Паричното плащане в търговете за държавна земя може да нарасне
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Паричното плащане в търговете за държавна земя може да нарасне

Паричното плащане в търговете за държавна земя може да нарасне

Законопроект предлага 40% от цената да се плащат в пари, а останалите - с компенсаторни инструменти

Деница Ватева
12522 прочитания

© Цветелина Белутова


Търговете за продажба на държавна земеделска земя е възможно да се провеждат по нови правила, а отражение да има и върху пазара с компенсаторни инструменти. Депутати от ГЕРБ са внесли предложение за промяна в закона за собствеността на земеделските земи, която предвижда оттук нататък 40% от цената, постигната в търговете, да бъде заплащана с парични средства. Сегашните условия са, че 20% от цената се плаща в пари, а останалите 80% в компенсаторни инструменти - поименни компенсационни бонове, както и компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи. Новите идеи вече имат противници - от сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти обявиха, че текстовете ще ограничат възможностите за реализирането на компенсаторките, и излязоха с други предложения.

Какво се предлага

Допреди няколко години земеделска земя, собственост на държавата, можеше да се продава само срещу поименни компенсационни бонове. Това обаче беше променено през 2014 г., когато ДПС предложи, а парламентът прие, тя да се купува още с компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи, а освен това 20% от сумата трябваше да се плаща с пари. Тогава мотивите бяха, че по този начин ще се увеличи кръгът от лицата, които ще могат да реализират книжата си, а същевременно държавата ще получи и приходи от сделките. До момента обаче земеделското министерство не е реализирало национален търг по тези правила.

В момента в парламента има нов законопроект, който може да ги пренапише. Според текстове, внесени от депутата Запрян Янков от ГЕРБ и негови колеги, изискването за парично плащане в търга ще се увеличи от 20 на 40%. Така ако тази промяна стане факт, за всеки декар земя, която се купува на държавен търг, 60% от цената ще трябва да се плати с компенсаторни инструменти, а останалите - в пари.

В мотивите към законопроекта Янков посочва, че ресурсът на компенсаторните инструменти е ограничен и кандидатите, които желаят да купят имоти от държавата, "са затруднени да платят цената с наличните им поименни компенсационни бонове, поради което се налага да търгуват на борсата с инвестиционни посредници", където стойността на тези книжа е "доста по-висока". Отделно от това според вносителите увеличението на паричната вноска ще доведе до повече приходи в държавния бюджет. Към момента по данни на икономическото министерство, които бяха предоставени в парламента по линия на парламентарния контрол и цитирани от investor.bg, са издадени компенсаторни записи за 2.63 млрд. лв., а поименните компенсаторни бонове са за 3.62 млрд. лв. Към края на септември неизползваните инструменти са били на стойност 427.7 млн.лв.

Първите становища против

В края на миналата седмица от сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти съобщиха, че готвената промяна ще ограничи възможността книжата да бъдат реализирани от собствениците им, а освен това доплащането в пари ще се увеличи двойно, заради което ще е необходим и значителен финансов ресурс. От сдружението предлагат още държавата да учреди АДСИЦ със земи от държавния фонд (дружество със специална инвестиционна цел), в което притежателите на поименни компенсационни бонове да станат акционери.

От организацията посочват още, че настоящото предложение на ГЕРБ е "твърде ограничаващо и в ущърб" на притежателите на компенсаторки предвид факта и че вече беше съобщено, че ще бъде спряна приватизацията на държавни дялове във фирми през борсата, което е другото основно предназначение на този вид инструменти.

Търговете за продажба на държавна земеделска земя е възможно да се провеждат по нови правила, а отражение да има и върху пазара с компенсаторни инструменти. Депутати от ГЕРБ са внесли предложение за промяна в закона за собствеността на земеделските земи, която предвижда оттук нататък 40% от цената, постигната в търговете, да бъде заплащана с парични средства. Сегашните условия са, че 20% от цената се плаща в пари, а останалите 80% в компенсаторни инструменти - поименни компенсационни бонове, както и компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи. Новите идеи вече имат противници - от сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти обявиха, че текстовете ще ограничат възможностите за реализирането на компенсаторките, и излязоха с други предложения.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    cipura avatar :-|
    BgMafia

    Тези мотиви са пълен нонсенс ,пълно безмислие !

    "са затруднени да платят цената с наличните им поименни компенсационни бонове, поради което се налага да търгуват на борсата с инвестиционни посредници", където стойността на тези книжа е "доста по-висока"

  • 2
    f4f avatar :-|
    f4f

    хахаха, цената им на борсата била много висока!
    Не бе, много е ниска - 34 ст.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Предложението за АДСИЦ ми се струва най-разумно. Така и така собствениците вероятно вече са тотално отдалечени от земевладелския бит.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK