Финансовото министерство подобри очакванията си за ръста на икономиката до 4%

3.4% е очакваният ръст на инвестициите през 2017 г., което е подобрение с 0.6 пр. п. спрямо пролетната прогноза на ведомството.

Министерството на финансите (МФ) очаква стабилният растеж на българската икономика да продължи през следващите три години. В петък ведомството на Владислав Горанов ревизира нагоре прогнозата си за развитието на икономиката през тази - повишението е с 1 процентен пункт спрямо пролетната, като сега се залага на 4% ръст на БВП. Прогнозата служи като макрорамка на бюджет 2018, което означава, че в него ще бъде заложен подобен икономически растеж. До края на октомври трябва да се актуализира и средносрочната прогноза, която представлява мотивите към законопроекта на бюджета.

Подобрението не е изненада, тъй като финансовият министър Владислав Горанов коментира още през септември по време на засадение на бюджетна комисия в парламента, че очакванията може да бъдат завишени до 3.9-4% ръст на брутния вътрешен продукт през 2017 г.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Прогнозата на МФ е най-оптимистичната, която е публикувана към момента. Ден по-рано Уникредит Булбанк също обяви своите очаквания, според които икономиката ще нарасне с 3.7% през 2017 г. По-консервативни остават предвижданията на Европейската комисия, Международния валутен фонд и Световната банка, но те са направени през пролетта и тепърва ще бъдат публикувани есенните им прогнози, при които вероятно ще има промени при показателите.

Според есенната макроикономическа прогноза на МФ, според която основният двигател на икономиката ще бъде вътрешното търсене и по-конкретно частното потребление. Ръст се очаква и по отношение на частни и публични инвестиции, докато приносът на износа постепенно ще намалява. Основните рискове пред прогнозата са свързани с външната среда, неблагоприятните демографски тенденции и динамиката на международните цени. Очакванията на министерството за ръста на БВП са завишени за целия прогнозен период - с 0.8 пр.п. за 2018 г. (до 3.9%) и с 0.7 пр.п. за 2019 г. и 2020 г. (до 3.9%).





Домакинствата ще движат растежа

Подобно на предходната прогноза, очакванията са вътрешното търсене на стоки и услуги да е основната движеща сила на икономиката през 2017 г. Принос за това ще има предимно потреблението на домакинствата, което ще нараства в резултат на увеличението на реалния доход и положителните тенденции на пазара на труда. Същевременно по-високите правителствени разходи за заплати и издръжка ще подкрепят публичното търсене. Очакванията на ведомството за ръста на потреблението са ревизирани нагоре с 1.7 пр.п. до 4.3% през 2017 г. спрямо пролетната прогноза.

Според прогнозата обаче ръстът на частното потребление леко ще се забави до края на годината, което ще ограничи покачването и на вноса. Въпреки това увеличението на импорта ще бъде по-високо от миналогодишното. От друга страна износът на стоки ще остане на близки до регистрираните нива през 2016 г. и първите три месеца на 2017 г. Експортът на услуги обаче се забавя, в резултат на което темпът на общия износ ще се понижи с 2 пр.п. до 6.1% през тази година. Като цяло приносът на нетния експорт към икономическото развитие ще намалява плавно до 2020 г.

Очакванията за инвестициите отбелязват леко подобрение - докато през пролетта финансовото ведомство залагаше на 2.8% ръст на инвестициите в основен капитал през 2017 г., сега показателят достига 3.4%. Темпът ще продължи да се ускорява до 2020 г., като причината зад оптимизма е очаквано благоприятно развитие по отношение на частните и публичните инвестиции. Повишението се очаква още от миналата година, основно заради усвояването на средствата от фондовете на ЕС, но към момента не се вижда значителна активност в данните от 2017 г.

Трите основни риска

Няколко предизвикателства може да препънат растежа през годината, предимно по отношение на външната среда, международните цени на суровини и демографията. От една страна, геополитическото напрежение в ЕС и все още неясното развитие на преговорите между Великобритания и съюза може да се отразят негативно на износа. Допълнително българската външната търговия се влияе значително и от промените в международните цени на стоки като петрола.

Котировките на суровината заедно с цените на храните представляват риск и за нивото на инфлацията, която излезе на положителна територия тази година именно поради тези два фактора. А положителното развитие на пазара на труд вероятно ще се преустанови още през 2018 г. със спад в работната сила поради влошената демография, посочва докладът на ведомството.