С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 19 окт 2017, 15:16, 17822 прочитания

От 2020 г. еврофондовете ще идват с прокуратура

Създаващата се европейска структура има шанс да демонстрира в България как обвинението всъщност трябва да работи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Вероятно една от най-мъчителните дейности в йерархията на европейските чиновници е разследващ България служител на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) – българската прокуратура или няма да започне проверка по сигналите за измами с европейски средства, или пък ако започне и се стигне до обвинение, след това то ще се провали с гръм и трясък по време на процеса.

Точно това трябва да предотврати европейската прокуратура. Нейното изграждане започва, след като през миналата седмица 20 страни членки одобриха създаването на най-новата европейска структура. Отсега нататък сигналите на ОЛАФ ще се разследват директно от нея, така че да не се повтарят случаите, в които за едно и също престъпление извършителите му в Германия са отдавна осъдени, докато съучастниците им в България чакат втора оправдателна присъда. Точно както се разви прословутото "дело САПАРД", започнало в далечната 2008 г.


Структура с перспектива

Въпреки ограничения й мандат – само до престъпленията с европейски фондове и трансграничните митнически и ДДС измами на европейската прокуратура се възлагат големи надежди. "Ако имаме престъпления без граници, трябва да имаме и правосъдие без граници", каза миналата седмица комисарят по правосъдие Вера Юрова, която не крие амбицията си новата структура да обхване разследването на по-голям кръг закононарушения. Един от примерите, които тя дава, е трафикът на хора. Юрова обаче е внимателна и подчертава, че европейската прокуратура категорично няма да има ретроактивни правомощия – така че политиците, които биха били засегнати от нея, да не препятстват създаването й.

Още в средата на следващата година Европейската комисия ще излезе с предложение за разширяване на мандата й. Френският президент Еманюел Макрон си пожела тя да се бори с тероризма, Италия пък иска тя да бъде по-централизирана и мощна като италианската суперпрокуратура, а Европейската комисия вижда в новата институция средство за натиск върху страни като Полша и Унгария (които заради отказа си да участват в новата структура нямат да получат облекчени процедури по европейските фондове). В България някои вероятно се надяват европейската прокуратура да замени местната.



Последното, разбира се, не е на дневен ред, но бъдещето на новата правосъдна структура е отворено. Едва ли много хора биха си спомнили (без помощта на Google) каква е била целта на създаването на американското Федерално бюро за разследване – първата задача на първообраза му в края на XIX век е борбата с трафика на жени. Ако амбициите на европейските лидери се осъществят, след десетина години също едва ли някой ще си спомня с какъв ограничен мандат е бил създадена и европейската прокуратура.

Новата институция ще промени и досегашната схема за сътрудничество в областта на правосъдието на европейско ниво. Например ОЛАФ ще се съсредоточи в случаите, за които не се изисква криминално разследване. Евроджъст, която в момента отговаря за координацията между националните власти в борбата с тежката трансгранична престъпност, ще се концентрира върху нефинансовата престъпност. Най-амбициозната цел, макар и не в скоро бъдеще, е неговата дейност да се прехвърли към европейската прокуратура.

Засега непосредствената задача пред европейската прокуратура, веднага щом се попълни съставът й, е да хармонизира понятията за корупция и измама. Затова и за много политици дори слухът (плод на вътрешнополитическа интрига), че ръководителят на румънската дирекция за борбата с корупцията Лаура Ковеши може да оглави структурата, вероятно е предизвикал тръпки. Ръководената от Ковеши DNA вкара в затвора достатъчно румънски министри, така че да се състави алтернативно затворническо правителство. Уеднаквяването на понятието за корупция в България, Германия или Италия едва ли ще е лесен процес.

Щом и ние сме й член...

За България новата европейска институция ще има поне няколко ефекта. Първият и най-непосредственият е свалянето на подозренията, че София институционално се съпротивлява на борбата с корупцията. Затова българската прокуратура е страхотен фен на новата институция. Източници от Европейската комисия, която движи детайлите около изграждането на европейската прокуратура, твърдят, че главният прокурор Сотир Цацаров е ентусиазиран, а колегите му са отправяли ценни предложения по време на обсъжданията.

Прозрачната цел на ръководството на държавното обвинение, разбира се, е да използва подкрепата си новата евроструктура като начин за загърбване на част от критиките на Брюксел към качеството на работата си. Не случайно посещенията на българския главен прокурор в Брюксел са свързани основно със създаването на европейската прокуратура, макар че той ги използва да отправя послания за наблюдението над страната в областта на правосъдието и вътрешните работи, т.нар. мониторинг.

