По прага на търпението
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По прага на търпението

И Европейската комисия, и МВФ посочват, че с увеличението им се оскъпява наемането на нискоквалифицирани кадри и младежи.

По прага на търпението

Mина още една година, в която нито преговорите за минималните осигурителни прагове се осъществиха, нито дискусиите за механизма на МРЗ постигнаха напредък

12540 прочитания

И Европейската комисия, и МВФ посочват, че с увеличението им се оскъпява наемането на нискоквалифицирани кадри и младежи.

© Цветелина Белутова


Темата накратко:

- За втора поредна година бизнесът отказа да участва в преговорите за минималните осигурителни прагове.

- Липсата на диалог позволи на правителството да ги вдигне административно заедно с минималната работна заплата.

- Зад нито едната от двете промени не стоят обективни икономически аргументи, а ползите са спорни.
Преглед на оригинала
"Минималните осигурителни доходи са вид анахронизъм. На фона на растящи заплати, добре развиваща се икономика и намаляващ сив сектор виждам все по-малко смисъл от тях."

Явор Алексиев, ИПИ

"Повишението на праговете по-скоро ще засегне работодатели в по-тежки сектори, които губят конкурентни предимства - като текстил, мебели, дървообработка."

Георги Стоев, Industry Watch

Ако има нещо, което превръща всякакъв експертен диалог между бизнеса и синдикатите в трагикомедия, това са заплатите и осигуровките. Настоящата година не бе изключение. Работодателските организации за втора поредна година бойкотираха преговорите за определяне на минималните осигурителни доходи по браншове. Синдикалните организации пък изразиха амбиции да се борят за увеличение от 10%. Липсата на диалог миналата година замрази праговете, но за 2018 г. правителството реши да се възползва от картбланша, който му бе даден, и да ги повиши административно с 3.9%.

В отговор бизнесът поиска оставката на социалния министър Бисер Петков, въпреки че работодателите бяха предупредени, че ще се стигне до административно увеличение при липса на диалог. Министърът увери, че е склонен на такъв, но към момента подобни заявки липсват.

Синдикатите се фокусират върху увеличението на минималната заплата с 50 лв., което считат за твърде малко. Фокусът на бизнесът също е към обещавания механизъм за определяне на минималната работна заплата, а не върху остаряла и ненужна практика като минималните прагове. Куршумът обаче пропусна и двата заека - мина още една година, в която нито преговорите за осигурителните прагове се осъществиха, нито дискусиите за механизма постигнаха напредък. Междувременно негативите от първата мярка отнасят нискоквалифицираните работници и младежите, а втората продължава да се базира изцяло на политически, а не на икономически интереси.

Какво представляват праговете

Да обясниш на чужденец какво представляват минималните осигурителни прагове в България е предизвикателство, тъй като те нямат аналог сред европейските икономики, където хората се осигуряват на това, което получават и декларират. Праговете бяха въведени през 2003 г. като инструмент за изсветляване на икономиката. Идеята е, че всяко тяхно увеличение задължава работодателя да осигурява персонала си на все по-висока сума, като така трябва и да им изплаща все по-голяма част от заплатата официално, а не "под масата". Друг бонус са постъпленията към бюджета на осигурителната система.

Докато бюджетният ефект е лесно да се види, дали праговете постигат другата цел - да изсветлят икономиката, остава въпрос без отговор. Все още няма доказателства, анализи или икономически обосновани изследвания, които да потвърждават предполагаемия положителен ефект. Мнението на експерти и на работодателските организации като цяло е, че инструментът е тромав, измислен и ненужен.

Самите нива се определят според заеманите длъжности и икономически дейности (общо 85 бранша с около 2 млн. работещи в тях по данни на ИПИ) чрез споразумения между работодатели и синдикати. Преговорите на практика са фиктивни - споразумения се постигат само за някои сектори, като средното увеличение в тях се разпространява административно и до останалите, независимо дали даден бранш има представителен работодателски или синдикален съюз. "Средностатистическите подходи, които министрите поемат за браншовете, в които няма постигнато договаряне, е вид анахронизъм", смята Явор Алексиев от ИПИ.

Ефектите са спорни

Мярката вдига осигурителната тежест за бизнеса, но ефектите не са еднакви във всички професии и браншове. Според доклад на БАН, базиран на анкетирани фирми, всяка трета компания счита, че праговете възпрепятстват наемането на млади и нискоквалифицирани работници. Две трети обаче не намират това за проблем.

Така например в сектор машиностроене в индустриалната зона на Пловдив работещите имат висока производителност, съответно и заплати над праговете, и административното увеличение на праговете не засяга работодатели. От другата страна са обаче бизнесите с по-ниска производителност и възможности, за които цената на труда нараства. "Повишението на праговете по-скоро ще засегне работодатели в по-тежки сектори, които губят конкурентни предимства - като текстил, мебели, дървообработка", коментира икономистът Георги Стоев от Industry Watch. "Реакцията на тези работодатели вероятно ще бъде съкращаване на персонал, възможно е и закриване на цели предприятия", допълва още той.

България неведнъж е отнасяла критики по отношение на системата за определяне на праговете. И Европейската комисия, и МВФ посочват, че с увеличението им се оскъпява наемането на нискоквалифицирани кадри и младежи. Спъването на заетостта може да звучи странно като аргумент във време, в което пазарът на труда се развива толкова добре. Безработицата е близо до предкризисните си нива, а заетостта расте. Все още обаче има едни 250 хил. безработни, от които 90 хил. са ниско- и неквалифицирани, а 124 хил. са със завършено средно образование. При младежите до 24 години пък безработицата е 17.2% към края на 2016 г. На фона на острия недостиг на пазара на труд изглежда противопоказно да се предприемат каквито и да било мерки, които да увредят допълнително шансовете на социалните групи, които все още си търсят работа.

Според Явор Алексиев въпросът с праговете е на практическа основа. "При растящи заплати, растящи приходи от осигуровки в бюджета и постъпления от данък общ доход, които преизпълняват очакванията, повишението на минималните прагове е ненужно. Всички тези фактори показват, че бизнесът вдига възнагражденията и без тях", коментира Алексиев. Функцията им като инструмент за изсветляване на икономиката също е безсмислена. "Ако българите имат проблем с това да се осигуряват върху нормалните си доходи, това показва липса в системата на държавното обществено осигуряване, което е съвсем друг въпрос", счита Алексиев. "Това показва липса на доверие от страна на работещите да инвестират в тази система", допълва още той.

Голямото разочарование за годината

Праговете, макар да нямат регулаторна рамка, играят ролята на минимална работна заплата за някои професии. Въпреки че за 2018 г. заложеното им увеличение е 3.9%, като се вземе предвид и ръстът на МРЗ от 10.9% до 510 лв., средният ръст достига 6.8%.

Плановете на правителството са до 2020 г. минималната заплата да стане 610 лв. Причината най-просто може да се обобщи с думите "защото така обещахме" - номиналното увеличение беше част от предизборната кампания на кабинета "Борисов 3", след което се появи и в средносрочната бюджетна прогноза. Числото обезсили заявката на правителството, че до края на годината ще има обективен механизъм, по който да се установява оттук нататък промяната на минималната заплата, а преговорите буксуват. "Дори да приемем, че се постига напредък, той по-скоро е свързан с процедурата на преговорите, а не с изготвянето на иконометричен модел или инструментариум за оценка на ефекти", коментира Алексиев. "Това означава, че политическият фактор ще остане водещ", допълва още той.

Неслучайно Брюксел критикува и начина, по който се взима решението за минималната заплата. Липсата на механизъм превръща процеса в политически инструмент, който може спокойно да пренебрегне или да не предвиди икономическите последствия. На практика в момента минималната заплата е толкова, колкото каже Министерството на финансите.

Дискусията, изглежда, отново ще се отложи за догодина. Или по-нататък.

Темата накратко:

- За втора поредна година бизнесът отказа да участва в преговорите за минималните осигурителни прагове.

- Липсата на диалог позволи на правителството да ги вдигне административно заедно с минималната работна заплата.

- Зад нито едната от двете промени не стоят обективни икономически аргументи, а ползите са спорни.
Преглед на оригинала

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Смешен плач ... няма и доказателства, че праговете и администратичното увеличаване на МРЗ (не, че аз ги подържам) намаляват конкурентоспособността на страната/ отрасъл като цяло.

  • 2
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    Дори и след поредното увеличение осигурителните прагове ще са далеч под реалните нива на заплатите у нас! Отдавна трябваше да се започне със сериозни рестрикции срещу фиктивните договори. За един период от около 5-10 години можеше въобще да изчезне това явление. Да не говорим за нелоялната конкуренция и останалите проблеми, които това причинява. Реално това си е престъпление и би трябвало да се санкционира изключително строго като за повторен случай може да се помисли и за наказателна отговорност! Тогава въобще нямаше да се води този дебат. Щетите от фиктивните договори за икономиката са с колосално измерение - това е огромен грабеж, последиците от който ще станат известни след много години. А фактът, че не се взимат никакви мерки срещу тази практика говори достатъчно. Типично за България продължава надлъгването - някой не можел да плаща заплати от 500 лева чисто, все едно че някой ще му работи за толкова пари.

  • 3
    venziko avatar :-|
    venziko

    Трябва да се увеличат заплатите за да може хората да бъдат добре. а не да се купуват скъпи воени играчки https://www.youtube.com/watch?v=hOTAaTRnWWc

  • 4
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Първо трябва да си изясним какво искаме да ни се осигурява от държавата и какво считаме, че ще вършим по-добре. Това е важно не само от гледна точка на размера на данъци и осигуровки, а и от последствията за определени групи хора. Така например ако решим, че не искаме държавни детски градини може да се окаже, че хора с малки деца трябва да дават по 500-600 лева на месец допълнително ако нямат съответния спестовен план, застраховка... Колкото до минимална заплата, тя е нужна, защото всеки, който работи 160 часа месечно трябва да може поне да се облече, топли зимата, храни, да си плати наема, да има възможност за спорт... В противен случай просто създаваме потенциално болни хора и престъпници.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Праговете са неефективни не защото не се базират на анализ, а защото работодателите назначават работниците си на позиция според прага. И пак избягват осигуровките. Истината е, че трябва да има крути мерки срещу подобни практики и евентуално подкрепа за малки и новостартирали предприятия за париране на евентуалните проблеми при тях.

  • 6
    cuam4o avatar :-(
    Ангел

    Като укриват данъци и осигуровки - ще има прагове. Никой не им е виновен. А този Явор Алексиев все едно живее на друга планета - какъв процент от хората гледат в перспектива от 20-30 години напред? Приблизително 0. Ако оставиш на хората избор ни за пенсия ще се осигуряват ("кой ще доживее до тогава" е репликата от всички под 30), ни за здраве ("аз и без това си плащам"). Аре баста.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK