"Един от най-важните уроци, които научихме, е, че може да казваш "не" на инвестиции и проекти, от които нямаш нужда или които не искаш, но само когато имаш стратегия. Иначе приемаш всичко без дискусия", разказва главният координатор на стратегическия план за развитие на Барселона "2025" Ориол Естела. През седмицата той беше в София, за да разкаже за научените уроци на Барселона 30 години след първата подобна стратегия. София в момента изработва свой собствен документ - под името "Визия за София", която трябва да е готова през есента на 2018 г., почти 30 години след като в града има демократично управление (виж повече в допълнителния текст). Каталунската столица, оказва се, може да бъде добър модел - както за препятствията, които София може да очаква, така и за възможните решения.

Барселона 101

Първите стъпки в планирането на Барселона през 70-те и 80-те години на миналия век имат конкретни задачи - да се справят с наследството на диктатурата на Франсиско Франко и да разведат столицата на Каталуня с индустриалното й наследство. До този момент градът няма независимо местно управление. Няма и много мисъл за удобството на хората. От 1974 г., когато е направен първият модерен устройствен план, общината си поставя цели в пет поредни стратегии - да стане международен град, град на знанието, добре свързан със света метрополис и град, който привлича иновативни таланти. Всяка от тези цели е постигната, за да стане Барселона това, което е днес. Но според Естела в този процес има трудно научени уроци.

"Една от грешките, които правехме често, беше да гледаме какво еврофинансиране е налично и така да избираме какво проекти да правим, без да се запитаме има ли нужда от тях или не", разказва Естела. Пример са летищата и бързите влакове. Всяка провинция иска да има свое летище, но сега те пустеят. "Имаме повече километри високоскоростни жп линии от всяка друга държава на света, но само някои се използват, докато другите вече пустеят", разказва испанецът. Урокът е, че проектите трябва да обслужват стратегията, а не обратното. "Научихме се да казваме "не", твърди Естела.

Тази задача се повтаря и с частните инвестиции. По време на кризата се появява американски инвеститор, който иска да строи европейско копие на Лас Вегас именно в Барселона. "Трябваше да се справяме с огромен натиск. Той искаше да купи земя и да промени законите, за да се разреши нещо с огромни размери, които дотогава не бяха позволени", разказва Ориол Естела. "Безработицата тогава беше голяма и беше трудно да откажем, но това беше проект, който не отговаряше на духа на Барселона", казва той. В крайна сметка местната управа се противопоставя на инвестицията. Появяват се и местни компании, които виждат възможност да направят подобен парк, но с по-малък мащаб, с местни пари и по-далеч от града, което дава допълнителен лост на общината. Оригинално замисленият като "Евро Вегас" парцел пък остава земеделски парк, който днес произвежда храна за 400 хиляди души.

Сега Барселона е под натиск отново да разширява летището си. "Градът е изключително успешен в привличането на хора и според някои ни трябва още по-голямо летище. Това е погрешен начин на мислене", дава друг пример Естела. "Трябва да помислим как да използваме оптимално това, което имаме. А ние не сме свикнали да мислим по този начин. Свикнали сме да растем постоянно, а не да оптимизираме", казва той. Това според него е и един от най-големите уроци от кризата за град, който е пораснал твърде много за твърде кратко време.

Инструменти за успех

"Всички те учат как да преодоляваш проблемите, но никой не ти казва как да се справяш с прекаления успех", казва настоящият координатор на стратегическото развитие на Барселона. Свръхпопулярността на града значи огромно количество туристи, но и много нови жители. С това идват проблемите с жилищата, трудният контрол върху развитието на града и недоволството на местните хора и съседните общини. "Жилищната политика е огромна трудност. Местната власт почти не може да прави такава политика, защото няма законодателни инструменти - ние можем само да инвестираме пари в парцели или сгради", обяснява Естела. Но напрежението расте. Пазарът на жилища под наем е малък, цените се вдигат, а място почти няма. Все още се търси решение, което да удовлетворява всички. Междувременно марката "Барселона" продава все по-добре, макар общината вече да не може да контролира този процес. Засегнати са и общините в съседство, които се притесняват, че столичният град ще ги погълне. Това са част от причините в района да има привиден отпор срещу туристите, смята Естела.

Една от причините Барселона да е толкова успешна според Естела е именно стратегическото планиране. "Това казват и анализаторите - Барселона е един от малкото успешни градове - домакини на олимпийски игри, именно защото още отпреди това имахме план и събитието просто ни помогна в осъществяването му", разказва той. "Събитията трябва да катализират промяна по начини, които си планирал предварително, а не да са самоцелни. Трябва да откриеш кое какво би донесло на града, а не просто да си слагаш етикети "зелен град", "столица на културата", "домакин на Г-20" или нещо друго", смята испанецът.

След петте цели за трийсет години сега Барселона гледа напред към шеста, но с променени методи. "Искаме да сме устойчиви, да сме централна точка за Средиземноморието, да сме лидер в индустрията на знанието, да подпомагаме икономиката и традиционните сектори, да привливличаме иновативен талант, но и да сме интересен и социално балансиран град." Тези задача е трудна. Особено на място, което е разкъсвано между местни и национални ценности. "Трябва да осъзнаем прехода от консенсус към управление на конфликти", смята Естела. "В общинския съвет преди кризата имахме пет партии, сега са девет", обяснява той. "Аз наричам това "добрите лоши времена на стратегическото планиране". Когато няма мнозинство, трябва да говориш, да обсъждаш, да търсиш съгласие. Въпросът е само дали се поставят истински важните въпроси", завършва той.