Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 3 ное 2017, 11:08, 13156 прочитания

Гледай Барселона, мисли за София

Една от грешките на бързия градски растеж е одобряването на проекти просто защото има финансиране за тях, смята Ориол Естела, който координира стратегическия план на каталунската столица

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:

- Столицата на Каталуня днес е в новините заради борбата за независимост, но извън нея тя е един от най-умно управляваните градове в Европа.

- Изпълнението на проекти просто защото има финансиране за тях е голяма грешка на градовете, смята координаторът на стратегическия план за развитие на Барселона Ориол Естела.

- Сега приоритет на каталунската столица е справянето с проблемите от нейната свръхпопулярност и как да се превърне в социално балансиран град.

Малките централни улици бавно се завладяват от туристи. По тротоарите се носи реч от всеки край на света. Заведенията са пълни. Неусетно всеки запустял апартамент се превръща в "еърбиенби", а наемите бързо са пораснали с десетки проценти. Междувременно градът привлича погледите на все повече превъзбудени инвеститори с идеи за проекти извън правилата, които предизвикват инстинктивно отрицание у повечето хора на улицата, но за управлението на града е трудно да им се възпротиви.

В тези думи може да припознаете София от последните година-две. Но те важат с още по-голяма сила и за друго място - Барселона. Отдалеч двата града изглеждат като различни вселени, но в сърцевината си могат да са близки. И двата са изправени пред грешките на бързия растеж, проблемите на внезапния интерес отвън и въпросът как се управляват тези два процеса.


"Един от най-важните уроци, които научихме, е, че може да казваш "не" на инвестиции и проекти, от които нямаш нужда или които не искаш, но само когато имаш стратегия. Иначе приемаш всичко без дискусия", разказва главният координатор на стратегическия план за развитие на Барселона "2025" Ориол Естела. През седмицата той беше в София, за да разкаже за научените уроци на Барселона 30 години след първата подобна стратегия. София в момента изработва свой собствен документ - под името "Визия за София", която трябва да е готова през есента на 2018 г., почти 30 години след като в града има демократично управление (виж повече в допълнителния текст). Каталунската столица, оказва се, може да бъде добър модел - както за препятствията, които София може да очаква, така и за възможните решения.

Барселона 101

Първите стъпки в планирането на Барселона през 70-те и 80-те години на миналия век имат конкретни задачи - да се справят с наследството на диктатурата на Франсиско Франко и да разведат столицата на Каталуня с индустриалното й наследство. До този момент градът няма независимо местно управление. Няма и много мисъл за удобството на хората. От 1974 г., когато е направен първият модерен устройствен план, общината си поставя цели в пет поредни стратегии - да стане международен град, град на знанието, добре свързан със света метрополис и град, който привлича иновативни таланти. Всяка от тези цели е постигната, за да стане Барселона това, което е днес. Но според Естела в този процес има трудно научени уроци.



"Една от грешките, които правехме често, беше да гледаме какво еврофинансиране е налично и така да избираме какво проекти да правим, без да се запитаме има ли нужда от тях или не", разказва Естела. Пример са летищата и бързите влакове. Всяка провинция иска да има свое летище, но сега те пустеят. "Имаме повече километри високоскоростни жп линии от всяка друга държава на света, но само някои се използват, докато другите вече пустеят", разказва испанецът. Урокът е, че проектите трябва да обслужват стратегията, а не обратното. "Научихме се да казваме "не", твърди Естела.

Тази задача се повтаря и с частните инвестиции. По време на кризата се появява американски инвеститор, който иска да строи европейско копие на Лас Вегас именно в Барселона. "Трябваше да се справяме с огромен натиск. Той искаше да купи земя и да промени законите, за да се разреши нещо с огромни размери, които дотогава не бяха позволени", разказва Ориол Естела. "Безработицата тогава беше голяма и беше трудно да откажем, но това беше проект, който не отговаряше на духа на Барселона", казва той. В крайна сметка местната управа се противопоставя на инвестицията. Появяват се и местни компании, които виждат възможност да направят подобен парк, но с по-малък мащаб, с местни пари и по-далеч от града, което дава допълнителен лост на общината. Оригинално замисленият като "Евро Вегас" парцел пък остава земеделски парк, който днес произвежда храна за 400 хиляди души.

Сега Барселона е под натиск отново да разширява летището си. "Градът е изключително успешен в привличането на хора и според някои ни трябва още по-голямо летище. Това е погрешен начин на мислене", дава друг пример Естела. "Трябва да помислим как да използваме оптимално това, което имаме. А ние не сме свикнали да мислим по този начин. Свикнали сме да растем постоянно, а не да оптимизираме", казва той. Това според него е и един от най-големите уроци от кризата за град, който е пораснал твърде много за твърде кратко време.

Инструменти за успех

"Всички те учат как да преодоляваш проблемите, но никой не ти казва как да се справяш с прекаления успех", казва настоящият координатор на стратегическото развитие на Барселона. Свръхпопулярността на града значи огромно количество туристи, но и много нови жители. С това идват проблемите с жилищата, трудният контрол върху развитието на града и недоволството на местните хора и съседните общини. "Жилищната политика е огромна трудност. Местната власт почти не може да прави такава политика, защото няма законодателни инструменти - ние можем само да инвестираме пари в парцели или сгради", обяснява Естела. Но напрежението расте. Пазарът на жилища под наем е малък, цените се вдигат, а място почти няма. Все още се търси решение, което да удовлетворява всички. Междувременно марката "Барселона" продава все по-добре, макар общината вече да не може да контролира този процес. Засегнати са и общините в съседство, които се притесняват, че столичният град ще ги погълне. Това са част от причините в района да има привиден отпор срещу туристите, смята Естела.

Една от причините Барселона да е толкова успешна според Естела е именно стратегическото планиране. "Това казват и анализаторите - Барселона е един от малкото успешни градове - домакини на олимпийски игри, именно защото още отпреди това имахме план и събитието просто ни помогна в осъществяването му", разказва той. "Събитията трябва да катализират промяна по начини, които си планирал предварително, а не да са самоцелни. Трябва да откриеш кое какво би донесло на града, а не просто да си слагаш етикети "зелен град", "столица на културата", "домакин на Г-20" или нещо друго", смята испанецът.

След петте цели за трийсет години сега Барселона гледа напред към шеста, но с променени методи. "Искаме да сме устойчиви, да сме централна точка за Средиземноморието, да сме лидер в индустрията на знанието, да подпомагаме икономиката и традиционните сектори, да привливличаме иновативен талант, но и да сме интересен и социално балансиран град." Тези задача е трудна. Особено на място, което е разкъсвано между местни и национални ценности. "Трябва да осъзнаем прехода от консенсус към управление на конфликти", смята Естела. "В общинския съвет преди кризата имахме пет партии, сега са девет", обяснява той. "Аз наричам това "добрите лоши времена на стратегическото планиране". Когато няма мнозинство, трябва да говориш, да обсъждаш, да търсиш съгласие. Въпросът е само дали се поставят истински важните въпроси", завършва той.
Какво е "Визия за София"

До септември 2018 г. София също трябва да има цялостна идея как трябва да изглеждат градът и крайградските територии в следващите няколко десетилетия. Работата по "Визия за София" започна през есента на миналата година и трябва да завърши с доклад през септември 2018 г. След това трябва да бъде променен и Общият устройствен план на града.

Работата по "Визия за София" се ръководи от бившия директор на архитектурния фестивал One Architecture Week Любо Георгиев, който в момента е директор на общинското предприятие "Софтпроект". Екипът се концентрира върху седем ключови теми за града - хората, културата, управлението, икономиката, транспорта, околната и градската среда. По всяка от темите работи отделен екип, избран чрез обществена поръчка. Задачата на екипите е да съберат всички стратегии, документи и данни по дадена тема, да ги анализират и да попълнят празнотите. Крайният продукт няма да се занимава с отделните теми, а с една идея за общо бъдеще на града.

Кои са обитателите на София и какви са техните нужди се изследва от сдружение "И ГРАД – Изследвания и дизайн в града", в което влизат специалисти от катедра "Социология" на Софийския университет. За темата "Култура и идентичност" отговарят организацията "36 маймуни" и Културният център към Софийския университет, а ръководител е проф. Александър Кьосев. Изследването на околната среда в София се прави от "Енвайрорисърч" ЕООД. Управлението на града се анализира от сдружение "Бизнес бустър София". За проучването на транспорта и мобилността отговарят "Урбитат" ЕООД и "Транспо" ООД, които работят и по обновяването на плана за градска мобилност на Столичната община. Градската среда в столицата се анализира от сдружние "Неформално", а икономиката - от Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към Софийския университет.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Банковата ваканция ще е ясна до седмица, мерките ще се разхлабят при спад на заразените три дни Вечерни новини: Банковата ваканция ще е ясна до седмица, мерките ще се разхлабят при спад на заразените три дни

И още: Съществени редакции в закона за извънредното положение предлагат депутати от ГЕРБ, една четвърт от всички над 1 млн. заразени в света са в САЩ

3 апр 2020, 784 прочитания

Президентът призова за ефективни мерки за връщане към нормален живот Президентът призова за ефективни мерки за връщане към нормален живот

Настоящата криза е повод да преосмислим приоритетите и ценностите си като общество, каза Румен Радев

3 апр 2020, 1393 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Брюксел дал, Брюксел взел

ЕК иска да ограничи биогоривата от хранителни култури, а това би засегнало бизнес за над 1 млрд. лв в България

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10