С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 окт 2017, 10:41, 5896 прочитания

Гюлтекин Исиклар: В България настигането на доходите в ЕС става по-бавно от възможното

Макроикономистът в Citibank за региона пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Гюлтекин Исиклар е макроикономист на Citibank, базиран в Истанбул. Анализира данни за Турция, Румъния, Словения, Хърватия и България. Завършил е University of Albany в САЩ, където защитава докторска степен PhD по икономика. В банката постъпва през 2005 г.

Още по темата

Станислава Танева: Не виждам охлаждане на интереса на международните инвеститори към България

Управляващият директор на българския клон на Citibank Europe пред "Капитал"

20 апр 2018

Търговската сделка с Меркосур разделя страните в ЕС

Сделката с южноамериканския икономически блок би засегнала производството и работните места в Европа, предупреждават критиците, сред които България

2 ное 2017

България изостава в условията за правене на бизнес

Общата оценка на страната леко се подобрява, но тя отстъпва до 50-о място в класацията Doing Business

1 ное 2017

Частната икономика вече задава темпото на бюджета

Ръстът на доходите в публичния сектор

27 окт 2017

Данъчната революция на Европа

Реформите в ДДС

13 окт 2017

МВФ отново повиши очакванията си за българската икономика

Ревизираната прогноза показва ръст на БВП от 3.6% през 2017 г.

10 окт 2017

Финансовото министерство подобри очакванията си за ръста на икономиката до 4%

Основен двигател на развитието ще бъде частното потребление

6 окт 2017

Уникредит: Растежът в България ще бъде устойчив и балансиран

Необходими са образование и квалификация на работната сила в страната

5 окт 2017
Високият икономически растеж, който постига Турция през тази година, ще се отрази ли по някакъв начин на съседна България?

Турция и България са съседни държави с дълбоки двустранни икономически и търговски отношения. Турция е четвъртият по големина пазар за българските износители след Германия, Италия и Румъния. Общо износът за Турция е около 2 млрд. долара през 2016 г., което е около 8% от износа на България и около 3.6% от БВП на страната. Експортът е от широка гама изделия - суровини, горива, желязо, стомана, машини и оборудване. От тази гледна точка позитивните тенденции в Турция би следвало да повлияят благотворно върху износа на България, а оттам и на нейната икономика.

Също така турските инвестиции в България са около 2 млрд. долара, като има близо 1500 турски компании, опериращи в страната, както и две банки с турска собственост. Има и множество турски проекти, в това число в инфраструктурни проекти и строителството, които са за 1.2 млрд. долара. Ние вярваме, че турските инвестиции в България ще нарастват през следващите години и за това ще допринасят различни фактори, в това число географското положение на страната, растящата икономика, продължаващото възстановяване на икономиките в Европейския съюз и подобряващата се конкурентоспособност на България.

Как изглеждат основните макроикономически показатели на България - растеж, производителност, инвестиции?

Икономическата активност в България набира скорост през последните години. Реалният ръст на БВП е около 3.5% през 2015 и 2016 г., което е значително повече от периода 2011- 2014 г. Последните статистики също показват, че икономическата активност остава висока, с растеж на БВП от 3.6% на годишна база през второто тримесечие на годината спрямо 3.5% на годишна база през първото. Тя се ускорява с 1% на тримесечна база при сезонно коригирани данни спрямо 0.9% през предходното тримесечие. Високият растеж е повлиян от относително силното индивидуално потребление (4.1% на годишна база през второто тримесечие и 5% на годишна база през първото тримесечие), както и от частичното възстановяване на брутното образуване на капитал (-1% на годишна база през Q2 и -4.2% на годишна база през Q1).



Износът и вносът се повишиха съответно с 6.8% и 7.7% на годишна база през второто тримесечие. Другата периодична статистика като тази за индустриалното производство и търговията на дребно водят към прогнозата, че активността ще се запази силна и през третото тримесечие. Добавяйки към това и очаквания по-силен принос на нетния износ към икономическия растеж заради по-слабо подобряващия се внос, прогнозата за растежа за тази година е за 3.6% при предишна прогноза за 3.4%. Следващата година очакваме растежът да е по-нисък, около 3%, но това не е забавяне, а е по-скоро нормализация.

Нетните преки чуждестранни инвестиции през първите седем месеца на 2017 г. са за около 0.3 млрд. евро, което е най-ниското им ниво от 2011 година насам. Въпреки това ние поддържаме своето виждане, че растежът ще остане относително силен до края на годината, подкрепян от вътрешното потребление и възстановяването на инвестиционната активност, за което пък спомага степента на усвояване на европейските фондове.

Въпреки този оптимистичен поглед върху потреблението и фактът, че растежът е малко над потенциала си, нашите анализи показват, че инфлационният натиск ще остане относително слаб в оставащите месеци от годината, като прогнозата ни е за 1.7%, което е малко по-високо от повечето прогнози за 1.4%. В по дългосрочен план може би ще наблюдаваме постепенно нарастване на инфлацията, подхранвано от засилващото се търсене и по-високите разходи за труд.

По отношение на външнотърговския баланс очакваме през тази година балансът по текущата сметка да остане на излишък, макар и по-малък, в сравнение с предходната година. Очакваме и известно влошаване във фискално отношение, но то ще бъде ограничено, с разминаване от около 0.5% от БВП през тази година.

Това ли е потенциалът на икономиката или представянето й може да бъде по-добро?

За да се подобрят средносрочните перспективи пред растежа, вярваме, че България се нуждае от засилване на институционалната и правната рамка. Окуражаващо е, че има забележимо подобрение в класацията за конкурентоспособност. Например според Global Competitiveness Index на Световния икономически форум България се е придвижила напред до 50-а най-конкурентна икономика в света през 2016-2017 г. спрямо 54-та позиция през предходната година и 62-ра позиция преди четири години. Паралелно с това обаче в последния доклад на Doing Business се посочва, че има широко поле за подобрения по отношение на достъпа до електроенергия, плащането на данъци и регистрирането на недвижима собственост.

Сравнявайки България и подобни икономики, какви са основните различия?

Когато се вгледаме в двигателите на растежа през последните години, е окуражаващо, че структурата на растежа в България е по-балансирана в сравнение с другите държави в региона. В допълнение валутният борд спомогна в процеса по възстановяване на икономиката след глобалната финансова криза и цената на това връщане към баланса бе по-ниска за България.

Степента на конвергенция с Европейския съюз обаче по отношение на доходите, измерена като БВП на глава от населението, е по-бавна, отколкото би могла да бъде. Ако през 2000 година покупателната способност в България е била съотносима с равнището в сравними държави, сега тя е по-слаба.

Растежът на България в предкризисните години се дължеше повече на натрупване на капитал, отколкото на подобрение в производителността, която сега е сред главните двигатели на растежа в повечето държави от Централна и Югоизточна Европа. Това различие също изигра роля в относително по-ниската степен на конвергенция.

След глобалната финансова криза България има така наречената негативна производителност, което означава, че икономическата дейност на страната е под потенциалното равнище на икономиката. От 2017 г. обаче отбелязваме положителна промяна и към момента разликата между потенциалното и текущото производство на страната е около нулата. За по-добра конвергенция растежът трябва да е по-бърз. А за да се стигне дотам, трябва да се подобри потенциалният БВП, за което са нужни структурни промени в икономиката.

Смятате ли, че правителството следва да увеличи разходите си, за да стимулира по този начин икономиката и да подобри стандарта на живот в страната?

Правителството следва да продължи да е фокусирано върху подобряване на социалната справедливост, за да е по-добре разпределен ефектът от растежа. Увеличаването на разходите за образование и здравеопазване, които остават на ниско ниво в сравнение с останалите страни от ЕС, би могло да помогне да се адресират някои предизвикателства в средносрочен план, в това число емиграцията, ниската производителност на труда и продължителността на живота.

Но забележете следното - докато нарастването на правителствените разходи с цел решаването на изброените проблеми би довело до положителни резултати в средносрочен план, влошаване на бюджетния баланс би се отразило в увеличаване на рисковата премия за страната, а оттам - до негативна перспектива пред растежа.

Как гледате на задлъжнялостта на страната и какво е посланието, което данните отправят към външните инвеститори?

Смятаме, че нефинансовият корпоративен сектор, чийто консолидиран дълг остава около 90% от БВП, представлява основното притеснение. Равнището на дълг в други сектори е относително ниско - 20% от БВП при домакинствата и 27% при публичния сектор.

Високата задлъжнялост в корпоративния сектор и повишеното ниво на необслужваните заеми в корпоративния сектор остават притеснителни на ниво от 15% спрямо равнище от 11% за икономиката като цяло. Ако това равнище бъде намалено, би могло да се очаква позитивен ефект върху инвестиционната активност, а оттам и върху потенциала за растеж на икономиката.

Интервюто взе Гергана Михайлова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

ЕК дава Полша на съд, търговската война между САЩ и Китай се разраства, а ГЕРБ обяви номинация за конституционен съдия

24 сеп 2018, 256 прочитания

Съдът разреши два от заводите на "Винпром Карнобат" да заработят от днес 1 Съдът разреши два от заводите на "Винпром Карнобат" да заработят от днес

Решението идва след акция на митниците, които запечатаха складове и твърдят, че има нелегален кран за източване на спирт

24 сеп 2018, 661 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Сашо Дончев: Свободата на словото не може да бъде ограничена – или я има, или я няма

Бизнесменът и издател на в. "Сега" пред "Капитал"

Този филм е заснет с част от вашите данъци

Кино индустрията почти сигурно ще получи исканите от години финансови стимули от държавата

#ДжиПиГейт - обръчът от консултанти, оценители и изпълнители в действие

Мрежа от свързани хора и фирми подготвя, оценява и изпълнява обществени поръчки, свързани с еврофондовете

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Музика за очите

Гиноварт в Музея на музиката в Барселона

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Емисия

DAILY @7PM // 24.09.2018 Прочетете