От 2020 г. еврофондовете ще идват с прокуратура
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

От 2020 г. еврофондовете ще идват с прокуратура

Изграждането на европейската прокуратура започва, след като през миналата седмица 20 страни членки одобриха създаването на най-новата структура в ЕС

От 2020 г. еврофондовете ще идват с прокуратура

Създаващата се европейска структура има шанс да демонстрира в България как обвинението всъщност трябва да работи

18379 прочитания

Изграждането на европейската прокуратура започва, след като през миналата седмица 20 страни членки одобриха създаването на най-новата структура в ЕС

© Reuters


Вероятно една от най-мъчителните дейности в йерархията на европейските чиновници е разследващ България служител на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) – българската прокуратура или няма да започне проверка по сигналите за измами с европейски средства, или пък ако започне и се стигне до обвинение, след това то ще се провали с гръм и трясък по време на процеса.

Точно това трябва да предотврати европейската прокуратура. Нейното изграждане започва, след като през миналата седмица 20 страни членки одобриха създаването на най-новата европейска структура. Отсега нататък сигналите на ОЛАФ ще се разследват директно от нея, така че да не се повтарят случаите, в които за едно и също престъпление извършителите му в Германия са отдавна осъдени, докато съучастниците им в България чакат втора оправдателна присъда. Точно както се разви прословутото "дело САПАРД", започнало в далечната 2008 г.

Структура с перспектива

Въпреки ограничения й мандат – само до престъпленията с европейски фондове и трансграничните митнически и ДДС измами на европейската прокуратура се възлагат големи надежди. "Ако имаме престъпления без граници, трябва да имаме и правосъдие без граници", каза миналата седмица комисарят по правосъдие Вера Юрова, която не крие амбицията си новата структура да обхване разследването на по-голям кръг закононарушения. Един от примерите, които тя дава, е трафикът на хора. Юрова обаче е внимателна и подчертава, че европейската прокуратура категорично няма да има ретроактивни правомощия – така че политиците, които биха били засегнати от нея, да не препятстват създаването й.

Още в средата на следващата година Европейската комисия ще излезе с предложение за разширяване на мандата й. Френският президент Еманюел Макрон си пожела тя да се бори с тероризма, Италия пък иска тя да бъде по-централизирана и мощна като италианската суперпрокуратура, а Европейската комисия вижда в новата институция средство за натиск върху страни като Полша и Унгария (които заради отказа си да участват в новата структура нямат да получат облекчени процедури по европейските фондове). В България някои вероятно се надяват европейската прокуратура да замени местната.

Последното, разбира се, не е на дневен ред, но бъдещето на новата правосъдна структура е отворено. Едва ли много хора биха си спомнили (без помощта на Google) каква е била целта на създаването на американското Федерално бюро за разследване – първата задача на първообраза му в края на XIX век е борбата с трафика на жени. Ако амбициите на европейските лидери се осъществят, след десетина години също едва ли някой ще си спомня с какъв ограничен мандат е бил създадена и европейската прокуратура.

Новата институция ще промени и досегашната схема за сътрудничество в областта на правосъдието на европейско ниво. Например ОЛАФ ще се съсредоточи в случаите, за които не се изисква криминално разследване. Евроджъст, която в момента отговаря за координацията между националните власти в борбата с тежката трансгранична престъпност, ще се концентрира върху нефинансовата престъпност. Най-амбициозната цел, макар и не в скоро бъдеще, е неговата дейност да се прехвърли към европейската прокуратура.

Засега непосредствената задача пред европейската прокуратура, веднага щом се попълни съставът й, е да хармонизира понятията за корупция и измама. Затова и за много политици дори слухът (плод на вътрешнополитическа интрига), че ръководителят на румънската дирекция за борбата с корупцията Лаура Ковеши може да оглави структурата, вероятно е предизвикал тръпки. Ръководената от Ковеши DNA вкара в затвора достатъчно румънски министри, така че да се състави алтернативно затворническо правителство. Уеднаквяването на понятието за корупция в България, Германия или Италия едва ли ще е лесен процес.

Щом и ние сме й член...

За България новата европейска институция ще има поне няколко ефекта. Първият и най-непосредственият е свалянето на подозренията, че София институционално се съпротивлява на борбата с корупцията. Затова българската прокуратура е страхотен фен на новата институция. Източници от Европейската комисия, която движи детайлите около изграждането на европейската прокуратура, твърдят, че главният прокурор Сотир Цацаров е ентусиазиран, а колегите му са отправяли ценни предложения по време на обсъжданията.

Прозрачната цел на ръководството на държавното обвинение, разбира се, е да използва подкрепата си новата евроструктура като начин за загърбване на част от критиките на Брюксел към качеството на работата си. Не случайно посещенията на българския главен прокурор в Брюксел са свързани основно със създаването на европейската прокуратура, макар че той ги използва да отправя послания за наблюдението над страната в областта на правосъдието и вътрешните работи, т.нар. мониторинг.

Новата институция ще бъде използвана и като аргумент за свалянето на въведеното през 2007 г. наблюдение. Неговата цел беше да подтикне българските власти към качествени промени в съдебната система, така че останалите страни членки да са сигурни, че с европейските средства няма да се злоупотребява. До този момент мониторингът не е довел до особени резултати и Европейската комисия не гори от ентусиазъм да продължава с инструмента, който само показва нейното безсилие (виж тук). За сметка на това европейската прокуратура звучи като по-ефективен метод за промяна и на теория далеч по-добре би гарантирала интересите на другите страни членки. От 2020 г., когато реално ще стартира дейността й, европейската прокуратура ще може директно да се намесва в корупционните процеси в България и да налага стандарти за разследването у нас.

