Шперцът за еврозоната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Шперцът за еврозоната

Reuters

Шперцът за еврозоната

Европейската комисия се опитва да отвори за София вратата на евро чакалнята

21084 прочитания

Reuters

© Reuters


Да поканиш точно днес за член на еврозоната България вероятно изглежда доста екзотично. Не само че травмите от кризата на европейската валута, разразила се след 2009 г., все още не са преодолени, но и Франция и Германия – двата основни мотора зад еврото, продължават да имат доста различни възгледи за реформата му. "В момента няма никакъв апетит в еврозоната да се поканят "слаби" нови членки", смята Даниел Грос, директор на влиятелния брюкселски тинк-танк Centre for European Policy Studies. "Швеция, Чехия и Дания биха били приети по всяко време, но не и България и Румъния."

Въпреки това в сряда, след срещата си с българския премиер Бойко Борисов и неговия кабинет по повод предстоящото в първата половина на 2018 г. българско председателство на Съвета на ЕС, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза: "България е готова за еврото и ако кандидатства, аз напълно ще я подкрепя". Това е поредният сигнал в последните няколко месеца, през които ЕК не спира да дава сигнали, че и "слабите" страни имат шанс.

ЕК не е решаващият фактор за това кой да бъде поканен в ERM 2 (Механизъмът за обменни курсове, който е първата формална стъпка към еврозоната) - тя дава препоръка, но решението се взима от страните членки и Европейската централна банка (ЕЦБ). Въпреки това Комисията може да окаже съществена помощ. В средата на септември Юнкер малко изненадващо обяви, че водената от него институция ще предложи създаването на специален инструмент за подпомагане на страните в ЕС, които желаят да приемат еврото. Новият инструмент ще предложи "техническа и дори финансова помощ", каза тогава председателят на ЕК, т.е. той няма да бъде насочен към примерно Швеция или Дания, които едва ли се нуждаят от допълнително финансиране. Споменаването на възможността за "финансова" помощ естествено предизвика нервно очакване във вечно гладната за европари българска столица.

Какво ще представлява новият инструмент?

Официалното предложение ще бъде публикувано на 6 декември, но вече са ясни някои детайли. "Техническата" помощ най-вероятно ще се осъществява от Службата за подкрепа на структурни реформи (СПСР) на Европейската комисия, твърдят два източника на "Капитал" от ЕК. Екипите на СПСР имат вече много опит от Ирландия, Португалия или Гърция, след като трябваше да оказва помощ на тези страни за преодоляване на последствията от кризата в еврозоната.

Опитът, особено от Гърция, би бил доста полезен в страни като България и Румъния, които всъщност имат основно институционални пречки пред присъединяването към еврото. Например директорът на Bruegel – друг влиятелен тинк-танк в Брюксел, Гунтрам Волф смята, че заради неготовността на институциите си България би рискувала с прибързано приемане в еврозоната. "Например ако не можете да контролирате спекулативното навлизане на капитали, или пък се допусне лесно заемане на пари, както се случи в Гърция, ясно е, че България биха я очаквали кризи", обяснява Волф.

Самата СПРС е известна в Българя най-вече с одита, който извърши на българската прокуратура в края на 2016 г. и който не доведе до особен тласък за реформи в държавното обвинение. Преди това тя е оказвала и техническа помощ в областта на образованието. Изводите от доклада на СПРС са били използвани при изготвянето на стратегията за научни изследвания у нас. По неофициална информация проф. Люк Соте - ръководител на експертната група по проучването и съветник на еврокомисаря за изследвания, наука и иновации, е толкова разочарован от това какво прави България по темата и иска да приключи по-бързо проекта.

По-интересен е въпросът с "финансовата помощ", която едва ли би се изразила само във финансиране на техническите мисии. Източници на "Капитал" твърдят, че министерството на финансите има известни съмнения.

От една страна, при очакваното намаляване на еврофондовете за България след 2020 г. (заради напускането на Великобритания и пренасочването на средства към нови политик), всяка подобна новина се посреща добре в София. От друга, именно заради очакваното свиване на бъдещия многогодишен бюджет на ЕС, остава въпросът откъде биха дошли тези средства. Ако те бъдат изтеглени от други програми – като кохезионната политика и бъдат пренасочен към новия инструмент, това не би имало особен ефект. Дори може да се окаже, че достъпът до еврофондовете бил затруднен, тъй като правителството ще трябва да изпълнява доста специфичен набор от мерки. Например Даниел Грос смята, че е възможно ЕК да създаде нов финансов стимул за еврото, "но по всяка вероятност неговото използване би било свързано с много условия".

Единственият смисъл от новия инструмент, поне от гледна точка на българската администрация, би бил да се постигне по-малко орязване на европейските фондове след 2020 г. България може да твърди, че й предстои да извърши доста по-сериозна работа, отколкото на другите страни членки, които се ползват от кохезионната политика, но са вече в еврозоната.

По-важното е, че "Европейската комисия сигнализира, че променя подхода си към отварянето на еврозоната от негативен към позитивен, казва Марек Домбровски, изследовател в Bruegel, това може да насърчи политиците и общественото мнение в страните извън еврозоната да се замислят за присъединяване към нея".

