Делян Пеевски ще спира вторичното разграбване на КТБ

Йордан Цонев разкри, че колегата му от ДПС подготвял законопроект, който щял да върне на държавата част от активите на фалиралата банка

   ©  Юлия Лазарова
   ©  Юлия Лазарова

Няколко дни след като лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ обеща на медиите "специална пресконференция" на тема Делян Пеевски, Йордан Цонев заяви в студиото на bTV, че издателят депутат работи по законопроект, насочен срещу "вторичното разграбване на фалиралата КТБ".

Встрани от новината за готвения законoпроект ДПС използва случая, за да атакува управляващите, като каза, че няма да подкрепи бюджета за 2018 г. и разговаря с други партии, с които да поиска вот на недоверие на правителството.

Законотворецът Пеевски

От думите на Цонев стана ясно, че целта на закона ще бъде да "освети вторичното разграбване и да върне на държавата тези активи", като впоследствие уточни: "поне тези, които може да се върнат, защото те вторично се разграбват от същите хора, които участват в това разграбване". Йордан Цонев разви тезата, че именно фактът, че Пеевски е автор на закона, е доказателство, че той не е участвал във вторичното разграбване, тъй като "никой не прави закон срещу себе си", като освен това "Пеевски досега е положил усилия да се разкрие всичко по грабежа на КТБ".

Ако заявеното от Йордан Цонев законодателно намерение се сбъдне, това ще бъде вторият законопроект в продължаващата близо десет години парламентарна кариера на Делян Пеевски. Първият беше насочен към ограничаването на участието на офшорни дружества в стопанския оборот и в работата с публични средства и очевидно не постигна целите си.

Кога и как се случи вторичното разграбване

Ако първичното ограбване на КТБ е свързано с основния акционер на банката Цветан Василев и неговите най-близки бизнес партньори (сред които до 2013 г. са Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, чиито фирми бяха сред клиентите на банката), то вторичното ограбване е свързано със събитията след затварянето й - от противоречивите прихващания и цесии, с които клиентите на банката с депозити в размер над гарантирания спасиха спестяванията си (сред тях например са Ахмед Доган, Вежди Рашидов, прокурорът Роман Василев и др.), през начина, по който синдиците на КТБ управляват имуществото на банката, до разпределянето на активи за милиарди, генерирани със средства от банката.

След 2014 г. под контрола на Делян Пеевски попаднаха редица такива активи, сред които магазините "Техномаркет", построената с пари от банката чисто нова печатница до летището, дялове в "Булгартабак" и т.н. Активи от банката за около 150 млн. лв. отиват под контрола на бившето доверено лице на Цветан Василев Бисер Лазов, който днес е основен свидетел по делото срещу Василев.

Какво вероятно ще цели подобен закон

Малко вероятно е сюжетите около цесиите, прозрачността в работата на синдиците или съдбата на контролираните от Пеевски активи да бъдат обект на проектозакона. Той по-вероятно ще бъде насочен към казуса със завода "Дунарит", за чийто контрол се бори оръжейният търговец Емилиян Гебрев.

Именно в този контекст фирмите на Гебрев бяха "ударени" от държавата, която замрази лицензите на фирмата "Емко". Заедно с атаката на държавата в медиите, действащи в синхрон с интересите на Делян Пеевски, започна кампания срещу оръжейния търговец. Стигна се до протести на служителите на фирмите на Гебрев, като всичко приключи със среща с премиера Борисов, след която лицензите на "Емко" бяха върнати. Около тези събития се видя, че има разминаване в действията на Бойко Борисов и близкия до Делян Пеевски икономически министър Емил Караниколов (който няколко часа преди Борисов да се разбере с Гебрев, обвини "Емко" в рекет). Разминаване, което може да обяснява втвърдяването на тона на ДПС към правителството.