Разбира се, дяволът е скрит в параграфите. За да бъде одобрена, регламентът за европейската прокуратура беше променен така, че избирането на европейския главен прокурор изисква единодушие сред 20-те страни, подкрепили създаването й. Така вероятността на поста да бъде назначен безкомпромисен магистрат рязко намаляха. Освен това самата прокуратура ще бъде ръководена от колегия с участието на национални прокурори, което предвещава в нея да има повече политика, отколкото право. Но за България, след като всички други външни средства за предизвикване на реформи в съдебната система изглеждат изчерпани, европейската прокуратура е някакъв шанс.

Европейска прокуратура - що е то?

- Основният мотив за изграждането на европейската прокуратура е, че само 10% от виновните за измамите с европейските фондове биват наказани, а ежегодните загуби за бюджета на съюза от измами се оценяват на над 500 млн. евро в най-добрия случай. Досега нямаше орган на общностно ниво, който да инициира и следи за реализиране на наказателна отговорност за финансови престъпления срещу бюджета на ЕС.

- Осем страни членки отказаха да се присъединят към новата структура. Съпротивата беше мотивирана най-вече с опасения, че така се създават възможности за прекомерна намеса в националните правни системи, което е въпрос на суверенитет. Страни като Полша и Унгария виждат в службата поредната стъпка към федерализация на ЕС и отказват да се присъединят. В резултат на това европейската прокуратура се превърна в един от примерите за прилагане на процедурата по "засилено структурирано сътрудничество" между някои държави членки, или "Европа на две скорости", както е известен процесът, при което група държави избират да си сътрудничат в определени области въпреки нежеланието на останалите държави.

- Европейската прокуратура ще се ръководи от главен прокурор и двама заместници. Те заедно с представители от всяка страна членка ще назначават делегирани прокурори във всяка държава членка по предложение на европейския главен прокурор. Разследването, повдигането на обвинение и поддържането му в националния съд се извършват от делегираните национални прокурори от името на европейската прокуратура, а функциите си на национални прокурори те изпълняват доколкото не им пречат на ангажиментите към европейското разследване.

- Колегиумът на европейската прокуратура ще може да отхвърля кандидатури, ако не отговарят на условията, както и да освобождава делегираните прокурори, ако сметне, че те нямат качества за работата или са извършили тежко нарушение. Същевременно делегиран прокурор не може да бъде освободен от държавата членка, нито тя да предприеме дисциплинарни действия спрямо него без съгласието на европейската прокуратура.

- Европейската служба ще може да изземва от националните прокуратури всяко разследване, което засяга възможни финансови щети за ЕС, както и да дава директни нареждания на българския делегиран прокурор за провеждане на разследването. Тя директно ще повдига обвинения в българския съд.

Вероятно една от най-мъчителните дейности в йерархията на европейските чиновници е разследващ България служител на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) – българската прокуратура или няма да започне проверка по сигналите за измами с европейски средства, или пък ако започне и се стигне до обвинение, след това то ще се провали с гръм и трясък по време на процеса.

Точно това трябва да предотврати европейската прокуратура. Нейното изграждане започва, след като през миналата седмица 20 страни членки одобриха създаването на най-новата европейска структура. Отсега нататък сигналите на ОЛАФ ще се разследват директно от нея, така че да не се повтарят случаите, в които за едно и също престъпление извършителите му в Германия са отдавна осъдени, докато съучастниците им в България чакат втора оправдателна присъда. Точно както се разви прословутото "дело САПАРД", започнало в далечната 2008 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    nixon72 avatar :-?
    nixon72
  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Дано да стане нещо. Засега съм скептичен..

  • 3
    kdo52372883 avatar :-?
    kdo52372883

    Тoo little, too late! Това трябваше да бъде направено още преди 10 години. И после уж да не говорим за 'евросклероза' - ами че това е типичен пример за 'след дъжд качулка'. Гранд корупционерите имаха достатъчно време да нагласят и прецизират схемите. През което време пък в Брюксел само пишеха доклади - и не правеха НИЩО ДРУГО. Щото ги мързи, та ги боли.

    Освен това, нали се сещате как цацарово-пеевският консорциум ще 'посочи' кой точно да бъде 'делегираният' за България прокурор. И предварително ще му обяснят къде не бива да рови и къде да се прави на ударен. И тоз уж 'европейски' прокурор пак ще се отчита пред хотел Берлин и пред #Сотир. Единственият вариант това да не се случи е този човек да не бъде българин. Защото историята показа многократно, че абсолютно всички прокурори в Територията живеят в смъртен страх от Главния Сотир. И че нямат собствено мнение или позиция - а са просто огледала на волята на Главния. Да се слави името Му.

    Така че и този нов европейски 'орган' изначало е миниран с една камара компромиси. Кумулативният резултат от които ще бъде, че рахата на #Свинята, #Сотирът и компания по никакъв начин няма да бъде скършен. Което и обяснява ентусиазма на Главния Шкембак по темата и совалките му до Брюксел напоследък. Каква мизерна личност, господи... #тисигоизбра.

  • 4
    hammurabi avatar :-|
    hammurabi

    "В България някои вероятно се надяват европейската прокуратура да замени местната".
    "Но за България, след като всички други външни средства за предизвикване на реформи в съдебната система изглеждат изчерпани, европейската прокуратура е някакъв шанс".

    Тези две изречения вероятно казват всичко.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK