Юристи се обявиха против въвеждане на частен фалит и 10-годишната давност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Юристи се обявиха против въвеждане на частен фалит и 10-годишната давност

Юристи се обявиха против въвеждане на частен фалит и 10-годишната давност

"Много мъничка несъстоятелност" за граждани, предлага съдия Борислав Белазелков

18225 прочитания

Очаква се до края на октомври Народното събрание да приеме на второ четене измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Това съобщи председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов в края на двудневната научно-практическа конференция "Правни проблеми по прилагането на Гражданския процесуален кодекс. Възможните разрешения".

Сериозни резерви срещу въвеждането на абсолютна погасителна давност за задълженията между физически лица, както и на уредба за несъстоятелност на физически лица (т.нар. частен фалит) изразиха участниците в конференцията за проблемите в ГПК. Най-добре е законодателят да се въздържи от това, а ако има проблеми с "вечния длъжник", те не се дължат на взаимоотношения между физически лица, а на ипотечни договори с банки, посочиха някои от изказалите се.

Двудневната конференция, организирана от Висшия адвокатски съвет под патронажа на парламентарната правна комисия, в събота бе посветена на обезпечителното, заповедното и изпълнителното производство. Както в петък тя бе модерирана от адвокат Валя Гигова, член на Висшия адвокатски съвет и главен организатор на събитието.

По принцип абсолютната погасителна давност не е институт на процесуалното право, но стана тема на дебата, защото в законопроекта за промени в ГПК, внесен в парламента, има предложение с преходни разпоредби да се въведе 10-годишна абсолютна погасителна давност за задължения на граждани.

"Предложението да бъде въведена 10-годишна абсолютна давност за принудително събиране на частните вземания е пример за прилагане на правен институт извън неговата легитимна цел и функции", заяви в изложението си съдията от Върховния касационен съд (ВКС) Борислав Белазелков. Според него проблемно е и предложението да бъде въведен институтът на несъстоятелност на физическите лица, което отдавна се коментира в публичното пространство като възможна алтернатива.

Съществени са аргументите срещу въвеждането на 10-годишната погасителна давност така, както е замислена, включително и срещу аналогията, която се прави с 10-годишната давност за публични вземания по ДОПК. При сериозната защита на публичните вземания 10-годишната давност е нещо много разумно – все пак държавата винаги е привилегирован и присъединен кредитор, тя сама обезпечава вземанията и няма присъединени кредитори. Но при комплицирания изпълнителен процес, който очевидно ще става още по-сложен, исковете на частните субекти все по-често ще бъдат отхвърляни поради абсолютна давност.

От друга страна, несъстоятелността на физическите лица е скъпо производство, казва Белазелков. В някои държави, където има този институт са регистрарани между 160-180 000 подадени молби за несъстоятелност, което е непосилно.

"Много мъничка несъстоятелност"

Същевременно Белазелков също предлага алтернативно решение – "много мъничка несъстоятелност" на физически лица, при която длъжникът да се освобождава от тези задължения, които, след не могат да бъдат погасени от наличното му секвестируемо имущество, както и от секвестируемата част от бъдещия му доход за труд и от пенсия в продължение на следващите 10 години.

Целта да бъде турен край на състоянието "вечен длъжник" може да бъде постигната чрез доразвиване на разпоредбата на чл. 448 ГПК "Задължение за деклариране на имуществото и доходите", смята Белазелков. "По действащото право тази разпоредба има предназначение да защити длъжника от несъразмерна принуда, като наложи прекратяване на изпълнителното производство срещу неплатежоспособния длъжник. Действащата уредба може да бъде развита, като позволи на длъжника, декларирал цялото си имущество и доходи, да декларира и всички свои задължения и предостави определената от съда секвестируема част от имуществото и доходите си за общо удовлетворение на кредиторите, като тази част от вземанията, която не може да бъде погасена от наличното имущество и доходите на длъжника срещу труд през следващите 10 години се счита погасена, след изтичането на срока. За да се защитят по-добре правата на кредиторите, наред с наказателната отговорност за невярно деклариране, длъжникът може да бъде лишен от правото да се позове на несеквестируемост за недекларираното имущество. Може да бъде уредено и последващо задължение длъжникът да декларира периодично имуществото и доходите си.", сочи той в изложението си. Тези длъжници ще бъдат вписани в регистър на защитените длъжници и ще трябва да спазват точно определени задължения на защитения длъжник, като например – да бъдат пазачи на секвестируемото имущество и да съдействат за принудителното изпълнение върху него, което ще се разпределя не между всички кредитори, а само върху присъединени кредитори.

Проф. Валентина Попова също заяви големи резерви към идеята за 10-годишната абсолютна давност, особено по начина, по който с въвежда с преходни разпоредби в ГПК.

Законодателят много трябва да внимава с такива предложения и да се съобразява с народопсихологията, коментира адвокат Йосиф Герон. Според него и идеята за защитени длъжници е опасна, защото веднага ще се появят хиляди професионални защитени длъжници, каза той.

Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители: Кога длъжникът стана положителен герой?

В изложението си председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев призова законодателя да се предпазва от залитания по отношение на съдебното изпълнение, а правната общност – да не гледа безучастно. Той припомни какво беше положението преди новия ГПК и преди въвеждането на частното съдебно изпълнение – хаос, опашки, и "един длъжник, който беше тотален господар на процеса". Действително сега има известно залитане към кредитора и трябва да се търси баланс, призна той. Но през последните години се говори само за длъжника и неговите интереси. "Не зная кога и как длъжникът стана положителен герой у нас", каза Дичев и коментира, че все пак това е неизправната страна, което е установено от съда.

Той постави въпрос за атаката срещу частното съдебно изпълнение и заяви, че гнили ябълки има навсякъде, но Камарата полага усилия да чисти своите. Защо правната общност стои безучастно и гледа как се съсипва една работеща система, попита той.

В края на двудневната конференция председателят на правната комисия Данаил Кирилов благодари на организаторите и обяви, че предложенията, докладите и стенограма от дебатите по време на конференцията ще бъдат публикувани и ще бъдат използвани не само при довършване на работата по сегашния законопроект, но и при следващи принципни промени в ГПК.

Очаква се до края на октомври Народното събрание да приеме на второ четене измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Това съобщи председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов в края на двудневната научно-практическа конференция "Правни проблеми по прилагането на Гражданския процесуален кодекс. Възможните разрешения".

Сериозни резерви срещу въвеждането на абсолютна погасителна давност за задълженията между физически лица, както и на уредба за несъстоятелност на физически лица (т.нар. частен фалит) изразиха участниците в конференцията за проблемите в ГПК. Най-добре е законодателят да се въздържи от това, а ако има проблеми с "вечния длъжник", те не се дължат на взаимоотношения между физически лица, а на ипотечни договори с банки, посочиха някои от изказалите се.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    Длъжника стана положителен герои тогава, когато се разбра че за неплатен дълг от десет лева доставчик на комунална услуга може да изкара 1000 лв печалба... При това без никакви затруднения и риск!

  • 2
    comandante avatar :-|

    Значи който дължи на банка това е вечно, ако е физическо лице,фирма или за данъци давността си е от 3 или 5 години!
    Банки акбар законодателство!?

  • 3
    comandante avatar :-|

    До коментар [#1] от "nqma zna4ka koi":
    Българските юристи явно са толкова изгладнели,че някакви дела на длъжници от комунални услуги са им като сламка за удавник!

  • 4
    phips avatar :-|
    Phips

    Има някаква логика фалит да имат право да обявят не само фирмите, но и хората. Но ако се въведе абсолютна давност, тя не трябва да тече по време на исковото производство.

    Не по-малък е проблемът с длъжниците, които не живеят на регистрирания от тях адрес или се укриват, и на които се залепва уведомление на вратата, но не се явят да получат заповедта за изпълнение. Сега законодателят отчита недобросъвестността им предполага, че не възразяват срещу дълга и допуска принудително изпълнение. Предложението на омбудсмана е обратното - да се предполага, че възразяват, и задължително да се води исково дело. Но това ще увеличава дълга с 500 - 1000 лв. Още по-зле е, ако им се назначава особен представител, който да възрази вместо тях, защото това ще добави още няколкостотин лева към дълга. Може би най-добрият вариант е да им се даде възможност сами да преценят дали да възразят, дали имат шанс да спечелят дело или само ще се натоварят с разноски, т.е. срокът за възражение, който е 2 седмици, да се увеличи с напр. 5 години, когато длъжникът е бил уведомен чрез залепване.

  • 5
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    Няма смисъл от давност, хората отдавна му намериха чалъма - теглят един кръст на България и си бият камшика от територията. По едно време им забраниха да напускат демек да ги заробят до гроб ама им набиха канчето от чужбината и отпадна и тая печеливша схема. Здравата логика изключва да си свръхзадлъжнял в страната с най-ниски доходи и да стоиш тук. Това неминуемо ще те направи маргинал за няколко години. От това няма да спечелят естествено нито кредиторът нито длъжника ама в територията е така - капитализъм от мутренски тип!

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Не зная кога и как длъжникът стана положителен герой у нас"

    Когато се появиха кръвопийците с бързите кредити, тогава!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK