Сред стоките, които намират пазар в Канада, влизат различни видове храни (сирене, консервирани череши, слънчогледово семе и зеленчукови семена, вафли, зеленчуци и фуражи), фармацевтични продукти, които са на стойност над 7 млн. евро годишно, облекла, изделия от стъкло и мед, машини, оптични изделия и медицинско оборудване. "Повечето от тези стоки срещат тарифни ограничения, често около 10%, и те ще спечелят директно от отпадането на митата", посочи Ганев. По думите му в експорта към Канада участват най-малко 286 компании, а 4/5 от тях са малки и средни предприятия.

Според Ганев със сигурност възможност за увеличаване на износа имат производителите на храни. "Там имаме традиции, сила и развити взаимоотношения и отпадането на тарифите няма как да не ги подпомогне", посочи той. Потенциал има и в сфери като облеклата и машините, макар че при тях трябва да се има предвид географската отдалеченост. Това, което за момента не е ясно, е каква част от износа на страната за Канада се отчита като европейски. "Това са стоки, които влизат във вериги на предлагането, например автомобилни компоненти, които произвеждаме за страни като Германия и които стават част от крайна стока за Канада", уточни Ганев. По думите му там вероятно също има големи резерви.

СЕТА отваря вратите пред европейските компании, включително българските, да участват в обществени поръчки в Канада, посочи Брадуин Ниблок, търговски аташе към посолството на Канада за Румъния, България и Молдова. По думите му възможности има не само в инфраструктурата, но и в други сфери. Друг плюс е премахването на визите за българите от 1 декември 2017 г., което значително ще улесни пътуванията. "Служителите ще могат да работят в различни локации на компанията. Това ще подобри достъпа на бизнес професионалисти и по-лесно ще се прави бизнес", посочи Ниблок.

Спорният арбитраж

Спорният момент от споразумението, който не влезе в сила с останалата част от СЕТА, засяга системата за закрила на инвеститорите и представената нова схема за разрешаване на инвестиционни спорове. Противниците на идеята твърдят, че тя ще позволи на големите корпорации да заобиколят националните законодателства и да осъдят дадена европейска държава.

"Последното нещо, което би направила една компания, е да съди държавата, в която развива дейност. За да се реши на такава стъпка, компанията трябва да е притисната до стената", коментира Алекс Нестор, вицепрезидент на Канадско-българската бизнес мрежа.

Юристи са на мнение, че съществуващата в момента система за разрешаване на спорове от арбитражен съд има редица пороци и трябва да бъде реформирана. "Такава реформа е предвидена в СЕТА, тъй като в момента се стига до противоречиви решения по идентични казуси, липса на прозрачност и липса на възможност за обжалване", посочи Цветелина Димитрова от адвокатската кантора "Георгиев, Тодоров и ко.".