Новата институция ще бъде използвана и като аргумент за свалянето на въведеното през 2007 г. наблюдение. Неговата цел беше да подтикне българските власти към качествени промени в съдебната система, така че останалите страни членки да са сигурни, че с европейските средства няма да се злоупотребява. До този момент мониторингът не е довел до особени резултати и Европейската комисия не гори от ентусиазъм да продължава с инструмента, който само показва нейното безсилие (виж тук). За сметка на това европейската прокуратура звучи като по-ефективен метод за промяна и на теория далеч по-добре би гарантирала интересите на другите страни членки. От 2020 г., когато реално ще стартира дейността й, европейската прокуратура ще може директно да се намесва в корупционните процеси в България и да налага стандарти за разследването у нас.

Разбира се, дяволът е скрит в параграфите. За да бъде одобрена, регламентът за европейската прокуратура беше променен така, че избирането на европейския главен прокурор изисква единодушие сред 20-те страни, подкрепили създаването й. Така вероятността на поста да бъде назначен безкомпромисен магистрат рязко намаляха. Освен това самата прокуратура ще бъде ръководена от колегия с участието на национални прокурори, което предвещава в нея да има повече политика, отколкото право. Но за България, след като всички други външни средства за предизвикване на реформи в съдебната система изглеждат изчерпани, европейската прокуратура е някакъв шанс.
Европейска прокуратура - що е то?

- Основният мотив за изграждането на европейската прокуратура е, че само 10% от виновните за измамите с европейските фондове биват наказани, а ежегодните загуби за бюджета на съюза от измами се оценяват на над 500 млн. евро в най-добрия случай. Досега нямаше орган на общностно ниво, който да инициира и следи за реализиране на наказателна отговорност за финансови престъпления срещу бюджета на ЕС.

- Осем страни членки отказаха да се присъединят към новата структура. Съпротивата беше мотивирана най-вече с опасения, че така се създават възможности за прекомерна намеса в националните правни системи, което е въпрос на суверенитет. Страни като Полша и Унгария виждат в службата поредната стъпка към федерализация на ЕС и отказват да се присъединят. В резултат на това европейската прокуратура се превърна в един от примерите за прилагане на процедурата по "засилено структурирано сътрудничество" между някои държави членки, или "Европа на две скорости", както е известен процесът, при което група държави избират да си сътрудничат в определени области въпреки нежеланието на останалите държави.

- Европейската прокуратура ще се ръководи от главен прокурор и двама заместници. Те заедно с представители от всяка страна членка ще назначават делегирани прокурори във всяка държава членка по предложение на европейския главен прокурор. Разследването, повдигането на обвинение и поддържането му в националния съд се извършват от делегираните национални прокурори от името на европейската прокуратура, а функциите си на национални прокурори те изпълняват доколкото не им пречат на ангажиментите към европейското разследване.

- Колегиумът на европейската прокуратура ще може да отхвърля кандидатури, ако не отговарят на условията, както и да освобождава делегираните прокурори, ако сметне, че те нямат качества за работата или са извършили тежко нарушение. Същевременно делегиран прокурор не може да бъде освободен от държавата членка, нито тя да предприеме дисциплинарни действия спрямо него без съгласието на европейската прокуратура.

- Европейската служба ще може да изземва от националните прокуратури всяко разследване, което засяга възможни финансови щети за ЕС, както и да дава директни нареждания на българския делегиран прокурор за провеждане на разследването. Тя директно ще повдига обвинения в българския съд.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гражданите няма да влизат в затвора, ако горят отпадъци Гражданите няма да влизат в затвора, ако горят отпадъци

ГЕРБ внесе допълнение на съществуващите текстове в Наказателния кодекс, което се отнася най-вече за юридически лица

10 дек 2019, 333 прочитания

Вечерни новини: Опит за борба с горенето на боклуци, Русия и Украйна спират огъня Вечерни новини: Опит за борба с горенето на боклуци, Русия и Украйна спират огъня

И още: Три журналистки взеха приза "Човек на годината", партия на Слави би била трета политическа сила, утре управляващите гласуват Цацаров за шеф на КПКОНПИ

10 дек 2019, 319 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Минималните прагове се вдигат средно с почти 7%

Осигуровките нарастват с един процентен пункт. Работещите ще получават по-малко, когато са болни

Още от Капитал
LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10