По думите му Пеевски досега е положил усилия "да се разкрие всичко по грабежа на КТБ" и този законопроект е неговият отговор дали той участва в този процес, защото "ни омръзна от фалшивите новини, че Пеевски е участвал във вторичното разграбване на КТБ".

Ако първичното ограбване на КТБ е свързано с основния акционер на банката Цветан Василев и неговите най-близки бизнес партньори (сред които до 2013 г. са Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, чиито фирми бяха сред клиентите на банката), то вторичното ограбване е свързано със събитията след затварянето й - от противоречивите прихващания и цесии, с които клиентите на банката с депозити в размер над гарантирания спасиха спестяванията си (сред тях например са Ахмед Доган, Вежди Рашидов, прокурорът Роман Василев и др.), през начина, по който синдиците на КТБ управляват имуществото й, до разпределянето на активи за милиарди, генерирани със средства от банката.

След 2014 г. под контрола на Пеевски попаднаха редица такива активи - като веригата "Техномаркет", построената с пари от банката чисто нова печатница до летището, дялове в "Булгартабак" и т.н. Активи за около 150 млн. лв. отиват под контрола на бившето доверено лице на Цветан Василев - Бисер Лазов, който днес е основен свидетел по делото срещу Василев.

В ДПС, изглежда, са разгневени от провала, увенчал досегашните опити на почти цялата държавна машина за насилствена промяна на собствеността във военния "Дунарит", включително през дълг към КТБ. Дни след лидера Мустафа Карадайъ във вторник и Йордан Цонев повтори заплахата, че "ДПС не може да подкрепи нито един акт на правителството, докато в него участват националистите от "Обединени патриоти".

Политическият натиск над медиите се засилва

Политиците отново упражняват активен натиск над медиите и редакционните решения чрез богат набор от инструменти като заплахи, тормоз, изнудване и др., а усещането за несвобода сред българските журналисти расте. Това са част от основните изводи от традиционното проучване за свободата на словото на Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ - България), което през 2017 г. е озаглавено "Журналистика без натиск 4.0" и в него са включени 200 журналисти.

Проучването констатира, че политиците се завръщат като главни "телохранители" на входа и на изхода на информацията, като контролират и се намесват в журналистическото съдържание. В допитването 42.4% от журналистите оценяват свободата на словото в България като "лоша", 27.8% дават оценка "много лоша", 25.3% казват, че е "задоволителна". Като добра я оценяват само 4.5%.

АЕЖ наблюдава активизирането на богат набор инструменти за заплахи, изнудване, разпространяване на клевети, тормоз, чрез който политици, държавни и общински институции влияят върху вземането на редакционните решения.

Разследваща журналистка в Малта бе убита с бомба в колата й

Дафне Каруана Галиция, която разкри връзки на страната си с офшорни данъчни убежища чрез изтеклите в медиите "Панамски документи", беше убита в понеделник с бомба, поставена в колата ѝ, съобщи малтийската полиция.

Половин час преди смъртта на 53-годишната най-известна журналистка и блогърка в страната излезе последният пост в блога ѝ, в който началникът на кабинета на премиера е обвинен в корупция. Местни медии разказват, че преди две седмици тя е подала в полицията сигнал за получени заплахи за живота ѝ.

Посещенията на създадения през 2008 г. блог понякога достигаха 400 хил., което е почти колкото населението на Малта и повече от всички малтийски вестници, взети заедно. Той беше толкова популярен и влиятелен, че допринесе за избухването на политическа криза, когато тя обвини съпругата на премиера Джоузеф Мускат, че използва фирма параван в Панама, в която са били внесени суми от семейството на президента на Азербайджан.

Тя пишеше по различни теми - от банки, които улесняват прането на пари, до връзки между малтийската индустрия на онлайн хазарта и мафията. Убийството й шокира Малта и беше осъдено от от първия зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс и председателя на Европейския парламент Антонио Таяни. Европейската агенция за свобода на пресата и медиите заяви, че варварската атака е атака срещу самата журналистика и призова правителството на Малта за независимо разследване на случая.

Затягане за чуждестранните инвестиции на Острова

Великобритания планира да даде на правителството по-голяма възможност да контролира сливания и придобивания на компании със значение за националната сигурност. Промените ще засегнат малките производители на военно оборудване и част от високотехнологичния сектор, заяви министърът на бизнеса и енергетиката на Великобритания Грег Кларк.

В момента британското правителство има правото на намеса в два случая. Единият е в сделки по сливания, в които участващите компании имат годишен оборот над 70 млн. паунда. Вторият - ако след сливането компанията придобие дял над 25% от даден пазар. Новите регулации предвиждат изискването за годишен оборот да бъде намалено до 1 млн. паунда, а процентният праг да отпадне.

По-строги мерки срещу допускането на китайски и други чуждестранни инвестиции се подкрепят и в Брюксел. По време на речта си на 13 септември тази година президентът на Европейската комисия (ЕК) Жан Клод Юнкер адресира растящото притеснение от някои страни членки относно международното присъствие в ключови сектори на европейския пазар. Промените, които Юнкер предложи, включваха постоянна комуникация между страните членки в случай на "спорна" инвестиция, което да позволи прякото участие на Брюксел.

РАЗВИТИЯТА, КОИТО СЛЕДИМ

Промените в ГПК ще са готови до края на седмицата

Съществено разширяване на основанията за касационно обжалване по граждански дела, значително намаляване на таксите в изпълнителното производство, въвеждане на нови изисквания към призоваването, някои промени в правилата за подсъдност – това са само част от новостите, гласувани от депутатите при второто четене на проекта за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), което започна на извънредно заседание на парламента във вторник следобед. Очаквано за пореден път парламентът отхвърли предложения промяна в чл. 417 ГПН и за изваждане на банките от субектите, които наред с държавата и общините могат да искат издаване на незабавно заповед за изпълнение на база на документи или извлечение от счетоводни книги. Очаква се парламентът да приключи окончателно с промените в ГПК до края на седмицата.

Ревизия на съдебния закон заради Венецианската комисия

Министърът на правосъдието Цецка Цачева обяви, че заради критиките на Венецианската комисия е изпратила писмо до парламента, с което настоява наново да се промени чл. 230 от Закона за съдебната власт, с който през юли т.г. бе въведено задължение за Висшия съдебен съвет по искане на главния прокурор безусловно да отстранява от длъжност магистрат - съдия, прокурор, или следовател, срещу когото има образувано наказателно разследване и е привлечен като обвиняем. Венецианската комисия остро възрази срещу промяната, която "косвено дава на прокуратурата важна власт над съдиите". Същите възражения през юли изложиха съдии и представители на гражданското общество, но това не попречи на мнозинството спешно да прокара закона през парламента за три седмици.

ЕДНО КЪМ ЕДНО

Едно изречение новина, едно изречение коментар

* Бюджетът на здравната каса за 2018 г. да се увеличи с 407 млн. лв. до общо 3.8 млрд. лв., реши надзорът на държавната институция. За поредна година събираните от данъкоплатците пари за здраве се увеличават, но нереформираната система не предоставя по-добри услуги и дори се налага доплащане от пациентите.

* През 2019 г. влизат в сила нови европейски екологични стандарти за битовите отоплителни уреди и трябва да се намери механизъм за прилагането им, така че те да доведат до максимален ефект върху намаляването на замърсяването на атмосферния въздух. В България делът на битовото отопление с дърва и въглища е масово разпространен и свързан с т.нар. енергийна бедност. Резултатите от преброяването от 2011 г. показаха, че близо 54% от жилищата в страната използват дърва и въглища, а в селата процентът е 95.2.

* Някъде в Люксембург ще има стая, на чиято врата ще бъде закачено естонско знаме, а вътре ще се съхранява естонската държава в данни - горе-долу така ще изглежда първото цифрово посолство в света, което ще започне работа в началото на 2018 г.", обяснява пред "Дневник" главният информационен директор на страната Сиим Сиккут. Институцията е част от стратегията на малката балтийска държава как да оцелее след кибератака или реална окупация. Цифровото посолство е ядрото на този план – с идеята да бъде план Б, ако системите в рамките на Естония бъдат атакувани или изгубят мощност.

ЦИТАТ НА ДЕНЯ

Като дойде петък, няма разминаване по "Витошка", кафе няма празно. Зле сме - колко да сме зле, като в София не можеш да се разминеш, ама не само в София, но и в Бургас и Варна.

Премиерът Бойко Борисов на дискусията "Бизнесът и правителството в един отбор"