По прага на търпението
Mина още една година, в която нито преговорите за минималните осигурителни прагове се осъществиха, нито дискусиите за механизма на МРЗ постигнаха напредък


Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
- За втора поредна година бизнесът отказа да участва в преговорите за минималните осигурителни прагове.
- Липсата на диалог позволи на правителството да ги вдигне административно заедно с минималната работна заплата.
- Зад нито едната от двете промени не стоят обективни икономически аргументи, а ползите са спорни.

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
6 коментара
Смешен плач ... няма и доказателства, че праговете и администратичното увеличаване на МРЗ (не, че аз ги подържам) намаляват конкурентоспособността на страната/ отрасъл като цяло.
Дори и след поредното увеличение осигурителните прагове ще са далеч под реалните нива на заплатите у нас! Отдавна трябваше да се започне със сериозни рестрикции срещу фиктивните договори. За един период от около 5-10 години можеше въобще да изчезне това явление. Да не говорим за нелоялната конкуренция и останалите проблеми, които това причинява. Реално това си е престъпление и би трябвало да се санкционира изключително строго като за повторен случай може да се помисли и за наказателна отговорност! Тогава въобще нямаше да се води този дебат. Щетите от фиктивните договори за икономиката са с колосално измерение - това е огромен грабеж, последиците от който ще станат известни след много години. А фактът, че не се взимат никакви мерки срещу тази практика говори достатъчно. Типично за България продължава надлъгването - някой не можел да плаща заплати от 500 лева чисто, все едно че някой ще му работи за толкова пари.
Трябва да се увеличат заплатите за да може хората да бъдат добре. а не да се купуват скъпи воени играчки https://www.youtube.com/watch?v=hOTAaTRnWWc
Първо трябва да си изясним какво искаме да ни се осигурява от държавата и какво считаме, че ще вършим по-добре. Това е важно не само от гледна точка на размера на данъци и осигуровки, а и от последствията за определени групи хора. Така например ако решим, че не искаме държавни детски градини може да се окаже, че хора с малки деца трябва да дават по 500-600 лева на месец допълнително ако нямат съответния спестовен план, застраховка... Колкото до минимална заплата, тя е нужна, защото всеки, който работи 160 часа месечно трябва да може поне да се облече, топли зимата, храни, да си плати наема, да има възможност за спорт... В противен случай просто създаваме потенциално болни хора и престъпници.
Праговете са неефективни не защото не се базират на анализ, а защото работодателите назначават работниците си на позиция според прага. И пак избягват осигуровките. Истината е, че трябва да има крути мерки срещу подобни практики и евентуално подкрепа за малки и новостартирали предприятия за париране на евентуалните проблеми при тях.
Като укриват данъци и осигуровки - ще има прагове. Никой не им е виновен. А този Явор Алексиев все едно живее на друга планета - какъв процент от хората гледат в перспектива от 20-30 години напред? Приблизително 0. Ако оставиш на хората избор ни за пенсия ще се осигуряват ("кой ще доживее до тогава" е репликата от всички под 30), ни за здраве ("аз и без това си плащам"). Аре баста.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.