Председателят на КЕВР: България няма нужда от нови големи енергийни мощности до 2035 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Председателят на КЕВР: България няма нужда от нови големи енергийни мощности до 2035 г.

Според председателя на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев е много трудно да се определи какъв ще е енергийният микс през 2050 г., защото световната енергетика е на кръстопът.

Председателят на КЕВР: България няма нужда от нови големи енергийни мощности до 2035 г.

При очакваните средни цени на електроенергията през 2050 г. нова ядрена мощност няма да бъде финансово устойчива, смятат от Центъра за изследване на демокрацията

16097 прочитания

Според председателя на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев е много трудно да се определи какъв ще е енергийният микс през 2050 г., защото световната енергетика е на кръстопът.

© Юлия Лазарова


Към 2050 г. електроенергийният микс на страната ще включва 53-54% ВЕИ производство, смятат от ЦИЕ.

До 2035 г. България няма нужда от нови големи енергийни мощности. Ако има нови мощности, те трябва да бъдат само заместващи на действащите сега. Това мнение изрази председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов на кръгла маса за приоритетите на енергийния сектор в България до 2050 г., цитиран от БТА.

Много неизвестни

Иванов припомни, че до 31 януари 2018 г. е срокът, в който големите термични централи от Маришкия басейн трябва да предоставят на Европейската комисия (ЕК) заявления за постигане на изключение от строгите изисквания за парниковите газове, и изрази оптимизъм за положително решение.

"До голяма степен бъдещето в следващите 10 години на българските енергопроизводствени мощности ще зависи от решението по повод на тези искания за дерогация", добави Иванов. Той препоръча тези централи да преминат от въглища на природен газ, защото очаква в рамките на следващите няколко години България да има достатъчно алтернативи за доставки.

Председателят на КЕВР уточни, че след четири години енергийният регулатор ще престане да регулира цените на електроенергията, защото постепенно регулираният пазар ще приключи.

"По препоръката на Европейския съюз това трябва да се случи до 2021 г.", посочи Иван Иванов. След това регулаторът ще определя единствено тарифите заради естествения монопол на електропреносната и електроразпределителната мрежа, както и добавката "Задължение към обществото", която постепенно ще намалява и ще отпадне.

Според председателя на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев е много трудно да се определи какъв ще е енергийният микс през 2050 г., защото световната енергетика е на кръстопът. Според Добрев принципът, който трябва да се следва, е да се даде възможност на конкуренцията на пазара. "Основният принцип, към който да се придържаме, е пазарният. Ако вземем решение на принципа на либерализацията, това ще е правилното решение", допълни Добрев.

Три сценария

Експерти от Центъра за изследване на демокрацията представиха три сценария за развитие на електроенергийния пазар до 2050 г. (виж прикачения файл) И при трите разходът на домакинствата за електроенергия като дял от доходите им ще се удвои и ще достигне до 8.5%, а половината от микса ще е енергия от възобновяеми източници. Според тях при всички сценарии природният газ играе преходна роля на заместване на въглищата като гориво.

Експертите са на мнение, че при очакваните средни цени на електроенергията през 2050 г. нова ядрена мощност няма да бъде финансово устойчива, тъй като единичната цена на електроенергията, която би позволила проектът "Белене" да покрива разходите си, е поне 80 евро/Мвтч.

Поради бързо покачващите се цени на въглеродните емисии въглищните и лигнитните мощности ще бъдат изведени от пазара до 2050 г. Към 2050 г. електроенергийният микс на страната ще включва 53-54% ВЕИ производство и в трите разгледани сценария.

Към 2050 г. електроенергийният микс на страната ще включва 53-54% ВЕИ производство, смятат от ЦИЕ.

До 2035 г. България няма нужда от нови големи енергийни мощности. Ако има нови мощности, те трябва да бъдат само заместващи на действащите сега. Това мнение изрази председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов на кръгла маса за приоритетите на енергийния сектор в България до 2050 г., цитиран от БТА.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.