Над 450 млн. лв. за градско развитие и туризъм

Кой ще управлява парите

От документацията за поръчката, публикувана на сайта на ФнФ, става ясно, че се очаква да кандидатстват кредитни и финансови институции, регистрирани като такива в БНБ. В тази група влизат банки, лизингови дружества и др. Те ще трябва да предоставят минимум 10% собствени средства и минимум 30% частни средства (свои или комбинирани с други) и да имат опит в управлението на финансови инструменти, каквито вече имат почти всички банки в страната. Изискване е също в последните 5 години кандидатът да е раздал такъв тип кредити и лизинг в размер поне колкото е обемът на поръчката, за която кандидатства.

След подаването на първоначални оферти до 29 декември възложителят ще пресее кандидатите по допустимост и ще пристъпи към искане на допълнителни оферти и към преговори. Финансовите критерии (т.е. каква ще е комисионата) са с 20% тежест, а техническите (опит, клонова мрежа, при каква лихва ще са заемите и т.н.) - с 80%.

Заради големината на продукта, както и заради възможността за пласиране сред общини и общински дружества се очаква много банки да имат интерес към процедурата. Представител на една от големите банки в страната със солиден опит в развитието на такива продукти потвърди, че са участвали в пазарните консултации и сега изучават условията. Според него, както и според друг участник на пазара интерес ще има. Като стойност на поръчката са вписани очакваните възнаграждения за всеки от управляващите на трите фонда, които възлизат общо на над 26 млн. лв. за целия срок на изпълнение.

Продуктът е подобен на вече действащите два фонда за градско развитие, които бяха създадени с общо над 160 млн. лв. през миналия период по JESSICA и които се управляват съответно от държавния фонд ФЛАГ и от Societe Generale Експресбанк. Те вече започнаха да връщат рециклирани средства, които ще инвестират наново. Наскоро ФнФ пое надзора и над тези фондове.

За какво ще се ползват

Този път зоната на действие се разширява до 39-те основни града, които бяха избрани в "Региони в растеж" като допустими за финансиране. Преди по JESSICA се финансираха само София и седемте най-големи града.

Сега ще могат да кандидатстват проекти за подобряване на градската среда, транспорта, спортна и културна инфраструктура, както и всичко, което бъде преценено за допустимо в социален и икономически контекст за съответното населено място. Ще могат да се финансират и проекти за саниране на еднофамилни сгради. Извън тези 39 града може да кандидатстват всички останали с проекти, свързани с развитието на туризма и културното наследство на територията на страната.

Допустими ще са инвестиционни кредити, оборотни кредити, свързани с инвестиционните, финансов лизинг и кредити за физически лица. Максималният размер на проектите по градско развитие ще е 20 млн. евро, а по туристически проекти - 5 млн. евро. Всеки кандидат ще трябва да има собствено участие от поне 15%, като ако проектът е особено важен за индикаторите на програмата, това участие може да падне до 5%. Лихвата се очаква да е поне наполовина на пазарната, ако се съди по досегашния опит, но това ще зависи от всеки проект поотделно.

Основната разлика с предишния период е в процедурата по обществени поръчки, която този път ще определя избора. JESSICA беше разпределена по правилата на Европейския инвестиционен фонд, което позволяваше повече гъвкавост. Един от сигурните кандидати за мениджъри изрази опасение за сроковете. "При сегашните условия най-вероятният срок за стартиране на фондовете при максимално изчистени и бързи процедури е средата на другата година - май - юни. В условията е заложено, че до края на 2018 г. трябва да си раздал до 5% от парите и да има реални строителни или други работи по проекти", констатира източникът.

Интересно ще е да се види какви проекти ще могат да получат финансиране по тези фондове. Досега кандидатите варираха от кина "Арена" (които получиха финансиране в Плевен и Варна), бензиностанции на "Сакса" (също с одобрен проект в Русе) до частни училища като "Св. Георги" в София и множество проекти за обновяване на болници. Сега обаче частна образователна инфраструктура и всякаква здравна такава са изключени от допустимостта. Тъй като целите на програмата са насочени към общините, е логично общински дружества да се възползват от нея, както и самите общини. Това обаче също ще е сложно. Общините имат прагове за задълженията си, а много от тях имат вече разчети какви задължения ще поемат за изпълнение на собствените си инвестиционни програми с еврофондове. Основната надежда е парите да мобилизират частен интерес към партньорство с публични институции, било то като реконструкция и възобновяване на сгради, транспортни проекти или спортна инфраструктура.