Минималните прагове се вдигат средно с почти 7%
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Минималните прагове се вдигат средно с почти 7%

Социалният министър Бисер Петков още през лятото заяви, че ще повиши осигурителните прагове служебно, ако работодателите бойкотират преговорите.

Минималните прагове се вдигат средно с почти 7%

Осигуровките нарастват с един процентен пункт. Работещите ще получават по-малко, когато са болни

52884 прочитания

Социалният министър Бисер Петков още през лятото заяви, че ще повиши осигурителните прагове служебно, ако работодателите бойкотират преговорите.

© Надежда Чипева


Минималните осигурителни прагове да се увеличат служебно с 3.9% от 2018 г., а минималната работна заплата да нарасне от 460 на 510 лв. Това са част от предложенията за промени в социалноосигурителната сфера, отразени в проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2018 г., с който "Капитал" разполага. Ако те бъдат приети, средното увеличение на осигурителните прагове догодина ще е с 6.8%. Междувременно вноската за фонд "Пенсии" нараства с още един процентен пункт и за най-масовата категория труд ще достигне 19.8% за родените преди 1960 г. и 14.8% за останалите.

Промяна със спорен ефект е и идеята да бъде намален размерът на болничните, които работодателите покриват за първите три дни. В момента се изплащат 70% от размера на осигурителния доход, докато предложението е този процент да падне до 50 с мотив, че така ще се ограничат злоупотребите.

Проблемът с праговете

Следващата година ще е поредната, в която минималната заплата ще нарасне с административно наложено решение на правителството вместо по някакъв механизъм, който да отчита определени икономически показатели. За приемането на подобна формула бизнесът настоява от години, подобна препоръка към България отправи и Брюксел.

В много сектори обаче ролята на минимална заплата играят минималните осигурителни прагове (МОП), които от години се определят по сектори след преговори между работодатели и синдикати. Когато такива липсват, социалният министър решава дали да има административно повишение. Какъвто явно ще е и случаят през тази година. Проблемът обаче е, че нарастването на осигурителната тежест върху неквалифицирания и ниско платен труд някъде води до повече сива икономика. А и подобни административни увеличение не са обвързани с ръста на производителността на труда. Наскоро ЕК публикува своя годишен доклад "Развитие на трудовия пазар и работната заплата в Европа". В него се посочва, че България е сред групата страни заедно с Малта и Португалия, където темпът на производителността на труда изостава най-много от увеличението на възнагражденията (с над 1 пр.п.).

"Тъй като съответните предложения за административно, недоговорено между социалните партньори увеличение на МОД и МРЗ са вече внесени по официален път чрез проекта на закон за бюджета на ДОО, национално представителни работодателски организации, обединени в АОБР настояват за незабавно оттегляне от длъжност на министъра на труда и социалната политика", заявиха работодателите в своя официална позиция.

Още през август пък министър Бисер Петков предупреди, че ако работодателските организации отново откажат да участват в дискусията за праговете, решение за повишението ще вземе държавата. В петък пред БНТ той заяви, че е предложил увеличението да е с 3.9%, тъй като очакванията са догодина ръстът на икономиката да е със същият процент. "Тезата на работодателите е, че този инструмент на минималните осигурителни доходи е изживял времето си и трябва да отпадне. Аз съм заявил желанието си пред социалните партньори да водим разговор за отпадане на праговете, но този разговор да бъде в нормални условия, в ситуация, в която това може да бъде внимателно обмислено и да бъде направено заедно с дебата за въвеждане на механизъм за определяне на минималната работна заплата. Но това не трябва да се случва в условията на бойкот и натиск", заяви министърът*.

Спорните болнични

Първите три дни от болничните ще продължат да бъдат покривани от работодателя, но размерът им ще бъде понижен - от 70% от брутната заплата, както е в момента, до 50%. От четвъртия ден нататък НОИ ще продължи да плаща както досега - 80%.

В мотивите към проекта се посочва, че целта на мярката е облекчаване на бизнеса и предотвратяване на злоупотреби с правото на отпуск. Идеята работодателят да плаща първите три дни от болничните беше въведена като временна мярка заради кризата, но вместо да се премахне, се предлага намаляване на размера на обезщетението.

Тази идея обаче е спорна. Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев промяната вероятно ще откаже част от симулантите, тъй като заплащането им намалява. "Но при всички случаи ще навреди на добросъвестните хора, които имат правото също да се разболеят", допълва още той.

Повече приходи от осигуровки

По-високите осигуровки и съживеният пазар на труда ще доведат повече приходи в бюджета на Държавното обществено осигуряване с 900 млн. лв. спрямо проекта за тази година. Трансферът, който държавата ще направи за запълване на дефицита във фонд "Пенсии" е 4.2 млрд. лв., като числото намалява с около 200 млн. лв. спрямо тази година.

Най-голямото перо от разходите отново ще бъдат пенсиите, като сумата нараства спрямо миналогодишната - с 5.3% до 9.5 млрд. лв. през 2018 г., което е около 9% от очаквания БВП. Причината е по-високият размер на пенсиите, въпреки очакванията за понижение в средномесечния брой на пенсионерите заради повишението на възрастта и стаж за пенсиониране. Други 1.5 млрд. лв. ще бъдат заделени за социални помощи и обезщетения, от които 1.1 млрд. лв. ще отидат за общо заболяване и майчинство.

Какво се променя

- Осигурителната вноска за фонд "Пенсии" нараства с един процентен пункт.

- Минималните осигурителни прагове се увеличават административно с 3.9%.

- Минимална работна заплата нараства с 10.9% до 510 лв.

- Минималният месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се става 510 лв.

- Минималният осигурителен доход на земеделски стопани и тютюнопроизводители се вдига от 300 до 480 лв.

- Пенсиите се увеличават с 3.8% от 1 юли 2018 г.

- Обезщетенията за безработица се повишават - от минимум 7.2 лв. дневно до 9 лв. и се определя максимален размер от 74.29 лв. на ден.

- Майчинските за втората година нарастват до 380 лв. при 340 лв. в бюджет 2017.

- Размерът на паричното обезщетение, което работодатели покриват за първите три дни от болнични намалява от 70% до 50%.

- Увеличава се с два месеца необходимата възраст и осигурителен стаж за придобиване на право за пенсия.

*Текстът е допълнен на 20 октомври.

Минималните осигурителни прагове да се увеличат служебно с 3.9% от 2018 г., а минималната работна заплата да нарасне от 460 на 510 лв. Това са част от предложенията за промени в социалноосигурителната сфера, отразени в проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2018 г., с който "Капитал" разполага. Ако те бъдат приети, средното увеличение на осигурителните прагове догодина ще е с 6.8%. Междувременно вноската за фонд "Пенсии" нараства с още един процентен пункт и за най-масовата категория труд ще достигне 19.8% за родените преди 1960 г. и 14.8% за останалите.

Промяна със спорен ефект е и идеята да бъде намален размерът на болничните, които работодателите покриват за първите три дни. В момента се изплащат 70% от размера на осигурителния доход, докато предложението е този процент да падне до 50 с мотив, че така ще се ограничат злоупотребите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    Сега икономиката расте. Въпреки безобразната корупция на всички равнища - в бюджета има достатъчно пари. Точно сега е моментът да се увеличат осигурителните праговете (с тях и пенсиите), както и минималната работна заплата. Защото в момента при 24-те държави в ЕС има пет групи според минималното позволено възнаграждение. На върха е Люсембург, сам, с минимален доход от почти 2000 евро (1998,59). На дъното, също сама, с минимален доход дори под 250 евро (235,2), е България, разбира се. Дори Македония е с по-голяма минимална заплата от българската (239,74 евро). Останалите 22 държави-членки на ЕС са разпределени в междинните три групи, от които минималното заплащане при първата е в диапазон 1563,25 - 1396,9 евро, при втората е в диапазон 825,65 - 649,83 евро и при третата е в диапазон 473,27 - 318,52 евро. Виждаме, че дори в сравнение с дъното на последната трета междинна група (като цяло тази група се пада четвърта, когато се включи и първата група с Люксембург), България изостава с цели 83,32 евро. А ние се абсолютното дъно на ЕС! Няма никой друг под нас! Сега е моментът да се качват заплатите и работодателите да започват да инвестират ударно в производителност (вече настъпват роботизираните технологии и изкуствените интелекти, автономните транспорти и други иновации, рязко повишаващи производителността) за сметка на задгранични почивки, скъпи лични превозни средства и тежкарски жилища, жилищни обзавеждания и имоти. Минаха над 10 години, през които България е членка на ЕС и през цялото време българските работодатели ползват най-ниската заплата в ЕС, Българската, като преимущество да наваксат технологичното изоставане от колегите им в развитите икономики. Отдавна вече трябваше да са се хармонизирали и да нямат нужда от безумно-ниски доходи, за да се конкурират успешно.

  • 2
    uhl23528019 avatar :-|

    Онези господа отгоре дали ни четат...

  • EmoBo

    Спрете направо да плащате първите три дни от болничния,спрете и заплащането за прослужено време и започнете да се чудите защо няма никаква работна ръка и от къде да си внасяте рабоници.

  • 4
    nikolayv avatar :-|
    Nikolay

    До кога ще ги вдигат тези осигуровки? От догодина ще обмисля сериозно да мина на сиво. На 2000 лв. заплата над 3000 лв. разход за фирмата. Е, какъв е стимула??

  • 5
    antoni avatar :-|
    Бай Гадьо


    До коментар [#4] от "
    Nikolay
    ":

    На 2 000 лв. заплата са под 2 400 разход за работодателя! Стимула е се увеличи производителността на труда, а не да се "инвестира" в скъпи коли и почивки на екзотични острови. Ако пък работниците имат същата производителност на труда както на запад значи им се плаща поне 5 пъти по-малко.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK