Идва ли последният мониторингов доклад на ЕК
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Идва ли последният мониторингов доклад на ЕК

През 2014 година Юнкер е официален гост на ГЕРБ

Идва ли последният мониторингов доклад на ЕК

Председателството на Съвета на ЕС поставя България в изключително изгодна позиция

18987 прочитания

През 2014 година Юнкер е официален гост на ГЕРБ

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


През последната година българските власти не са направили почти нищо, за да изпълнят препоръките на комисията.

- По всичко личи, че следващият мониторингов доклад на Европейската комисия (ЕК), която от десет години наблюдава напредъка на България в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията, ще е ако не последен, то най-много предпоследен.

- Механизмът няма да отпадне, защото България е изпълнила ангажиментите си, а след комбинация от щастливи за управляващата класа фактори ЕК разхлаби хватката си през последните няколко години.

- На фона на тази реалност през последната година българските власти не са направили почти нищо, за да изпълнят препоръките на комисията.

В началото бяха шумни акции, които започваха от момента, в който експертите на ЕК кацнеха в София и завършваха с тяхното тръгване. Дойде и стъкмистиката - 100% ръст на корупционните дела (от 1 на 2). После започна измислянето на нови органи, които за по-така дори бяха кръщавани със секси имена (БОРКОР и прочее), приемането на нови закони, за които времето да покажат потенциала си все не стигаше. И накрая на място дойде пълното безразличие. Горе-долу така изглежда еволюцията на българските власти след 10 години мониторинг на Европейската комисия в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията.

След месец ЕК ще представи доклада за напредъка на България в тези области. Въпреки очевидната липса на напредък по препоръките очакванията са, че той ще бъде мек (като този от януари) и ще отвори пътя към прекратяването на процедурата или в най-добрия случай замяната й с друга. И в основата на всичко това е щастливо стечение на обстоятелствата, основното от които е бъдещото председателството на Съвета на ЕС и случващото се в Централна Европа.

Двойка по (почти) всичко

В последния доклад на ЕК бяха отправени над 15 конкретни препоръки към българските власти, като едва няколко от тях могат да бъдат отчетени като изпълнени (вижте карето, където са основните от тях). При посещението на експертите, работещи по доклада, институциите в България не са показали особена загриженост по този въпрос. Стигнало се е до абсурдна ситуация, при която отличниците по борба с корупцията от последния доклад - МВР, е трябвало да покажат ефекта от т.нар. тестове за почтеност на служителите на представители на другите инспекторати (всяко министерство има подобна структура). Тогава станало ясно, че въпросният механизъм въобще не бил въведен. По неясни причини не функционират също така и камерите в патрулните автомобили, които трябваше да заснемат полицейските проверки като мярка за противодействие на корупцията сред служителите.

Прокуратурата продължава да е все така безотчетна, когато става дума за разследвания за корупция. Достатъчно е да дадем пример с разследването за КТБ, което беше разделено на близо 30 разследвания, от които само две стигнаха до съда, а за другите (продължаващи вече трета година) държавното обвинение отказва всякаква информация.

Най-показателно беше отношението на българските власти към препоръката за прозрачен избор на членове на ВСС от парламентарната квота, в който гражданския сектор да може да вземе участие. Процедурата, организирана от правната комисия, надмина по своята бутафорност дори и избора на членове на ВСС през 2012, организиран от Искра Фидосова. Въпросите, които бяха зададени, бяха по-малко от кандидатите. Нито един въпрос на неправителствения сектор не беше зададен, а при опит на един от номинираните да отговори той беше скастрен от председателя на комисията.

Причината: международното положение

Двама служители на ЕК коментираха пред "Капитал", че няма изгледи мониторинга да падне, а желанието на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер това да се случи до края на мандата на настоящата комисия зависи от постигнатите резултати. По време на посещението си в София миналата седмица шефът на неговия кабинет Мартин Селмайер обаче беше доста категоричен, че от 2019 г. мониторингът ще отпадне и ще бъде заместен от нов механизъм за върховенството на закона, който ще обхваща всички страни членки. Тази идея се появи от през 2014 г. и се счита за елегантен начин ЕК да се отърве от мониторинга, който очевидно не работи и само показва безсилието на институцията да стимулира смислени реформи в България. В крайна сметка за промяната в страната се изисква политическа воля, която може да бъде насърчена само от избирателите, но не и от Брюксел.

Иначе формално решението за свалянето на мониторинга може да се вземе на ниво комисия след консултация с държавите членки. Това е и разликата с Шенген, където е необходим политически консенсус, до който не се стига, въпреки че България е изпълнила техническите критерии. При решението за мониторинга, ако само една-две страни не са съгласни той да падне, ЕК може да го отмени без притеснения.

Дипломатически източник в София изрази становище, че причината за отношението на властите към мониторинга е ясното съзнание на София, че заради предстоящото председателство на Съвета на ЕС ЕК е готова на отстъпки. Бонусът, който третото правителство на Борисов получи с януарския доклад, също е изиграл своята роля. Не на последно място на фона на случващото се в Полша и Унгария (а и скоро Чехия, където скоро ще имат крайно анти-ЕС правителство) България изглежда цялата в бяло и с проевропейско поведение, което да бъде насърчено.

Какво ни препоръча ЕК и какво направи България

- Да се гарантира прозрачен избор на членовете на бъдещия ВСС, като преди избора на членовете от парламентарната квота следва да се проведе публично изслушване в Народното събрание и да се даде възможност на представителите на гражданското общество да коментират кандидатите.

