Може ли?

Принципно няма пречка в Наказателния кодекс да се увеличат сроковете на давността, но това няма да има никакъв ефект по отношение на вече извършени деяния, защото новата давност ще действа само занапред, т.е. за престъпления, които ще бъдат извършени след влизане в сила на закона. За останалите действа материалното право, което е било в сила по време на извършването, ако е по-благоприятно. Никога не е имало спор, че давността е материално право, тя урежда условията за реализиране на наказателна отговорност, а не редът, по който става това, коментира преподавател по наказателно право. Друг юрист обяснява, че изтекла давност не може да се възстановява, още по-малко с цел да навакса бездействието на прокуратурата през изминалите дотук години. А в правовата държава всяко ограничаване на права се преценява през изискването за легитимна цел и пропорционалност,

Данаил Кирилов се впусна да защитава прокуратурата, която не била бездействала - през всичките тези години тя е разследвала приватизацията, но съдът произнасял оправдателни присъди. Това обаче е твърдение, което не почива на статистика, тъй като никой не разполага с обобщени данни за разследванията и делата за престъпления в приватизацията, такива данни няма и как да се съберат. Даже и към момента не е ясно какъв е обхватът на така обявените "престъпления, свързани с приватизацията", според Кирилов ставало дума за много и различни деяния – стопански престъпления, неизгодни сделки, документни престъпления и др.

Какви 30 милиарда?

Но още по-неясно е как Борисов е стигнал до извода, че от приватизацията са откраднати 30 млрд. лева. По каква методика и за какъв период е направена тази сметка, след като приватизацията продължава и досега, при какви цени и на каква база? Нито един икономист не е излязъл с подобна статистика и това е обяснимо. Самата идея, че някой може да определи общата цена на "откраднатото от приватизацията", е див популизъм.

Става въпрос за приватизационни сделки в продължителен период от време, при много динамична инфлация, която прави несравними цените на активи, на сделки и условията за тях. Балансовата стойност на един актив, определена през 1994 г. например, през 1998 г. е съвсем различна, без при това да се включват пасивите – натрупаните задължения и др.

Можем да приемем, че Борисов говори за цената на активите на продадените предприятия, изчислена към неясна дата. "Действително, числото от 30 млрд. лв. съществуваше – това беше оценката на държавните активи от 1995 г. - преди хиперинфлацията на Виденов и след амортизацията на активите от мултигрупската входно-изходна икономика", коментира за "Капитал" макроикономистът Евгений Кънев. Но така или иначе тук става въпрос за активи, докато обект на приватизация в този период са дялове или акции на свръхзадлъжнели предприятия с обезценени активи, казва той.

Тази сметка на активите обаче е нещо различно от стойността на "откраднатото" (вредите/загубите) от приватизацията, т.е. разликата между реалната пазарна стойност на едно предприятие и цената, на която то е продадено. Нанесената щета може да се определи само при преценка на всяка сделка поотделно, което до момента не е правено. Единствените ясни данни са на Агенцията за приватизация - до края на миналата година държавата е продала дялове и акции от 5278 държавни предприятия – 2939 цели предприятия и 2339 обособени части. От тях е получила приход от 12.6 млрд. долара.

В този контекст Евгений Кънев обръща внимание върху подхода, с който се коментира приватизацията у нас. Винаги, когато се говори за скандална приватизация от началото на прехода, се сочи раздържавяването на две-три предприятия, сред които БГА "Балкан" и "Кремиковци". Пропуска се обаче, че те бяха включени в един списък с губещи предприятия, които трябваше да бъдат приватизирани или ликвидирани до 1 юли 1999 г. по споразумения с МВФ и Световната банка. И това беше условие за стабилизационен заем и за създаването на валутния борд, които ни спасиха от хиперинфлацията. А причината бе, че субсидиите за тези окрадени и губещи предприятия трайно разстройваха държавните финанси. Затова правителството ги продаде на нищожна цена - за да спаси останалата част от икономиката.

Логичният въпрос: Защо?

За отговор на въпроса защо се лансира една очевидно абсурдна идея има няколко предположения. Едното е, че управляващите реагират на натрупващите се скандали по начин, който умеят – с истерично отместване на темата. А скандали има - от Добрич до Хасково, за политики и за липса на политики.

Разбира се, сигурно има и такива, които провиждат достъп до нов "ресурс" след фалита на КТБ, когато от кранчето с лесните пари тече вече много по-слаба струя.

Предвидим ефект

Оттук насетне предстои един фарс, който може да тръгне по няколко сюжетни линии. Или ГЕРБ ще обяви шумно законопроект, а после ще очаква тихомълком той да се забрави, или мнозинството ще изиграе ролята докрай и ще приеме някакъв куц закон с очакване той да падне в КС. Но хипотетично трябва да се предвиди и възможност мнозинството да наложи закон, който няма да бъде атакуван и ще започне да се прилага от прокуратурата. Разбира се, избирателно, защото става въпрос за близо 5300 сделки.

Ако прокуратурата се прицели във всички приватизационни сделки, това ще има гигантски ефект върху икономиката и инвестициите. Една от причините е, че КОНПИ или бъдещият антикорупционен орган, ще може да блокира всеки бизнес със запори, т.е. да го съсипе.

Няма точен отговор на въпроса колко биха били потърпевшите. Но ако се направи сметка върху стоте най-големи компании в държавата, то точно 1/3 от тях са бивши държавни предприятия, явно приватизирани успешно и оцелели досега.

Няма никакво съмнение, че недопустимо голяма част от приватизационните сделки през годините на прехода ощетиха данъкоплатците и в "Капитал" са описани вероятно стотици случаи. Времето, в което можеше да се получи някаква справедливост за тях, обаче беше пропиляно в говорене и разработване на нови схеми тип "КТБ". Ако ГЕРБ бяха направили истинска реформа в съдебната власт веднага щом дойде на власт, голяма част от сделките след 1997 г. можеха да бъдат разследвани от обективна, честна и независима прокуратура. Сега всичко е в най-добрия случай упражнение по отвличане на вниманието, а в най-лошия - подготовка за мащабно преразпределяне на частния сектор. Досиетата на приватизацията отдавна са студени и виновни за това са поколенията политици, които се възползваха от нея.