На директния въпрос дали ще отпадне Механизмът за сътрудничество и проверка (CVM), който беше въведен през 2007 г., за да се уверят страните членки, че България и Румъния ще се реформират, Йоурова цитира мнението на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. "Председателят каза, че иска да види CVM приключен до края на мандата на тази комисия (средата на 2019 г. - бел. ред.). България знае какво трябва да направи, тъй като през януари ние заложихме съвсем конкретни цели за изпълнение."

Все пак Йоурова дава и някои положителни сигнали, като отхвърля мнението, че механизмът не работи, тъй като няма видими признаци, че правоохранителната система, особено на България, е започнала да работи осезаемо по-добре. "Мониторингът постигна известни резултати и виждаме, че има известен напредък по всички шест показателя за изпълнение, които бяха заложени през 2006 г. Важното е това да не става само защото ЕС го иска, реформите трябва да са дълбоко вкоренени в институционалната система на България."

Комисарят не крие, че иска да замени наблюдението върху България и Румъния с нов механизъм, който да обхваща всички страни членки. От една страна, ако 27-те (Великобритания вероятно вече ще е напуснала ЕС по това време) страни членки се оценяват по методология, подобна на тази, която се използва сега за София и Букурещ, мониторингът за България няма да отпадне, просто ще се видоизмени. От друга обаче, ясно е, че повечето страни членки едва ли биха приели строги критерии. От 2013 г. ежегодно се публикува т.нар. съдебно табло (Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието), което прави класации на правораздаването в държавите членки по различни критерии - продължителност на производствата, достъп до правосъдие, специфични проблеми като защита на потребителите и други, оценявани на база на подадените статистически данни. Според последните резултати българската съдебна система заема доста добри позиции.

"Важно е да можем да заемаме позиции на еднакво третиране, така че да не критикуваме и морализаторстваме, а да държим висок стандарт на съдебните системи в страните членки", казва Йоурова и допълва, че предвижданият механизъм за оценка на съдебната система и върховенството на закона трябва да има високи критерии, колкото и трудно постижимо е това.

Каква перспектива за Западните Балкани

Портфолиото на Йоурова като комисар я прави и основна фигура в Европейската комисия, когато става дума за Западните Балкани – преговорите в областта на правосъдието и вътрешните работи ще бъдат ключови за приемането на шестте страни от региона в ЕС. Самата тя подчертава, че дълги години е работила като консултант в областта на върховенството на закона и административната реформа (включително и в България като бизнес консултант) и се чувства свързана със страните от Югоизточна Европа. По-важното е, че правосъдието и вътрешните работи, които са в нейните компетенции, вече се очертаха като основната тема, по която ЕС ще държи да види напредък в шестте страни.

Страните от Западните Балкани, чието присъединяване към Европейския съюз беше официално поставено на трупчета през 2014 г., може в близките месеци да получат по-ясна перспектива за своето евентуално членство в евросъюза. "Сега е моментът да кажем какво следва", казва Вера Йоурова.

Темата за членството на Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово в ЕС неизбежно ще бъде основна по време на конференцията на правосъдните министри от Западните Балкани този четвъртък, в която ще участва Йоурова. Тази тема е и сред приоритетите на предстоящото в първата половина на 2018 г. българско председателство на Съвета на ЕС. След като преди три години председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че до края на неговия мандат през 2019 г. няма да има прием на нови страни в ЕС, сега вече е ясно, че това най-вероятно няма да се случи и до средата на следващото десетилетие. В началото на седмицата Европейската комисия публикува работната си програма за следващата година, в която разширяването на ЕС попада в графата "изпълнение след 2025 г.". Това означава, че дори най-напредналите в подготовката си страни – Сърбия и Черна гора, могат да останат в чакалнята за ЕС поне десет години.

"Сега за тях присъединяването е "един ден в бъдещето", тези страни се нуждаят от повече осезаема перспектива, сега е моментът да кажем какво следва за тях", казва Йоурова, без това да изглежда като намек за възможно по-ранно приемане. Тя смята, че ако през 2014 г. ЕС все още се е нуждаел от стабилизиране както поради преживяната икономическа криза, така и заради голямото разширяване през 2004 - 2007 г., сега вече ситуацията е друга и тя изисква страните членки сериозно да погледнат на проблемите със Западните Балкани.

Отлагането и липсата на ясна перспектива не само може да доведе до разочарование, но и до осезаема промяна в техния външнополитически курс и намаляване на влиянието на ЕС в Западните Балкани, които далеч не са излекували проблемите, породени от разпадането на бивша Югославия. "Без перспектива и ако са активно обезкуражавани, много сърби могат да попаднат в отворените обятия на Русия", посочва Йоурова.

Според нея идващото българско председателство на Съвета на ЕС е удобен момент този въпрос да бъде разгледан от страните членки. През пролетта на следващата година в София ще се проведе среща на високо равнище на страните членки, на която те ще имат възможност да дебатират свободно своите виждания. А ситуацията никак не е лесна. Например, за да се ускори процесът на приемане на Сърбия в ЕС, страната трябва да реши отворените си проблеми с Косово. Това обаче никак няма да е лесно, тъй като сред 28-те съществуват различни мнения за статута на бившата сръбска провинция. Испания, която не е признала независимостта на Косово, едва ли ще бъде особено възторжена от подобна дискусия с оглед на собствените си проблеми с Каталуня. За България обаче е важно въпросът със споровете около Косово да се реши бързо, тъй като това ще доведе до стабилизиране на региона. Именно това е една от основните причини Западните Балкани да са сред приоритетите на идващото българско председателство.