С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 3 ное 2017, 16:00, 18138 прочитания

Битката за Добруджа

Плановете на "Русгеоком БГ" за добив на газ край Добрич срещат сериозен отпор в района. Страховете се подклаждат от зърнопроизводителите, които твърдят, че проектът е за шистов газ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Заради бурната реакция общинският съвет реши да направи референдум "за" или "против" добива.
Един милиард кубични метра газ. Толкова е ясно засега, че могат да се добият от находище "Спасово" край Добрич. Запасите изглеждат незначителни на фона на консумацията на синьо гориво в България, която е три пъти повече, и то за година. Но не толкова незначителни изглеждат парите, които биха дошли в община Генерал Тошево, където е разположено находището. През следващите 15 години концесионните плащания към държавата биха били 125 млн. лв., а от тях 50% ще отидат в Генерал Тошево. Това са 4 млн. лв. на година за община с бюджет от общо 13 млн.

И въпреки това проектът на "Русгеоком БГ", чийто индиректен собственик са собственикът на "Овергаз инк" Сашо Дончев и семейството му, се оказа обект на масирана съпротива. В основата й са притесненията, че той може да се отрази негативно на околната среда въпреки положителното становище на регионалната екоинспекция за доклада по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Страховете допълнително се подклаждат и от съмненията, че ще се добива шистов газ, въпреки че това е забранено в България.


Плановете за добив в района не са нови - разрешение за проучване там е издадено още през 2003 г. Оттогава вървят и различни изследвания, включително и сондажи. Поводът за вълненията сега са обществените обсъждания на доклада, които бяха проведени през последните седмици в няколко населени места в община Генерал Тошево, където е разположено находището. Именно обсъжданията станаха арената, на която се изля недоволството срещу добива - провокирано от зърнопроизводителите в района и увлякло местните хора.

Проект с история

Началото на проекта е сложено през 2003 г., когато руската компания "Башкиргеология" получава разрешение за проучване. Четири години по-късно проектът е продаден на "Русгеоком", която успява да докаже запаси на газ и да регистрира геоложко откритие. Така се стига до подаването на инвестиционно предложение за разработване и усвояване на находище "Спасово", което включва четири участъка - "Рогозина", "Чернооково", "Калина" и "Рогозина-изток".



Проектът е разчетен за 35 години, колкото е срокът на един концесионен договор, но добивът ще се извършва поетапно. Компанията планира да започне от участък "Рогозина", който е най-проучен. В него са доказани извлекаеми запаси на газ от 1.097 млрд. куб.м, но потенциал има за 2.5 пъти повече. Експлоатацията на "Рогозина" ще продължи 15 години, като успоредно с това ще върви допроучването на останалите участъци, на които поетапно също ще започне добив (ако очакванията се оправдаят). Инвестицията за първите 15 години се оценява на 139 млн. лв.

Не на добива

Дни преди да започнат обществените обсъждания на проекта, от Националната асоциация на зърнопроизводителите излязоха с декларация, с която се обявиха против "проучването и добиването на газ в Добруджа". Според тях компанията предвижда сондажи за добив на шистов газ, "което представлява реална заплаха за околната среда, общественото здраве и земеделието в Добруджанския регион". От асоциацията са категорични, че проектът ще повлияе негативно както на земеделието, така и на животновъдството и пчеларството.

"Всяка дейност има въздействие върху биоразнообразието", коментира доц. Росен Цонев, който е участвал в изготвянето на доклада по ОВОС. "Въздействието на този проект обаче е много по-малко от това, което оказва интензивното земеделие в района, където се използват вредни пестициди, включително за пчелите", добави той.

Местните хора обаче не мислят така. С протести и възгласи "Безродници" те дадоха ултиматум на фирмата да оттегли предложението си, защото според тях то ще навреди на основната дейност в Добруджа - земеделието. Финалният щрих по темата беше сложен от кмета Валентин Димитров, който поиска да се организира референдум. Предложението беше одобрено от общинските съветници в сряда вечерта, а самото допитване се очаква да бъде на 17 декември.

В продължение на два дни "Капитал" неуспешно опитваше да се свърже с Валентин Димитров. Коментар по инвестиционното предложение отказа и заместникът му Деян Димитров. Той единствено посочи, че още през август общинската администрация е публикувала на сайта си декларация, с която е заявила, че "ще подкрепи хората".

Шистов или не

Вълненията около проекта идват най-вече от твърденията, че "Русгеоком" ще добива шистов газ. Недоволството от такъв добив в Добруджа съществува още от времето на американската компания Chevron, която имаше разрешение да търси и проучва за шистов газ в Североизточна България. След масови протести през 2012 г. парламентът наложи мораториум върху т.нар. фракинг - технологията на хидравлично напукване, чрез което се проучва и добива газ от шисти, а малко по-късно Chevron напусна страната.

Всеки опит оттогава насам да се започне нов газов проект в района предизвиква едни и същи реакции и твърдения, че ще се използва неконвенционална технология. Подобен случай имаше и преди три години, когато канадската Park Place Energy получи разрешение за търсене на нефт и газ в блок "Вранино". Тогава от асоциацията отново се обявиха против проучвателните сондажи, а проектът все още не може да стартира заради серия от съдебни обжалвания. Терминът "шистов газ" обаче, подобно на "цианиди" при проектите за златодобив, се превърна в опорна точка на противниците на добива въобще.

От "Русгеоком" са категорични, че не може да става и дума за добив на шистов газ в находището. "Газът е разположен в класически пясъчници, това няма нищо общо с шисти", каза изпълнителният директор Христо Станев. Самият Станев казва, че е твърдо против фракинга, докато в България не се изгради експертиза.

Сблъсък на експерти

Има обаче експерти, които изказват съмнения дали интересът на "Русгеоком" е насочен само към конвенционален газ. Основание за това дава декларираната площ на находището от близо 254 кв.км. Според Христо Казанджиев, бивш директор на "Природни ресурси и концесии" в тогавашното Министерство на икономиката и енергетиката, който сега е член на управителния съвет на Българския енергиен и минен форум, тази площ е "абсурдно голяма". "Това не кореспондира с твърдението на авторите на предложението, че се касае за конвенционален тип находище, а по-скоро за неконвенцонален тип", посочва Казанджиев.

От "Русгеоком" уточниха за "Капитал", че шистови скали в района на находище "Спасово" има в интервала 4000-5000 м, което е установено при дълбокия сондаж, който компанията е направила на 5600 м като част от проучванията. "Шистовите скали не представляват интерес за компанията и не са обект на настоящото искане за концесия. Посочено е изрично, че се иска концесия за търговско откритие и последващ добив само и единствено за интервал 2000-2700 м, където има само пясъчници с газ от традиционен конвенционален вид – такъв, какъвто има във всички съществуващи находища в България", казаха от "Русгеоком".

Освен храната - водата

Другият ключов аргумент срещу добива в Добруджа е, че подобни проекти ще замърсят т.нар. малм-валанж - водоносния хоризонт, от който се снабдява цялата североизточна част на България. Той на практика е разположен доста по-високо от газоносните скали (виж графиката). Нещо повече - в този район има над 1000 сондажа, първите от които са направени още през 60-те години на миналия век, и всички те преминават през малм-валанжа. "Именно защото е преминавано през него много пъти, той е толкова добре описан", казва Станев.

Той обясни, че при прекарването на самата сонда тя се "обсажда" с метални колони, които се циментират. При пробиването на всяка отсечка се правят измервания с високочувствителни уреди, за да се провери качеството. Процесът се следи на монитори по над 50 параметъра - веднъж от главния сондьор, веднъж от супервайзера на обекта, а информацията се подава ежедневно в Министерството на енергетиката. "Всичко е подкрепено с измервания, не с твърдения. То се документира и е част от паспорта на сондажа", обяснява Станев.

От "Русгеоком" не могат да си обяснят яростната реакция срещу проекта. "Не съм предполагал, че може да има такъв негативизъм, при това абсолютно немотивиран", казва Станев. Досега компанията е провеждала три сеизмични изследвания, като е разполагала датчици върху големи площи - по 300-400 кв.км, и само един собственик е отказал да предостави земята си за изследванията. "Не сме имали възражения или претенции от никого", обясни той. Странното според него е, че атаките са започнали в момента, в който компанията е открила и доказала възможни за добив запаси на газ. "Намерихме го и изведнъж станахме лоши, нежелани", казва Станев. Това събужда у него подозрения, че е възможно зад протестите да стоят и други интереси.

Това към момента не може да бъде доказано. Но и без доказателство е ясно, че има проблем с големите проекти за природни ресурси - хората не вярват нито на инвеститорите, нито на контролните институции. А това вече не се оправя с референдум.

По темата работи и Спас Спасов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Хотелите започват да се свързват онлайн с НАП, МВР и общините Хотелите започват да се свързват онлайн с НАП, МВР и общините

До 1 октомври бизнесът има гратисен период, в който няма да бъдат налагани глоби

19 фев 2019, 2972 прочитания

Вечерни новини: Горанов отлага най-проблемната част за касовите апарати, ГЕРБ ремонтира ремонта на Изборния кодекс Вечерни новини: Горанов отлага най-проблемната част за касовите апарати, ГЕРБ ремонтира ремонта на Изборния кодекс

И още: Тереза Мей отново отива в Брюксел в опит да предоговори Brexit; Почина легендарният Карл Лагерфелд

19 фев 2019, 1659 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Още един съд констатира "практика за отстраняване на неудобни магистрати"

Варненският съдия Светлозар Георгиев оправдан и на втора инстанция

КЗК в страната на петролните складове

Антимонополната комисия изследва детайлно базите за горива. Целите може да са две - най-накрая качествен анализ на пазара или предизборна проверка срещу "Лукойл" за злоупотреба с монопол

Къде са ви енергийните спестявания

Крайните потребители може да получат допълнителни такси в сметките си за ток заради целите за енергийна ефективност

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Чуждите инвестиции скочиха временно заради банкова сделка, Карина Караиванова напуска КФН

Емисия

DAILY @7AM // 20.02.2019 Прочетете