С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 18 окт 2017, 12:19, 32287 прочитания

Жените в европейската власт: Далече от равнопоставеността

Делът на жените във властта в България е близо до средното за Европа, но далече от 40-процентната цел

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Съдебната власт е най-феминизирана в България, а страната е първа в Европа по дял на жените съдии - почти 77%.
Европейските държави все още се борят с променлив успех да постигнат баланс между половете в публичния сектор и властта, сочи общият извод от нов доклад на Съвета на Европа, посветен на темата. Той изследва прогреса на 46 европейски държави през 2016 г. спрямо поставената през 2003 г. от Комитета на министрите на Съвета на Европа цел - поне 40% жени да участват в различните аспекти на властта, политическия и публичния живот.

Изводът, който може да се направи от данните за България, е, че по повечето показатели тя е под 40-процентната цел, но пък около средноевропейските стойности. Откроява се съдебната система, където се наблюдава феминизация.


Общите изводи от доклада

Само 2 от 46 държави - Финландия и Швеция, са постигнали 40-процентния минимум за участие на жени в парламентите си (или в долната камара на парламента за страните, в които има двустепенна система) при средно за Европа е 25.6%.

Никоя от държавите не е постигнала целта от минимум 40% жени в горната камара на парламента (за страните, които имат второ ниво в законодателния орган).



Само 17% от управляващите (президент, премиер и министри), както и от ръководителите на местната власт са жени.

Една трета от съдиите във висшите съдилища са жени, в конституционните съдилища те са 26%, а в управителните органи на съдебната власт - 28%.

Най-малко са жените посланици - едва 13% от всички през 2016 г.

Жените в публичната власт в България

Само 12% от правителствата в Европа се оглавяват от жени, а делът на жените министри и заместник-министри е средно 22%. Първенци в категорията са Швеция (59%), следвана от Франция (49%) и Словения (43%). България не е подала официални данни за жените в правителството през 2016 г., но проверка в състава на кабинета тогава (Борисов 2) показва, че в началото на годината жените на министерски постове са една трета от всички, а в края на годината надхвърлят 40% заради промени в правителството и намаляване на броя на министрите.

През 2008 г. делът на жените в българския парламент е малко над една пета - около средно за Европа. Но докато този дял средно за Европа расте до 25%, в България спада до 18.8% през 2016 г. По-добре са представени жените в ръководствата на парламентарните комисии.

Много нисък е делът на жените кметове, макар че тенденцията е към увеличение - 6.9% през 2008 г. срещу 12.8% през 2016 г. при средно за Европа 13%. Наличните данни за пола на общинските съветници са единствено за 2008 г. и сочат, че 26.2% от тях са били жени, колкото е и средното за Европа.

България е в групата на държавите (общо 11), в които няма законова или доброволно определена квота и правило за паритет на двата пола в политическите партии. В тази група са още Андора, Азербайджан, Финландия, Унгария, Латвия, Малта, Монако, Холандия, Русия и Словакия.

Съвсем различна е ситуацията във висшите съдилища, където 76.9% от съдиите са жени през 2016 г. при 33% средно за Европа. България е една от 4-те държави, при които се наблюдава значителна феминизация в тази професия, като другите три страни с над 60% жени във висшите си съдилища са Латвия, Люксембург и Черна гора. Утроило се е женското присъствие в Конституционния съд на страната ни - от 16.7% през 2008 г. до 41.7% през 2016 г. (при средно 26% за Европа). През 2016 г. държавата отчита и че 50% от членовете на Висшия съдебен съвет са жени при средно 28% в Европа.

Както и в цяла Европа, най-лошо е разпределението на половете при посланиците. Едва 6.5% от тях са били жени през 2008 г., а през 2016 г. делът им е нараснал до 17.3%, което е над средното за Европа, но далече от 40-процентната цел.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Правителството призовава връщащите се от Италия към доброволна карантина 4 Правителството призовава връщащите се от Италия към доброволна карантина

До края на седмицата ще се приберат 10 хил. души, има 2000 теста за коронавирус, ще се прилагат само на хора с температура и начална пневмония

24 фев 2020, 921 прочитания

Вечерни новини: Ситуацията с коронавируса е на крачка от пандемия, България също се подготвя Вечерни новини: Ситуацията с коронавируса е на крачка от пандемия, България също се подготвя

И още: Прокуратурата ще разследва барселонската история около Борисов, твърденията на Ханке за корупция, заменките и още; Утре ще бъде представен новият модел за електроенергийния пазар

24 фев 2020, 2646 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Лекторите на HR and The Future of Work: Management Challenges

Емануела Кожушкова, директор People and Company Success в "Телерик академия"

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10