"Капитал" потърси за коментар по темата и бизнесмена и издател на "Клуб Z", вестниците "Труд" и "24 часа" Огнян Донев. От собствеността на вестниците той се отказа след заведени срещу него и съдружника му серия съдебни дела.
Защо се стигна до сегашното положение медиите да протестират за правото свободно да питат?
Мога да започна с азбучните неща – когато един пазар е изкривен, когато в най-голямата си част е зависим от държавата, това води до изкривяване на нормалните принципи.
Когато в част от медиите се наливат държавни пари заради собствеността им, се получава фалшива ситуация, липса на реална конкуренция. За съжаление, голяма част от икономиката също е зависима от държавата и съответно парите за реклама се дават и по "целесъобразност".И независимо кой е на власт, когато липсват ясни механизми на финансиране, изкушението да очакваш само удобни въпроси е голямо. Изкушението да отглеждаш "свои" медии също. Когато управляващите обаче станат опозиция, изведнъж започват да говорят за свобода на словото и за независима журналистика.
Кой седи срещу свободната журналистика?
Онези, за които е от значение да печелят чрез държавата, възползвайки се от политическото статукво. Тези, които не се интересуват дали държавата ще се развива демократично, а колко ще присвоят сега, в този момент. Онези, които създадоха медийни империи единствено с цел да упражняват пряк политически и икономически натиск.
Какви са инструментите за натиск, базирани на вашия опит с "Труд", "24 часа" и Клуб Z?
По отношение на "Труд" и "24 часа" аз не съм бил точно издател – нямах никакво пряко участие в управлението на медиите, бях по-скоро съфинансиращ партньор. И натискът не беше за издателската политика, а за собствеността на изданията. Резултат от него са измислените обвинения и дела, които се точат с години с непрекъснато изменящи се тези.
Натискът бе оказван чрез клеветническите медийни кампании, организирани от телевизия "7 дни" на Цветан Василев и цялата групировка на Пеевски – тогава мощен тандем в овладяването на медийния пазар. Все пак аз вярвам, че възмездието е неизбежно.
Колкото до "Клуб Z", разбирам, че за тези хора, споменатите по-горе, е непонятно да си собственик на медия и да не се месиш в издателската политика, да притежаваш медия и тя по никакъв начин да не се "занимава" с твоите конкуренти. Това е и причината този кръг от т.нар. медии всеки ден да ме замесват в различни заговори срещу властта, да ме наричат ту октопод, ту хидра, "мотивирайки се" с публикации в "Клуб Z". Не се бъркам в политиката на сайта и списанието. Но ми е приятно, че там имам съмишленици.
Какво да се прави?
Без да имам претенции да съм специалист по темата, като икономист ми се струва, че е важен въпросът с финансирането – да се знаят ясно кои са издатели и собственици на медии, откъде идват парите, а и какви са принципите на държавното финансиране. Политиците трябва да имат съзнанието, че независимите медии са задължителни за демокрацията и ще са им особено важни, когато отидат в опозиция. Няма да си позволя да давам препоръки на журналистите, но достойнството никога не е излишно.
"Капитал" потърси за коментар по темата и бизнесмена и издател на "Клуб Z", вестниците "Труд" и "24 часа" Огнян Донев. От собствеността на вестниците той се отказа след заведени срещу него и съдружника му серия съдебни дела.
0 коментара