Бойко Борисов пак е на военна нога
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бойко Борисов пак е на военна нога

Снимка Министерски съвет

Бойко Борисов пак е на военна нога

Дори темата за предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС не може да отклони премиера да задава любимия си напоследък въпрос - срещу кого се кани да воюва Европа

23301 прочитания

Снимка Министерски съвет


"Да ни дадат откъде ще дойдат заплахите... Искам да знам срещу кого, как и защо, и как Европа като цяло ще отговори на тези предизвикателства, как южният фланг на НАТО ще се пази." Въпросът беше зададен от премиера Бойко Борисов по време на съвместната му пресконференция с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, която иначе беше посветена на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС. Така се получи, че Борисов отдели повече време да говори за артилерия и танкове вместо за кохезия и евро.

Въпреки деликатния опит на Юнкер да отбие въпроса (и видимото му примижаване, слушайки българския премиер) Борисов за пореден път обвини европейската дипломация в неуспех да прекрати войните в Близкия изток и зададе въпроси къде трябва да се разполагат военните ресурси на европейските държави (което по принцип е работа на НАТО).

Военната тематика отново се оказва акцентът в изказването на Борисов, след като само преди три седмици, по време на Европейския съвет в Брюксел, той за пореден път натърти, че ще пита колегите си за какво Европа иска да инвестира повече в отбрана и кой е врагът. Борисов е повдигал темата за милитаризацията дори в далечния Иран, като поводът тогава бяха слуховете за хипотетично създаване на постоянна натовска ескадра в Черно море.

Формалният повод за днешната му поредна тирада вероятно са течащите в момента разговори между страните членки за създаване на постоянен механизъм за сътрудничество в областта на отбраната (PESCO), споменат и от Борисов. Всъщност засега тази инициатива си поставя доста скромни амбиции да увеличи сътрудничество между страните. Има вероятност премиерът просто да надценява значението му. Друго обяснение, разбира се, е опитът да отбие натиска от военните в България, както и от НАТО, за повече инвестиции в отбраната, с аргумента, че публично не получава отговор "кой е врагът".

И Шенген, и евро...

Председателят на ЕК Юнкер беше във видимо добро настроение след съвместното заседание на комисарите с българското правителство в Брюксел. Това е стандартна среща преди всяко председателство, на която се обсъждат неговите приоритети – какво Европейската комисия смята да предложи като ново законодателство и какво България смята да приоритизира от вече внесените законодателни актове.

Юнкер за пореден път повтори, че водената от него комисия ще направи всичко възможно, за да падне наблюдението в областта на правосъдието и вътрешните работи. Това е основната пречка страната да бъде приета и в шенгенското пространство за свободно движение. За разлика от друг път обаче сега председателят на ЕК директно каза, че докладът по наблюдението, който ще бъде публикуван съвсем скоро, "ще бъде много позитивен". Това би дало основание на страните членки да гласуват за падането на наблюдението, въпреки че това едва ли ще стане преди края на следващата година. Само преди седмица, по време на посещението си в София, комисарят по правосъдието Вера Йоурова специално използва случая да разкритикува българската прокуратура за нейната неефикасност, очевидно за да разсее съмненията, че наблюдението може да падне автоматично.

"България е готова за еврото и ако кандидатства, аз ще я подкрепя", каза Юнкер. Той подчерта, че фискалната политика на кабинета - поддържането на нисък дефицит и дълг, са за пример на много страни - членки в еврозоната. Решенията за еврозоната обаче се взимат от Европейската централна банка (ЕЦБ). За сметка на това Юнкер предложи в средата на септември да бъде създаден специален инструмент за присъединяване към еврото с "техническа и дори финансова помощ". Сега обаче той не обясни как точно би изглеждал споменатият от него инструмент, от който България би се възползвала. Очаква се ЕК да публикува официално идеите си на 6 декември.

Борисов обясни, че до края на годината се надява "да сме разгледали темата за чакалнята на еврозоната". От думите му не стана ясно обаче дали има предвид разговор в рамките на българското правителство или Европейската централна банка. На 6 декември България, както и другите страни, които все още не са приели еврото, са поканени да участват в заседанието на лидерите на страните от еврозоната.

Борисов използва и евроспийк

В очевидно внимателно подготвено изказване премиерът подчерта: "Индиректно релокацията на бежанците е свързана с кохезионните фондове - не може да сме солидарни от време на време."

Това е важна тема за ЕК, след като Полша и Унгария открито отказаха да приемат бежанци, въпреки че има решение на страните членки за тяхното преразпределение, за да бъдат облекчени Италия и Гърция. Затова Европейската комисия се опитва да прокара схема, според която да може да ограничава парите по еврофондовете за тези страни.

България има интерес механизмът за преразпределение да работи, тъй като също може да се окаже на пътя на сериозна мирационна вълна. С изказването на Борисов в подкрепа на ЕК той естествено ще получи много ръкопляскания от европейската бюрокрация, тъй като България открито се присъединява в лагера на страните, който изолират Будапеща и Варшава. Това би затвърдило проевропейския имидж на Борисов, заради който на воденото от него правителство са простени много други неща (като напълно неефективната борба с корупцията по високите етажи на властта). Друга причина за категоричното изказване, разбира се, би било желанието да разсее притесненията в Брюксел, че националистите в правителството му могат да го подтикнат да поеме по пътя на Унгария и Полша.

По време на срещата са били обсъдени и евентуални инфраструктурни проекти, които ЕК може да подкрепи (Юнкер специално подчерта Коридор №8, т.е. връзката между Черно море и Адриатическо море), общият енергиен пазар и прогресът на страните от Западните Балкани по пътя към членство в ЕС. По повод на Балканите Борисов коментира, че с Brexit се открива "рядък шанс целият Балкански полуостров да замести Великобритания в ЕС, защото имаме прекрасна природа, море и т.н." - изказване, с което вероятно малцина в Западна Европа биха се съгласили.

Източник: Reuters
Източник: Reuters

"Да ни дадат откъде ще дойдат заплахите... Искам да знам срещу кого, как и защо, и как Европа като цяло ще отговори на тези предизвикателства, как южният фланг на НАТО ще се пази." Въпросът беше зададен от премиера Бойко Борисов по време на съвместната му пресконференция с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, която иначе беше посветена на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС. Така се получи, че Борисов отдели повече време да говори за артилерия и танкове вместо за кохезия и евро.

Въпреки деликатния опит на Юнкер да отбие въпроса (и видимото му примижаване, слушайки българския премиер) Борисов за пореден път обвини европейската дипломация в неуспех да прекрати войните в Близкия изток и зададе въпроси къде трябва да се разполагат военните ресурси на европейските държави (което по принцип е работа на НАТО).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK