По принцип абсолютната погасителна давност не е институт на процесуалното право, но стана тема на дебата, защото в законопроекта за промени в ГПК, внесен в парламента, има предложение с преходни разпоредби да се въведе 10-годишна абсолютна погасителна давност за задължения на граждани.

"Предложението да бъде въведена 10-годишна абсолютна давност за принудително събиране на частните вземания е пример за прилагане на правен институт извън неговата легитимна цел и функции", заяви в изложението си съдията от Върховния касационен съд (ВКС) Борислав Белазелков. Според него проблемно е и предложението да бъде въведен институтът на несъстоятелност на физическите лица, което отдавна се коментира в публичното пространство като възможна алтернатива.

Съществени са аргументите срещу въвеждането на 10-годишната погасителна давност така, както е замислена, включително и срещу аналогията, която се прави с 10-годишната давност за публични вземания по ДОПК. При сериозната защита на публичните вземания 10-годишната давност е нещо много разумно – все пак държавата винаги е привилегирован и присъединен кредитор, тя сама обезпечава вземанията и няма присъединени кредитори. Но при комплицирания изпълнителен процес, който очевидно ще става още по-сложен, исковете на частните субекти все по-често ще бъдат отхвърляни поради абсолютна давност.

От друга страна, несъстоятелността на физическите лица е скъпо производство, казва Белазелков. В някои държави, където има този институт са регистрарани между 160-180 000 подадени молби за несъстоятелност, което е непосилно.

"Много мъничка несъстоятелност"

Същевременно Белазелков също предлага алтернативно решение – "много мъничка несъстоятелност" на физически лица, при която длъжникът да се освобождава от тези задължения, които, след не могат да бъдат погасени от наличното му секвестируемо имущество, както и от секвестируемата част от бъдещия му доход за труд и от пенсия в продължение на следващите 10 години.

Целта да бъде турен край на състоянието "вечен длъжник" може да бъде постигната чрез доразвиване на разпоредбата на чл. 448 ГПК "Задължение за деклариране на имуществото и доходите", смята Белазелков. "По действащото право тази разпоредба има предназначение да защити длъжника от несъразмерна принуда, като наложи прекратяване на изпълнителното производство срещу неплатежоспособния длъжник. Действащата уредба може да бъде развита, като позволи на длъжника, декларирал цялото си имущество и доходи, да декларира и всички свои задължения и предостави определената от съда секвестируема част от имуществото и доходите си за общо удовлетворение на кредиторите, като тази част от вземанията, която не може да бъде погасена от наличното имущество и доходите на длъжника срещу труд през следващите 10 години се счита погасена, след изтичането на срока. За да се защитят по-добре правата на кредиторите, наред с наказателната отговорност за невярно деклариране, длъжникът може да бъде лишен от правото да се позове на несеквестируемост за недекларираното имущество. Може да бъде уредено и последващо задължение длъжникът да декларира периодично имуществото и доходите си.", сочи той в изложението си. Тези длъжници ще бъдат вписани в регистър на защитените длъжници и ще трябва да спазват точно определени задължения на защитения длъжник, като например – да бъдат пазачи на секвестируемото имущество и да съдействат за принудителното изпълнение върху него, което ще се разпределя не между всички кредитори, а само върху присъединени кредитори.

Проф. Валентина Попова също заяви големи резерви към идеята за 10-годишната абсолютна давност, особено по начина, по който с въвежда с преходни разпоредби в ГПК.

Законодателят много трябва да внимава с такива предложения и да се съобразява с народопсихологията, коментира адвокат Йосиф Герон. Според него и идеята за защитени длъжници е опасна, защото веднага ще се появят хиляди професионални защитени длъжници, каза той.

Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители: Кога длъжникът стана положителен герой?

В изложението си председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев призова законодателя да се предпазва от залитания по отношение на съдебното изпълнение, а правната общност – да не гледа безучастно. Той припомни какво беше положението преди новия ГПК и преди въвеждането на частното съдебно изпълнение – хаос, опашки, и "един длъжник, който беше тотален господар на процеса". Действително сега има известно залитане към кредитора и трябва да се търси баланс, призна той. Но през последните години се говори само за длъжника и неговите интереси. "Не зная кога и как длъжникът стана положителен герой у нас", каза Дичев и коментира, че все пак това е неизправната страна, което е установено от съда.

Той постави въпрос за атаката срещу частното съдебно изпълнение и заяви, че гнили ябълки има навсякъде, но Камарата полага усилия да чисти своите. Защо правната общност стои безучастно и гледа как се съсипва една работеща система, попита той.

В края на двудневната конференция председателят на правната комисия Данаил Кирилов благодари на организаторите и обяви, че предложенията, докладите и стенограма от дебатите по време на конференцията ще бъдат публикувани и ще бъдат използвани не само при довършване на работата по сегашния законопроект, но и при следващи принципни промени в ГПК.