В очакване на поканата

Една от възможните причини Европейската комисия да предложи такъв инструмент е той да служи като гаранция пред ЕЦБ. В момента европейската централна банка не е много ентусиазирана да допуска нови страни в ERM 2 (Механизъм за обменни курсове), станал по-популярен като "чакалнята на еврото". Причината е, че след влизането им в нея няма гаранция, че страните провеждат очакваните от банката реформи, като вместо това биха се стремили да покрият номиналните критерии.

"България беше много успешна в поддържането на макроикономическата стабилност, за което допринасяше и валутният борд, смята Гунтрам Волф, проблемът е дали България ще продължи да има дисциплината и благоразумността, когато влезе в еврозоната, тъй като изкушенията биха били големи". С новия евро инструмент ЕК всъщност би дала повече муниции на ЕЦБ да натиска за реформи евентуалните кандидатки. Последното със сигурност би улеснило приемането на страни като България в ERM 2, каквато всъщност е настоящата цел на кабинета. Самото влизане в еврозоната е далечна перспектива и в момента българското правителство дори не се опитва да говори за него.

Според бившия министър на външните работи Ивайло Калфин, понастоящем съветник на комисаря по бюджета Гюнтер Йотингер, България може да бъде и про-активна и да не чака само какво би предложила ЕК. "Може и сами да предложим някакъв механизъм, който да следи реалната конвергенция на България - в него могат да влязат средносрочни планове, годишен мониторинг и т.н., казва Калфин. Според него "подобно усилие може да демонстрира реален наш принос, вместо да разчитаме на простото убеждаване".

Подобна инициатива може да даде допълнителни аргументи на Европейската комисия, ако тя се опита да убеди останалите страни членки на еврозоната да изразят подкрепа за влизането на България в чакалнята. Ключова дата ще е 6 декември, когато България е поканена да вземе участие на специалната среща на високо ниво за бъдещето на еврото. В сряда Бойко Борисов каза, без да дава подробности, че се надява въпросът с влизането на България в ERM 2 да се разгледа до края на годината. Въпреки че страните членки не могат да "заповядат" на ЕЦБ как да процедира с България, централната банка естествено би се заслушала в тяхното мнение.

Да поканиш точно днес за член на еврозоната България вероятно изглежда доста екзотично. Не само че травмите от кризата на европейската валута, разразила се след 2009 г., все още не са преодолени, но и Франция и Германия – двата основни мотора зад еврото, продължават да имат доста различни възгледи за реформата му. "В момента няма никакъв апетит в еврозоната да се поканят "слаби" нови членки", смята Даниел Грос, директор на влиятелния брюкселски тинк-танк Centre for European Policy Studies. "Швеция, Чехия и Дания биха били приети по всяко време, но не и България и Румъния."

Въпреки това в сряда, след срещата си с българския премиер Бойко Борисов и неговия кабинет по повод предстоящото в първата половина на 2018 г. българско председателство на Съвета на ЕС, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза: "България е готова за еврото и ако кандидатства, аз напълно ще я подкрепя". Това е поредният сигнал в последните няколко месеца, през които ЕК не спира да дава сигнали, че и "слабите" страни имат шанс.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    Дано Баце не изпусне този влак! България извън ЕЗ означава България в периферията на ЕС! Не е същото за Швеция, Дания, Чехия и Полша!

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Еврозоната замръзна от 10 години, а ние сме добър вариант да се покаже (да не кажа симулира), че интеграцията на Европа не е съвсем зациклила.

  • 3
    finland avatar :-|
    Finland

    До коментар [#2] от "cinik":

    Какво ти е мнението за тази статия? Има ли нещо вярно? https://www.webcafe.bg/webcafe/svyat/id_112594738_Ikonomikata_na_burkan_Nutella

  • 4
    nasii avatar :-|
    nasii

    Според вас възможно ли е да бъде променено съотношението евро - лев при евентуално влизане в чакалнята?
    За толкова години назад, сякаш съм свикнала да очаквам все някаква неприятна изненада или удар в гърба от лобита и заинтересовани от такава промяна кръгове и техните слуги в лицето на политическата каста.

  • 5
    iliaivanov2012 avatar :-|
    iliaivanov2012

    Това, което много икономисти и журналисти не разбират, но е самата истина - България абсолютно никога не се е бутала за чакалнята на Еврозоната, а дори стратегията, която чиновниците от БНБ бяха разработили, е отдавна неактуална и с изтекла давност. Те не ни искат, но в случая и ние никак не напираме.
    Относно опасенията на анализаторите за финансовата ни дисциплина, лично аз смятам, че валутния борд беше един успешен експеримент на МВФ, но 20 години по-късно той ограничава икономическия ни ръст и е време да се помисли за механизъм за отменянето му. Вече имаме твърде много резерви, които просто си седят.

  • 6
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Нали знаете, че членството в еврозоната струва пари за българските данъкоплатци. А ползите от нея са съмнителни.

    Съгласни ли сте да плащате за това?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.