Изслушването беше претупано от правната комисия и не беше дадена възможност за външно мнение за кандидатите. Единственият желаещ да отговори на външни въпроси беше скастрен от председателя на правната комисия.

- Да се установи практика назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно и да се основава на качествата на кандидатите, като това следва да важи и за предстоящото назначаване на нов председател на Върховния административен съд.

Проведената от предишния състав на ВСС процедура за избор на ВАС беше поредният пример за предопределеност.

- Да се подобрят практическото функциониране на ИВСС и последващите действия на ВСС в отговор на констатациите на инспектората, особено по отношение на въпроси, свързани с почтеността на магистратите; да се обмисли възможността за отправяне на искане за външна помощ, например от Службата за подкрепа на структурни реформи и/или от Съвета на Европа.

ИВСС не е поискал такава помощ.

- Да се приемат изменения на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс за подобряване на нормативната уредба на наказателното преследване на корупцията по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност.

Промени, някои от които критикувани от магистратски и професионални организации, в наказателния процес бяха приети през лятото. Тази седмица Министерството на правосъдието представи и проект за промени в Наказателния кодекс.

- Да се изготви пътна карта за изпълнение на препоръките на Службата за подкрепа на структурни реформи във връзка с реформата на прокуратурата и взаимодействието ѝ с другите институции, включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.

До широката общественост не е стигнала информация за изготвянето на подобна пътна карта.

- Да се приеме нова нормативна уредба относно борбата с корупцията в съответствие с целите, изложени в стратегията за борба с корупцията, и да се осигури прилагането на тази уредба. Да се създаде ефективен орган за борба с корупцията.

ГЕРБ и БСП имат проекти за нов антикорупционен орган, един от които вероятно ще бъде приет до края на годината.

- Да се приеме и осъществи реформа на Закона за администрацията с цел укрепване на вътрешните инспекторати в държавната администрация.

Не са известни действия в тази посока.

- На основата на анализа на приключили дела да се изготви пътна карта за взаимодействие между всички съответни институции за отстраняване на слабостите при разследването и наказателното преследване на случаи на корупция по високите етажи на властта, като тази карта следва да включва и механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.

До широката общественост не е стигнала информация за изготвянето на подобна пътна карта.

- Да се осъществява външен контрол върху предварителните проверки на процедурите за обществени поръчки и върху свързаните с тях последващи действия, включително върху последващите проверки, както и във връзка с разкритите случаи на конфликт на интереси или корупция и коригиращите мерки за отстраняване на установените пропуски.

Не е въведен такъв външен контрол (Агенцията за обществени поръчки тепърва ще реализира подобен проект с европейско финансиране).

- Да бъдат въведени основани на риска мерки за противодействие на корупцията по ниските етажи на властта във високорискови сектори в рамките на държавната администрация, като се черпи вдъхновение от постиженията в Министерството на вътрешните работи. Следва да бъдат продължени усилията в МВР.

Всъщност през 2016 г. МВР представя т.нар. тестове за интегритет на служителите. Към настоящия момент те не само не са копирани в другите министерства, но и не са въведени и в самото МВР.
През последната година българските власти не са направили почти нищо, за да изпълнят препоръките на комисията.

- По всичко личи, че следващият мониторингов доклад на Европейската комисия (ЕК), която от десет години наблюдава напредъка на България в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията, ще е ако не последен, то най-много предпоследен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon

    "В началото бяха шумни акции, които започваха от момента, в който експертите на ЕК кацнеха в София и завършваха с тяхното тръгване. Дойде и стъкмистиката - 100% ръст на корупционните дела (от 1 на 2). После започна измислянето на нови органи, които за по-така дори бяха кръщавани със секси имена (БОРКОР и прочее), приемането на нови закони, за които времето да покажат потенциала си все не стигаше. И накрая на място дойде пълното безразличие..."

  • 2
    kdo52372883 avatar :-|
    kdo52372883

    Розовобузестите чичковци от Брюксел им писна от нас. И вместо да поемат отговорност за провала си, избират подхода на мишкуване - да махнем това, което показва провала ни. Т.е. мониторинга. Който изначало беше сбъркано замислен - всеки инструмент, на който му липсват "зъби", е безсмислен. Защото тогава няма как да се дисциплинират нарушителите. Или тези, които системно игнорират препоръките от докладите.

    По същата причина са недомислени и еврофондовете. Те трябва да се спират при прояви на такива системни нарушения. А не да се държат речи, публикуват 'критики' и прочее глупости. Шамари през муцуната за Орбановци, Качински-та и прочее дерибеи. За българската Тиква да не говорим. Такива патологични случаи като тези хора не разбират от друго. А не да се целуват в устата (и не знам къде другаде) с Юнкеровци и прочее неадекватни пенсионери, които само легитимират безчинствата им.

    Така че край на помощта и натиска (доколкото ги е имало) от Брюксел. Отсега нататък можем и трябва да разчитаме единствено и само на собствени сили. Т.е. ако въобще искаме да живеем в демократична и правова държава - а не в прокурорско-пеевска губерния. Амин.

  • 3
    trotter avatar :-|
    globetrotter

    "Да се приеме и осъществи реформа на Закона за администрацията с цел укрепване на вътрешните инспекторати в държавната администрация.
    Не са известни действия в тази посока."
    Е, как така? На 12.10.2017 г. приеха на второ четене ЗИД на Закона за администрацията.

    http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/77760/

  • 4
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    Последен мандат може ...
    Но за последният мониторингов доклад много още има да чакаме!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK