Не стигма, а нов шанс
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не стигма, а нов шанс

Shutterstock

Не стигма, а нов шанс

Как изглежда и каква е философията на процедурата по личен фалит в САЩ

13038 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Въплътените в американската конституция идеали за равноправие и свобода рефлектират и върху подхода към финансовите задължения на частни лица. Още в член 1 на конституцията (параграф 8) е посочена законодателната роля на Конгреса при уреждане на правилата и процедурите за фалит. За разлика от Европа, където личният фалит е възприеман като необратимо падение на индивида - не само финансово, но и морално, общественото отношение към личния фалит в САЩ е по-либерално и освободено от стигма. Томас Джеферсън, Джеймc Монро, Абрахам Линкълн (на 5-доларовата банкнота) и Юлисис Грант (на 50-доларовата банкнота) са американските президенти, които са обявявали или са били близко до обявяването на личен фалит, без това по какъвто и да било начин да се е отразило на репутацията им.

В американското законодателство е възприет принципът за "новия шанс" (fresh start), който трябва да се предостави на попадналия в сериозно финансово бреме човек. Нещо повече - всеки американски гражданин има право на такъв "нов старт" веднъж на всеки 10 години. Законът за личен фалит се регламентира от Конгреса на федерално ниво и поради това се прилага по един и същ начин във всички щати. Правилата за разпределение на собствеността при фалит обаче варират от щат в щат. Съвременният закон за личен фалит е приет през 1978 г., а последната му значима редакция беше направена през 2005 г. с цел да се предотвратят злоупотребите при прилагането му. Независимо от затягането на гайките през последните десетилетия законът за личен фалит в САЩ предоставя един сравнително лесен, достъпен (разноските по процедурата за личен фалит са около 300-400 долара без адвокат и 1200 с адвокат) и окончателен начин за избавянето на физически лица от непосилни финансови задължения.

Двете най-често прилагани процедури при личен фалит са т.нар. параграф 7 (Chapter 7) и параграф 11 (Chapter 11). Параграф 7 е предпочитан начин, тъй като при него всички финансови задължения на длъжника безвъзвратно се елиминират. Това е същинският "нов старт", тъй като след приключването на процедурата лицето е изцяло освободено от посочените в молбата за личен фалит задължения. При параграф 11 съдът може да прецени, че длъжникът има възможност да върне поне част от дълговете си, и го задължава да направи това на разсрочени платежи в определен срок, най-често 5 години. Някои финансови задължения, например студентски заеми, отпуснати от федерална или щатска институция, не могат да бъдат изчистени при личен фалит или това се допуска само когато индивидът може да докаже пред съда, че тези задължения ще доведат до тежки материални и други затруднения за него и семейството му. Това е причина стотици хиляди ако не и милиони американци, наближаващи пенсионна възраст, да продължават да изплащат студентските си заеми, взети 30 или 40 години по-рано.

Основните фактори, водещи до личен фалит в САЩ, са натрупването на дългове по кредитни карти, непредвидените медицински разходи и спекулациите с недвижими имоти и на фондовия пазар. Спукването на интернет балона през 2000 г. беше пример за масова спекулация на фондовия пазар, което доведе до вълна от милиони лични фалити и до модификацията на закона през 2005 г. Финансовият крах през 2008 г. беше в най-голяма степен свързан с балона от спекулации с недвижими имоти, което също доведе до нова вълна от лични фалити. Някои финансови анализатори смятат, че в близко бъдеще предстои нова вълна от фалити, свързана със спекулациите в т.нар. криптовалути.

Законът предвижда, че длъжникът има право да запази личното си жилище/къща, средства, с които да може да издържа себе си и семейството, предметите за лично ползване (кола, телевизор, компютър, мебели, обзавеждане), както и пенсионните натрупвания по член 401К. Средната сума, подлежаща на изчистване при личен фалит в САЩ, е под 30 хиляди долара. В някои щати длъжникът обаче може да запази лично жилище на стойност до 2.5 милиона долара, което в някои случаи води до злоупотреби и до използването на личния фалит от индивиди, които и след процедурата си остават милионери.

Самата процедура е сравнително проста. Длъжникът, сам или с помощта на адвокат, подава молба в съда за фалит, където следва да посочи всички свои кредитори, както и задълженията си към тях. От момента, в който молбата е подадена, кредиторите нямат право повече да безпокоят длъжника. Те имат на разположение два месеца да подадат възражения. Ако такива възражения не постъпят, съдът назначава дата за разглеждане на молбата. Личното присъствие на длъжника е задължително. Молбата се разглежда от тричленен съд и решението се взима веднага. В повече от 80 процента от случаите молбата е удовлетворена, а председателят на съда пожелава на току-що освободения от дългове гражданин успех в новия му старт.

Въплътените в американската конституция идеали за равноправие и свобода рефлектират и върху подхода към финансовите задължения на частни лица. Още в член 1 на конституцията (параграф 8) е посочена законодателната роля на Конгреса при уреждане на правилата и процедурите за фалит. За разлика от Европа, където личният фалит е възприеман като необратимо падение на индивида - не само финансово, но и морално, общественото отношение към личния фалит в САЩ е по-либерално и освободено от стигма. Томас Джеферсън, Джеймc Монро, Абрахам Линкълн (на 5-доларовата банкнота) и Юлисис Грант (на 50-доларовата банкнота) са американските президенти, които са обявявали или са били близко до обявяването на личен фалит, без това по какъвто и да било начин да се е отразило на репутацията им.

В американското законодателство е възприет принципът за "новия шанс" (fresh start), който трябва да се предостави на попадналия в сериозно финансово бреме човек. Нещо повече - всеки американски гражданин има право на такъв "нов старт" веднъж на всеки 10 години. Законът за личен фалит се регламентира от Конгреса на федерално ниво и поради това се прилага по един и същ начин във всички щати. Правилата за разпределение на собствеността при фалит обаче варират от щат в щат. Съвременният закон за личен фалит е приет през 1978 г., а последната му значима редакция беше направена през 2005 г. с цел да се предотвратят злоупотребите при прилагането му. Независимо от затягането на гайките през последните десетилетия законът за личен фалит в САЩ предоставя един сравнително лесен, достъпен (разноските по процедурата за личен фалит са около 300-400 долара без адвокат и 1200 с адвокат) и окончателен начин за избавянето на физически лица от непосилни финансови задължения.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK