Още с появата на предложението, направено по идентичен начин в законопроектите на ГЕРБ и на "Обединени патриоти", юристи от средите на съда, адвокатурата и академичната общност му се противопоставиха категорично, давайки да се разбере, че намират целите му са пиарски, а разрешението, което се предлага, за некомпетентно и опасно. Становището бе изразено категорично на конференцията за проблемите в ГПК, организирана от Висшия адвокатски съвет и проведена под егидата на парламентарната правна комисия на 6 и 7 октомври. На нея авторитетни юристи разкритикуваха еднакво остро както идеята за абсолютната погасителна давност, така и личния фалит, представяни като единствено възможни алтернативи за решаване на проблема с "вечния длъжник". Коментирано бе, че популисткият подход към темата води до неуместното представяне на проблема в контекста на задълженията към доставчици на комунални услуги, докато това е възможно само при ипотечни договори с банки.

Спорът: абсолютна давност или личен фалит

Още във вторник стана ясно, че правната комисия е възприела тези становища и не е подкрепила за второ четене предложението за абсолютната давност. В пленарната зала обаче депутатите се разделиха по въпроса за личния фалит като продължение на тази дискусия.

Членът на правната комисия Филип Попов (БСП) заяви, че всъщност въвеждането на абсолютната давност не решава проблема, защото тя се отнася до необезпечените вземания, а всички вземания на банките са обезпечени. Затова трябва да се въведе институтът на частния фалит, каза Попов. И коментира, че може би затова по време на дебата в правната комисия банките не възразиха по текстовете за абсолютната давност, но остро се противопоставиха срещу въвеждане на регламент за несъстоятелност на физически лица. Попов даде пример с Германия, където личният фалит е уреден законово, но след петгодишно обсъждане.

Срещу неговата теза рязко възрази Данаил Кирилов: "Текстовете за абсолютната давност не бяха подкрепени не заради възраженията на опозицията, а защото не получиха подкрепа от доктрината и от съдебната практика по време на научната конференция. Въвеждането й само ще стимулира длъжниците да протакат и да се укриват. Но моля да не лъжете избирателите си, че фалитът на частните лица ще реши проблема, той ще роди само робия", обърна се Кирилов към Филип Попов.

Вече има идея за трети вариант - декларация пред районния съдия

Данаил Кирилов изрази подкрепа за търсенето на "трети вариант, който учените и съдиите направиха по време на конференцията", като се развие една възможност на ГПК, а именно длъжникът да декларира пред районния съдия, че няма имущество и не може да плаща. Тезата бе изложена от съдията от ВКС Борислав Белазелков по време на конференцията. Става въпрос за действащия текст на чл. 448 от ГПК, сравнително неизвестен на широката публика, който гласи, че:

"Ако у длъжника не бъде намерено секвестируемо имущество, продажбата на което да покрие разноските по изпълнението, той е длъжен да се яви пред районния съдия и да декларира цялото си имущество и всичките си доходи. Липсата на достатъчно имущество се установява в протокол. По искане на съдебния изпълнител районният съдия насрочва заседание за явяване на длъжника и взискателя. Ако длъжникът не се яви, съдът постановява принудителното му довеждане. Задължението за явяване и представяне на декларация и отговорността за неизпълнението на тези задължения се посочват в призовката до длъжника."

По действащото право тази разпоредба има предназначението да защити длъжника от несъразмерна принуда, като наложи прекратяване на изпълнителното производство, когато той е неплатежоспособен.

Съдия Белазелков предлага тази разпоредба да се доразвие, като се позволи на длъжника, декларирал цялото си имущество и доходи, да декларира и всички свои задължения и да предостави определената от съда секвестируема част от имуществото и доходите си за общо удовлетворение на кредиторите. Тази част от вземанията, която не може да бъде погасена от наличното имущество и трудовите доходи на длъжника през следващите 10 години, се счита погасена след изтичането на срока. "За да се защитят по-добре правата на кредиторите, наред с наказателната отговорност за невярно деклариране длъжникът може да бъде лишен от правото да се позове на несеквестируемост за недекларираното имущество. Може да бъде уредено и последващо задължение длъжникът да декларира периодично (нар. веднъж годишно или на две години) имуществото и доходите си", предлага Белазелков.

В тази хипотеза изпълнителното дело няма да се прекратява в продължение на 10-те години освен при удовлетворяването на всички вземания по предявените изпълнителни листове. През това време няма да тече давност за предявените с изпълнителен лист вземания, тъй като кредиторите ще са лишени от възможност да предприемат изпълнителни действия, освен ако се открие недекларирано имущество или доходи на длъжника. Може да бъде уреден публичен регистър на неплатежоспособните длъжници с посочване на тези от тях, които са недобросъвестни – подали са невярна декларация или не са изпълнили задължението за подаване на последваща декларация, пише още в предложението му.

В крайна сметка и след дебата по въпроса за погасителната давност в Народното събрание стана ясно, че депутатите са все още на изходна позиция по темата. Което би било разбираемо, ако въпросът бе повдигнат едва сега с настоящия законоопроект, но не е така - темата за личния фалит и абсолютната давност се коментира поне от десет години напълно безплодно.