Брюксел дал, Брюксел взел
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Брюксел дал, Брюксел взел

Брюксел дал, Брюксел взел

ЕК иска да ограничи биогоривата от хранителни култури, а това би засегнало бизнес за над 1 млрд. лв в България

Деница Ватева
20233 прочитания

© Анелия Николова


Темата накратко:

- ЕК иска да насърчи биогорива, които не се произвеждат от хранителни култури.

- Тази промяна ще засегне сериозно бизнес за над 1 млрд. лв. в страната.

- България влиза в коалиция с централноевропейски държави срещу готвените промени.
Автор: Капитал

Субсидиите и държавната помощ са опасно нещо. Те изкривяват пазара и създават очаквания там, където чистата бизнес логика не би намерила такива. Колко точно опасни са част от българския бизнес ще разбере догодина. Сред целите, които Европейската комисия поставя за намалението на вредните емисии в транспорта, има една идея, която ще доведе до намаляване или премахване на стимулите за биогорива, произвеждани от хранителни или фуражни култури. Такава промяна, в случай че бъде приета, ще засегне силно България, която е един от големите производители в Европа на рапица - основна суровина за такъв тип горива. България е и сред държавите, които произвеждат биодизел и биоетанол от подобни култури, макар данните да показват, че съвсем не ползва пълния си капацитет. Ако се смятат произведените горива и изнесената рапица, стойността на този пазар е над един милиард лева.

Как политиката създаде пазара

Още от 90-те години ЕС започна курс към намаляване на вредните емисии газове, като през 2003 г. бе приета директива, насърчаваща ползването на биогорива в транспорта. В следващите години това доведе до приемане на задължителни изисквания за минимална биосъставка в конвенционалните горива, както и различни финансови стимули за това производство. Това отвори нова пазарна ниша - днес ЕС е най-големият производител на биодизел в света, сред лидерите при биоетанола, а огромна част от фермерите са заети с производството на суровини за този сектор. В България това се видя с появата на огромните жълти полета от рапица.

В момента обаче на европейско ниво се разглеждат законодателни предложения, според които производството на биогорива от т.нар. първо поколение, които ползват хранителни и фуражни суровини (рапица, слънчоглед, захарно цвекло и др.), трябва да бъдат заместени от биогорива от т.нар. второ поколение - такива, които се произвеждат от земеделски и горски отпадъци и остатъци като талаш, слама и др. Идеята е тази промяна да стане до 2030 г., включително чрез премахване на стимулите за горива от първо поколение.

В основата на предложението на ЕК, което през октомври бе гласувано и на заседание на комисията по околна среда към европарламента, са проучвания от последните години, които оспорват ефектите от този тип горива. От една страна, се смята, че ползването на хранителни и фуражни култури води до конфликт с хранителната индустрия и животновъдството. От друга страна, аргументите са, че това влияе пряко и на земеползването по два начина: отделят се земеделски земи, които иначе са подходящи за производство на храни, или пък се "усвояват" нови парцели за интензивно земеделие, които са били горски и друг тип площи, а това има негативни последици върху биоразнообразието. Някои изследвания дори оспорват екологичния ефект на биогоривата от първо поколение. Така например неправителствената организация Oxfam international сочи, че "производството на биогорива на основата на храни отделя средно 50% повече парникови газове в сравнение с изкопаемите горива", тоест ефектът от тях на практика е обратен.

Да унищожиш бизнес за над милиард

България влезе на скорост в този пазар. След приемането в ЕС през 2007 г. зърнопроизводството, насърчавано от повишението на цените и даваните в началото допълнителни субсидии за енергийни култури, започна да залага все повече на производството на рапица. Тя днес е четвъртата най-произвеждана земеделска суровина в страната след пшеница, слънчоглед и царевица според данните в последния аграрен доклад на земеделското министерство. Износът на рапица за миналата година е 219 млн. евро според данните на ведомството, посочени в доклад за търговията в сектора. Земеделските производители продават за производство на биогорива още слънчоглед и царевица, сочат данните на производители, до които "Капитал" се допита. Паралелно с това в страната започнаха да се създават и предприятия за производство на биогорива, като според Европейския борд за биодизел България влиза в 20-те най-големи производители на този продукт в Европа с производство от 39 хил. тона за миналата година и нереализиран капацитет за още над 330 хил. тона (виж графиката).

"Ако отпаднат стимулите за производство на биогорива от първо поколение, този бизнес на практика ще бъде унищожен", смята Димитър Минчев, управител на "Астра биоплант". Фирмата твърди, че тя е единственият производител на биодизел в страната, и има приходи от 662 млн. лв. от това и рапично масло за миналата година. По думите на Минчев няма добра политика, която да води до разрушаване на нещо работещо и изграждане на ново, вместо да се работи за надграждане. Той смята, че производството на горива от първо поколение е важно за България като земеделска държава - в момента между 8 и 10% от продукцията в зърнопроизводството отива за този тип горива. При рапицата цялата реколта се използва за това, а при слънчогледа около ¼ от количествата.

По данни на председателя на асоциацията на зърнопроизводителите Светослав Русалов през последните години в страната площите, засети с рапица, се движат между 1.5 и 2 млн. дка и "не е добра перспектива" това, което се случва по линия на преговорите за биогоривата. Според Русалов, в случай че се спре насърчаването на производството на биодизел от рапица и цената й започне да пада, зърнопроизводителите ще бъдат изправени пред ситуация да търсят други алтернативи. Въпросните алтернативи според някои зърнопроизводители обаче съвсем не са толкова лесни - освен че трябва да се намерят икономически изгодни култури, те трябва да са и технологично приложими, включително и по линия на правилния сеитбооборот, както и покриването на различни европейски изисквания за ротация на отглежданите на едни и същи площи култури.

От земеделското министерство изчисляват, че в България са необходими около 200 хил. ха (2 млн. дка) земеделска земя, за да се произведат количества биогорива, нужни за потреблението вътре в страната до 2020 г. От ведомството твърдят, че на фона на общите земеделски земи (над 38 млн. дка) на практика България може да обезпечи такова производство "без хранително-вкусовата промишленост да бъде засегната неблагоприятно". През септември зам.-министърът във ведомството Цветан Димитров подписа обща декларация със земеделските министри на Румъния и държавите от Вишеградската четворка, с която се призовава ЕК да преразгледа идеите си за премахване на подкрепата. От ведомството твърдят, че понастоящем в България няма производство, предлагане и потребление на биогорива от ново поколение. За осигуряването на такива на "рентабилни цени" са необходими "значителни инвестиции за въвеждане на производствените мощности и технологично време за пазарното им навлизане".

"Същевременно в страната съществуват инсталации за производство на конвенционални биогорива (първо поколение), отговарящи на критериите за устойчивост, които се реализират както на българския, така и на европейския пазар, и ограничаването на потреблението на този вид горива ще окаже негативно въздействие върху вече направените инвестиции по модел, насърчаван в досегашната директива", казват още от ведомството в отговор на изпратени въпроси за аргументите, с които България се е включила в общата декларация. С други думи, лошо е да сменяш модела на субсидии така внезапно, след като вече си създал пазар.

От земеделското министерство допълват още, че тази промишленост има предимства за цялото селско стопанство, тъй като означава сигурен пазар на суровини, произведени от фермерите, "без да представляват заплаха за продоволствената сигурност", което е и основният аргумент на противниците на този тип горива.

Проблемът не е само български

През последните години в Европа са направени огромни инвестиции в инсталации за биогорива от първо поколение, като днес ЕС е най-големият производител на биодизел в света и сред лидерите при производството на биоетанол. Пред "Капитал" генералният секретар на Европейската асоциация за биоетанол еРURE Емануел Десплечин каза, че в момента производството на биоетанол от т.нар. второ поколение, което евентуално ще се насърчава, е "не повече от 5% от европейската продукция от биоетанол".

По думите му съветът на ЕС разбира по-добре необходимостта от всички устойчиви горива- и от първо, и от второ поколение за постигането на целите на ЕС в областта на декарбонизацията на транспорта. "Последният проект на предложение поставя по-високи цели за възобновяемите източници в транспорта и подчертава факта, че инвестиционната сигурност за направените инвестиции в горивата от първо поколение е задължително условие за бъдещи инвестиции в горива от второ поколение", казва още той.

Дали България и партньорите от Централна и Източна Европа ще успеят да надделеят в преговорите за бъдещето на биогоривата предстои да се разбере. По план през януари Европейският парламент трябва да разглежда на пленарно заседание директивата за възобновяемите източници, а до края на 2018 г. да бъде постигната и политическа сделка за нея в триалога между ЕК, европарламента и Съвета на ЕС. Различните сценарии за това дали ще се стигне до ограничения и какви ще предопределят и трансформацията на земеделския сектор, за който може да се затвори една врата, но същевременно да се отворят други.

Вредните емисии в ЕС трябва да намалеят с 20% до 2020 г. и с между 30 и 40% до 2030 г. Те ще поставят различни правила и цели за сфери като енергетика, селско стопанство, транспорт, строителство. В момента се подготвят промени в различни директиви и регламенти, включително и тази за енергията от възобновяемите източници, които трябва да определят общата европейска политика на ЕС след 2020 г.

Затова тази история е много показателна. Тя е добро припомняне на толкова зависима от субсидиите икономика като българската колко неустойчива е бизнес среда, в основата на която стоят политически решения и цели, а не пазарът.

По темата работи и Илин Станев

Темата накратко:

- ЕК иска да насърчи биогорива, които не се произвеждат от хранителни култури.

- Тази промяна ще засегне сериозно бизнес за над 1 млрд. лв. в страната.

- България влиза в коалиция с централноевропейски държави срещу готвените промени.
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    venziko avatar :-|
    venziko

    Субсидиите и държавната помощ изкривяват всичко и се стига до абсурд. трябват нови форми на помощ https://www.youtube.com/watch?v=Xn7oSPFFv0Y

  • 2
    dabeda avatar :-P
    Da be.. da..


    Субсидиите и държавната помощ в ЕУ помагат на дедо ти селото му да не е пустиня, а ние да ядем некви храни - а не ГМОта от Америките,,
    И как си го представяте . може би.. ЕС да дава субсидии на Аржентина - за да ни доставят говеждо, понеже ние не сме им конкуренти по цени,,, Ирландците - да мрат..
    Начи мноо хубаво ако сичката земя в БГ стане фотоволтаици - а израелската пустиня - орна земя.. Как така евреите не слагат фв да праят пари от Израел, ами се маят как да обърнат пустинята?.. като дойдат китайците и арабите - ток ли че е първа нужда?

  • 3
    nikolayv avatar :-|
    Nikolay


    До коментар [#2] от "
    Da be.. da..
    ":

    Точно земеделската политика на ЕС допринесе за обезлюдяване на селата, но за да вникне човек трябва да познава историята й. Няма политика, която да "насели", "засели", "развие" устойчиво, ако хората нямат естествени стимули да го правят (търсят по-добро качество на живот в селските райони, имат нужда от "чиста" храна от фермата и пр.)

  • 4
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    А как се отразява печатането на пари на икономиката?

    Едно време 20% държали 80% от богатството. Сега благодарение на всичко това печатане + помощите дето отиват при богатите имаме 10% държат 90% от богатството. Просто много лесно се купува богатство с напечатани пари.

  • 5
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Всъщност това е най-големият проблем на капитализма - че при него разпределението е 20% държат 80% от богатството. А при демокрацията - разпределението заради помощите и печатането на пари вече е 10% държат 90%.. При социализма разпределението беше общо взето без големи изкривявания, затова и нямаше лъскави фасади и скъпи коли.

  • 6
    tvr18355030 avatar :-|
    tvr18355030

    "Био" нафтата си беше поредната неадекватна идея на Брюксел, пробутана след лобиране от швабите. Но нали трябва да си оправдават инвестициите в скапаните им дизелови двигатели на гърба на целия ЕС....

  • 7
    tvr18355030 avatar :-|
    tvr18355030

    "При социализма разпределението беше общо взето без големи изкривявания, затова и нямаше лъскави фасади и скъпи коли."

    - Хахахаха! Продължавай да си вярваш. При соца "богаташите" не се виждат защото не 20% а 0.1% държат 99% от благата и съответно тия 0.1% се крият лесно...

  • 8
    rearviewmirror avatar :-|
    Christian Kolev

    До коментар [#3] от "Nikolay":

    Да бе, да, не ЕС ви е виновен за обезлюдяването на селата, а колективизацията на комунистите, която скъса изконната връзка на българите със земята.

  • 9
    dimdim avatar :-?
    Дим Дим

    Тук говорим дали тези биогорива са полезни за чистия въздух и за производството на храни но кой може да каже дали въобще са полезни за автомобилите?

    Каква е гаранцията, че за един средностатистически опел произведен с идеята да работи с обикновен дизел е подходящо да му се слага биодизел от рапица след като ни задължават да има такъв? Да не се окаже че тази авантюра с биогоривата един път я плащаме с данъци, втори път я плащаме със скъпи храни, трети път я плащаме с изпочупени двигатели и така нататък

  • 10
    nikolayv avatar :-|
    Nikolay

    До коментар [#8] от "Christian Kolev":

    На ниво ЕС % живущи в селски райони е доста по-нисък отколкото в България. Там не е имало колективизация и експроприация. Нека не смесваме нещата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK