С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 27 окт 2017, 13:51, 14825 прочитания

Голямото харчене

С бюджета за следващата година правителството увеличава рекордно разходите, но ще ги разпределя по същия неефективен начин

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Бюджет 2018: какво още?

По прага на търпението

Mина още една година, в която нито преговорите за минималните осигурителни прагове се осъществиха, нито дискусиите за механизма на МРЗ постигнаха напредък

Частната икономика вече задава темпото на бюджета

Ръстът на доходите в публичния сектор

- Управляващите залагат рекордно увеличение на разходите от над 4.5 млрд. лв.
- Въпреки че икономиката расте, държавните финанси отново ще са на дефицит.


Ако първият мандат на ГЕРБ остана в историята с "постната пица" на Симеон Дянков, който се чудеше как да свие разходите на държавата заради кризата, а вторият – с последствията от фалита на КТБ, по време на третия кабинет "Борисов" пари в държавата има.
37.2%
от БВП ще преразпредели правителството през следващата година. Прогнозите са догодина БВП да надхвърли 105 млрд. лв

Благодарение на икономическия ръст и съживяването на пазара на труда през последните години приходите в бюджета растат. Така през 2018 г. правителството планира да преразпредели през бюджета в абсолютна сума рекордните 39.3 млрд. лв. Това е с почти 4.5 млрд. лв. повече в сравнение с очакваното изпълнение през тази година и с 40% над разходите от предкризисната 2008 г. Това няма да остане рекорд за дълго - макар и не толкова стръмно, разходите ще продължат да растат до 2020 г.


Една част от увеличените пари догодина са за по-високи заплати на учители, военни, полицаи и част от администрацията, друга – за социални плащания и сектор здраве. Най-голям дял от горницата обаче е за финансиране на инфраструктура и европроекти, които бяха планирани като разход тази година, но се отлагат за следващата. Така ако не сте от изброените публични служители или от любимите строителни фирми, голямото държавно харчене няма да ви се отрази. Дори напротив - компаниите и хората ще внасят повече, най-вече осигуровки.

Накратко – засега управляващите изпълняват заложеното в предизборната си програма, без революции. Догодина държавата не само ще харчи рекордно много пари, но и една част от тях ще са дефицит. На фона на очаквани 3.9% ръст на БВП догодина правителството отново залага минус от 1.1 млрд. лв. Това ще е деветата поредна година, в която държавните финанси се планират на касов дефицит. Друг е въпросът, че последните две минусът се оказва плюс през декември, защото не се усвояват достатъчно еврофондове и не се изпълняват заложените проекти.

С малки изключения преразпределението на над 37% от БВП, колкото е бюджетът за догодина, няма да е по-ефективно, нито пък ще подобри значително работата на публичния сектор. Просто защото липсва политическа воля за реформи. Вероятно предстоящото европредседателство също мотивира правителство да държи всичко "мирно и тихо". Ироничното е, че моментът "да си оправим къщичката" (по Борисов) рядко е бил по-удобен - икономиката расте над потенциала си.



Пет акцента от бюджет 2018

1. Реверанс към учители и военни

Тази година правителството се опита да насочи фокуса на бюджета върху по-високите заплати. Обещанието за по-високи доходи е още от предизборната програма на ГЕРБ. Общото увеличение на разходите за персонал в бюджета за следващата година е около 700 млн. лв. Големият реверанс е за учители и армия.
"Сега е моментът да се направят големи реформи, защото има фискален буфер.", Лъчезар Богданов, Industry Watch

Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

За поетапното увеличение на учителските възнаграждения, които до 2021 г. трябва да се удвоят, са предвидени 350 млн. лв. през 2018 г. Промяната засяга 89 хил. педагогически специалисти. С част от парите ще се въведе и механизъм за допълнително финансиране при работа с деца от уязвими групи, приоритетни направления и защитени специалности.

Другото голямо перо е армията. За увеличението на заплатите на около 20 хил. души в нейните редици са предвидени 100 млн. лв. Тук реверансът е по-скоро към коалиционния партньор на ГЕРБ, тъй като силовите ведомства не бяха сред приоритетите на партията на Бойко Борисов. МВР също получава 55 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на редовите полицаи. Според някои анализатори вероятно разходите за вътрешен ред и сигурност догодина ще са по-големи и заради предстоящото европредседателство.

Извън тези по-едри пера втора поредна година ще се увеличат заплатите в някои агенции към социалното министерство, където базата е много ниска. В доклада към проектобюджета е записано, че се заделят и 19.5 млн. лв. за увеличаване на възнагражденията в бързата помощ, дават се и пари за общинската администрация, но по-скоро с цел да се компенсира ръстът на минималната работна заплата до 510 лв., както и на осигуровката за фонд "Пенсии" с 1 процентен пункт (виж карето).
50%
е ръстът на бюджетните заплати за последните 10 години. През 2009 г. средно са се падали чисто по 620 лв. на работещ в публичния сектор, сега сумата е почти 1100 лв. За десет години се е свил и общият брой на заетите в администрация, полиция, образование, здравеопазване, отбрана – с почти 105 хил. души до 665 хиляди по данни на НСИ.

Друг сектор с повече средства е здравеопазването. Здравната каса ще има с 402 млн. лв. по-висок бюджет в сравнение с 2017 г., или общо 3.8 млрд. лв. Според плана на институцията най-голяма част от бюджета ще се изразходват за болнична помощ – 1.8 млрд. лв., като се очаква цените на клиничните пътеки, които не са увеличавани от 2006 г., да бъдат вдигнати. Повече средства ще има за извънболнична помощ и лекарства, чийто бюджет ще надвишава 1 млрд. лв. Дали това ще подобри качеството на образованието обаче е спорно.

Социалните разходи също се увеличават – една част от тях са свързани с някои помощи от бюджета, но голямото перо е за пенсии. Те ще нараснат с 3.8% от 1 юли 2018 г. заради промяна на формулата, по която се изчисляват.

"Бюджет 2018 не е атрактивен, но пък е реалистичен и отразява възможностите на държавата за догодина", Владислав Горанов, министър на финансите

Фотограф: Капитал
2. Проектите от тази година се прехвърлят за 2018. Дефицитът също

Най-големият ръст на разходите догодина е при тези за инвестиции. Те се увеличават с почти 50% спрямо очакваното изпълнение през тази година и достигат 6.2 млрд. лв. Причината е, че се прехвърлят част от неслучилите се големи проекти. Такива са магистрала "Струма", жп инфраструктура, военни сделки и част от еврофондовете. Държавата отново залага и еднократен приход от 480 млн. лв. от евентуална концесия на летище София. Очакванията са процедурата да бъде открита до края на 2017 г., а "до края на 2018 г. да бъде подписан концесионният договор".

"При еврофондовете е заложено сериозно увеличение на усвояването – с над 4.2 мрлд. лв. Но постигането на тези цели зависи от съответните ведомства", казва Георги Ангелов от "Отворено общество".

В бюджета отново се залагат и пари за покупката на военни изтребители и патрулни кораби, както и държавна гаранция от 215 млн. лв. за газовата връзка с Гърция.

Изместването на толкова много проекти от тази към другата година донякъде обяснява и защо догодина отново се залага касов дефицит от 1% от БВП. Още повече че Министерството на финансите очаква тази година бюджетът да е балансиран.

Според Любомир Дацов, който е финансов анализатор и бивш зам.-министър на финансите, бюджетът се планира да е балансиран чак през 2020 г., когато вероятно ръстът на икономиката ще започне да се свива отново. Някъде там ще е и краят на този програмен период и ще са нужни повече бюджетни средства, с които да се финансират еврофондовете. От тази гледна точка ръст на разходите от 12.8% спрямо очакваното изпълнение през тази година е неразумно. Още повече че и икономиката расте номинално двойно по-бавно - с около 6% (основно заради инфлацията).

"Отражението на миналата криза върху бюджета беше загуба на данъчни приходи от близо 5% от БВП. В разходната част вследствие на това, че повече хора загубиха работата си и имаше нужда от по-голямо социално подпомагане, това коства около 0.5-1% от БВП. Дори следващата криза да не е толкова силна, няма буфери на този етап, които евентуално да поемат дефицитите", обяснява Дацов.

Според някои анализатори обаче бюджетът догодина е изготвен консервативно – със заложени резерви и в приходната, и в разходната част, и вероятно дефицитът отново ще е по-малък от заложения. "Ако Министерството на финансите изготви балансиран бюджет, исканията за повече разходи ще нараснат", казва Георги Ангелов.

3. Разходите на бизнеса се увеличават

Правителството спазва обещанието си да не пипа ставките на основните данъци, но въпреки това догодина данъчно-осигурителната тежест за бизнеса ще нарасне. Причината е, че през 2018 г. продължава договореното увеличение на осигуровката за фонд "Пенсии" с един процентен пункт, расте минималната работна заплата, ще има и служебно увеличение на минималните осигурителни прагове с 3.9%. Ефектът от всички тези мерки през следващата година е около 360 млн. лв., като по-голямата част от тях ще бъде платена от бизнеса и работещите.

"Общото увеличение на бюджета спрямо очакваното изпълнение е 12.8%. Това е неразумно."Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите

Фотограф: Капитал
4. Дългът леко се смалява

Прогнозите бюджетът да е на минус през следващите две години логично водят и очаквания за повече дълг. Догодина обаче той дори нетно леко ще се понижи. От финансовото ведомство обясняват, че очакват към края на 2018 г. държавният дълг да спадне до 23.5 млрд. лв., или 22.3% от прогнозирания БВП. Плащанията по него през 2018 г. са общо за 1.6 млрд. лв., като до 1 млрд. лв. от тях ще може да се наберат от вътрешния пазар под формата на ДЦК. Останалата част ще бъдат изплатени от фискалния резерв. Той отново е заложен на долна граница 4.5 млрд. лв. към края на годината при около 11 млрд. лв. налични към момента, ако се съди по депозита на правителството в БНБ.

През 2019 и 2020 г. обаче в номинал дългът отново леко ще нарасне. Но тъй като и размерът на икономиката ще се увеличава, съотношението дълг/БВП ще намалее до 20% през 2020 г.

В доклада към бюджета се допълва, че през следващите три години държавата ще се финансира от вътрешния пазар с между 1 млрд. и 1.2 млрд. лв. годишно.

"Бюджетът е консервативен. Ако Министерството на финансите изготви балансиран бюджет, исканията за повече разходи ще нараснат.", Георги Ангелов, "Отворено общество"

Фотограф: Надежда Чипева
5. Повече разходи: по-добри публични услуги?

Когато стане въпрос за разходите на държавата, логичният въпрос е дали, ако тя харчи повече, хората и бизнесът ще получат по-добри публични услуги насреща. Най-яркият пример са парите за образование. "Отдавна не е имало насочване на толкова голям ресурс към една дейност. Въпросът е какво се променя с тези пари, за да се подобрят качеството и достъпът до образование, а не само учителите да живеят по-комфортно", казва Лъчезар Богданов от Industry Watch. Допълва, че идеята за промяна в системата на делегираните бюджети с цел финансирането да не зависи само от броя на децата и учениците, а и от броя на паралелките и от спецификата на региона, е някакво начало на опит за промяна в системата.

"Сега е моментът да се направят големите промени, защото има фискален буфер – да се изгради тол-системата, да се реформира образованието, да се сменят личните карти", допълва Богданов. Според него въпросът е доколко това правителство има политическа воля да "разтръска ведомствата". Засега изглежда, че ГЕРБ върви основно по обещанията за доходите от предизборната си платформа, а дори и да е имало някаква идея за по-дълбоки промени, те са умрели с наближаване на българското европредседателство. Харченето обещава да бъде тихо.
Какво се променя

- Осигурителната вноска за пенсия се увеличава с 1 процентен пункт.

- Минималните осигурителни прагове се вдигат административно с 3.9%.

- Минималната заплата става 510 лв, което е ръст от над 10%. Тя ще продължи да се увеличава, докато достигне 610 лв. през 2020 г.

- Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се вдига заедно с минималната заплата: до 510 лв. за 2018 г.; за 2019 г. – 560 лв.; за 2020 г. – 610 лв. Скалата за определяне на диференцирани минимални осигурителни доходи спрямо облагаемия доход отпада.

- Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители скача от 300 лв. на 480 лв.

- Продължава увеличаването на възрастта за пенсия от 1 януари всяка година с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете. С по 2 месеца и за двата пола расте и необходимият осигурителен стаж.

- Пенсиите нарастват с 3.8% от 1 юли, като средната ще е 363.6 лв. през 2018 г.

- Увеличава се обезщетението за отглеждане на дете от едно- до двегодишна възраст – от 340 на 380 лв.

- Расте минималният дневен размер на обезщетението за безработица – от 7.20 на 9 лв. Правото на такова обезщетение ще е обвързано с наличие на най-малко 12 месеца осигурителен стаж от последните 18 месеца преди използването му.

- Увеличава се акцизът на цигарите до 177 лв. на 1000 къса. Така специфичната надбавка става 109 лв. за 1000 къса, а пропорционалната - 25% от продажната цена.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Цикълът на вътрешните избори в БСП започна с критики към Корнелия Нинова 1 Цикълът на вътрешните избори в БСП започна с критики към Корнелия Нинова

На пленума в неделя не се стигна до дебат за оставката на лидера въпреки раздвижването на вътрешната опозиция

17 ное 2019, 1150 прочитания

Уикенд новини: КЗК отхвърли жалбите за летище София, магистрала "Струма" поскъпна 1 Уикенд новини: КЗК отхвърли жалбите за летище София, магистрала "Струма" поскъпна

И още: 88% от къщите за гости са в нарушения, индексът Dow Jones Industrial Average постигна нов рекорд

17 ное 2019, 2323 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Самотният президент Румен Радев

Държавният глава изглежда избра пътя на конфронтацията с управляващите, но дали това ще му донесе успех

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10