Не стигма, а нов шанс

Как изглежда и каква е философията на процедурата по личен фалит в САЩ

Въплътените в американската конституция идеали за равноправие и свобода рефлектират и върху подхода към финансовите задължения на частни лица. Още в член 1 на конституцията (параграф 8) е посочена законодателната роля на Конгреса при уреждане на правилата и процедурите за фалит. За разлика от Европа, където личният фалит е възприеман като необратимо падение на индивида - не само финансово, но и морално, общественото отношение към личния фалит в САЩ е по-либерално и освободено от стигма. Томас Джеферсън, Джеймc Монро, Абрахам Линкълн (на 5-доларовата банкнота) и Юлисис Грант (на 50-доларовата банкнота) са американските президенти, които са обявявали или са били близко до обявяването на личен фалит, без това по какъвто и да било начин да се е отразило на репутацията им.

В американското законодателство е възприет принципът за "новия шанс" (fresh start), който трябва да се предостави на попадналия в сериозно финансово бреме човек. Нещо повече - всеки американски гражданин има право на такъв "нов старт" веднъж на всеки 10 години. Законът за личен фалит се регламентира от Конгреса на федерално ниво и поради това се прилага по един и същ начин във всички щати. Правилата за разпределение на собствеността при фалит обаче варират от щат в щат. Съвременният закон за личен фалит е приет през 1978 г., а последната му значима редакция беше направена през 2005 г. с цел да се предотвратят злоупотребите при прилагането му. Независимо от затягането на гайките през последните десетилетия законът за личен фалит в САЩ предоставя един сравнително лесен, достъпен (разноските по процедурата за личен фалит са около 300-400 долара без адвокат и 1200 с адвокат) и окончателен начин за избавянето на физически лица от непосилни финансови задължения.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се