Срокът на дългосрочното командироване в чужбина се ограничава от сегашните 24 месеца на 12 месеца, като се допуска възможност за удължаване на периода с още 6 месеца до окончателните 18 месеца. Работниците зад граница вече ще получават и възнаграждение за работата си съобразно законодателството на приемащата страна, а не по минимални ставки.
Това решиха социалните министри на държавите от ЕС след продължили над 11 часа преговори в Брюксел по промените на директивата за командированите работници. Работата по документа продължава, като предстои реформата бъде съгласувана и с Европейския парламент, преди да влезе в сила.
Франция приветства постигнатото споразумение, като го обяви за "победа за Европа", а президентът Макрон коментира в Twitter с думите: "Повече закрила, по-малко измами." Еврокомисарят по социалните въпроси Мариан Тисен определи споразумението като балансирано, въпреки че срещу договореното са гласували министрите на труда на Полша, Унгария, Литва и Латвия. Въздържали са се представителите на Великобритания, Ирландия и Хърватия.
Шофьорите остават извън промените
Финално приетите решения на практика удовлетворяват искането на Франция за намаляване на срока на командировката в чужбина на една година. Страната обаче трябваше да отстъпи относно сектора за транспортните фирми. Темата е особено деликатна за страните от Вишеградската група, както и за България, Испания и Португалия, които се притесняваха за негативните последици от реформата върху техните шофьори.
Според постигнатото споразумение шофьорите на камиони ще бъдат изключени от промените и за тях ще важи старата директива за командированите работници от 1996 г., а не новата, до влизането в сила на друга реформа на европейска директива, посветена специално на транспортните фирми, която установява правилата в този сектор. В нея ще бъдат отразени всички специфики на този отрасъл.
Победа или щета
Директивата за командированите работници засяга на 2 млн. работещи в ЕС. От нея обаче ще бъдат засегнати най-много източноевропейците, които работят в по-богати страни от ЕС, но получават по-ниско заплащане от средното за приемащата страна. Така те са много по-евтини и конкурентоспособни на приемащия трудов пазар, а в същото време са и важен икономически фактор за своите страни, където се стичат и облагат доходите им.
Затова и страни като Полша и Унгария настояваха за запазване на досегашните правила, докато по-богати държави като Германия и особено Франция вече отдавна настояват за реформа. Синдикатите там критикуват остро тази практика и я наричат "експлоатация" на нископлатени източноевропейци и "социален дъмпинг".
Срокът на дългосрочното командироване в чужбина се ограничава от сегашните 24 месеца на 12 месеца, като се допуска възможност за удължаване на периода с още 6 месеца до окончателните 18 месеца. Работниците зад граница вече ще получават и възнаграждение за работата си съобразно законодателството на приемащата страна, а не по минимални ставки.
Това решиха социалните министри на държавите от ЕС след продължили над 11 часа преговори в Брюксел по промените на директивата за командированите работници. Работата по документа продължава, като предстои реформата бъде съгласувана и с Европейския парламент, преди да влезе в сила.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
1 коментар
Аз съм ЗА тази реформа. Защо източноевропейците да получават по-малки заплати. Стига с тази втора ръка европейци. Редно е работодателите да им плащат колкото и на техните хора.