При какви условия през 2016 г. Корнелия Нинова допусна общо управление с ГЕРБ

Интервюто на "Капитал", което отново е актуално след година и половина

Корнелия Нинова стана изненадващо председател на БСП през май 2016 г., когато победи на балотаж действащия лидер Михаил Миков. Зад нея се обединиха различни лобита, но днес част от тях са далече от ръководството
Корнелия Нинова стана изненадващо председател на БСП през май 2016 г., когато победи на балотаж действащия лидер Михаил Миков. Зад нея се обединиха различни лобита, но днес част от тях са далече от ръководството    ©  Надежда Чипева
Корнелия Нинова стана изненадващо председател на БСП през май 2016 г., когато победи на балотаж действащия лидер Михаил Миков. Зад нея се обединиха различни лобита, но днес част от тях са далече от ръководството
Корнелия Нинова стана изненадващо председател на БСП през май 2016 г., когато победи на балотаж действащия лидер Михаил Миков. Зад нея се обединиха различни лобита, но днес част от тях са далече от ръководството    ©  Надежда Чипева

Интервю на Корнелия Нинова пред "Капитал" от 4 май 2016 г., дни преди да бъде избрана за председател на БСП, стана отново актуално след последното заседание на конгреса на социалистите в събота. В него Нинова заявява, преди близо година и половина, че единственият вариант, при който партията би управлявала заедно с ГЕРБ, е "да сме ги победили на избори и да сме първа политическа сила". Това е нейна последователна позиция оттогава насам, показват нееднократни проверки на "Капитал". Такава беше и неофициалната позиция на Изпълнителното бюро на БСП в навечерието на парламентарните избори през март 2017 г., когато нагласите на "Позитано" 20 бяха, че социалистите ще са победители.

Как тази позиция се представя като проблем сега?

Интервюто през 2016 г. беше показано отново първо в предаването "Беновска пита" по Канал 3 в неделя вечерта като основа за въпрос към госта Светлана Шаренкова, член на Националния съвет на БСП и поддръжник на Нинова срещу вътрешната опозиция. Едно от подозренията за мотивите на недоволните от "Позитано" 20 е, че те действат под давлението на ГЕРБ и че имат за цел приобщаването на БСП към управлението. Размахването на интервюто сега очевидно цели да покаже, че и Нинова се е стремяла към същото преди време. Контекстът обаче е друг.

Едно от най-известните лица на вътрешната опозиция е пловдивският бизнесмен Георги Гергов. Въпреки че минаваше за част от хората, помогнали на Нинова да стане председател, Гергов бе принуден да напусне Изпълнителното бюро на БСП преди няколко месеца, като поводът беше посредничеството му за тайна среща между главния прокурор Сотир Цацаров и бизнесмена Сашо Дончев (т.нар. "ЦУМ-гейт"). Причините бяха много повече, една от които и съмнението, че въпреки загубата на БСП на изборите Гергов все пак е говорил с представители на ГЕРБ за съвместно управление и дори е поел ангажимент да убеди Нинова да стане председател на парламента. Подозренията към него са, че го прави, за да запази бизнес интересите, свързани с кредити от ББР и съвместната собственост с общината в Пловдив (управлявана от ГЕРБ) в Международния панаир.

В словото си на конгреса в събота председателят на БСП засили още повече тези съмнения и ги прехвърли, без да споменава имена, към всички вътрешни "опозиционери". Нинова обвини ГЕРБ, че стои зад проблемите в партията, разпалва и насърчава противоречията, за да размаже опозицията, "защото отказахме опозицията да бъде "нахранена" от управляващите с постове и пари и опитомена от Бойко Борисов по примера на много други партии". Затова и сега се припомня тази нейна позиция отпреди година и половина.

Интерпретирано по този начин, интервюто от 2016 г. заживя свой живот и през социалните мрежи, като беше пуснато в различни леви групи, в които има спорове за или против Корнелия Нинова. То беше разпространявано и от привърженици на ГЕРБ, а и в сутрешния блок на bTV, цитирано като част от въпросите към зам.-председателя на БСП Кирил Добрев и зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов. Верен на принципа, че информацията трябва винаги и по възможност да е от първа ръка, "Капитал" публикува отново интервюто, взето по повод на предстоящия на 7 и 8 май 2016 г. 49-и Конгрес на БСП, на който тогава предстоеше да бъде избран лидер на партията между 32-ма номинирани от структурите кандидати.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Корнелия Нинова: Бихме управлявали с ГЕРБ, ако сме първа политическа сила

Ако трябва да определите най-важния проблем в БСП днес, кой е той?

Идейната чистота. В момента се води спор каква партия сме – ляво, център или дясно. Аз смятам, че този спор е изкуствен и няма противоречия, че сме автентична лява, социалистическа партия. Просто трябва да дадем съдържание на тези идеи и през политиката да стигнем до обикновените хора. Вторият въпрос е организационният – нуждаем се от реформа, която да даде на общинските структури възможност да участват в политиката, решенията да се взимат при тях, а не да им се спускат отгоре и да им се налагат силово, както се случи напоследък с тези тричленки, които отиваха да разтурят организации и да наказват непослушни хора.

Общинските структури да могат да си издигат кадри и да ги развиват, а не да им се спускат парашутисти. Да взимат една нормална част от субсидията, която да им позволява да работят. Централното бюро да заседава изнесено, за да може да ги приобщава организационно.

Трето, да го направим така, че хора извън нас да ни повярват и да ни последват. Онези над 500 хил., които разочаровахме. Съюзи на студенти, пенсионери, майки, кооперации и интелигенция. Тези хора да ги обединим и да им покажем, че ние сме техният представител във властта.

Защо това не се случи досега?

Според мен заради егоцентризма на върха – гледаме повече в себе си, а не общия интерес.

Как може БСП да се консолидира около единна политика и да се спре разделението на "модерни" и "традиционни"?

Вярвам, че на този конгрес ще успеем да достигнем до едно важно съгласие – кои са идеите ни и политиките, които да провеждаме. Има твърде различни хора в БСП, има лобита, хора с различни мнения – това не е минус. Обединението около нещо общо е големият майсторлък на лидера. Единственото нещо, което може да ни обедини, са добри идеи и политики. Засега не виждам този разговор да е съществен. Преди дни си представих програмата и платформата и очаквах, че това ще предизвика истински разговор. За жалост засега разговорът продължава да бъде на ниво лични нападки, жълти манипулации, лъжи за опонента, като това цели да го очерни. Това вреди на БСП.

Вместо да водим дебати, чух коментари, че не трябва да водим този разговор публично, а само на конгреса. Аз не споделям това мислене. Напротив, обществото трябва да чуе какво предлагаме. Някои кандидати смятат, че за програми и платформа трябва да си говорим само в партията, а навън да си говорим един срещу друг. Моето усещане е обратно – навън да не се нападаме и караме, вътре обаче да си казваме всичките проблеми.

Защо се достигна до провала на БСП с Пеевски и чувствате ли се лично отговорна за това?

Да, чувствам се лично отговорна. Бях депутат, това решение го взехме с ръководството на партията и на премиера Орешарски. И в същото време много ме е яд, че с това заличихме всичко друго добро, което направихме в онази тежка за работа година на протести. Аз бях председател на социалната комисия. Приехме 20 закона ударно и силно, 13 млрд. лв. стигнаха до 4 млн. души, имаше много силна работа в социалната сфера. И с това решение за Пеевски, което беше грешка, всичко това бе заличено.

Ще има ли обединение вляво? При какви условия?

В момента ми изглежда невъзможно. Постоянното задълбочаване на различията между всичките партии вляво и борбата за повече влияние сред ляво мислещите хора се задълбочава. Между нас няма разговор. Да не говорим, че част от партиите участват в дясното управление. Някои колеги говорят за механичен сбор, тъй като винаги, когато хората се съберат отново, са по-силни. Но аз не мисля, че само това ще ни стигне. Разширяването на лявото трябва да стане извън партиите. Майките на деца с увреждане не са в партията. Това е надпартиен проблем. Протестиращите пациенти за здравната реформа са от различни партии. Но искат промяна. Да предложим алтернатива, за да тръгнат тези хора с нас. Това ще ни даде много повече подкрепа сред обществото, отколкото караниците между партиите или механичното им събиране.

Дори и да се обедините вляво, трудно щепреминете границата, за да управлявате сами. С кого бихте се коалирали? Конкретно ДПС може ли да бъде съюзник?

В Германия водещата партия си избра партньор след вътрешнопартийно допитване. Така че бих подложила и този въпрос на пряка демокрация. Но предлагам нещо принципно и различно от досега. То е – в тези разговори, ако се наложат, БСП да влиза като равнопоставена партия със самочувствие, да не бъде зависима от решенията на други политически субекти. Това не бих допуснала, ако бъда избрана. Второ, ако се налагат коалиции, те непременно да бъдат писмени, с ясно разчертани елементи на компромиса и публични. Най-важното нещо в политиката е, ако казваш нещо като опозиция, да го изпълняваш, докато си в управлението. Ние затова загубихме доверие на много хора – говорим едни неща, докато сме в опозиция, но като влезем в управлението, не ни стигат силите, зависим от други партии, партньорите ни спъват и хората остават с впечатлението, че са излъгани.

Колко време може БСП да издържи извън управлението, без да загуби широка подкрепа?

БСП може да издържи в опозиция още много. Друг обаче е смисълът на този въпрос. Когато си в политиката и претендираш, че си единствената алтернатива, непосредствената ти цел трябва да е да вземеш управлението на страната, за да реализираш политиките, които предлагаш. Иначе всичко остава само на думи. Някои ме обвиняват, че това означавало управление на всяка цена, включително с ГЕРБ. Нищо подобно. Ние правилно останахме в опозиция на ГЕРБ – не мога да си представя да бяхме станали част от това, което се случва.

Има ли случай, в който бихте управлявали с ГЕРБ?

Да сме ги победили на избори и да сме първа политическа сила.

Защо стана толкова значим вътрешнопартиен въпрос деленето на "евроатлантици" и "русофили" в БСП?

Защото въпросът се поставя под формата на избор – или само с Русия, или само с ЕС. Интересите ни са общи – Русия исторически и икономически е част от Европа и днес Европа не може да се развива без Русия. Ние имаме исторически и чисто човешки връзки с Русия. Това са предпоставки да изградим отношението си към Русия, базирайки го на българския национален интерес. Но това не означава, че трябва да противопоставяме Русия на Европа. Важен е националният интерес на България, да не се кланяне на силния на деня и да се съобразяваме външни фактори.

Ако днес бяхте управляващи, а утре имаше гласуване в Европейския съвет за санкциите срещу Русия, бихте ли гласували за отпадането им, дори и да се окажете в малцинство?

Ще го направя. И съжалявам, че българските политици не наложиха вето, когато можеха. Тогава резултатите нямаше да са такива, каквито са сега – България загуби от тези санкции, икономиката ни загуби. Това е въпрос на позиция – ние гледаме интереса на България.

Интервюто взе Мартин Димитров