситуацията предразполага към по-разумно отношение към бъдещето на органа: "С емоции не може да се вземе правилно решение", смята тя и също е на мнение, че трябва да има широко обществено обсъждане, което да сближи гледните точки на това, което ГЕРБ иска, и позицията на гражданските организации. Според нея бъдещето на българската комисия за досиетата може да следва модела на полската - една по-голяма структура, която наред с рутинните задачи за проверка на бъдещи назначения, да има изследователска и издателска дейност.

Според представители на гражданския сектор, ако дебатът тръгне в посока тя да се превърне в Институт за националната памет, каквото е искането на БСП и Карачакачанов, то това ще доведе до закриването на комисията и превръщането й в отдел на Държавния архив. При подобна опасност те смятат, че е по-добре да се запази дейността на комисията в този й вид, което поне ще е гаранция за това, че архивите на ДС няма да потънат или да бъдат размахвани избирателно. (Между друго основната критика към Антон Тодоров беше именно, че той многократно показа, че има намерение да използва архивите, за да се разправя с политическите опоненти.)

Истината е, че до момента Комисията по досиетата свърши немалка работа - в нейния архив вече има над 3,5 милиона документа въпреки съпротивата на наследниците на тоталитарните служби като "Военна информация", НРС, НСС и др. Те бяха събрани в собствено хранилище в Банкя, за да се гарантира, че няма да има "филтър" от службите за сигурност. Бяха издадени 43 тематични сборника с документи, като до края на годината се очакват още четири. И това е само част от работата на комисията.

Какво трябва да се направи

Макар и крайно рестриктивен по отношение обявяването на агентурна принадлежност, законът не налага ограничения за извършване на анализ на тези документи. Комисията разполага с гигантски архив, в който са заключени тайните на жестоките репресивни органи на комунизма, нормативни документи, заповеди, указания за методите на тези зловещи служби. Тези документи трябва да бъдат обработени, и то по начин, по който да станат достъпни не само за разследващи журналисти и изследователи, а и за широката публика. В базите на Комисията за досиетата до 2013 г. например бяха предадени архивите до 1991 г. на МВР, Държавна сигурност, Главно следствено управление, Първо главно управление на ДС, УБО, РУМНО и др. Днес те са в насипно състояние, скрити под неразбираеми номера и абревиатури, в непонятни за широкия читател сигнатури, затворени в аналогови кутии. Съхранявани в този им вид, тези бази данни са на практика недостъпни.

Комисията така и не намери сили да извърши задълбочени изследвания на досиетата. Въпреки че голяма част от документите са унищожени, при внимателно изследване по някоя тема може да бъде възстановена цялата работа на един агент и дори неговата самоличност. Именно при такива, но по-скоро случайни, проверки излязоха нелицеприятните доноси на видни представители на обществеността, чиито досиета уж бяха унищожени. И точно това е другата посока, в която може да върви комисията, стига да й бъде осигурен ресурс - разследване на унищожените досиета. Защото един от основните укори и към закона, и към комисията е, че постави всички сътрудници на ДС под един знаменател - и жертви, и натегачи. Известен е примерът с Комисията на пастор Гаук, която обработва документите на германската ЩАЗИ, където е имало отдел, който е работел върху възстановяване на вече нарязани на ситно документи на ЩАЗИ.

Нещо повече - истинските злодеи на комунизма - оперативните работници от ДС, тези които налагат с насилие и жестокост тоталитарния режим, в голямата си част останаха скрити от обществото, а точно техните кадрови досиета трябваше да бъдат извадени на показ.

Дори и тези документи, които бяха обработени, благодарение на стотиците изследователи, които висяха в читалнята на комисията, останаха отново скрити зад стените. Въпреки че голяма част от тях бяха копирани и дигитализирани те не бяха публикувани в сайта на комисията. А за 10 години работа става въпрос за десетки хиляди такива документи. И вместо да се строят безсмислени бетонови огради за хранилището в Банкя, парите можеха да отидат за модерна дигитална техника, която да извади архивите от аналоговата ера. Иначе сайтът на Комисията за досиетата е застинал някъде в зората на интернета. В момент, в който светът е тотално дигитализиран, той е изостанал, организацията на работа на читалнята е под всякаква критика, модернизирането на обслужването на истинските ползватели на архивите на ДС - гражданите, е крайно наложително. Както казва д-р Нурие Муратова пред "Дневник": "Режимът на охрана, вътрешни правила и осигуряване на достъп на читателите е стряскащ и по-скоро напомня самата Държавна сигурност, отколкото модерен архив, какъвто би трябвало да бъде."

Досега комисията обявяваше всички ченгета и доносници "по принцип", възможното нейно бъдеще е вече да има индивидуален подход "по принцип".

Дебатът за бъдещето на комисията не се различава по нищо от този за цялата държавна администрация - необходими са експерти, модерни технологии (дигитализация) и максимална прозрачност. Ако и този път това не се случи, най-вероятно ще преживеем още една декада от замеряне с картончета, а от това печелят само тези, които искат да закрият комисията.

• Кандидатурата на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров за шеф на комисията по досиетата беше оттеглена, но предизвика разговор за бъдещето й

• Закриването на комисията би било грешка от исторически мащаб

• Модернизирането й може да извади още истини за престъпленията на БКП и да върне на хората част от усещането за справедливост
Фотограф: Юлия Лазарова

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Надеждите на уважаваните от мен Йово Николов и Росен Босев за ползите от т.н. Комисия по досиетата са учудващо наивни, пред вид на това, че за 20 г при периоди на доминиране на всички политически сили от българския политически спектър, тази Комисия не извърши нищо различно от кампанийно вадене на списъци, от което нищо не следваше. Списъци по месторабота: БАН, СУ, БПЦ; списъци на кандидати по всякакви избори; списъци на журналисти по електронни и др. медии; списъци на държавни служители; списъци на... И какво? Нищо. Просто един-два дни жълт шум по това или онова по-известно име и - тишина.
    На една плоскост са поставени и професионални разузнавачи, и изнудвани и пречупени хора, станали доносници. Къде е логиката?

    Какво направиха в Германия след обединението знаете: за много кратко време бяха обработени и отворени ВСИЧКИ архиви на ЩАЗИ, като заемалите определени позиции бяха подложени на лустрация.
    В БГ нищо такова не се случи. Логично е да се запитате защо и да потърсите отговори, вместо да оплаквате купищата необработени документи. Та ако вземат да ги обработят, чиновниците в тая комисия ще станат излишни! А така имат "работа" до края на света...

    И после - самият факт, че управляващата от почти 10 г. партия Герб издига за председател на тази комисия един видимо и за неспециалист клиничен случай, трябва да говори на г-дата Николов и Босев, че виждането на политиците за функциите на този орган не съвпада с техните, а комисията се възприема по-скоро като латентно средство за разчистване на сметки с политически, бизнес, семейни и пр. противници.

    Властта развращава. Абсолютната власт - абсолюютно. А в българските условия: и най-дребната власт развращава абсолютно.

    От тази комисия в този й вид полза имат само работещите в нея...

  • 2
    4itatel avatar :-|
    Elena Dimitrova

    ЛУСТРАЦИЯ!!!

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Престъпленията на комунизма бледнеят пред престъплнията на настоящето като значимост. Нищо не може да върне усещането за справедливост при тези политици и тази корупция. Ако не следва след всеки скандал - обвинение и съд, никой няма да си обича държавата скоро.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK