С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 6 окт 2017, 19:02, 24738 прочитания

Комисията по досиетата: завръщане в бъдещето

Модернизирането й може да извади още истини за престъпленията на БКП и да върне на хората част от усещането за справедливост

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Кандидатурата на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров за шеф на комисията по досиетата беше оттеглена, но предизвика разговор за бъдещето й

Закриването на комисията би било грешка от исторически мащаб

Модернизирането й може да извади още истини за престъпленията на БКП и да върне на хората част от усещането за справедливост

Фотограф: Юлия Лазарова
Изборът на председател и членове на Комисията за досиетата беше прекратен неочаквано в понеделник след силната реакция срещу кандидатурата на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров. Политикът (известен преди като "разследващ политолог") е доста спорна личност в българската публичност през последните години, затова реакцията срещу него беше повече от очаквана. Това даде и повод на традиционната опозиция на комисията отново да поиска закриването й. Първа естествено беше БСП, а за същото се изказа и вицепремиерът, лидер на ВМРО и бивш сътрудник на ДС Красимир Каракачанов.

И ако такъв дебат за бъдещето на комисията без съмнение е повече от необходим, то по всичко личи, че темата за архивите на тайните служби на комунистическия режим за пореден път рискува да остане на ниво политическа димка.


В понеделник ГЕРБ, които преди десетина години излязоха на политическата сцена, пакетирани като антикомунистическа партия, определиха като "неразбираема и неприемлива позицията на определени парламентарно представени партии, които се обявяват за закриване на Комисията за разкриване на документите...(на Държавна сигурност)" и направиха заявка за "широк обществен дебат с активното участие на парламентарно представени партии, неправителствени организации, граждани и обществени организации", тъй като "темата за осветляването на цялата истина на комунистическия режим не трябва да бъде политизирана и манипулирана".

Засега случаят изглежда туширан по любимия метод на Бойко Борисов - когато има някакво противопоставяне, не се взима никакво решение, докато напрежението не изчезне. В случая обаче това ще бъде грешка - засилването на комисията по досиетата, нейната модернизация ще помогне да се излекува все още живата рана от престъпленията на комунизма. Моментът трябва да се използва за обсъждане как това да се случи, а не как да се задуши сравнително малкият политически скандал.

Какво свърши досега комисията



За десетгодишната си дейност досега Комисията за досиетата не се забърка в нито един голям политически скандал. Въпреки че идеята за лустрация не беше възприета, Законът за досиетата въведе сравнително нисък и формален праг за обявяване на принадлежност - просто наличието на регистрационен картон. Компромисното решение беше мотивирано с един обективен факт - две трети от архивите на политическата полиция са били съзнателно унищожени в първите дни на демокрацията. Този стандарт търпеше и редица критики, защото приравни хора, които са били вербувани с изнудване и шантаж, но с дейността си не са навредили на никого, и такива, които доброволно са станали част от ДС и с доносите си са съсипвали човешки съдби.

Според Екатерина Бончева, която е два мандата член на комисията, ситуацията предразполага към по-разумно отношение към бъдещето на органа: "С емоции не може да се вземе правилно решение", смята тя и също е на мнение, че трябва да има широко обществено обсъждане, което да сближи гледните точки на това, което ГЕРБ иска, и позицията на гражданските организации. Според нея бъдещето на българската комисия за досиетата може да следва модела на полската - една по-голяма структура, която наред с рутинните задачи за проверка на бъдещи назначения, да има изследователска и издателска дейност.

Според представители на гражданския сектор, ако дебатът тръгне в посока тя да се превърне в Институт за националната памет, каквото е искането на БСП и Карачакачанов, то това ще доведе до закриването на комисията и превръщането й в отдел на Държавния архив. При подобна опасност те смятат, че е по-добре да се запази дейността на комисията в този й вид, което поне ще е гаранция за това, че архивите на ДС няма да потънат или да бъдат размахвани избирателно. (Между друго основната критика към Антон Тодоров беше именно, че той многократно показа, че има намерение да използва архивите, за да се разправя с политическите опоненти.)

Истината е, че до момента Комисията по досиетата свърши немалка работа - в нейния архив вече има над 3,5 милиона документа въпреки съпротивата на наследниците на тоталитарните служби като "Военна информация", НРС, НСС и др. Те бяха събрани в собствено хранилище в Банкя, за да се гарантира, че няма да има "филтър" от службите за сигурност. Бяха издадени 43 тематични сборника с документи, като до края на годината се очакват още четири. И това е само част от работата на комисията.

Какво трябва да се направи

Макар и крайно рестриктивен по отношение обявяването на агентурна принадлежност, законът не налага ограничения за извършване на анализ на тези документи. Комисията разполага с гигантски архив, в който са заключени тайните на жестоките репресивни органи на комунизма, нормативни документи, заповеди, указания за методите на тези зловещи служби. Тези документи трябва да бъдат обработени, и то по начин, по който да станат достъпни не само за разследващи журналисти и изследователи, а и за широката публика. В базите на Комисията за досиетата до 2013 г. например бяха предадени архивите до 1991 г. на МВР, Държавна сигурност, Главно следствено управление, Първо главно управление на ДС, УБО, РУМНО и др. Днес те са в насипно състояние, скрити под неразбираеми номера и абревиатури, в непонятни за широкия читател сигнатури, затворени в аналогови кутии. Съхранявани в този им вид, тези бази данни са на практика недостъпни.

Комисията така и не намери сили да извърши задълбочени изследвания на досиетата. Въпреки че голяма част от документите са унищожени, при внимателно изследване по някоя тема може да бъде възстановена цялата работа на един агент и дори неговата самоличност. Именно при такива, но по-скоро случайни, проверки излязоха нелицеприятните доноси на видни представители на обществеността, чиито досиета уж бяха унищожени. И точно това е другата посока, в която може да върви комисията, стига да й бъде осигурен ресурс - разследване на унищожените досиета. Защото един от основните укори и към закона, и към комисията е, че постави всички сътрудници на ДС под един знаменател - и жертви, и натегачи. Известен е примерът с Комисията на пастор Гаук, която обработва документите на германската ЩАЗИ, където е имало отдел, който е работел върху възстановяване на вече нарязани на ситно документи на ЩАЗИ.

Нещо повече - истинските злодеи на комунизма - оперативните работници от ДС, тези които налагат с насилие и жестокост тоталитарния режим, в голямата си част останаха скрити от обществото, а точно техните кадрови досиета трябваше да бъдат извадени на показ.

Дори и тези документи, които бяха обработени, благодарение на стотиците изследователи, които висяха в читалнята на комисията, останаха отново скрити зад стените. Въпреки че голяма част от тях бяха копирани и дигитализирани те не бяха публикувани в сайта на комисията. А за 10 години работа става въпрос за десетки хиляди такива документи. И вместо да се строят безсмислени бетонови огради за хранилището в Банкя, парите можеха да отидат за модерна дигитална техника, която да извади архивите от аналоговата ера. Иначе сайтът на Комисията за досиетата е застинал някъде в зората на интернета. В момент, в който светът е тотално дигитализиран, той е изостанал, организацията на работа на читалнята е под всякаква критика, модернизирането на обслужването на истинските ползватели на архивите на ДС - гражданите, е крайно наложително. Както казва д-р Нурие Муратова пред "Дневник": "Режимът на охрана, вътрешни правила и осигуряване на достъп на читателите е стряскащ и по-скоро напомня самата Държавна сигурност, отколкото модерен архив, какъвто би трябвало да бъде."

Досега комисията обявяваше всички ченгета и доносници "по принцип", възможното нейно бъдеще е вече да има индивидуален подход "по принцип".

Дебатът за бъдещето на комисията не се различава по нищо от този за цялата държавна администрация - необходими са експерти, модерни технологии (дигитализация) и максимална прозрачност. Ако и този път това не се случи, най-вероятно ще преживеем още една декада от замеряне с картончета, а от това печелят само тези, които искат да закрият комисията.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Газовата борса тръгна, допингът изхвърли Русия от всички спортове 1 Вечерни новини: Газовата борса тръгна, допингът изхвърли Русия от всички спортове

И още: ЕК разреши помощ от 3.2 млрд. евро за 7 държави за развитие на батериите за коли; президентите на Русия и Украйна започват разговори за решения на конфликта в Украйна

9 дек 2019, 1361 прочитания

Президентът поиска решения за недействителните гласове и по-тежки наказания за контролирания вот 2 Президентът поиска решения за недействителните гласове и по-тежки наказания за контролирания вот

Радев обсъди проблемите на проведените избори с институции и експерти и призова за по-тежки наказания

9 дек 2019, 980 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Адвокати, съдии и преподаватели обсъждат гражданския процес в парламента

Първата национална конференция по ГПК маркира проблемите в приетия преди 10 години закон

Още от Капитал
Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10