Свободата да фалираш

Темата накратко

България е единствената държава в Европейския съюз, която не е въвела производство по несъстоятелност за физическите лица.

Подобна процедура е от полза както за длъжниците, така и за кредиторите. Основната опасност е законодателството да не е добре написано.

ГЕРБ засега са против, но могат да сменят мнението си под натиска на популизма в лицето на омбудсмана и патриотите.

Какво е личен фалит

Идеята за несъстоятелността на физическите лица се появява през XIX век в САЩ, където този механизъм е най-развит днес. Днес освен в целия ЕС (без България) такива механизми има в Япония, Бразилия и дори Русия. Основната разлика между държавите е предимно в това дали са добронамерени по-скоро към длъжника (САЩ, Великобритания, Канада) или към кредитора (Германия, Австрия). Повечето държави от континентална Европа са намерили балансиран период.

По философия личният фалит не се различава много корпоративния. Човек, който е изпаднал в невъзможност да погасява задълженията си, се обръща към съда, който преценява дали са налице предпоставките (например минимален праг на задълженията) и открива производство. Тук важен момент е публичността, тъй като тя ще даде възможност на кредитори да предявят вземанията си. В производството могат да бъдат атакувани съмнителни сделки, с които длъжникът се опитва да ощети кредиторите си (например прехвърлянето на имущество). Ключов въпрос е кой плаща разноските по тях, защото производството по несъстоятелност по необходимост е свързано с разноски по управление и възстановяване на имуществото на длъжника, както и съдебни разноски. В някои държави при определени условия длъжникът може да бъде свободен от такси, но в други не е така.

Съдът може да назначава синдик (или друг еквивалент), който да управлява доходите на длъжника за определен период, а освен това съдът да го задължи да посещава курсове за финансова грамотност. "Производството може да завърши по два начина – или със сключване на споразумение на длъжника с кредиторите му (споразумението се одобрява с мнозинство, а не с пълно единодушие, за да не може един кредитор да бойкотира процеса), или с ликвидация (превръщане в пари) на имуществото на длъжника и освобождаването му от всички задължения, които не са били погасени от събраното в производството" коментира съдия Андрей Георгиев.

Пълното освобождаване от задълженията не става веднага, а след определен период от време, който варира от три (Великобритания) до шест (Германия) години. През този период длъжникът е с ограничени граждански права, създава ограничение за заемане на някои длъжности, а достъпът му до пазара на финансови услуги е силно ограничен. Това може да затрудни намирането на жилище под наем, абонирането за комунални услуги и т.н.